Упадъкът на човечеството не е започнал по времето на Ева, както е посочено от Исус. Тази Земя е преминала през повече от една цивилизация и един примитивен период; имало е предисторически цивилизации, които са били унищожени. В някои случаи Земята е била напълно унищожавана или заменяна, като е била създавана напълно нова Земя. Не е ли говорило човечеството за катастрофи, които слагат край на света? В действителност религиите са тези, които са говорили за това. След определен период от време възниква голяма катастрофа, а след известно време се случва малка катастрофа. В една малка катастрофа хората са изличени в малък мащаб; когато определена област е станала много лоша, тя е унищожавана. Настъпват земетресения, потъване на континентални плочи, разпространение на пясъчни бури или епидемии и войни. Една малка катастрофа е ограничена, докато голямата катастрофа засяга почти цялото човечество. Голяма катастрофа се случва само след преминаване на много години. Промените, които се случват на Земята, както и движението на обектите, следват определени модели. Голямата катастрофа, която се разгръща с промените на Земята, е точно пълното унищожение на човечеството. Има обаче малък брой хора, които оцеляват и наследяват част от културата, която предшества историята, и живеят живот, подобен на този в каменната ера. Тъй като всички средства за производство са били унищожени, следващото поколение е в още по-затруднено положение, защото много от нещата ще са забравени. Така населението започва да нараства от примитивно състояние и с течение на времето отново възникват цивилизация и напреднала технология. Когато човешката раса отново се поквари, отново настъпват катастрофи. Така съществува циклична промяна, при която има различни периоди на формиране, стабилност и упадък.
С други думи, упадъкът на хората е неизбежен. Но във всяка епоха, когато възниква цивилизация, винаги има божества, които изпращат велики просветлени същества в човешкия свят, за да спасяват хора. Целта е да се предотврати непропорционалният упадък на човешкото съзнание спрямо субстанциите и материите на Земята. Цялата материя, която изгражда Земята в тази Вселена, има специална характеристика. Единствено с тази специална характеристика е възможно примитивни, безформени неща да се формират в материя, която има форма и живот. Но е забранено човешкото съзнание да деградира преди материята. Ето защо всеки път, когато една цивилизация или култура възниква сред хората, се появяват велики просветлени същества. Велики просветлени същества са се появявали във всички периоди от предисторията. В сегашната цивилизация дойдоха същества като Исус, Шакямуни и Лао Дзъ, за да говорят на хората. В цивилизованите области от различни периоди е имало различни просветлени същества, които са били отговорни да учат хората как да се завърнат към своята първоначална, истинска същност. Те давали възможност на тези, които могат да получат Дао, да постигнат Съвършенство; показвали на обикновените хора как да ценят добродетелта и изисквали човечеството да запази нравствеността си в относително стабилно състояние, гарантирайки по този начин, че човешкото съзнание няма да дегенерира толкова лесно. Когато най-накрая един ден цялата материя във Вселената дегенерира, те няма да се намесват. Но това е изключително дълъг процес.
През тези времена това, което просветлените същества се опитват да направят, е да предотвратят деградацията на човечеството и по този начин да дадат възможност на тези, които могат да напредват в самоусъвършенстването, наистина да постигнат Дао чрез самоусъвършенстване. Човекът не е еволюирал от маймуната, както е казал Дарвин. Това е случай на самоунижение на човека. Човешките същества всички са паднали тук от многото измерения на Вселената. Те вече не са отговаряли на изискванията на Фа на своите определени нива във Вселената и по този начин е трябвало да пропаднат надолу. Точно както сме казвали и преди, колкото по-тежки са нечии човешки привързаности, толкова по-надолу пада той, като падането продължава, докато той стигне до състоянието на обикновените човешки същества. В очите на по-висшите същества смисълът на живота на човешките същества не е да бъдете просто хора, а вместо това да се пробудите бързо на Земята, в тази среда на заблудата, и да се завърнете. Това е, което те имат предвид в действителност; те отварят врата за вас. Тези, които не успеят да се завърнат, нямат друга алтернатива, освен да се прераждат и това продължава, докато натрупат огромно количество карма и бъдат унищожени. Ето защо Земята е била свидетел на много катастрофи.
От друга гледна точка обаче Земята е просто бунището на Вселената. Има безбройни галактики и планети в безбройни огромни вселени и на всяка планета има същества. Човешките същества отричат съществуването на други измерения, така че са неспособни да видят тези същества. Те съществуват в други измерения на същите планети, а не в нашето измерение, така че обикновените хора не могат да ги видят. Подобно е на това, което казват хората, че на Марс в това измерение е горещо, но ако някой пробие през това измерение, от другата страна ще се окаже прохладно. Много хора със свръхестествени способности се взират в Слънцето и след известно време вече не го намират за горещо. И след повторно взиране установяват, че то е тъмно. Вглеждайки се още веднъж, се вижда, че това е прохладен и освежаващ свят. В това физическо измерение той се проявява по този начин, докато в друго физическо измерение – по друг. Така че живи същества могат да бъдат открити навсякъде, и това включва човешки същества. И когато те не съответстват на стандарта на своето ниво, постепенно пропадат надолу. Това е аналогично на ученик, който не успява да премине в по-горен клас, само че в този случай накрая те пропадат дотам, да бъдат обикновени човешки същества. Човешките същества във Вселената, които са лоши, се спускат надолу, пропадайки до самия център на Вселената – Земята.
Един човек, който живее в човешкия свят, преминава през прераждане и няма гаранция, че ще бъде прероден като човешко същество. Може да се прероди в някое от многобройните различни материални неща, в различни растения, различни животни или дори микроорганизми. И в хода на своите прераждания той винаги носи със себе си лошите неща, които е извършил, и това е карма. Това, което едно същество може да отнесе със себе си, са именно Дъ и кармата, и те са винаги с него. Ако някой, чиято карма е голяма, се прероди в дърво, това дърво ще има карма. И ако се прероди в животно, това животно ще има карма. Тухлите, почвата, скалите, животните и растенията на Земята – всички могат да имат карма. Защо лекарствата, приети или инжектирани на пациенти в периода Края на Дхарма, не са толкова ефективни, както в миналото? Защото днешните човешки същества са генерирали огромно количество карма, носят силна карма върху себе си и така първоначалната ефективност на лекарството изчезва и то ни най-малко не е способно да излекува това заболяване. Но ако бъде приложена по-голяма доза от лекарството, пациентът ще бъде отровен. Днес много заболявания са неизлечими. Такова е състоянието на цялата планета; в действителност всичко е дегенерирало до застрашителна степен. Исус е бил в състояние да понесе греховете на хората, а Буда Шакямуни прекарал 49 години, спасявайки хора, полагайки неимоверен труд. Не са ли имали те за цел да спасяват съзнателни същества в широк мащаб? Тогава защо не са изпратили всички направо на Небето? Защото хората не са отговаряли на стандартите за по-високи нива; поради тази причина те не можели да отидат там. Всяко ниво има свой стандарт. Ако не сте подготвени да бъдете студент, можете ли да отидете в университет? Причината, поради която не можете да отидете [на Небето], е, че имате твърде много неща, които не можете да изоставите, и тялото ви е твърде обременено. Където е вашият морален стандарт, там се намирате и вие. Единственият начин [да се издигнете] е аналогичен на ходенето на училище: ако можете да преминете в следващия клас или година, ще преминете. Останалите ще деградират все повече и ще бъдат унищожени. Когато боклукът започне да вони, не трябва да му се позволява да замърси Вселената. Следователно той трябва да бъде унищожен.
Широкомащабното спасяване на съзнателни същества е това, което Будите проповядват и правят. Или по-конкретно, загрижеността за спасяването на съзнателни същества е на нивото на Татагата. Будите, чието ниво е два пъти по-високо от това на Татагата, не се грижат за делата на обикновените човешки същества. Ако направят това, изричането на едно-единствено изречение от тях би предизвикало промени сред обикновените хора. Така че те не могат да се грижат за тях, тъй като силата им е твърде голяма. За един по-велик Буда Земята не е достатъчно голяма за пръста на крака му; а за един още по-велик Буда Земята е твърде малка дори за корена на един негов косъм. Думите, които един Буда изрича, са Фа и когато са изречени, предизвикват незабавни промени. Поради тази причина те никога не се въвличат в делата на Земята. Единствените, които спасяват съзнателни същества в широк мащаб, са Татагати и Бодхисатви.
Будите Татагата се отнасят към човешките същества като към обикновени същества, но още по-високите божествени същества, които са достигнали много високо ниво, гледат на Татагатите като на обикновени хора. В очите на едно божествено същество от такова високо ниво човешките същества не се равняват дори на микроорганизми. След като погледнат, [те биха казали:] „Какво прогнило място, унищожете го! Унищожете го!“ Земята е такова място. Тези, които проявяват състрадание към човешките същества, са Будите в най-голяма близост до човешките същества. Исус е бил на нивото на Татагата, както и Лао Дзъ. Тези на по-високи нива не са загрижени за човешките дела. Ако човешките същества ги призоват, те не могат да ги чуят. Дори призоваването им по име от едно човешко същество е равнозначно на обида към тях. Това е като звук, идващ от куп екскременти и викащ името ви.