Фалун Дафа / Джуан Фалун (том II)

Упадъкът на човешката раса и появата на Просветлените същества

Упа­дъ­кът на чо­ве­чес­т­во­то не е за­поч­нал по вре­ме­то на Ева, как­то е по­со­че­но от Исус. Тази Земя е пре­ми­на­ла през по­ве­че от една ци­ви­ли­за­ция и един при­ми­ти­вен пе­ри­од; има­ло е пре­дис­то­ри­чес­ки ци­ви­ли­за­ции, ко­и­то са били уни­що­же­ни. В ня­кои слу­чаи Зе­мя­та е била на­пъл­но уни­що­жа­ва­на или за­ме­ня­на, като е била съз­да­ва­на на­пъл­но нова Земя. Не е ли го­во­ри­ло чо­ве­чес­т­во­то за ка­тас­т­ро­фи, ко­и­то сла­гат край на све­та? В дейс­т­ви­тел­ност ре­ли­ги­и­те са тези, ко­и­то са го­во­ри­ли за това. След оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме въз­ник­ва го­ля­ма ка­тас­т­ро­фа, а след из­вес­т­но вре­ме се случ­ва мал­ка ка­тас­т­ро­фа. В една мал­ка ка­тас­т­ро­фа хо­ра­та са из­ли­че­ни в ма­лък ма­щаб; ко­га­то оп­ре­де­ле­на об­ласт е ста­на­ла мно­го лоша, тя е уни­що­жа­ва­на. Нас­тъп­ват зе­мет­ре­се­ния, по­тъ­ва­не на кон­ти­нен­тал­ни пло­чи, раз­п­рос­т­ра­не­ние на пя­съч­ни бури или епи­де­мии и вой­ни. Една мал­ка ка­тас­т­ро­фа е ог­ра­ни­че­на, до­ка­то го­ля­ма­та ка­тас­т­ро­фа за­ся­га поч­ти ця­ло­то чо­ве­чес­т­во. Го­ля­ма ка­тас­т­ро­фа се случ­ва само след пре­ми­на­ва­не на мно­го го­ди­ни. Про­ме­ни­те, ко­и­то се случ­ват на Зе­мя­та, как­то и дви­же­ни­е­то на обек­ти­те, след­ват оп­ре­де­ле­ни мо­де­ли. Го­ля­ма­та ка­тас­т­ро­фа, ко­я­то се раз­г­ръ­ща с про­ме­ни­те на Зе­мя­та, е точ­но пъл­но­то уни­що­же­ние на чо­ве­чес­т­во­то. Има оба­че ма­лък брой хора, ко­и­то оце­ля­ват и нас­ле­дя­ват част от кул­ту­ра­та, ко­я­то пред­шес­т­ва ис­то­ри­я­та, и жи­ве­ят жи­вот, по­до­бен на този в ка­мен­на­та ера. Тъй като всич­ки сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во са били уни­що­же­ни, след­ва­що­то по­ко­ле­ние е в още по-зат­руд­не­но по­ло­же­ние, за­що­то мно­го от не­ща­та ще са заб­ра­ве­ни. Така на­се­ле­ни­е­то за­поч­ва да на­рас­т­ва от при­ми­тив­но със­то­я­ние и с те­че­ние на вре­ме­то от­но­во въз­ник­ват ци­ви­ли­за­ция и нап­ред­на­ла тех­но­ло­гия. Ко­га­то чо­веш­ка­та раса от­но­во се пок­ва­ри, от­но­во нас­тъп­ват ка­тас­т­ро­фи. Така съ­щес­т­ву­ва цик­лич­на про­мя­на, при ко­я­то има раз­лич­ни пе­ри­о­ди на фор­ми­ра­не, ста­бил­ност и упа­дък.

С дру­ги думи, упа­дъ­кът на хо­ра­та е не­из­бе­жен. Но във вся­ка епо­ха, ко­га­то въз­ник­ва ци­ви­ли­за­ция, ви­на­ги има бо­жес­т­ва, ко­и­то из­п­ра­щат ве­ли­ки прос­вет­ле­ни съ­щес­т­ва в чо­веш­кия свят, за да спа­ся­ват хора. Цел­та е да се пре­дот­в­ра­ти неп­ро­пор­ци­о­нал­ни­ят упа­дък на чо­веш­ко­то съз­на­ние спря­мо суб­с­тан­ци­и­те и ма­те­ри­и­те на Зе­мя­та. Ця­ла­та ма­те­рия, ко­я­то из­г­раж­да Зе­мя­та в тази Все­ле­на, има спе­ци­ал­на ха­рак­те­рис­ти­ка. Един­с­т­ве­но с тази спе­ци­ал­на ха­рак­те­рис­ти­ка е въз­мож­но при­ми­тив­ни, без­фор­ме­ни неща да се фор­ми­рат в ма­те­рия, ко­я­то има фор­ма и жи­вот. Но е заб­ра­не­но чо­веш­ко­то съз­на­ние да дег­ра­ди­ра пре­ди ма­те­ри­я­та. Ето защо все­ки път, ко­га­то една ци­ви­ли­за­ция или кул­ту­ра въз­ник­ва сред хо­ра­та, се по­я­вя­ват ве­ли­ки прос­вет­ле­ни съ­щес­т­ва. Ве­ли­ки прос­вет­ле­ни съ­щес­т­ва са се по­я­вя­ва­ли във всич­ки пе­ри­о­ди от пре­дис­то­ри­я­та. В се­гаш­на­та ци­ви­ли­за­ция дой­до­ха съ­щес­т­ва като Исус, Ша­кя­му­ни и Лао Дзъ, за да го­во­рят на хо­ра­та. В ци­ви­ли­зо­ва­ни­те об­лас­ти от раз­лич­ни пе­ри­о­ди е има­ло раз­лич­ни прос­вет­ле­ни съ­щес­т­ва, ко­и­то са били от­го­вор­ни да учат хо­ра­та как да се за­вър­нат към сво­я­та пър­во­на­чал­на, ис­тин­с­ка същ­ност. Те да­ва­ли въз­мож­ност на тези, ко­и­то мо­гат да по­лу­чат Дао, да пос­тиг­нат Съ­вър­шен­с­т­во; по­каз­ва­ли на обик­но­ве­ни­те хора как да це­нят доб­ро­де­тел­та и изис­к­ва­ли чо­ве­чес­т­во­то да за­па­зи нрав­с­т­ве­ност­та си в от­но­си­тел­но ста­бил­но със­то­я­ние, га­ран­ти­рай­ки по този на­чин, че чо­веш­ко­то съз­на­ние няма да де­ге­не­ри­ра тол­ко­ва лес­но. Ко­га­то най-нак­рая един ден ця­ла­та ма­те­рия във Все­ле­на­та де­ге­не­ри­ра, те няма да се на­мес­ват. Но това е из­к­лю­чи­тел­но дъ­лъг про­цес.

През тези вре­ме­на това, ко­е­то прос­вет­ле­ни­те съ­щес­т­ва се опит­ват да нап­ра­вят, е да пре­дот­в­ра­тят дег­ра­да­ци­я­та на чо­ве­чес­т­во­то и по този на­чин да да­дат въз­мож­ност на тези, ко­и­то мо­гат да нап­ред­ват в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, на­ис­ти­на да пос­тиг­нат Дао чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Чо­ве­кът не е ево­лю­и­рал от май­му­на­та, как­то е ка­зал Дар­вин. Това е слу­чай на са­мо­у­ни­же­ние на чо­ве­ка. Чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва всич­ки са пад­на­ли тук от мно­го­то из­ме­ре­ния на Все­ле­на­та. Те вече не са от­го­ва­ря­ли на изис­к­ва­ни­я­та на Фа на сво­и­те оп­ре­де­ле­ни нива във Все­ле­на­та и по този на­чин е тряб­ва­ло да про­пад­нат на­до­лу. Точ­но как­то сме каз­ва­ли и пре­ди, кол­ко­то по-теж­ки са не­чии чо­веш­ки при­вър­за­нос­ти, тол­ко­ва по-на­до­лу пада той, като па­да­не­то про­дъл­жа­ва, до­ка­то той стиг­не до със­то­я­ни­е­то на обик­но­ве­ни­те чо­веш­ки съ­щес­т­ва. В очи­те на по-вис­ши­те съ­щес­т­ва сми­съ­лът на жи­во­та на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва не е да бъ­де­те прос­то хора, а вмес­то това да се про­бу­ди­те бър­зо на Зе­мя­та, в тази сре­да на заб­лу­да­та, и да се за­вър­не­те. Това е, ко­е­то те имат пред­вид в дейс­т­ви­тел­ност; те от­ва­рят вра­та за вас. Тези, ко­и­то не ус­пе­ят да се за­вър­нат, ня­мат дру­га ал­тер­на­ти­ва, ос­вен да се пре­раж­дат и това про­дъл­жа­ва, до­ка­то нат­ру­пат ог­ром­но ко­ли­чес­т­во кар­ма и бъ­дат уни­що­же­ни. Ето защо Зе­мя­та е била сви­де­тел на мно­го ка­тас­т­ро­фи.

От дру­га глед­на точ­ка оба­че Зе­мя­та е прос­то бу­ни­ще­то на Все­ле­на­та. Има без­б­рой­ни га­лак­ти­ки и пла­не­ти в без­б­рой­ни ог­ром­ни все­ле­ни и на вся­ка пла­не­та има съ­щес­т­ва. Чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва от­ри­чат съ­щес­т­ву­ва­не­то на дру­ги из­ме­ре­ния, така че са нес­по­соб­ни да ви­дят тези съ­щес­т­ва. Те съ­щес­т­ву­ват в дру­ги из­ме­ре­ния на съ­щи­те пла­не­ти, а не в на­ше­то из­ме­ре­ние, така че обик­но­ве­ни­те хора не мо­гат да ги ви­дят. По­доб­но е на това, ко­е­то каз­ват хо­ра­та, че на Марс в това из­ме­ре­ние е го­ре­що, но ако ня­кой про­бие през това из­ме­ре­ние, от дру­га­та стра­на ще се ока­же прох­лад­но. Мно­го хора със свръ­хес­тес­т­ве­ни спо­соб­нос­ти се взи­рат в Слън­це­то и след из­вес­т­но вре­ме вече не го на­ми­рат за го­ре­що. И след пов­тор­но взи­ра­не ус­та­но­вя­ват, че то е тъм­но. Вглеж­дай­ки се още вед­нъж, се виж­да, че това е прох­ла­ден и ос­ве­жа­ващ свят. В това фи­зи­чес­ко из­ме­ре­ние той се про­я­вя­ва по този на­чин, до­ка­то в дру­го фи­зи­чес­ко из­ме­ре­ние – по друг. Така че живи съ­щес­т­ва мо­гат да бъ­дат от­к­ри­ти нав­ся­къ­де, и това включ­ва чо­веш­ки съ­щес­т­ва. И ко­га­то те не съ­от­вет­с­т­ват на стан­дар­та на сво­е­то ниво, пос­те­пен­но про­па­дат на­до­лу. Това е ана­ло­гич­но на уче­ник, кой­то не ус­пя­ва да пре­ми­не в по-го­рен клас, само че в този слу­чай нак­рая те про­па­дат до­там, да бъ­дат обик­но­ве­ни чо­веш­ки съ­щес­т­ва. Чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва във Все­ле­на­та, ко­и­то са лоши, се спус­кат на­до­лу, про­па­дай­ки до са­мия цен­тър на Все­ле­на­та – Зе­мя­та.

Един чо­век, кой­то жи­вее в чо­веш­кия свят, пре­ми­на­ва през пре­раж­да­не и няма га­ран­ция, че ще бъде пре­ро­ден като чо­веш­ко съ­щес­т­во. Може да се пре­ро­ди в ня­кое от мно­гоб­рой­ни­те раз­лич­ни ма­те­ри­ал­ни неща, в раз­лич­ни рас­те­ния, раз­лич­ни жи­вот­ни или дори мик­ро­ор­га­низ­ми. И в хода на сво­и­те пре­раж­да­ния той ви­на­ги носи със себе си ло­ши­те неща, ко­и­то е из­вър­шил, и това е кар­ма. Това, ко­е­то едно съ­щес­т­во може да от­не­се със себе си, са имен­но Дъ и кар­ма­та, и те са ви­на­ги с него. Ако ня­кой, чи­я­то кар­ма е го­ля­ма, се пре­ро­ди в дър­во, това дър­во ще има кар­ма. И ако се пре­ро­ди в жи­вот­но, това жи­вот­но ще има кар­ма. Тух­ли­те, поч­ва­та, ска­ли­те, жи­вот­ни­те и рас­те­ни­я­та на Зе­мя­та – всич­ки мо­гат да имат кар­ма. Защо ле­кар­с­т­ва­та, при­е­ти или ин­жек­ти­ра­ни на па­ци­ен­ти в пе­ри­о­да Края на Дхар­ма, не са тол­ко­ва ефек­тив­ни, как­то в ми­на­ло­то? За­що­то днеш­ни­те чо­веш­ки съ­щес­т­ва са ге­не­ри­ра­ли ог­ром­но ко­ли­чес­т­во кар­ма, но­сят сил­на кар­ма вър­ху себе си и така пър­во­на­чал­на­та ефек­тив­ност на ле­кар­с­т­во­то из­чез­ва и то ни най-мал­ко не е спо­соб­но да из­ле­ку­ва това за­бо­ля­ва­не. Но ако бъде при­ло­же­на по-го­ля­ма доза от ле­кар­с­т­во­то, па­ци­ен­тът ще бъде от­ро­вен. Днес мно­го за­бо­ля­ва­ния са не­из­ле­чи­ми. Та­ко­ва е със­то­я­ни­е­то на ця­ла­та пла­не­та; в дейс­т­ви­тел­ност всич­ко е де­ге­не­ри­ра­ло до зас­т­ра­ши­тел­на сте­пен. Исус е бил в със­то­я­ние да по­не­се гре­хо­ве­те на хо­ра­та, а Буда Ша­кя­му­ни пре­ка­рал 49 го­ди­ни, спа­ся­вай­ки хора, по­ла­гай­ки не­и­мо­ве­рен труд. Не са ли има­ли те за цел да спа­ся­ват съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва в ши­рок ма­щаб? То­га­ва защо не са из­п­ра­ти­ли всич­ки нап­ра­во на Не­бе­то? За­що­то хо­ра­та не са от­го­ва­ря­ли на стан­дар­ти­те за по-ви­со­ки нива; по­ра­ди тази при­чи­на те не мо­же­ли да оти­дат там. Вся­ко ниво има свой стан­дарт. Ако не сте под­гот­ве­ни да бъ­де­те сту­дент, мо­же­те ли да оти­де­те в уни­вер­си­тет? При­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то не мо­же­те да оти­де­те [на Не­бе­то], е, че има­те твър­де мно­го неща, ко­и­то не мо­же­те да изос­та­ви­те, и тя­ло­то ви е твър­де об­ре­ме­не­но. Къ­де­то е ва­ши­ят мо­ра­лен стан­дарт, там се на­ми­ра­те и вие. Един­с­т­ве­ни­ят на­чин [да се из­диг­не­те] е ана­ло­ги­чен на хо­де­не­то на учи­ли­ще: ако мо­же­те да пре­ми­не­те в след­ва­щия клас или го­ди­на, ще пре­ми­не­те. Ос­та­на­ли­те ще дег­ра­ди­рат все по­ве­че и ще бъ­дат уни­що­же­ни. Ко­га­то бок­лу­кът за­поч­не да вони, не тряб­ва да му се поз­во­ля­ва да за­мър­си Все­ле­на­та. Сле­до­ва­тел­но той тряб­ва да бъде уни­що­жен.

Ши­ро­ко­ма­щаб­но­то спа­ся­ва­не на съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва е това, ко­е­то Бу­ди­те про­по­вяд­ват и пра­вят. Или по-кон­к­рет­но, заг­ри­же­ност­та за спа­ся­ва­не­то на съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва е на ни­во­то на Та­та­га­та. Бу­ди­те, чи­е­то ниво е два пъти по-ви­со­ко от това на Та­та­га­та, не се гри­жат за де­ла­та на обик­но­ве­ни­те чо­веш­ки съ­щес­т­ва. Ако нап­ра­вят това, из­ри­ча­не­то на едно-един­с­т­ве­но из­ре­че­ние от тях би пре­диз­ви­ка­ло про­ме­ни сред обик­но­ве­ни­те хора. Така че те не мо­гат да се гри­жат за тях, тъй като си­ла­та им е твър­де го­ля­ма. За един по-ве­лик Буда Зе­мя­та не е дос­та­тъч­но го­ля­ма за пръс­та на кра­ка му; а за един още по-ве­лик Буда Зе­мя­та е твър­де мал­ка дори за ко­ре­на на един не­гов ко­съм. Ду­ми­те, ко­и­то един Буда из­ри­ча, са Фа и ко­га­то са из­ре­че­ни, пре­диз­вик­ват не­за­бав­ни про­ме­ни. По­ра­ди тази при­чи­на те ни­ко­га не се във­ли­чат в де­ла­та на Зе­мя­та. Един­с­т­ве­ни­те, ко­и­то спа­ся­ват съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва в ши­рок ма­щаб, са Та­та­га­ти и Бод­хи­сат­ви.

Бу­ди­те Та­та­га­та се от­на­сят към чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва като към обик­но­ве­ни съ­щес­т­ва, но още по-ви­со­ки­те бо­жес­т­ве­ни съ­щес­т­ва, ко­и­то са дос­тиг­на­ли мно­го ви­со­ко ниво, гле­дат на Та­та­га­ти­те като на обик­но­ве­ни хора. В очи­те на едно бо­жес­т­ве­но съ­щес­т­во от та­ко­ва ви­со­ко ниво чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва не се рав­ня­ват дори на мик­ро­ор­га­низ­ми. След като пог­лед­нат, [те биха ка­за­ли:] „Как­во прог­ни­ло мяс­то, уни­що­же­те го! Уни­що­же­те го!“ Зе­мя­та е та­ко­ва мяс­то. Тези, ко­и­то про­я­вя­ват със­т­ра­да­ние към чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, са Бу­ди­те в най-го­ля­ма бли­зост до чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва. Исус е бил на ни­во­то на Та­та­га­та, как­то и Лао Дзъ. Тези на по-ви­со­ки нива не са заг­ри­же­ни за чо­веш­ки­те дела. Ако чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва ги при­зо­ват, те не мо­гат да ги чуят. Дори при­зо­ва­ва­не­то им по име от едно чо­веш­ко съ­щес­т­во е рав­ноз­нач­но на оби­да към тях. Това е като звук, ид­ващ от куп ек­с­к­ре­мен­ти и ви­кащ име­то ви.

Фалун Дафа / Джуан Фалун (том II)