Една представа, веднъж формирана, ще ви контролира през целия ви живот, влияейки на мисленето ви и дори на цялата гама от емоции като щастие, гняв, тъга и радост. Тя е формирана след раждането. Ако това нещо продължи известно време, то ще се превърне в част от мисленето на човек, сливайки се със собствения му, истински мозък, като тогава ще оформи неговия характер.
Представите, които са развити, ще възпрепятстват и контролират човека през остатъка от живота му. Човешките представи обикновено са егоистични – или дори по-лоши – и така генерират мисловна карма, която на свой ред контролира човека. Едно човешко същество трябва да бъде управлявано от своя Главен дух. Когато Главният ви дух се отпусне и бъде заменен с представи, вие сте се предали безусловно и сега животът ви е под техен контрол.
Азът, който сте вие, е вродената същност и тя не се променя. Но човешките същества са склонни често да формират представи, когато възприемат неща, и тези представи не сте вие. Ако не формирате никакви представи, когато разглеждате един въпрос, вие ще гледате на него със своята доброжелателна вродена същност – през погледа на истинското ви аз – и ще гледате на нещата състрадателно. Колкото повече се проявява истинското ви аз, толкова по-висока е сферата на мисълта ви и толкова по-близо са мислите ви до истината, и следователно толкова по-голяма е степента, до която вашите мисли въплъщават сферата на вродената ви доброжелателна природа. Изключително, изключително микроскопичните частици, които съставляват човешкото тяло, изграждат природата на човешкото същество – нещо, което никога не се променя. Когато границите, които ограничават човешкото мислене, са отстранени, добрите нрав, темперамент, характер и черти на човека стават лесно забележими и това е истинското ви аз.
Главният дух няма да се промени поради това, че човекът е развил представа. Главният дух няма да промени присъщите си качества заради представата, която е развил човекът. Може обаче да се окаже, че поради различни човешки представи и различни форми на карма, вродената природа на човек е зарита, покрита, напълно обвита и не може да се покаже. Но тя няма да се промени. Това е така, защото кармата не притежава такава фина или миниатюрна материя като нея. Кармата е създадена сред обикновените човешки същества, така че тя е субстанция на обикновения човек. За тази материя не е възможно да бъде толкова микроскопична, докато когато се създава животът на едно човешко същество, се използват изключително микроскопични субстанции. Ето защо кармата не може да проникне сред тях. Просто първоначалната природа на човек е закрита. Първоначалната природа на човек има свой собствен възглед за нещата. Ако можете наистина да отстраните представите, формирани след раждането, и да възстановите възприятието на вашата първоначална природа, това ще е [мястото], откъдето сте дошли, най-ранната представа, която сте формирали – тоест представата, която сте имали на мястото, където първоначално сте били създадени. Но е много трудно да се превъзмогнат мисленето и представите, придобити след раждането; именно за това се отнася самоусъвършенстването.
Фа има различни проявления на различните нива. На определено ниво той има своите проявления на това ниво. Ако сте същество, родено на това ниво, вашите представи ще са същите като Фа на това ниво. Когато вашата истинска, първоначална природа се прояви отново, това ще бъде нивото, от което ще разбирате нещата, и този стандарт сте самите вие.
Кармата няма стандарта Джън-Шан-Жен; тя оценява нещата въз основа на стандарта, приет по времето, когато са били формирани представите. Тя може да превърне човек в това, което обикновените хора наричат „хитър“ или пък „обигран“ човек. Това означава, че различни форми на мисловна карма действат по време на самоусъвършенстването на човек и го възпрепятстват да се самоусъвършенства. Ако хората не бяха възпрепятствани от карма, самоусъвършенстването би било лесно. Кармата като тази е била образувана при определени обстоятелства и под влиянието на моралните стандарти през последните няколко години, така че тя оценява нещата в светлината на тези стандарти. Ако се образуват големи количества от тази материя, човек ще бъде под властта ѝ до края на живота си. Когато представата, която е била развита, мисли, че нещо е добро или лошо, този човек ще мисли по същия начин и ще смята, че тези неща трябва да бъдат направени съобразно това. Но неговата истинска същност повече не съществува. Истинската му същност е напълно обвита и задушена от неговите недобри, придобити представи. Той вече няма свой собствен, истински стандарт за разграничаване на добро от лошо.
Представите се формират вътре в мислите на мозъка, а мисловната карма, генерирана от представите, е струпване на карма, което се оформя над главата на човек. Тогава има ли там доброжелателна мисъл? Школата на Шакямуни учи, че самата поява на една мисъл означава карма. И всъщност така наречените „доброжелателни мисли“ изглеждат по друг начин, ако бъдат измерени спрямо по-висок стандарт или спрямо изискванията на по-високия стандарт Джън-Шан-Жен.
Това означава, че обикновените хора, които живеят в този свят, не могат да намерят себе си. И такава представа контролира човека не само за един живот, но и непрекъснато занапред. Само когато се случи промяна, тя ще бъде елиминирана. В противен случай ще продължи да упражнява контрол. Когато тази представа започне да става все по-силна, истинската същност на човека наистина ще престане да съществува. Сега казват, че кармата се натрупва слой след слой. И тя наистина е достигнала до този етап. Просто погледнете обикновените хора. Те дори не знаят как прекарват дните си! Нито за какво живеят.
Хората имат различно вродено качество и различно просветлително качество. Това е идеята. Някои хора могат да разберат тези неща, което означава, че Буда природата на този човек може да бъде възстановена и за него все още има надежда. Някои обаче не могат да ги разберат и това означава, че те са покрити твърде дълбоко под придобитите начини на мислене. В този случай за тях няма надежда.