Преподаване на Фа на остров Лантау

Някои хора не успяват в самоусъвършенстването през живота си, нито дават обет да продължат да се самоусъвършенстват в следващите си животи; така вероятно ще се преродят като обикновени хора и по-нататък няма да имат шанс да се самоусъвършенстват. В този случай това, което са усъвършенствали в предишния си живот, се преобразува в добра съдба. Например много високопоставени служители са преродени монаси. Те са преминали през огромни трудности в самоусъвършенстването си и са натрупали някои благословии, и по този начин, макар и самоусъвършенстването им в крайна сметка да не е било успешно, са станали високопоставени служители или императори.

Ако дадат обет, че ако не успеят в самоусъвършенстването в този живот, ще се самоусъвършенстват отново в следващия, този акт ще помогне за създаването на кармична връзка в следващия им живот. В следващия си живот те може да имат кармична връзка за самоусъвършенстване и да продължат самоусъвършенстването си в същата дисциплина. Ако човек направи такъв обет, той няма да бъде под грижата на подземните божества от ниски нива, след като се прероди. Неговият учител ще се грижи за него, следвайки го и наблюдавайки го, докато той се преражда, гарантирайки, че той е роден в семейство, което ще подпомогне самоусъвършенстването му. И така той отново ще има шанс да се самоусъвършенства.

Голяма част от монасите в някои манастири няма да успеят в самоусъвършенстването. Основните причини да не успеят са, че много привързаности не са изоставени, че те не знаят как да се самоусъвършенстват и че не са получили Фа. Някои хора мислят, че могат успешно да се самоусъвършенстват в Буда чрез монотонно пеене на сутрите, но няма да успеят, ако не се отърсят от човешките привързаности. Техните съзнания обаче са в крайна сметка фокусирани върху Буда, така че след като умрат, те бродят в храма и се самоусъвършенстват с другите. Ето как е за тях. Не можете напълно да го наречете „призрак“, но не можете да го наречете и „монах“, тъй като той не е човешко същество. Понастоящем човечеството е в хаотично състояние. Освен това някои статуи на Буда нямат Буда върху себе си и някои фалшиви Буди са създадени в резултат от преклонението на отделни хора. В наши дни някои хора връзват червена платнена лента на дърво и започват да ѝ се прекланят, те се кланят и на планини и скали. Ще се поклонят по същия начин и на Буда статуя, след като е направена, въпреки че не е била осветена. Такова преклонение е довело до съществуването на фалшиви Буди. [Тези фалшиви Буди] изглеждат точно същите като истинските Буди, но са фалшиви и вършат лоши неща в облика на Буди. Това се случва доста често.

Небето поставя строги условия за постигане на Праведно достижение, за разлика от това, което си представят хората. В действителност будизмът е престанал да бъде ефективен с настъпването на съвремието. Много хора вече не знаят как да се самоусъвършенстват и сега самоусъвършенстването е трудно. Сега в будизма има множество интерпретации на будистките сутри. Един монах ги тълкува по един начин, а друг монах – по друг. Но такива тълкувания могат да накарат хората да се отклонят и всички те се явяват подкопаване на Буда Фа. Хората могат да достигнат до нови прозрения единствено от оригиналните думи и значения в будистките сутри и само по този начин могат да достигнат дори до най-малката степен на прозрение. Но дори проумяното от тях да е само миниатюрна частица от един принцип, с това те са се подобрили. И когато отново четат, те ще разберат друг принцип и отново ще са се повишили. На различни нива ще достигнат до различни разбирания. Някои монаси са се опитвали да дефинират значението на будистките сутри, а някои дори са написали книги, в които интерпретират Буда Фа, като дефинират, че това изречение има еди-какво си значение, другото има еди-какво си значение... това значение, онова значение... Но изреченията, първоначално изречени от Буда, имат различни значения на различни нива, простиращи се чак до сферата на Татагата. Междувременно монахът, който върши това, е на ниско ниво в самоусъвършенстването и не е разбрал принципите на Бодхисатва или Буда. Въпреки това той се опитва да обясни какво означават будистките сутри, когато в действителност това не е нищо повече от собственото му разбиране в собствената му сфера. Неговите думи не съдържат по-високи значения и единствено ще доведат другите до ниско ниво на разбиране, приковавайки ги там. Той всъщност води хората по зъл път. Когато казва: „Това, което Буда е имал предвид, е, че...“, хората ще бъдат ограничени от това. Те ще интерпретират нещата по този начин и никой няма да бъде в състояние да се самоусъвършенства до по-високи нива.

Много интерпретации от този род са се разпространявали през поколенията. Когато хората говорят за „Трипитака“ (1) – сутри, правила и трактати – сутрите трябва да бъдат разглеждани различно; нито за монашеските правила, нито за философските трактати може да се смята, че са на едно и също ниво със сутрите. Специално трактатите са пълни с произволни коментари относно Буда Фа и унищожават първоначалните му значения. Днешните монаси използват светска терминология, за да обяснят будистките сутри, но са се провалили напълно. Първоначалният смисъл на преподаденото от Буда Шакямуни трябва да остане точно както си е и всяка интерпретация би била отклонение. Това е една от причините, поради която за днешните монаси е трудно да успеят в самоусъвършенстването. Монасите обаче не знаят това и когато не могат да разберат оригиналния текст на будистките сутри – което се случва, тъй като те са били съставени с ранна класическа граматика – започват да търсят справочни материали. Но тези справочни материали са пълни с безотговорни интерпретации, които авторите са направили въз основа на собствените си повърхностни разбирания. Това е било проблем в цялата история. И в древни времена е било така, затова не вярвайте сляпо на книги, написани отдавна. Те не са изключение и в действителност са послужили за подкопаването на Фа. Буда Шакямуни е казал, че неговият Дхарма няма да бъде добър след определен брой години и че когато периодът Края на Дхарма настъпи, ще дойдат демони, за да увредят Дхарма. Това е една от причините.

Будизмът вече не съществува в Индия и това се дължи на безотговорните действия на монасите там. Един ще разбере значението [на сутрата] по един начин, друг – по друг начин, създавайки заплетена бъркотия от различни мнения. До каквито и разбирания да се е достигало, това не е било разбирането, което Буда Шакямуни е имал предвид; първоначалното значение е било изгубено. Ето защо будизмът вече не съществува в Индия.

Можете да споделяте с другите прозренията, до които сте достигнали, тъй като в този случай вие говорите за собствения си опит и прозрения в будистките сутри. В това няма нищо погрешно и то няма да има никакви негативни последици. Най-лошото е използването на собствени думи, за да се дефинира смисълът на пасажи от будистките сутри. Всяко оригинално изречение не е ограничено единствено до разбирането, което се проявява на определено ниво. Може да намирате даден изказан там принцип за действително правилен и добър, но след като се издигнете и подобрите още повече, ще откриете, че същото изречение съдържа още по-висш принцип.

Буда Шакямуни прекарал 49 години в предаване на своя Дхарма. В началото той не бил достигнал нивото на Татагата и бил преподал част от своя Фа преди много години. Но преподавал непрекъснато и това, което преподал в по-късните си години преди своята Нирвана, било много различно от преподаденото от него по-рано. Това е така, защото самият той преминал през процес на постоянно достигане до нови прозрения и подобрения, и самият той непрекъснато се самоусъвършенствал. Но фактически той не е оставил за човечеството принципите на Фа на Вселената; само днешните хора са тези, които го наричат „Фа“ или „сутри“. Когато Буда Шакямуни е бил жив, не е имало сутри. Съдържанието им е продукт на хора, които по-късно си припомнили думите на Буда Шакямуни, и в процеса на съставянето им е имало грешки. Истинското значение на част от казаното от Буда Шакямуни е било изменено, но така или иначе на хората по онова време е било позволено да знаят само толкова. Нищо от това не е било случайно; по скоро е било предопределено да бъде така. Това е било така, защото в миналото никой не се се е осмелявал да записва неща от самоусъвършенстването точно и ясно и да ги оставя на човешките същества. Хората е трябвало да разбират всичко сами. Човешките същества са в заблуда и не знаят нищо. За тях е просто много трудно да прозрат нещата.

Това, което Буда Шакямуни е оставил на хората по време на живота си, са били главно монашеските наставления. Накрая, когато бил напът да навлезе в Нирвана, един от неговите ученици го попитал: „Сега, когато нашият Учител напусне, кого да приемем като наш Учител?“ Отговорът на Буда Шакямуни бил: „Вземете наставленията за свой Учител.“ И в действителност наставленията, които той оставил, можели да напътстват самоусъвършенстващите се до постигане на Съвършенство. Наставленията били установени, докато той все още бил жив, докато по-късните поколения съхранили като сутри неща, които записали на по-късен етап, базирайки се на казаното от него в миналото. Аз съм първият, който наистина е оставил на човешките същества неща за усъвършенстване; това никога не е правено преди. Направих нещо, което никой преди мен никога не е правил, и дадох на хората стълба към Небето.

В действителност религиите имат две цели. Първо, те наистина правят възможно онези, които са добри и могат да се самоусъвършенстват, да постигнат Дао; и второ, те могат да подсигурят нравствеността на човешкото общество да остане на относително високо ниво. Това са двете неща, които религиите трябва да правят. Това, което аз предавам, обаче, не е предназначено да бъде религия. Но въпреки това истинското предаване на Фа и спасяване на хора ще има същия ефект – а именно, истински да позволи на хората да достигнат Дао и да се самоусъвършенстват, да ви предложи път; и да позволи на много хора, които са чули Фа и са чели книгата, да разберат някои принципи, въпреки че може и да не искат да се самоусъвършенстват, и по този начин впоследствие те няма преднамерено да правят лоши и вредни неща. Така че резултатът е същият, като човешкият морал се поддържа на сравнително високо ниво. Това има и такъв ефект. Истинско предаване на практика и преподаване на хората – не е ли това спасение на хората?

В предисторически периоди някои човешки цивилизации са се запазвали по-дълго, а някои – по-кратко, като някои са просъществували значително дълъг период. Във всеки период пътят на развитие на науката, поеман от човечеството, е бил различен. Хората днес действат в рамките на съвременното научно развитие и не могат да осъзнаят, че има и други пътища, по които науката би могла да се развие. В действителност науката на древен Китай е била напълно различна от днешната наука, която е дошла от Европа. Тази на древен Китай е насочвала своите изследвания директно към човешкия живот и Вселената. Древните са се осмелявали да проучват неща, които са нематериални и невидими, и са били способни да потвърдят тяхното съществуване. Усещанията, които човек има, докато седи в медитация, стават все по-силни, до момента, в който станат не само ясно изразени, но също нещо осезаемо и видимо. По този начин нещо безформено се превръща в нещо с форма. Така древните са поели по различен път, изучаващ мистериите на живота и взаимовръзката между човешкото тяло и Вселената – път напълно различен от днешните емпирични науки.

Луната в действителност е създадена от предисторическите хора и е куха отвътре. Предисторическото човечество е било много развито. Днес хората казват, че пирамидите са построени от египтяните, и се опитват да определят откъде са били транспортирани камъните. Но това изобщо не е така. Пирамидите в действителност принадлежат на предисторическа култура и на определен етап са били потопени на дъното на морето. Поради последвали промени на Земята – а именно множество размествания на континенталните плочи – пирамидите са се появили отново. С времето броят на хората в тази област нараснал, като новите обитатели постепенно разбрали предназначението [на пирамидите] – а именно, че те могат да съхраняват неща за изключително дълги периоди от време. Ето защо поставили в тях човешки трупове. Но тези хора не са онези, които са построили пирамидите; египтяните просто са ги открили и използвали. По-късно египтяните построили по-малки версии на пирамидите, базирайки се на първоначалните, и така са объркали учените.

Днешният човек е способен да разглежда тези въпроси единствено с оглед на сегашните си познания, като най-забележимият резултат е, че многото правила и дефиниции, установени от множеството учени, на практика задушават хората. Дарвин е казал, че човекът е еволюирал от маймуната, и хората навсякъде по света вярват, че човекът действително е еволюирал от маймуната. В резултат на това са си направили различни изводи на базата на тази теория. Сега науката е открила определени неща, които се простират далеч отвъд историята на нашата съвременна цивилизация, но хората не се осмеляват да ги признаят и ги смятат за невъзможни, продължават да правят произволни заключения и да говорят безсмислици. Един ден ще възникне наука за човешкото тяло. Физиката, химията и други бъдещи научни дисциплини може би ще бъдат развити на различна база – не непременно изцяло тази на Запада. Определенията, дадени от съвременната емпирична наука, са много ограничени и признават само това, което е видимо и осезаемо; нищо невидимо и неосезаемо не се признава. Нейните научни определения изобщо не са научни и напълно са ограничили човека в своите рамки. Когато използвате научни средства, за да откриете неща, които са невидими и неосезаеми за човека, не е ли това наука? Не трябва ли да бъде смятано за наука?

Истинското разбиране за материята се различава от това на днешните учени. Когато днешните учени изучават неща като неутрони и атоми, те вярват, че това не е безопасно, тъй като частиците излъчват радиация, ако не са поставени в оловен контейнер. Това е разбирането им, базирано на съществуващи теории в рамките на обхвата на собствените им изследвания. Това обаче е само малката част, която те могат да знаят. В действителност всички обекти са живи. Буда Шакямуни е казал същото. Независимо от кое измерение е, материята, която се намира там, съществува материално и същевременно е жива. Всички неутрони, атоми, гама лъчи и материя на дори още по-микроскопични нива могат да бъдат контролирани, но човек трябва да е достигнал необходимото ниво, за да го направи. Гонг, който развиваме чрез самоусъвършенстване, всъщност има мощна радиация, която самоусъвършенстващият се е напълно способен да контролира. Съвременната наука изследва как е била образувана Вселената, предлагайки всевъзможни теории и опитвайки се да определи нейния състав. Едно разбиране от по-високо ниво е, че Вселената е съставена от време и пространство. А в действителност на най-фундаментално ниво Вселената е съставена от енергия. Колкото по-микроскопична е материята, толкова по-висока е радиоактивността ѝ и това е същността на това, което се случва на най-фундаменталното ниво. Днешните учени не биха стигнали толкова далеч, че да приемат това, защото тяхното знание не е на този етап.

Материята на едно изключително микроскопично ниво – в едно изключително микроскопично състояние – представлява първична материя, която в действителност не е жива. Това е форма на първична материя, която не може да бъде разбрана с начина на мислене на обикновените хора. Тази първична материя е ужасяваща, тъй като всеки обект, попаднал в нея, ще бъде разтворен и дезинтегриран. Тази първична материя, строго погледнато, не може да бъде наричана „материя“. Вселената има специфично свойство, наречено Джън-Шан-Жен. Защо миниатюрните частици на обектите всички съдържат Джън-Шан-Жен? Всъщност Джън-Шан-Жен може да съедини и скрепи най-първичната материя – най-първичната единица, която не може да бъде наречена „материя“ в пълния смисъл на думата – и така съединява и скрепява най-първичното нещо, образувайки най-миниатюрния тип първоначална материя. След като тя бъде образувана, на базата на това биват съставени различни видове изключително малки частици материя, а тези малки частици на свой ред се прегрупират, за да формират почвата, камъка, метала, светлината и времето, присъстващи в различни измерения – основните материи във Вселената. По-нататък това води до създаването на по-големи форми на материя, получавайки в резултат безбройни обекти. Така че, когато всички неща и обекти са създадени от това специално свойство на Вселената, те по естествен начин съдържат в себе си ограничителното качество на Фа на Вселената. Така цялата материя притежава Буда природа – тоест Джън-Шан-Жен – елементът, който съставя Вселената. И това е Буда Фа, известен и като „Дао“.

Всички неща са живи и притежават Буда природа; те просто имат склонност да се изтощават. С изключение на специалната характеристика Джън-Шан-Жен, всяка форма на производна материя е изправена пред сериозна опасност, когато бъде изтощена – износването и разрушаването на нещо материално. С други думи, предметите се разпадат. Разпадането на предметите в най-общ смисъл означава, че по-ниските нива на Вселената се влошават, че Фа престава да функционира. Когато Фа в сърцата на хората престане да функционира, човешките същества стават лоши, бидейки вече необвързани с морални ценности. Когато човешката нравственост се поддържа в нормално състояние, Фа може да остане постоянен и стабилен; това е възможно дотогава, докато човешкото сърце не стане лошо. Но ако не успее в това, едно човешко същество трябва да премине през шестте кръга на прераждане и без значение в какво се превръща в цикъла на прераждане – било то в растение, животно, предмет, цимент или пясък – каквото и да бъде, то все още ще носи със себе си своята карма. И така, от тази гледна точка, когато човечеството дегенерира, не дегенерира само човешкото общество, а по-скоро всички неща. В периода Края на Дхарма Земята, определени измерения на Вселената, цветята, тревите и дърветата всички имат карма.

Със съществуването на шестте кръга на прераждане е възможно едно човешко същество да бъде родено като човек в един живот и като животно в следващия. В действителност шестте кръга на прераждане не са ограничени до прераждане само в тези шест кръга. Шестте са само описаните от Буда Шакямуни. Един живот може да се прероди като човешко същество, небесно същество или демон Асура, точно както може да се прероди и в нещо като диво животно, домашно животно или материален обект.

Ако човешката наука ще се развива до определено ниво, преди всичко стандартът на човешката нравственост трябва да се издигне, за да не избухне нещо като космическа война. Човешките същества никога няма да са в състояние да достигнат сферите на Буда чрез технологията. Защо е така? Това, което владеят Будите и небесните същества, са науки и технологии, по-висши от тези на човечеството. Казано по друг начин, ако човешките същества искат да се издигнат до такива висоти, те не могат да го направят просто със средствата на науката и технологиите. Ако научните и технологичните средства наистина бяха способни на такива пробиви, наистина щяха да се случат природни бедствия. Това е така, защото ако хората можеха да достигнат сфери от такива височини чрез технологии и да получат божествени сили от такава величина, но съзнанието им все още е изпълнено с войнственост, алчност, сексуално желание, различни желания, завист и всякакви видове привързаности, включително към слава и печалба, ако те занесат там привързаности от всякакъв вид, хаос ще сполети Небесата. Така че този сценарий в никакъв случай не е позволено да се осъществи.

Единственият начин човешките същества да достигнат такива висоти е чрез самоусъвършенстване. Единствено с отказване от привързаности и желания чрез изтощително самоусъвършенстване и асимилирайки се със специалната характеристика на Вселената – Джън-Шан-Жен, е възможно да достигнат едно такова високо ниво. Какво е науката? Това, което владеят Будите и Боговете, е най-висшата наука. Тяхното разбиране на материята е най-висше и на микроскопични нива те могат да видят материята до определена микроскопична степен, както и по-големите форми на материя, които съществуват във Вселената. В момента начинът, по който човешките същества си я представят, е, че съществува това материално нещо тук, след това има молекули и тогава по-надолу са атомите и така нататък... А доколкото до материята, която е по-крупна, те вярват, че планетите са най-големите. Но планетите не са най-голямата форма на материя; има други дори още по-големи форми. Будите са способни да виждат значително големи форми на материя, както и значително миниатюрни такива на микроскопично ниво. Дори с такива способности обаче Будите, включително и Татагатите, все още не могат да видят произхода на материята; дори Татагатите не могат да видят колко голяма в края на краищата е Вселената.

Съществата в Небесата казват, че да се самоусъвършенстваш е много трудно, че самоусъвършенстването е почти невъзможно. И защо го казват? Защото Будите нямат никакви трудности, които да понасят. Будите в Небесата нямат никакви трудности. Всичко, което имат, са приятни неща, радостни неща и могат да имат всичко, което пожелаят – те са напълно свободни и безгрижни. Помислете за това тогава: имайки велики божествени сили и без трудности, как биха могли да се самоусъвършенстват? За тях наистина е трудно да се подобрят. За човешките същества е по-лесно да се самоусъвършенстват, но ако хората не достигнат тази по-висока сфера, никой не може да се издигне там. Това е подобно на бутилка, която, пълна с мръсотия, не може да се издигне до повърхността на водата. Определено е така, че човек не може да се издигне там, без да се пречисти.

Великата мъдрост на един Буда се отнася до великата мъдрост в рамките на неговата сфера. Един Буда, чието ниво е два пъти по-високо от Татагата, разбира принципите на Вселената на много по-високо ниво. Когато говори за три хиляди огромни свята, той няма предвид, че ги има във всяка песъчинка. Великите просветлени са открили, че някои песъчинки и камъни ги имат. Но в някои камъни ги няма. В гранита няма. При някои камъни, когато вземете един от тях, виждате изключително необятен свят и [съществата, намиращи се там,] изглеждат като човешки същества. Те не усещат вибрации дори и ако хвърлите [камъка], защото това е просто начинът, по който те съществуват; ако го поставите някъде или дори ако го потопите във вода, тя не може да проникне в неговото измерение.

Това е един огромен свят. Начинът, по който човешките същества възприемат размерите на предметите, е в действителност погрешен. Няма такова нещо като „размер“ по начина, по който го разбират обикновените хора. Вие виждате, че един обект изглежда така, но това е само проявлението му сред обикновените хора. Било то къс хартия, картина или много тънък лист хартия – върху всеки един от тях може да има Фашъни. Обикновените човешки същества го намират за немислимо, но те са просто обикновени хора.

В действителност в нашето физическо измерение на Земята човекът не е единственият хуманоиден вид. Има хуманоиди, които живеят в моретата. В миналото някои направиха това обществено достояние, но обикновеното общество не можа да го приеме и го обяви за мит. В действителност обаче казаното беше вярно. Когато континенталните плочи започват да се разместват, се появяват много части от океанското дъно. На океанското дъно има хуманоиди, няколко вида. Някои от тях приличат на нас, а други са доста по-различни. Някои имат хриле, докато други са човеци от кръста нагоре и риба от кръста надолу; трети имат човешки крака, а горната част на тялото им е риба.


(1) „Трипитака“ („Трите кошници“) – три сборника с будистки наставления – бел. прев.