Самоусъвършенстването е наречено по този начин, защото предоставя метод за самоусъвършенстване на човек – път, който да се следва. В миналото имаше такова изказване: „Този човек не се самоусъвършенства в Дао, но въпреки това е вече в Дао.“ Докато следва второстепенен път, той цени „нищото“, или „празнотата“. Той изживява живота си в този свят, следвайки хода на съдбата. Той е в мир със света. Мисли си: „Дай ми го, ако е предопределено да бъде мое, а ако не е – не го искам.“ Той не следва типичните форми на самоусъвършенстване. Дори не знае какво е „самоусъвършенстване“. Но въпреки това има майстори, които се грижат за хора като него. И той рядко попада в разногласия с другите. Това е, което хората наричат „без самоусъвършенстване в Дао, но вече в Дао“. Обикновените хора могат, също като тях, да се въздържат от преследване на неща, но в крайна сметка те няма да придобият небесен ранг. Такъв човек няма да придобие Гонг и може единствено да натрупа безгранична добродетел – голямо количество. И много хора ще му навредят, защото на един добър човек не му е лесно. Но това води само до голямо количество добродетел. Ако той започне да се самоусъвършенства, то естествено ще се преобразува в голямо количество Гонг. Ако не започне да се самоусъвършенства, вероятно ще бъде благословен в следващия си живот, като стане високопоставен служител или натрупа богатство. Разбира се, повечето от хората, които са в Дао, без да се самоусъвършенстват по него, имат специален произход и има хора, които се грижат за тях. Той е в състояние, при което не се самоусъвършенства в Дао, но въпреки това неговите мисли и сфера са в Дао, така че в бъдеще ще се завърне на първоначалното си място. Без да се самоусъвършенства в Дао, той се самоусъвършенства в него – някой трансформира за него Гонг, без той да знае. Животът му е изпълнен с нещастие и той страда и изплаща своята карма. Неговият Шиншин незабелязано се подобрява през целия му живот и състоянието му постоянно е такова. Това са хора със специален произход. За обикновения човек е трудно да го постигне.
Конфуций е оставил на хората начин на поведение, което подобава на човека – доктрината за средния път. Лао Дзъ е преподавал метод за самоусъвършенстване. Но както се оказва, китайският народ е комбинирал конфуцианските идеи с тези от Дао школата. И започвайки от династията Сон, будистките идеи също започнали да си проправят път. Впоследствие будистката мисъл се променила до неузнаваемост. А след края на династията Сон будизмът включил неща от китайското конфуцианство, като синовното уважение към родителите и други такива – обширно съдържание от този род. Но будистката школа всъщност не съдържа нищо подобно. Будистката школа приема човешките въпроси леко и е на мнение, че кой знае колко много родители е имал човек през многото си животи. Само когато изоставите всички такива привързаности и се самоусъвършенствате с мирно и спокойно съзнание, можете да успеете. Това са привързаности. Така че след като конфуцианската мисъл била въведена [в будизма], се появил и проблемът с привързаността към родствениците.