21 юли 2003 г., Вашингтон
Всички ученици тук участват в създаването на творби на изящното изкуство и всички притежават професионални умения. Просто ще говоря за каквото ми дойде наум и ще говоря единствено базирайки се на Фа-принципи. Изящното изкуство е много важно за човечеството. Както и други форми на човешката култура, то може да играе ръководна роля по отношение възгледите на хората в човешкото общество, оказвайки влияние върху естетическите ценности на човечеството. Представите за „какво е естетично“ и „какво е подходящото чувство за красота, което хората би трябвало да притежават“ са тясно свързани с моралните устои и стандарти на човечеството. Когато хората намират неестетични неща за естетични, то нравствените им ценности са изчезнали.
Нравствеността на човечеството претърпява известни промени през различните времеви периоди. Нравствеността на човечеството, сама по себе си, оказва влияние върху изкуството на човешкия род, а изкуствата на свой ред влияят върху човечеството. Всички сте видели, че много от нещата в днешните изкуства са съчинени чрез съвременния начин на мислене, а днешното човечество е преминало далеч отвъд моралните граници и стандарти, които хората би трябвало да притежават. По този начин произхождащите от там така наречени изкуства вече не са човешка култура, тъй като не са създадени с рационалност или с ясно съзнание и не са истински, красиви неща на човечеството, създадени чрез праведните мисли на хората, с добри мисли или с правилно разбиране за художествената красота. Поради това изкуствата се израждат. Така че що се отнася до днешните изкуства, строго погледнато, те вече не са човешки неща. Често виждам някои от така наречените произведения на съвременното изкуство, които всъщност са все продукти на демоничната природа, въпреки че някои от тях са доста известни. Не само идват от демоничната природа, но освен това много хора в търсене на вдъхновение по време на рисуването си всъщност се стремят да подражават на поведението на духовете. Когато това продължи така дълго време, душевното им състояние със сигурност ще стане мрачно и странно. Професионалните художници знаят, че когато някой върши тези неща, душевното му състояние е такова, че той дава воля на лошата страна от човешката си природа и дори преднамерено преследва порочни психологически отзиви. Така че нещата от така нареченото съвременно изкуство обикновено не са особено добри, тъй като вредят не само на художниците, но и нанасят психологическа вреда на наблюдаващите творбата, а също така и сериозно увреждат моралните ценности на хората.
Но Дафа практикуващите не могат да се откъснат от тази социална среда на обикновените хора, докато се самоусъвършенстват и живеят живота си. Също така сте потопени в потока от представи на съвременните хора и се влияете от тази среда. Преди да започнат да изучават Дафа, голям брой Дафа практикуващи дори са изучавали или са участвали в създаването на съвременно изкуство. Разбира се, аз смятам, че независимо дали се занимавате със съвременни изкуства, или с истинските, традиционни и праведни изкуства, които човечеството би трябвало да притежава, основните похвати, които сте изучили преди, би трябвало да са едни и същи. Така че Дафа практикуващите трябва ясно да разберат какви изкуства би трябвало да имат хората. По този начин ще можете да следвате чистите и праведни художествени стандарти на човешките същества и ще сте способни да създавате добри неща.
Защо провеждаме тази среща днес? Нека ви кажа, че всичко, което Дафа практикуващите вършат в този настоящ исторически момент, е от първостепенна важност. Тъкмо вчера казвах, че всичко, което Дафа практикуващите правят, ще бъде модел за подражание от човешкото общество в недалечното бъдеще. Точно сега, през периода на Фа-коригирането, всичко в света се върти около Дафа – това със сигурност е така – тъй като Трите сфери бяха създадени за Фа-коригирането. Защо днес дискутирам тези неща с вас? Понеже Дафа практикуващите с художествени умения имат заложби и енергия. Ако нещата, които правите, не са праведни или достатъчно праведни, ще подсилите нечестивите елементи, които ще засегнат човешкото общество дори още повече. В самоусъвършенстването вие би трябвало да се коригирате, отстранявайки чрез самоусъвършенстване всяко нещо, което не е добро. Би трябвало да бъдете добри хора, където и да сте. Така че в сферата на изкуството също би трябвало да сте добри хора, а в творбите си да изобразявате красивото, праведното, чистото, доброто, светлото и позитивното.
Със западането на морала на човешкото общество до тази степен, мисленето на човечеството е преминало през съответни промени. И тъй като са се променили и развили до тази степен, за хората е невъзможно да се върнат към предишното си състояние сами. Никой човек, теория или метод не може да даде на хората възможността да се завърнат там, където са били – само Дафа може. Вие сте ме последвали тук, за да спасяваме съзнателни същества. А значението на нашето спасяване на съзнателни същества включва и това как запазваме човешката нравственост, как хората, които са спасени, ще съществуват в бъдеще, как ще живеят и в какви условия. С други думи, Дафа практикуващите не само спасяват съзнателни същества – те също така проправят истински път за съществуването на хората. Това са все неща, които Дафа практикуващите вършат, като утвърждават Фа.
Казвал съм, че Трите сфери ще съществуват вечно. И как ще съществуват? Това е, с което ще се заема по време на Фа-коригирането на човешкия свят. Но всичко, което Дафа практикуващите правят в наши дни, е от първостепенно значение и също така е полагане на основите за бъдещото човечество и бъдещата култура. Всичко в съвременното човечество е объркано. Едва ли някое от праведните и традиционни неща, които хората би трябвало да имат, все още съществуват, и вече няма нищо чисто и добродетелно. За щастие все още съществуват някои културни наследства, оставени от хората в древността, които не са били напълно унищожени – особено в сферата на изящните изкуства, където преподаваното за някои основни похвати е било оставено [за хората], така че когато човечеството се завърне в Човешкото царство, тези, които изучават изящни изкуства, да могат да уловят някои от най-основните неща. Тогава как би трябвало да бъдат използвани най-основните неща, така че хората да могат да поемат по един истински човешки път? И как бихте могли да създавате добри неща? Мисля, че вземайки тези основни похвати като отправна точка и прибавяйки към тях истинската доброта, праведност и неопетнена красота, които Дафа практикуващите са успели да разберат в своето самоусъвършенстване, тогава ще можете да покажете добри неща.
Докато съм на темата, бих искал да поговоря и за това как е еволюирало човечеството и за процеса на развитие на човешките изкуства, както ги виждам аз.
Човешките изкуства както от източните, така и от западните култури претърпяват процес на сформиране, застой и упадък. Източните и западните изкуства са поели по два различни пътя. Това е, ако го изкажем с човешки понятия, докато всъщност всяко едно от тях е конкретно проявление на художествените страни на съществата на най-ниското ниво на две различни, големи космически системи, или иначе казано – хората. С други думи, те са проявления на нещата в тези космически системи на най-ниското ниво – това място на хората. Всъщност в космоса съществуват много, много различни колосални небесни твърдини. Има много такива и всички те са самостоятелни, огромни космически тела. Всяка колосална небесна твърд си има собствен, различен стил, който се проявява по различен начин посредством собствената си, уникална структура. С човешки думи, това означава, че те притежават различни художествени характеристики. Всяко гигантско космическо тяло има различни принципи, до които е било достигнато по праведен път от Джън-Шан-Жен, фундаменталните Фа-принципи. В резултат на това всички системи на различните космически тела притежават уникалните характеристики на своята собствена система, конкретно проявени в структурата на техните Небе и Земя, в това каква е околната им среда, външният вид на техните същества, украшенията на техните същества, архитектурните им стилове, начинът, по който изглеждат техните животни и растения и прочие. Всички те притежават свои собствени, уникални, праведни начини за изобразяване на красотата, приятелството, милосърдието, благодарността и така нататък. Измежду всички творения на космическите системи, начините на изразяване на съществата от ниско ниво, главно на две системи, са били предадени на този човешки свят и се състоят от изкуствата на Изтока и на Запада. Но в гигантското, колосално небесно тяло това не са всички съществуващи видове. Имам предвид, че само тези двата са били предадени в този човешки свят.
Що се отнася до тези две художествени системи на човечеството, както Изтокът, така и Западът са преминали през процес на унаследяване на съответните им етнически култури в течение на няколко хилядолетия, но стиловете на тези два типа изкуство са напълно различни. Различават се по похватите и подходите, по начина си на изразяване, по емоциите, на които дават израз, и визуалните ефекти, които създават. От самото начало на техния процес на унаследяване китайските изкуства са били създадени от полубожествена култура. С други думи, половината от ударението не е било върху човешката повърхност, а върху духовното в обекта, неговото обаяние и скритите му значения. Ето защо проявленията на всички аспекти от китайската култура са имали тази характеристика, особено в изящното изкуство, където всъщност не отдават значение на обрисуването на детайлите на повърхността, а се концентрират над изразяването на идеите – или същността – и скритите значения. Западните изкуства също са били предадени на хората от Боговете, но те са наблягали върху културата на човешките същества на повърхностното ниво. Те наблягат на великолепни, прецизни, изтънчени и реалистични похвати на превъзходно художествено майсторство. Ударението е поставено върху демонстрирането на похватите в повърхностното човешко измерение. Така че в техните творби на изящното изкуство външният вид на обектите е изобразен по много изтънчен и прецизен начин. Така художествените стилове на Запада и на Китай са поели по два различни пътя. В процеса си на развитие изкуствата на Запада са били унаследени от предишната цивилизация. Всъщност изкуствата на Запада са съхранили един формат на систематично изучаване дори през последните няколко цивилизации. Той е имал училища, теории и стандартизирано обучение. Винаги е следвал такъв път. От друга страна, в продължаването си изкуствата на Изтока винаги са били разпространявани като част от народната култура сред учени, занаятчии и хора, търсещи Дао. Няма систематизирани теории, училища и стандартно обучение. Начинът, по който те изобразяват нещата в творбите си, е базиран изцяло на индивидуалния им опит, особено що се отнася до скулптурите. В резултат от характеристиките на културата на китайския народ, зад нещата, изразени в рисунките, картините и скулптурите, стои най-вече културният почерк на китайците и те несъзнателно изразяват идеите и чувствата. Така че, погледнато по този начин, разликите в изразните подходи, които възприемат, са доста значими. От перспективата на най-външната повърхност на хората, похватите на западните изкуства са много изтънчени и изискват прецизно боравене със светлосенките, структурата и визуалната перспектива. Особено що се отнася до структурата на човешкото тяло, те я изобразяват много точно. В древното китайско изящно изкуство обаче, тъй като при него не е имало никакви систематизирани теории или професионални учебни занимания, неговото изразяване на най-външната повърхност на структурите на обектите е недостатъчно прецизно.
Пътят на изкуствата винаги се придвижва от първоначалния си период към апогея си и след това запада отново. Всички култури на човечеството също следват тази тенденция. Всяко нещо на човечеството се намира насред създаване-застой-упадък-унищожение, което е част от характеристиките на предишния космос. Така че всеки път, когато моралът на човечеството вече не е достатъчно добър – когато нищо вече не е достатъчно добро, то трябва да започне отначало – това е катастрофално за човечеството, всичко свършва и след това всичко започва отново, придвижва се към върха и след това запада отново. Този цикъл се повтаря непрекъснато.
Тъй като в китайското изящно изкуство нямало систематизирано или специализирано изучаване, те в общи линии не се справяли добре с визуалната перспектива по отношение на изобразяването на човешкото тяло и обекти. След края на династия Чин мнозина, които се занимавали с китайско изящно изкуство, изучили основните похвати на западното изящно изкуство и творбите им станали точни откъм изобразяването на външните повърхностни форми. Те създали някои такива творби. Но в последно време, особено през последните двадесет и няколко години, Китай също е повлиян от съвременното мислене и произведенията там са във все по-лошо състояние. Представите на хората се променят заедно с тяхното мислене. Ако човек не е воден от праведните си мисли и разчита изцяло на възприятията и емоциите на тази човешка повърхност, вместо на истинските си мисли, и не преосмисля сам нещата с ясно съзнание, ще е все едно той вече да няма душа. Човешкото съзнание се сформира на човешката повърхност след раждането на човек и се проявява единствено като подсъзнателна реакция към нещата. Съзнанието е нестабилно, то може да се промени по всяко време и се променя заедно с промените във външните обстоятелства и цялостната ситуация в обществото. Ако някой напълно разчита на тези неща, той няма свои собствени мисли. Освен това, неговите мисли са случайни, блуждаещи и той няма добросъвестни мисли и истинска същност. Нещата, сформирани в това състояние на съзнанието, са така наречените „модерни изкуства“ или „съвременни произведения на изящното изкуство“. Началната фаза на набирането на популярност на тези неща бе най-ранната поява на онези импресионистични и абстрактни неща от Запада. Ако спокойно разгледате тези неща, определено ще откриете, че те са били създадени, когато истинските мисли на хората са отсъствали и хората са следвали човешките си представи на повърхността. Те са случайни, неструктурирани, безпорядъчни и фрагментирани. Кой знае какво изразяват! Те не дават на хората естетическо преживяване, те просто следват човешките мисли на повърхността. Творбите, които се създавали по онова време, имали разкривен нос, само половин лице или крак, изникващ от гърба. От самото начало тези неща са били в резултат на това, че хората са изоставили собствените си мисли и праведните си мисли, и последица от това, че крайниците и телата на хората са ръководени от придобитите им след раждане човешки представи. Само когато човек изостави Главното си съзнание и позволи на човешките си представи на повърхността да се скитат на воля, може да създаде такива неща. Появата на подобни неща е унищожила западните изкуства, които бяха най-добрите и най-перфектните изкуства на почти цялата човешка раса. В последно време това влияние е достигнало Китай.
И това бе само ранният етап на съвременните изкуства. Когато цялостният морал на обществото става все по-дегенерирал, човешките възгледи не остават същите – те също западат. Онези импресионистични и абстракционистични неща по онова време напълно пренебрегнаха правилната визуална перспектива, прехода от светлина към тъмнина и прецизността на структурата. Те все повече преследваха така наречените „лични усещания“ и погрешно приемаха този вид ирационално задоволяване като освобождаване на индивидуалната им човешка природа. Това, което всъщност правеха, бе да възпират истинската си природа и да се отдават на придобитото си след раждане мислене, несъдържащо истинската им същност. Те се хвърляха на наситени цветове и напълно задоволяваха определена емоция от своите разбирания, несъдържащи никакви трезви, рационални мисли. Разбиранията обаче са сформирани след раждането на човек. Те не са истинските мисли на човек и са безпорядъчни, неструктурирани и случайни. Ето защо нещата, които те сътвориха, бяха такива и изглеждаха напълно непропорционални и визуално небалансирани. Когато се стигна до по-късния етап, с все по-големия упадък на човешките морални представи душевното им състояние стана дори още по-низко и този тип низко съзнание вече не беше съставено само от човешки разбирания. Когато собствените мисли на човек и истинската му същност престанат да упражняват контрол над повърхността му, чужди същества ще се възползват от възможността и ще се вмъкнат. Когато се стигне до този етап, чужд разум вече контролира човешкия мозък. Ето защо се появиха художествени изражения, които бяха дори още по-мрачни и по-депресивни – дори светлината бе потискаща – и те напълно отразяваха душевното състояние на обезсърчената и упадъчна човешка природа. Когато тя се свлече още по-надолу, те станаха водени и от желанието за слава и личен интерес в обществото и последваха напълно изоставяне на самите себе си, и по това време дори придобитите след раждане разбирания бяха отхвърлени. В този случай обвивката, в която същността на човек напълно липсваше, стана сто процента контролирана от чужд разум. И в повечето случаи чуждият разум бе същество от долния свят, като по-голямата част от тях бяха призраци и духове. Това бе космична промяна, когато моралът на човечеството стана лош. Когато един художник е контролиран от същество с Ин-природа, това, което той рисува, на вид ще описва долния свят и неща от долния свят. За много картини можете да кажете от пръв поглед, че обрисуват световете на духове – те са мрачни, тъмни и неясни, а тези така наречени човешки фигури, които рисуват, всички са като призрачни духове; земята там е от долния свят и небето е от долния свят. Защо хората харесват това усещане? Не е ли, защото вече нямат праведни мисли? Не преследват ли мрака? Не е ли, защото моралът на човечеството е сериозно дегенерирал? И това е само когато хората вървят към измерение, което е дори по-нисше от човешкото. Тъй като ценностите на човечеството все още западат, изкуствата сега се превръщат в действителни и конкретни прояви на демоничната природа на човешкия род. Изкуствата се превръщат в оскверняване на светите изкуства, те изцяло са се превърнали в средство за даване израз на демоничната природа и това, което изобразяват, са демони, духове и чудовища. Самите художници признават, че тези творби са все боклук, но в така нареченото художествено течение те са смятани за най-стойностните. Как може боклукът да е най-доброто? Разбиранията на хората са се преобърнали с главата надолу, затова те смятат боклука за най-доброто.
Това е историята на изящното изкуство на човечеството – току-що говорих за цялостното му развитие. Сега ще продължа дискусията, използвайки западните изкуства като отправна точка. Знаете ли защо през Втората световна война французите са накарани да се предадат? Не са ли притежавали способността да се сражават? Не са ли произлезли герои като Наполеон и Луи XIV едно време от тази нация? Нямала ли е тази нация славна история? Войните на човечеството са всъщност контролирани от Боговете и се случват поради определени причини. Не е като нещата да се случват съобразно това, което хората искат. Франция не бе директно замесена във Втората световна война, защото целта на Боговете бе да запазят единствените произведения на изкуството от тази човешка цивилизация, които се намираха във Франция. Те са също така най-великолепните, от които човечеството може най-много да се гордее и са наистина най-праведните, традиционни и съвършени произведения на изкуството на човешкия род в тази човешка цивилизация. Ако там трябваше да избухнат битки, произведенията на изкуството, съхранявани в Лувъра и Версай, щяха да бъдат погубени и с изкуството по улиците на Париж също би било свършено. Боговете искаха да оставят тези много малко на брой неща за човечеството, така че в бъдеще хората все още да могат да ги използват като еталон и да преоткрият изкуството на човешките същества. Освен това, Дафа практикуващите също биха били способни да намерят пътя си обратно на базата на основополагащите умения на тези традиционни, праведни произведения на изкуството.
В западните изкуства, по време на последните няколко цивилизации, хората станаха зрели чрез системно изучаване и се завърнаха към пътя на предишната цивилизация. Но след като една предходна цивилизация е унищожена, има период, през който основните умения са недоразвити. Можете да видите това от творбите на западното изящно изкуство, като прегледате, да речем, творбите преди Ренесанса, творбите по време на Ренесанса, творбите след Ренесанса и нещата от съвременния период – този процес. Преди Ренесанса общо взето художествените умения на творбите са били доста недоразвити. Техните композиция, структура, пропорции, цветове и прочие – както виждате, ще ги сметнете за доста недоразвити. Било то картини, рисунки или скулптури, всички те са били недоразвити. Но тогава хората открили определени неща от предишната цивилизация чрез намерените на Запад артефакти. Някои били скулптури на Богове, а имало и някои други скулптури от предишната древногръцка цивилизация. Всички те били зрели, съвършени творби. Понеже основата на тези древни цивилизации присъствала там, западните изкуства бързо се развили отново. Тъй като тези неща от миналото били там, за да се учат те от тях и да сравняват с тях своите творби, те узрели много бързо. След Ренесанса появата на Леонардо да Винчи и на други художници била замислена от Боговете, за да напътстват те човешките същества към постигането на художествена зрялост и да покажат на хората как да създават своето изкуство. Ето защо по онова време творбите им оказали голямо въздействие на човечеството. Но съвременните изкуства в последно време са били планирани от друг тип Богове – а именно групата, които са от старите сили и които днес се опитват да направляват Фа-коригирането. Защо се появи един Ван Гог? Защо се появи един Пикасо? Тези хора също са били запланувани от тях да дойдат, но те са дошли, за да изиграят негативна роля и целта е била да накарат всичко в културата на човечеството да дегенерира по същото време, когато моралът на човечеството е западал. Така че тези двама души са дошли, за да объркат изкуството на човечеството. Целта е била да покварят човешкото изкуство – те са дошли единствено за да съсипят културата на човешкия род. Изкуството на човечеството е достигнало до демоничното състояние, в което се намира днес, благодарение на основата, която те положили тогава за така наречения модернизъм.
Назад във времето, когато традиционното изкуство на Запада бе атакувано от така наречения импресионизъм, възникна фотографията. В дебатите на онези така наречени импресионисти най-типичният изтъкван аргумент бе следният: „Независимо колко точно се рисува, може ли да бъде прецизно, колкото една снимка?“ Така че те критикуваха рисуването на обектите каквито са си, рисуването им реалистично и рисуването им по един традиционен, общоприет начин. Всъщност традиционното изкуство е един висококачествен стремеж на човека към съвършенство и е безкрайно. Сферата на традиционното изкуство е много обширна, тъй като една завършена творба е не само реалистична, но всъщност съдържа и личните житейски познания на художника и неговия характер. Нещата, с които художникът е бил в досег в живота, и знанието и уменията в различни области, които е придобил в живота – всичко това е отразено в творбите му. Ето защо всеки човек ще изрази едно и също нещо различно в своята творба, било то по отношение на цветовете, предаването на израженията на обекта или степента на изкусното владеене на похватите. Житейският опит на всеки човек е различен и чертите на характерите на художниците са различни, така че това довежда до различия в техните произведения. В допълнение, това, което те могат да изобразят, е един многообразен свят, същества на дори още по-високи нива и дори прекрасни проявления на Богове и светове на Боговете. Така че това е един безграничен, светъл и обширен път. Обикновено художниците, които са добри в рисуването или скулптурата, съсредоточават повечето свои мисли върху изкуството си, така че по-голямата част от тях не са толкова умели с думите. При все това онези, които не знаят как да рисуват или да ваят скулптури, са добри в говоренето. Чрез настойчиво пропагандиране на своите приоритети с изкривена логика, тези хора действително преобърнаха традиционното изкуство чрез аргумента за фотографията. И така то постепенно е стигнало до положението, в което се намира днес. Разбира се, някой да опровергае традиционното изкуство по онова време – това не би могло да бъде сторено от човек, който изобщо не е разбирал изящното изкуство или който е бил некомпетентен в сферата на изящното изкуство. Ето защо за тези неколцина представители на модернизма е било запланувано първо да овладеят основните умения в детството си, така че да могат да заблудят хората по света дори още повече.
Поради дебатите на праведното срещу злото между академията и импресионистите и абстракционистите по онова време, тъй като упадащите морал и представи били критични към наистина святите изкуства на човечеството и понеже традиционните художници трябвало да изкопчат нищожен къс пространство за своето оцеляване, днес хората наричат традиционното изкуство „реализъм“. В миналото е нямало такова название. Причината, поради която Боговете предали изкуствата на човешките същества, била да дадат възможност на хората да изразяват добротата и красотата, поддържани от човечеството, а това има положителен ефект върху морала на хората. Поради упадъка на човешкия морал традиционните и праведни човешки изкуства били изтласкани извън залите на официалните академии от тенденцията на придвижване към демонична природа. По този начин, в името на оцеляването, традиционното изкуство станало „реализъм“ и така възникнал „реализмът“.
Точно сега всичко в човечеството се движи в противоположната посока по този начин – забелязали ли сте? Онези, които не знаят как да възпроизведат подходящ глас в пеенето, които не знаят музикалните теории и онези, които не притежават основните танцувални умения, са станали известни певци и танцьори, и при все това истинските хора на изкуството не могат да си изкарат прехраната. Дори онези фризьори, които знаят какво правят, са изхвърлени и вършат работата си на улицата, докато онези, които не знаят какво правят, са срещани в екстравагантни салони. Всичко в човечеството се спуска надолу в обратна посока и всичко запада ето така. Това, което преследваха така наречените модернисти, бяха някакви „лични усещания“. По-нататък те изгубиха контрол над себе си и сега отдават телата си във владение на духове – как биха могли да произведат нещо добро? Те окачват едно така наречено модернистично произведение и го показват на хората: „О, виж! Каква хубава картина!“ Ако не кажел това, никой нямало да знае защо е хубава, както казал. Въпреки това хубавите неща, които той описва, са демонични по природа и съдържат такъв наивитет спрямо изкуството, че е смехотворно. Ако вашето мислене не го последва в този вид демонична природа, няма да сте способни да видите какви са така наречените хубави неща, за които говори той. В действителност тези неща са все боклук, който е вреден за хората.
Разбира се, съществува голям брой хора, които просто се носят по течението и са съгласни [с него]. По-голямата част от широката публика не разбира модернистичната материя. Ако кажете, че цялата е боклук, то хората, които правят тези неща, ще кажат, че колкото по-боклучаво, толкова по-добре. Всички сте чували за това как един така наречен „художник“ в Китай ядеше месото на мъртви деца – не чухме ли репортажи за това преди време? Стремежът към демонична природа е това, което е довело нещата до това положение. Няма ли да бъде ужасяващо, ако всичко това продължи нататък? Ако изкуствата на човечеството продължат по този начин, можете само да си представяте какви ще станат в бъдеще.
Следва да поговоря малко за това, какво би трябвало да изобразяват изкуствата на човечеството. Целта на изкуствата на човечеството в това да изобразяват самите хора ли е, или да изобразяват пейзажи, или Богове? Или духове? Трябва да знаете, че истинските изкуства на човечеството са се появили първо в храмовете на Боговете. Друга цел на Боговете, предавайки този аспект от културата на човешките същества, е била да позволят на хората да видят величието на Боговете и да повярват, че доброто и злото получават заслуженото си – злосторниците ще получат наказание, добрите хора ще получат благословии, а самоусъвършенстващите се ще се изкачат на Небето. Всяка поява на западните изкуства е започнала в църквите. Статуите от Изтока в далечни времена почти всички са били на Богове, а най-древните и ранни картини, запазени в Китай, са били все на Богове. Има ли някакво ограничение за хората, рисуващи Богове? Не, няма. Необятният космос и всичко, намиращо се в безмерната космическа Вселена... когато хората наистина вярват в Боговете и истински се заемат с изобразяването на Богове, Боговете ще им покажат тези неща. То е най-съвършеното, най-святото и това, за което човечеството жадува, и тяхното най-удивително място за покой. Следователно това, което творбите могат да изобразяват, е безгранично.
Знаете, че когато хората рисуват Богове, те трябва да използват хора като модели. Това не е проблем, тъй като хората са били създадени от Боговете по техен собствен образ. Така че не е проблем да се използват хора за упражняването на нечии основни умения. Не че хората не могат да рисуват други хора – няма проблем да го сторят – защото човешките същества са, в крайна сметка, най-важни в този свят. Още по-малък проблем е да се рисуват пейзажи. Но фокусът на човешкото изящно изкуство би трябвало да бъдат Боговете. Защо казвам това? Помислете всички, хората притежават карма – вие всички знаете това, тъй като сте Дафа практикуващи – и всичко, което рисуват човешките същества, включва елементи от самия художник. В творбата на един художник всичко относно този индивид и относно човека, изобразен в портрета, е прикрепено към тази картина. Когато един обикновен човек нарисува само една линия, аз знам що за човек е той, какви болести има, колко карма има, душевното му състояние, семейното му положение и така нататък. И всички мисли на субекта от картината, и всички свързани с тялото му фактори също са напълно разкрити, включително колко карма има той. Всеки път, когато някой окачи картина на този човек в дома си, кармата на човека от картината ще се излъчва от нея. Така че, когато някой окачи нещо такова в дома си, облагодетелства ли се той, или му се причинява вреда? Кармата се излъчва и разпространява, тя е свързана с човека и ще се излъчва постоянно в дома на този, който е окачил картината там. Хората не могат да съзрат взаимовръзките между обектите, но всъщност ще се почувстват болни много лесно [от нещо подобно].
Но ако хората рисуват Богове – помислете всички, Боговете са великолепни, величествени и излъчват състрадателна, доброжелателна енергия, която облагодетелства хората – хората, които създават картините или скулптурите, се облагодетелстват в процеса на завършване на произведението и същевременно художникът развива добри мисли, докато създава творба, изобразяваща Богове, и следователно Боговете може да му помогнат да подсили праведните си мисли и да премахнат кармата от тялото на художника и мисловната му карма. След като други погледнат такова произведение на изкуството, те ще се облагодетелстват, ще станат толерантни, ще имат добри мисли в главите си и това ще направи характерите им по-благородни. А когато Боговете видят, че хората имат почтени мисли, те ще премахнат опасности и бедствия за тях. Така че кое е по-облагодетелстващо за човечеството? Харесва ми да гледам онези традиционни и праведни творби, онези картини по таваните и стенописите, изобразяващи Богове, и онези скулптури на Богове. След като ги видя, винаги чувствам, че човечеството все още има надежда за завръщане, защото тези творби изобразяват величието на Боговете, а Боговете в тези изображения наистина правят добри неща за хората. Така че, на базата на тези сравнения, не мислите ли, че изкуството на човечеството би трябвало да изобразява предимно Богове?
Разбира се, изкуствата на съвременното общество не са ограничени до живопис, рисуване и скулптура – съществуват също така и занаятите, рекламата, модата, театърът, телевизията и кино продукцията, продуктовият дизайн и така нататък. Има огромно количество професии, свързани с изкуствата; с други думи, всички те са свързани с изящното изкуство. Но без значение каква е професията, ако самият художник изгради праведна основа, тогава каквито и творби да създаде, те всички ще бъдат пропити с праведни елементи и всички те ще бъдат прекрасни, добри и ще облагодетелстват хората. Със сигурност е така. Общо взето това е, което съм видял по отношение на изкуствата на човечеството.
Източните и западните изкуства, за които току-що говорих, включват скулптурата. Говорейки за скулптурата, ще кажа малко за действителния произход на скулптурите от Изтока и за развитието им през историята, и ще говоря само за ситуацията в тази цивилизация. Преди будизмът да бъде разпространен в Китай, стиловете на много скулптури били свързани с културата от последния цикъл (тоест преди Великия потоп), така че техните художествени стилове били напълно различни от този в периода след разпространението на будизма в същински Китай. Строго погледнато, източните скулптури, представящи тази човешка цивилизация, би трябвало да бъдат представени от изображения на будистките Буди, Бодхисатви и Богове. Този тип метод на извайване на статуи от ранния период бил предаден от Индия, а индийският метод на извайване бил на свой ред завещан от периода на вяра в Буди, който предхождал този период на индийския будизъм, а Будите, в които вярвали индийците от предишния период, били предадени на Индия от онези древни гърци в Европа, които вярвали в Буди. Това е така, понеже в дори по-далечни времена много европейци вярвали в Буди; разбира се, не всеки вярвал в Буди; имало хора, които вярвали в други Богове. След като това било пренесено в Индия, образът на Буда и методите за извайване на статуи също били пренесени в Индия и ето защо китайският метод за направата на статуи на Буда в древността в общи линии следвал този на древна Гърция. Можете да видите, че много статуи на Буда от ранния период имат дълбоки очни орбити, а костите над веждите им и лицевата им структура са много подобни на тези при хората от Запада. Те имали правилни носове и открит, праведен вид. Причината е, че древна Гърция предала на Индия будистката култура от един дори по-ранен период, която на свой ред била предадена от Индия на Китай. Но тъй като творбите на един скулптор въплъщават негови елементи, то след като бил предаден в същински Китай, образът на Буда в статуите заприличал малко на китайския народ. Постепенно с течение на времето след предаването му в Китай той бавно загубил елементите от ранните периоди, когато древната гръцка култура била предадена в Китай, и постепенно се развил в такъв, който притежава повече от местните китайски характеристики. Това е по отношение на човешката култура на повърхността. Има и други причини. След като будизмът бил разпространен в същински Китай, Помощните съзнания на много хора действително се усъвършенствали в Буди и Бодхисатви. Но понеже по онова време в същински Китай нямало никакви методологични системи за изучаване и статуите били създавани от каменоделци и даоисти, то сравнени със западните скулптури, те били много дилетантски – в повечето случаи не можели да намерят правилните пропорции в структурата на тялото. Така че по отношение на много от статуите в Китай не става въпрос, че те носят характеристиките на определена художествена школа – те са просто резултатът от недоразвити похвати.
И така, чрез обширни и много прости понятия току-що очертах развитието и произхода на човешкото изкуство. Изкуствата в миналото обикновено изобразявали Боговете, а Боговете предали тези неща на хората, за да кажат на човечеството: Боговете закрилят човечеството и когато хората правят добри неща, това ще доведе до добри неща за тях.
Обикновено творбата на един художник има тема и цел на това, което той иска да изрази или обрисува. Тоест, когато замисляте картина или планирате композицията на една картина, това, което искате да изразите или да обрисувате – или значението, което искате да предадете – е въплътено във всичко това. С други думи, всяка творба има своя собствена история. Но съществува един друг проблем, когато днешните хора разглеждат традиционното изкуство на Запада, особено изящното изкуство от периода на Ренесанса: те гледат единствено метода на рисуване и подхода – и дори това е нещо, разбираемо единствено за онези хора, които знаят основните похвати. Много малко хора знаят какво изразяват картините. Така че, когато съм разглеждал картини или скулптури, учениците с мен са ме питали: „За какво става въпрос в тази картина?“ и аз съм им казвал. Разбира се, всички вие се занимавате с изкуство и знаете много, но защо да не проучим този въпрос заедно. Нека донесем тук няколко картини и ще поговоря за това, какво е изобразено в тях и защо са го изобразили по този начин. (Аплодисменти)
Моля, седнете. Току-що, когато говорех относно изобразеното в тези картини, вие разбрахте какво казвах. Искам Дафа практикуващите да разберат какво да правят, така че защо освен това и вие не споделите мислите си – става ли?
Практикуващ: (Превод) Искаме да обрисуваме преследването. Можем ли да изобразим сцени на изтезавани Дафа практикуващи?
Учителят: Да, можете. Можете да изобразявате сцени с Дафа практикуващи, които са преследвани, с Дафа практикуващи, които изучават Фа или правят упражненията, или сцени с Богове и небеса, след като Дафа е бил широко разпространен – всички тези неща могат да бъдат изобразявани.
Практикуващ: Можем ли да създадем творби, представящи процеса на разясняването на фактите и разпространяването на Фа от Дафа практикуващите, или неща като маршове, паради и така нататък?
Учителят: Да, можете да изобразявате всички тези неща. Ключовото е, че замисълът и създаването на творбата ви трябва да са на високо ниво.
Практикуващ: Учителю, китайските изкуства целят предаването на определени идеи или емоции. Например повечето известни китайски художници са се стремили да изразят своите идеи и емоции и са рисували пейзажи. Може ли и ние да рисуваме по този начин?
Учителят: Няма проблем с предаването на определени идеи и емоции. Създаването на картини и пейзажи в китайски стил също не е проблем. Тъй като те са творби на Дафа практикуващи, могат да бъдат изложени. Но вие сте Дафа практикуващи, а понастоящем всеки утвърждава Фа и създава бъдеще за съзнателните същества, така че би трябвало да положите всички усилия, за да направите разясняването на фактите и разобличаването на злото главен приоритет, особено по това време. Това е отговорност на Дафа практикуващите. По-добре е да имаме повече творби, които разобличават злото, представят Дафа и Боговете, и да направим тези творби акцента. Други творби на Дафа практикуващи също могат да бъдат изложени.
Практикуващ: Опитите за предаване на емоции или идеи не са ли отклонение от правия път?
Учителят: Когато разисквам предаването на емоции или идеи, говоря за изразяването на скритите значения във вашата картина. Ако хората могат да изразяват чувствата си въз основата на морална база, която е общоприета и [създадена] от праведни мисли, тогава няма проблем. Главното е дали вие използвате праведни мисли, за да създадете вашата творба, или преследвате онези така наречени модерни представи, и дали използвате традиционните и подходящи методи, или модернистични възгледи, за да изобразите нещо. Проблемът не лежи в самите емоции или идеи.
Практикуващ: Учителю, бих искал да попитам – картините, за които току-що говорихте, всички пресъздават образи на западни Богове. Така че като Дафа практикуващи, как да съчетаем китайските и западните елементи и как да използваме картини като тази за отправна точка и все пак да запазим нашите собствени източни характерни черти?
Учителят: Не е проблем да рисувате Богове и с източни, и със западни образи в една и съща творба. По време на Фа-коригирането голям брой различни Богове играят положителни роли. Много китайски картини са добри и могат да бъдат признати като такива. Усъвършенствайте подходите и уменията повече. Това не са проблеми. Но изглежда би било трудно да включите и китайския, и западния стил на рисуване в една и съща картина. Все още никой не е създал прецедент, съчетавайки източните и западните начини. Не правете от това нещо, което е нито риба, нито рак.
Практикуващ: Това, което искам да кажа, е, че от по-високо ниво много Богове на Изтока и Запада са под нивото на Буда, така че ако създадем голяма картина и включим в нея всички тях, добре ли ще е това?
Учителят: Искате да създадете голямо произведение на изкуството, в което да има Богове както с източни, така и със западни образи – в това няма проблем. И така, да кажем, че нарисувате няколко Даоси и според необходимото нарисувате няколко Богове със западни образи, и те всички са в една и съща картина, тогава това не е проблем. Но ако в същата картина са използвани техники с маслени бои от едната страна, а китайски техники за рисуване – от другата, тогава бих казал, че това няма да свърши работа.
Практикуващ: Имам и друг въпрос. В творчеството си ние би трябвало да отразяваме предимно това, което е светло и добро. Но поради богатството на скритото им значение, някои картини съдържат в себе си негативни образи. С това човек може да придобие контраст в сцената. Бих искал да затвърдя как третираме отрицателните образи – очевидно би трябвало да бъдат поставени в тъмните ъгли – но можем ли да ги изобразим по този начин?
Учителят: Да, можете. Всъщност погледнете тази картина. Злите полицаи бият Дафа практикуващ. Използването на цвета върху злите полицаи и Дафа практикуващия е различно и въпреки това е много хармонично и балансирано повсеместно, така че в това няма проблем. Това е въпрос на похватите ви и се отнася до това, как да го замислите добре.
Практикуващ: Учителю, бих искал да попитам дали китайската калиграфия е форма на изкуство? И освен това, какво ще кажете за курсивните калиграфски стилове – праведни ли са те?
Учителят: В днешно време се нарича калиграфия, но в миналото е било просто писане. В наши дни хората вече не използват четки, за да пишат, така че я приемат като форма на изкуство. Всъщност тя действително съдържа вътрешния смисъл на изкуството. Тъй като сега е приета за форма на изкуство, в художествените изложби можете да я смятате за тип изящно изкуство.
Говорейки за курсивните стилове в калиграфията, строго погледнато, те са отражение на душевните състояния, в които хората дават воля на негативната си страна. Когато Боговете помогнали на хората да създадат китайските йероглифи, нямало такива неща като курсивни стилове. Всъщност аз никога не съм се занимавал с калиграфия и не съм добър в нея. Но често съм бил молен от хората да им напиша нещо, така че използвам официалния стил на писане. Не че имам предпочитания към официалния стил на писане; причината е, че когато пишете чрез официалния стил на писане, ви е невъзможно да го направите слято. Ако е написано в курсив, това вече не е официалният стил на писане. Така че за хората е трудно да пишат в този стил слято, когато дават воля на своите представи или мисловна карма. От тази гледна точка, аз харесвам писането чрез официалния стил на писане.
Практикуващ: Във връзка с калиграфските йероглифи, понеже Учителят пише чрез официалния стил на писане, забелязал съм, че когато някои Дафа практикуващи избират калиграфски стилове, те обикновено се спират на официалния стил. Бих искал да попитам, можем ли да използваме всички калиграфски стилове?
Учителят: Да, можете. Можете да използвате всички видове калиграфски стилове. Но мисля, че курсивните стилове дават воля на негативната страна на хората твърде много и съдържат твърде много човешки повърхностни елементи. Когато човек наистина има праведни мисли и постъпва добре, той не може да пише по този начин. Този тип писане се появява основно когато хората дадат израз на човешките си представи. В тежките случаи душевното състояние на човек е един вид побъркано и праведната му страна е слаба.
Практикуващ: Имам и друг въпрос и той е за трите основни цвята. Учителят говори за това, как трите основни цвята имат съответствия в други измерения. Хората говорят и за допълващи се цветове. Така че как би трябвало да разбираме трите основни цвята? Тук сред хората казваме, че светлината създава цветовете, тъй като без светлина не можем да ги видим. Но тогава, тъй като другите измерения са изпълнени със светлина, как съществува разграничение между цветовете там?
Учителят: Да, хората могат да съчетават трите основни цвята от боите си, за да създават други цветове, а трите основни цвята в спектъра на човечеството могат да се пречупват в други цветове от спектъра. Но тези цветове са просто създадени от материални елементи в човешкото физично измерение, което е различно от други измерения, и видовете материя също са различни. Някои хора казват, че външният вид на предметите е резултат от светлината, и това включва как изглеждат светлината и сянката в една картина и как възникват цветовете. Това не е вярно. Предметите запазват една и съща форма, независимо дали има, или няма светлина – всичко, което светлината прави, е да даде на хората визуално впечатление за светлина или тъмнина. Когато са повлияни от промени в интензивността на светлината, цветовете могат да бъдат възприети погрешно, но това всъщност не променя цвета или формата на предмета. Що се отнася до самоусъвършенстването, светлината може да блокира очите на хората и да създаде погрешни впечатления у тях. В много други измерения няма слънце и в много други измерения всичко е окъпано в собствената си мека светлина. Без слънцето, или ако в едно измерение няма слънце, външният вид и състоянието на обекта са въпреки това стабилни. В някои измерения всички обекти слабо излъчват светлина, която е нежна за очите, и самите същества на същото ниво могат да я видят. В този тип измерение няма директен източник на осветление като слънцето, но формите на обектите, които виждате, си остават такива, каквито са.
Погледнати с човешки очи, другите измерения светят и цветовете и формите на предметите там остават непроменени. (Разбира се, Боговете и всички техни неща могат да се променят. Формите, в които обектите съществуват, не са в така нареченото „стабилно състояние“, както смятат хората.) Обикновено те са като цветни неонови светлини, а формите и цветовете на светлините не се влияят от светлината. Ако едно същество е живот на това ниво, то няма да изпитва същите емоции както хората при вида на това измерение. Това е точно както каквото съм ви казвал за молекулите, които също притежават енергия, и причината хората да не могат да я доловят е, че всичко у хората, включително очите, е съставено от молекулярни частици. По същия начин същество, съставено от по-големи частици, които са по-нисши от молекулите, вижда, че човешките тела и всички неща в човешкото измерение светят и притежават енергия. Това е различна концепция от измерението, за което говорех по-рано, където всичко свети, без да има слънце. Онова е измерение, където самите предмети излъчват светлина.
Тъй като това човешко измерение е място, специално създадено за Фа-коригирането, отвъд границите на Трите сфери всичко е напълно различно. В многото други, по-обширни измерения, съществуващи на същото ниво като Трите сфери, структурите на всички обекти са се променили и всички те са различни от тези в човешкото измерение. Начинът, по който изглеждат обектите, и връзката между светлина и мрак, която виждат хората в този свят, са все различни. Така че връзката между светлина и мрак, която се проявява тук, в това човешко място, е проявление в тази среда, която е специално създадена за човешките същества. Боговете в Небесата и много космически тела нямат слънце, което да сияе директно върху им или да излъчва светлина. Но съществуват и много космически тела, където има повече от едно слънце, което излъчва светлина. Някои места имат слънца, а някои нямат. Съществата от различни нива могат да усещат различни интензитети на светлината и всички те се придържат към формите на съществуване на светлината на различните нива. Един ученик написа в статия, че трите основни цвята са свързани с Джън-Шан-Жен. Това са собствените му усещане и възглед, които произтичат от неговото самоусъвършенстване, а не фундаменталната, истинска същност на Джън-Шан-Жен.
Когато хората видят гледки от Небесата, те са шокирани и си мислят: „Какви цветове мога да използвам, за да изобразя това?“ Човешките същества могат да виждат, както и да докосват и да използват изградената от молекули повърхностна материя. Но когато става въпрос за неща, които са съставени от по-микроскопични от молекулите частици, обикновените хора могат само да усетят енергията им. Цветовете на материята в измерения, съставени от по-микроскопични от молекулите частици, не могат да бъдат намерени тук, в този човешки свят. Всъщност молекулите също носят енергия. Не само носят енергия, но могат да имат и въздействието на енергия. Хората в този свят не могат да усетят енергията, понеже телесният им състав, очите, кожата, кръвта, плътта и всичко останало са все неща в слоя на молекулярните частици. Ето защо хората не могат да усетят енергията, която съществува на същото ниво като тях, а причината, поради която те могат да усещат енергия от по-микроскопично ниво е, че частиците, които съставят обектите на това човешко ниво, са по-големи по размер, отколкото микроскопичните частици. С други думи, частиците, които изграждат цветовете, не са частици само от едно ниво и затова измеренията от високи нива изглеждат по-ярки и сияйни от измеренията, съставени от частици едно ниво по-ниско. Но тази яркост е от типа, който преминава отвъд световете, така че в човешкия свят не можете да откриете такива цветове. Дори да използвате сияйни цветове, пак няма да сте способни да ги изобразите. Но въпреки че нямате този тип цветове, за да изобразите святостта на онези светове, можете да използвате пигментите, с които хората разполагат понастоящем, за да представите композицията на една картина и тържествения вид [на обектите]. Пигментите на хората са в състояние да изразят формите и структурите. Ако можехте напълно да изобразите Богове в човешкия свят, използвайки всичко, присъщо на Боговете, това би означавало, че Боговете са пристигнали в света на хората.
Практикуващ: Учителю, бихте ли поговорили за облеклото на Будите, Даосите и Боговете или за начина, по който те обикновено се обличат, и украшенията, които носят?
Учителят: Облеклото на Будите, което обикновено виждаме, е жълта касая(1). Когато рисувате Бодхисатви, просто ги рисувайте в древна китайска женска дреха. Можете да вземете за пример как са се обличали жените от династия Сон и какви накити са носели, и това е най-често срещаният начин. Колкото до Боговете с облик на бялата раса, без значение в кой свят са, те обикновено се увиват в дълга бяла касая. Будите се увиват в дълга жълта касая, а Боговете с облик на черната раса се увиват в дълга червена касая. Разбира се, съществуват проявления на много повече разновидности и на дори още по-високи нива. Има някои, които не носят никакви одежди, има други, които носят всякакви дрехи и украшения, които са доста примитивни… има всякакви видове Богове. Във вашите творби обикновено е достатъчно, ако просто обрисувате това, което хората могат да разпознаят. Даосите, разбира се, носят древно китайско облекло – това са обикновените Даоси. В действителност дрехите, носени от Великите Даоси на много високи нива, също са много разнообразни.
В миналото при самоусъвършенстващите се съществувало следното явление: без значение кога или по времето на коя династия сте успели в самоусъвършенстването, това, с което сте били облечени, когато сте постигнали Съвършенство, ставало облеклото ви впоследствие. Обикновено било така. Разбира се, за Будите било различно – когато някой постигнел статуса на Буда, той определено приемал образа на Буда и носел одежди на Буда. Що се отнася до онези, които се самоусъвършенствали в други видове Богове, обикновено това, с което бил облечен, когато успеел в самоусъвършенстването, била дрехата, която носел впоследствие. Кои от вас са били в планината Удан? Виждали ли сте портрета на Шуан У? Защо косата на Шуан У е спусната на портрета му? Защото когато успял в своето самоусъвършенстване, косата му била спусната, така че изображението му е със спусната коса. Той медитирал за дълги периоди от време в планините и намирал за твърде досадно да връзва косата си, така че спрял да я връзва и останал така през цялото време, докато успял в самоусъвършенстването.
Практикуващ: Учителю, в древните рисунки и живопис някои Буди носят дрехи, а на някои рамената са открити.
Учителят: Понякога хората рисуват Будите, базирайки се на собствените си представи. Например в Южна Азия е горещо, така че тамошните будистки монаси обикновено оставят рамото си открито. Те разголват дясното си рамо, за да им е по-хладно. В по-северните региони будистките монаси покриват дясното си рамо с парче плат, за да не им е студено. В световете на Будите няма такава представа. Техният начин на обличане е такъв, че обикновено откриват дясното си рамо. Когато китайците рисуват Буди, те са с представата, че трябва да покриват рамената напълно, но всъщност начинът на обличане на Боговете е такъв. Боговете със западен облик също откриват едното рамо, защото този тип облекло няма ръкави и ако и двете страни са покрити, движенията са затруднени.
Практикуващ: Моля, позволете ми да попитам, защо е толкова трудно да усвоим основните умения, когато се учим да рисуваме? Освен това е много трудно да намерим [подходящо място, за да ги научим]. Как могат тези от нас, които изучават рисуване в Китай, да подобрят уменията си?
Учителят: Това е главно защото обучението в западните страни е твърде повлияно от идеите на така наречената школа на модернизма и те ни най-малко не наблягат на усвояването на основите от обучаващите се. Освен това много преподаватели и професори са част от школата на модернизма и самите те дори не разбират или не притежават най-основните, общи познания за рисуването и живописта. Колкото до усвояването на основните принципи, това може да бъде постигнато само чрез усърдна тренировка. В началото човек трябва да рисува натюрморти и да се учи да се справя с построението [на обектите] и визуалната перспектива. Когато е способен да рисува добре неподвижни обекти, той трябва да се упражнява в скицирането и след това ще се научи да използва цветовете правилно. Стъпка по стъпка той усвоява основните принципи в рисуването и живописта. Основните умения са това, което един художник или скулптор трябва да усвои.
Практикуващ: Защо в Китай хората са рисували пейзажи дълго време? Разбира се, в Китай има и картини с изображения на Буди, но в историята на Китай повечето картини са били пейзажи.
Учителят: Китайската живопис се стреми да предаде чувства или идеи и се опитва да улови определена сфера на мисълта и да изрази вътрешните значения. Ето защо повечето от тях са рисували пейзажи. В крайна сметка китайците притежават полубожествена култура. В съзнанията си те не желаят да изобразяват хора твърде много и това също е поради причината, за която говорих по-рано. Така че повечето картини са пейзажи, но има и някои, на които са изобразени и хора. Но обикновено те не използват модели и творбите водят началото си изцяло от собственото им въображение. Хубавото е, че по този начин нещата са неопетнени. Разбира се, не е като изобщо да не рисуват действителни хора. Нарисували са някои героични личности в историята и личности, на които хората отдават почит. В наши дни [персонажите по картините] са станали по-разнообразни. Всъщност най-ранната намерена китайска живопис представлява картини на Богове и от древността до днес винаги е имало картини, изобразяващи Буди, Даоси и Богове в храмове и манастири.
Практикуващ: В китайската живопис линиите са доминиращи, а цветовете са меки и бледи, докато западната живопис обръща голямо внимание на цветовете. Истина ли е, че цветовете в нашите китайски картини би трябвало да бъдат както в западната живопис?
Учителят: Не. Източните картини би трябвало да притежават характеристиките на източната живопис. Просто ги рисувайте по начина, по който би трябвало да бъдат. Промените ли го, това вече не е източна живопис. Източните картини наистина наблягат на линиите. Но в западната живопис не могат да рисуват линии и ако рисувате линии, това не би било правилно, тъй като тяхната композиция е създавана чрез светлина и сянка.
Практикуващ: Учителю, [в нашите рисунки и живопис] ние предаваме идеи или изобразяваме нещо по реалистичен начин. Вярно ли е, че когато рисуваме, вашият Фашън отива на картината? (Публиката се смее)
Учителят: Не, моят Фашън няма да направи това. (Публиката се смее) Той просто трябва да помисли и вие ще знаете как да рисувате. Но ако решите: „Сега разбирам. Тогава Учителят ще го нарисува вместо мен“, (публиката се смее) – това не можете да направите.
Практикуващ: По това време художникът може да навлезе в свръхестествено състояние и тогава неговата картина може да бъде отвъд границите на обикновеното.
Учителят: Не, не е задължително да бъде отвъд обикновеното. Независимо от обстоятелствата [художникът] би трябвало да бъде трезвомислещ и да се държи нормално. Също както във вашето самоусъвършенстване в Дафа, всичко е нормално. Ако е нещо, което един Дафа практикуващ трябва да нарисува, тогава просто трябва да го направите добре. Няма такова нещо като навлизане в някакво състояние и не трябва да имате подобни мисли.
Практикуващ: Учителю, бих искал да нарисувам различни човешки фигури. Споменахте, че Боговете на чернокожите се увиват в червени касаи, но не знаем как изглежда косата им.
Учителят: Обикновено ако искате да нарисувате Богове с облика на хора от Запада, можете да вземете за пример и да следвате творбите на изящното изкуство от периода на Ренесанса. Изображенията на Богове в западните произведения на изящното изкуство от периода на Ренесанса са точни. Общо взето, повечето от зрелите мъжки Богове имат мустаци или бради, но разбира се, има и някои, които нямат. Будите обикновено нямат, но малък брой от тях имат. Боговете с облика на чернокожи имат същата коса като чернокожите – къса, къдрава коса – защото Боговете са създали хората по свой собствен образ.
Практикуващ: (Превод) Нарисувах картина за училището ми и тя в общи линии е автопортрет. Когато я рисувах, вложих много старание в нея и направих всичко възможно да не оставям никакви изградени представи да изиграят роля. Установих, че реакциите на хората са много добри, и композицията ѝ като по чудо също се подобри. Така че въпросът ми е дали докато влагаме много старание в рисуването на нещо, то ще се получи добре? Бих искал да попитам дали Учителят може да даде някои напътствия относно това.
Учителят: Строго погледнато, когато рисувате, трябва да влагате много старание в това. Когато вложите много старание в него, всички ще кажат, че сте го нарисували добре, но, сравнено с ерата, която е наблягала на основните принципи, все още има пропуск. Така че смятам, че ако Дафа практикуващите затвърждават и подобряват основните си умения, те ще рисуват по-добре и ще оставят праведен път за хората в бъдеще. Разбира се, правилно е да се влага много старание в рисуването.
Практикуващ: Може ли да нарисувам портрет на Учителя?
Учителят: Ех, толкова много хора са ми правили скулптури и са ми рисували портрети, но в крайна сметка никой от тях не изглежда като мен. Може да ме нарисувате, това не е проблем. Можете да използвате снимка, от която да рисувате.
Практикуващ: Учителю, знам, че много ученици наистина искат да нарисуват Учителя и особено гледки от други измерения. Някои от картините наистина приличат на Учителя и чувствам, че те наистина притежават силата на Вашия Фашън. Но какво да правим с тези нарисувани портрети, след като те са, в крайна сметка, портрети на Учителя, а и с онези скици?
Учителят: Ако онези скици трябва да бъдат изгорени, тогава изгорете ги. Това не е проблем. През периода на Фа-коригирането Дафа практикуващите трябва да направят утвърждаването на Фа приоритет.
Практикуващ: Тогава какво ще кажете за онези, които са нарисувани добре? Чудим се дали бихме могли да палим тамян пред тях?
Учителят: Просто ги запазете като картини.
Практикуващ: Учителю, след като изслушах лекцията Ви днес, съзнанието ми и идеите ми станаха много по-обширни. Но се чудех дали бихме могли да имаме тези неща в писмен вид, понеже много хора не са тук, а те също са доста вещи в изкуството.
Учителят: След като систематизирам Фа-принципите, които преподадох този път, ще погледна и ще видим отново.
Практикуващ: Чувствах, че съзнанието ми е празно по отношение на това как да поема по пътя на създаването [на произведения на изкуството], но сега ми е ясно и съм много щастлив.
Учителят: Това е точно Фа, който исках да ви преподам днес.
Практикуващ: И още един въпрос. Да вземем например мен. Всичко, което съм учил, е западна живопис, но наистина харесвам китайското рисуване с четка. Когато рисувам, мога ли да се съсредоточа върху това, което е изобразено, и да не се ограничавам от традиционните методологии?
Учителят: Ако твърдите, че искате да вземете най-доброто от двата свята по отношение на техническите похвати, някои хора изглежда вече са опитвали и преди. Можете да пробвате, но е необходимо да изглежда хармонично, да бъде балансирано и онези, които го гледат, да го намират за естествено. Но след като опитате, може да почувствате, че все пак не можете да намерите начин наистина да обедините художествената култура от картините на Изтока и Запада.
Практикуващ: Привет, Учителю. Можем ли в картините си да смесваме крилати ангели, например, от Изтока и Запада?
Учителят: По време на Фа-коригирането сред Боговете, които изпълняват изцяло положителна роля, има Богове в облика на хора и от Изтока, и от Запада, както и Богове с различни образи. Зависи изцяло от смисъла, който искате да предадете в картината си, тоест от нуждите на композицията. Например сред Боговете с облик на хора от Запада някои имат крила, а някои нямат. Зависи от това, как композицията на вашата картина обрисува нещата. Нека ви кажа, че онези Богове в измеренията на ниски нива знаеха, че ще дойда, за да разпространя Фа, така че старите сили уредиха те да повлияят на начина, по който го разпространявам, и на условията в обществото. Разбира се, не бих го извършил по начина, по който те искаха. Обликът, който щях да приема, за да извършвам Фа-коригиране, докато разпространявам Фа, бе въпрос от първостепенно значение за всички Богове. По онова време Буди и Даоси обсъждаха на ниски нива облика, който щях да избера, и в резултат на това бе създаден даоизмът. Даосите искаха да избера облика на Даос и да преподавам даоисткия Фа с даоистки [истини]. Но те самите знаеха, че Дао се предава на един-единствен ученик. Тогава, ако е предаван на един-единствен ученик, как бихте могли да спасите всички живи същества и да разпространите Фа? Това не би свършило работа, така че те измислиха начин и дадоха началото на религия на Земята, което доведе до появата на даоистката религия. По-късно в даоистката религия много Даоси се разделиха на Буди и Бодхисатви, а даоистки райове наистина се появиха в Небесата. Причината е, че те искаха да избера облика на Даос. Будите от своя страна също създаваха условия да избера облика на Буда. Те казваха, че би трябвало да използвам образа на Буда, който е състрадателен, тъй като искам да спася съзнателните същества. Но аз се родих на китайска земя. Ако се бях родил на Запад, то Боговете с облик на хора от бялата раса също биха създали условията за това. Ето как са възникнали диспутите между Даосите и Будите в историята. След като доведох до край всичко, което исках, тези диспути над образите приключиха. Не последвах приготовленията, направени от старите сили.
Без значение какъв вид Богове са Боговете в Небесата, винаги когато нещо се случи в Небесата, те го обсъждат заедно. Идването на Исус на Земята, за да спасява хора, също бе дискутирано и съгласувано задружно от всички Богове, тъй като значимите събития, които се случват на Земята, оказват влияние на Небето. Когато един Буда иска да разпространи Фа, това не може да бъде сторено без одобрението на другите Богове. Онези неща относно диспута между Будите и Даосите, за които току-що говорих, са неща от миналото, тъй като след като въпросът за разпространяването на Фа бе решен, вече нямаше нищо, за което да спорят, така че всичко беше наред.
Практикуващ: Акварелът е донякъде подобен на китайската живопис и донякъде подобен на рисуването с маслени бои. В някои творби се използват акварели, както и китайски техники на рисуване…
Учителят: Основните положения при акварела са от Запада, така че акварелът е западен метод на рисуване. Колкото до самата боя, тя не ви възпрепятства в създаването на акварел или на китайска живопис. Не е проблем, ако използвате акварели, за да рисувате китайски картини, и също така не е проблем, ако възприемете похвата на използване на акварели за рисуването на маслени картини. Сами по себе си акварелите не засягат въпроса за източни или западни начини на рисуване; с други думи това, какъв вид боя използвате или какъв вид картина създавате, е различен въпрос от начина, по който рисувате. Различията между източните и западните картини също не са ограничени до интензивността на използваните цветове. Вътрешните значения на всяка [от тях] са допълвани и подпомагани от двата типа култури.
Много хора са се опитвали да комбинират източните и западните стилове на рисуване, но всъщност всички те са се провалили. Китайската и западната живопис не се различават само в техниките на похватите им на рисуване и използването на боя на повърхността; зад картините съществуват необятни етнически култури. Всички различни умения и техники във всяка култура са кулминацията на културата на този народ като цяло. Всъщност смесването на източното и западното изкуство не е възможно, освен ако източната и западната култура не се смесят напълно и не се превърнат в нещо, което е без корени и изкривено.
Практикуващ: Искаме да нарисуваме сътворението на Небето и Земята, с други думи, как старите сили в космоса са унищожени, и добри неща… тоест, когато космическото тяло стане добро, а лошите неща са отхвърлени. Дали в такава сцена е най-добре да включим образи на Богове? Или би трябвало само да направим някои промени в цветовете? [Мисля, че вероятно е] най-добре да включим нещо от това, за което Учителят говори по-рано.
Учителят: Не можете да рисувате абстрактно. Обектите, които са изобразявани, трябва да присъстват. Иначе казано, трябва да се завърнете на праведния път.
Практикуващ: По отношение на онези свръхестествени животни в Небесата, като лъвовете, които Учителят току-що спомена, и някои други, като драконите и фениксите – да вземем драконите например. Съществуват дракони божества и червеният зъл дракон, който Учителят е споменавал в предишни статии, като в „Червеният дракон е посечен“. Има ли разлики между тези дракони?
Учителят: На външен вид драконите са еднакви. И съществуват добри и лоши дракони. Има зли дракони, добри дракони и дракони божества. Драконите, често срещани в небесните райове и райовете на Будите, са златни дракони, които блестят със златиста светлина. Има един момент, който искам да изясня: драконите, описани в източната култура, и драконите от западната култура не са едно и също същество, не са същият биологичен вид. Драконите в източната култура имат различни цветове, някои са в цветове като тези на чернобялата риба, а има и червени, жълти, бели и черни. Различни са, защото съществуват разграничения в нивата и сред драконите. Има разграничения между небесните дракони, земните дракони и драконите, които живеят във водата. Колкото до драконите, за които се говори в западната култура, те са вид зъл звяр в ада. Много пъти, когато китайците споменават дракони, много хора от Запада мислят за драконите като за лоши – ето какво смятат те. Това всъщност е различие между източната и западната култура. Драконите, за които говорят на Запад, имат глава, която донякъде напомня тази на дракон, и много слаб врат, масивно тяло като на динозаврите и крила без пера. Този вид създание е същество от ниско ниво в системата на Боговете със западен облик. Драконите от пъкъла в системата на Боговете със западен облик бълват адски пламък. Всъщност мисля, че хората в миналото са съчетали неправилно нещата по време на превода и са нарекли този звяр „дракон“. Той е различен от дракона от Изтока. (Питайки западните ученици:) Кажете ми, представата на хората от Запада за дракона не е ли като това, за което говорих току-що? (Отговор: „Да.“)
Всъщност те не са едно и също същество. В небесните царства на Запада обикновено нямат типа дракон, който се споменава в Изтока, тъй като той не е същество от тази система. И в системата на Боговете с облик на хората от бялата раса, съответстваща на обществото на белите хора на Земята, чак до дори още по-низши измерения в тази система няма такова нещо като дракони, нито пък има някакво проявление на този вид животно. Но те имат много същества, които на свой ред не са в системата на Боговете с облик на хората от Изтока. Например на Запад съществувал един животински вид на Земята, чиято долна част на тялото била на кон, а горната – човешка. Няма такова нещо в системата на източния свят. Така че това не е просто въпрос на различия в културите. Причината е, че определени неща не съществуват в системата на онзи друг свят.
Практикуващ: Учителю, бих искал да задам един въпрос. Аз съм художник, използващ маслени бои, и завършването на една добра картина отнема много време. [Питам,] понеже знам, че има много проекти, върху които да работим.
Учителят: Усърдните Дафа практикуващи всички са много заети. По време на Фа-коригирането те трябва да разясняват фактите и да спасяват съзнателни същества. А по отношение на това, което ви казах днес, онези от нас тук, които притежават тези специални умения, трябва и да създават произведения на изкуството. Създаването на тези творби наистина отнема много време и аз знам това много добре. Но не се тревожете, опитайте с все сили да използвате добре времето, което имате, за да рисувате. Просто не го проточвайте твърде дълго. Рисувайте колкото можете и ще направим изложба, когато картините са в общи линии готови.
Практикуващ: Учителю, това, което бих искал да попитам, е как да балансираме двете неща. Имаме само толкова време и когато вършим едно, няма да можем да свършим нещо друго.
Учителят: Правилно, тогава планирайте нещата разумно. Това, което ви моля да направите, е не само заради другите и за да оставите тези неща на хората от бъдещето – то е полезно и за собственото ви самоусъвършенстване. Тъй като всички вие живеете в средата на това общество, всички вие трябва да се дистанцирате от този времеви период. С други думи, това е състоянието на човешките разбирания днес, хората всички са в големия багрилен казан и онези от вас, които притежават тези специални умения, със сигурност са повлияни в това отношение повече, отколкото други. Тогава по време на вашия процес на създаване на произведения на изкуството и на завръщане на праведния път, не се ли пречиствате? И не се ли издигате наново в художествено отношение? Да, вие се променяте из основи и се променяте по отношение на вашите представи. Не се ли самоусъвършенствате?
Практикуващ: Вчера видях Учителя да върти Фалун на конференцията и бях дълбоко развълнуван. Ако нарисувам тази сцена на базата на моите идеи и Учителят носи костюм, това би ли било твърде директно или твърде подробно?
Учителят: Можете да нарисувате това и не е проблем да ме нарисувате с костюм.
Практикуващ: Учителю, бих искал да задам два въпроса. Първият е, че нашият Фалун Дафа включва много Богове и при толкова много Богове – и разбира се, след като учениците завършат самоусъвършенстването си – те [учениците] ще станат различни Буди, Даоси и Богове; така че сега искаме да изобразим голям брой практикуващи, които са се справили добре в самоусъвършенстването си – някои от тях вероятно вече са се самоусъвършенствали изключително добре; можем да ги изобразим. Тогава, що се отнася до Боговете, в които вярват праведните религии и които Учителят е споменавал – а и в будизма също има многобройни праведни Богове – можем ли да ги изобразим?
Учителят: В много от случаите можете. Да го кажем по този начин: Боговете, споменати в будизма, и всички споменати в будизма Буди и Бодхисатви, за които хората знаят – не е проблем да ги рисувате. Лао Дзъ, Даоси, Йехова, Исус, Дева Мария … няма проблем с изобразяването на всеки един от тях. Но за Дафа практикуващите, които са в процес на утвърждаване на Фа, е безсмислено да изобразяват Богове, които нямат нищо общо с Дафа. Колкото до това, какво би трябвало да изобразявате и как да го изобразите, няма нужда да казвам твърде много по тези въпроси.
Практикуващ: Имам и друг въпрос и той е относно някои класически творби, които са ни оставени от Ренесанса, като Тайната вечеря и така нататък. Мисля, че творби от този тип са огромни проекти, а бих искал ние също да оставим след нас някои наистина добри творби, но без да приемаме същите форми като техните, тъй като нашите ще изобразяват Фалун Дафа. Но по същество ще е същото. Преди всичко концепцията трябва да бъде добра, след това техническите похвати трябва да са безупречни, трябва да разполагаме с време, а има и много други условия. Така че чувствам, че за да се справим добре с такъв проект, трябва цялостно да положим много усилия.
Учителят: Идеята Ви е великолепна. Не бъдете нетърпеливи и не бързайте. Можете да творите на базата на способностите, които имате за момента. Започнете го и ако имате способността – действайте; ако не можете да го направите, хората след вас определено ще го направят. Човечеството със сигурност ще създаде нещо величествено за Дафа, защото Дафа е донесъл толкова много благословии на хората! (Аплодисменти)
Практикуващ: Учителю, смятам, че изображенията на Буди в китайската живопис са богато украсени и са нарисувани толкова красиво, но това, което се рисува в днешно време, е много опростено и не мисля, че изглежда добре.
Учителят: Гледните точки на хората са различни. Това е начинът, по който нещата се проявяват тук, в този свят на хората. В различните времеви периоди Будите показват на хората облеклото от различните времеви периоди. В началото, когато започнах да преподавам Фа и много Бодхисатви дойдоха да ме видят, никога не бихте познали с какво бяха облечени. Знаете, че по време на Културната революция китайските момичета обичаха да носят най-много онези тревистозелени военни униформи. (Всички се смеят) Те дойдоха, облечени в тревистозелени военни униформи. Имам предвид, че Будите показват неща на база разбиранията на хората в този свят през различните времеви периоди. Всъщност първоначалният образ на един Буда е с жълта касая и къдрава синя коса. Разбира се, начинът, по който са били създавани скулптурите и по който са били рисувани картините в древността, се различава до известна степен от начина, по който са създавани в днешно време. В миналото рисуваните образи на Буда са били ослепително украсени и наслада за очите. Това също е било показано на база схващанията на хората по онова време. Разбира се, когато някой може да види истинския образ на един Буда, той ще види и рая на този Буда, и великолепието на неговото тяло – това е невероятно величествена гледка. Боговете умишлено менят проявленията си пред хората.
Практикуващ: Сега картините ни са много семпли.
Учителят: Будите и Бодхисатвите, изобразявани по време на династията Тан, са имали много украшения. Когато рисувате, ако искате да се придържате към портретите, създадени по време на династията Тан, в това също няма проблем.
Практикуващ: Прекарах половин година в Лувъра. Когато доцентът представяше картината „Мона Лиза“, го чух да говори за Боговете от миналото. Той каза, че Мона Лиза представлява образа на Боговете от миналото и че Боговете не са носели никакви украшения. Но току-що чух Учителят да говори за това и съм объркан.
Учителят: Изобразеното на тази картина е човек, а не Бог и тя не е толкова велика, колкото твърдят хората. Освен това, сенките в нея не са добри.
Практикуващ: Доцентът каза, че тя е отражение на аристократите от миналото и че аристократите в миналото не са носели никакви украшения.
Учителят: Всичко това е било казано от човешки същества и на думите на доцента не може да се разчита. Много Богове на Небесата носят обици. Богините в Небесата носят украшения като обици и това също са проявления на Фа. Колкото до Боговете с облик на хора от Запада, изглежда Богините носят много малко украшения. Очевидно Бодхисатвите носят сравнително повече украшения. Обикновено Боговете носят огърлици, а Бодхисатвите имат и дълги нанизи от големи мъниста от молитвени броеници – наистина дълги.
Практикуващ: Учителю, какво означава, когато небесните момичета разпръскват цветя? И до този ден все още не знам.
Учителят: Те разпръскват цветя само когато някой на Земята спасява хора, преподава Дао или върши велики и значими неща. Много ученици са видели, че всеки път, когато Учителят преподава Фа, те разпръскват цветя. (Аплодисменти) Те окуражават съзнателните същества, така че разпръскват цветя за вас.
Практикуващ: (Превод) Не виждам често Богове в други измерения, а и не мога да ги виждам много ясно. Как да разбера дали нарисуваното от мен е точно? Това е голям проблем. Какво трябва да рисувам, когато изобразявам Богове?
Учителят: Обикновено, ако знаете приблизителния вид на облеклото им и образа им в общи линии, то това е отправна точка. Много Дафа практикуващи около вас са виждали различни гледки, така че може да слушате описанията им. Когато рисувате, вие по естествен начин ще сте наясно с композицията на картината ви и с това, което тя изобразява.
Практикуващ: Бих искал да задам въпрос относно детските рисунки. Децата са чисти и невинни, но не знаят никакви технически похвати. Когато рисуват, този метод на изразяване много ли е различен от това, което искаме – превъзходство по отношение на техниката?
Учителят: Да, художникът си е художник, детето си е дете и детето не се равнява на художник. Когато на едно дете му харесва да рисува, това е началото на един прогрес към превръщането му в художник, но това не значи, че то е художник. Ако някой не може да рисува добре, той никога няма да бъде смятан за човек, който може да рисува. Винаги ще съществува разлика между това да можеш да рисуваш и да не можеш да рисуваш. Така че е необходимо децата да се учат и да се справят добре с това, което изучават. Дори типът картини, които възрастните рисуват за децата в наши дни, са се появили едва след появата на модернистите. Книги с картинки са били рисувани за децата и в миналото, и тези книги с картинки в миналото са били рисувани с традиционните техники.
Практикуващ: Тогава, ако малки деца искат да изобразяват свързани с Дафа неща, проблем ли ще е, ако ги изобразят директно? Или само хора с обучение, получено в учебни заведения, и отговаряща на изискванията техника могат да изобразяват тези неща?
Учителят: Децата могат да се упражняват в рисуване, а рисунките от упражненията им не могат да бъдат смятани за успешни творби, но това, което те правят като домашна работа за час по рисуване в училище, може да бъде показвано и оценявано в училище. Учениците в училищата „Минхуей“ би трябвало, разбира се, да изучават Фа, а часовете по рисуване определено би трябвало да включват рисуването на неща относно Дафа и практикуващите, но това е само изучаване и подготвяне на домашна работа. Но се надявам всички художествени часове в училищата да насърчават основните умения на учениците по приетия стандартен начин. Всъщност не е ли липсата на умения при рисуването на Богове очерняне образа на Боговете? Въпреки че намерението е добро, от друга страна, Боговете не могат просто да бъдат рисувани по какъвто и да е начин, нали така? Ако не знаете как да рисувате, как бихте могли да изобразите величествените, удивителни и праведни качества на Боговете? Разбира се, да се рисуват практикуващи е изключение.
Ако в училищата „Минхуей“ учениците искат да се упражняват в рисуване, това не е проблем и училищата могат да показват, сравняват и да оценяват самостоятелно онези, които са се справили добре. Но смятам, че творбите на наистина високо ниво изискват майсторство, а особено за изложбите е нужно да демонстрираме едно праведно, традиционно и професионално ниво.
Практикуващ: Когато изобразяваме сцени, показващи Дафа практикуващи и Учителя, който извършва Фа-коригирането, рисуваме Буди, Даоси и Богове в други измерения. Тъй като никой от Боговете на стария космос не участва във Фа-коригирането, може ли да се разбира, че това е проявление на телата на Дафа практикуващите в различни измерения, участващи във Фа-коригирането в различни измерения?
Учителят: Не става въпрос, че никой от Боговете не взема участие. Повечето от Боговете в космоса не участват, но освен старите сили има една част, която напълно се придържа към изискванията на Учителя и играе положителна роля, а има и небесни воини и небесни генерали, които също бранят Фа. Не че никои Богове не участват – някои праведни Богове вземат участие. Можете да ги нарисувате. Дафа практикуващите могат да призоват божествената сила и Гонг, когато имат праведни мисли, но за тях е трудно да призоват божествената си страна, която е завършила самоусъвършенстването.
Практикуващ: Когато Дафа практикуващите участват във Фа-коригирането в други измерения, те също ли са с образите на Буди, Даоси или Богове? Същия облик ли имат като други Буди, Даоси и Богове?
Учителят: Да, техните образи са такива. Дафа практикуващите утвърждават Фа единствено сред обикновените хора. От другата страна те, в общи линии, не се движат. Но когато изпращат праведни мисли, могат да призоват способностите си от тази друга страна. Утвърждаването на Фа е извършвано основно от главното им тяло тук, а когато праведните им мисли са силни, те могат да призоват своите енергия, проявления на Фа и божествена сила – ето как е обикновено.
Практикуващ: Тогава могат ли те просто да седят там?
Учителят: Това е така, защото не им е позволено да се движат по своя воля, когато главното тяло не присъства. А причината е, че когато главното им тяло е завършило самоусъвършенстването си, те се движат заедно с него. Ако се движат без главното тяло, не прави ли това тази част независима? И тогава не би ли станала тя друго същество? И то би могло да заеме вашето място или да си смените ролите и то да ви контролира. Може ли това да бъде позволено? Тогава всичко, което е било усъвършенствано, вече не би било вас, а това не може да бъде позволено. Така че има изискване, след като главното тяло завърши всичко, те да бъдат обединени в едно. Нека го кажа по този начин, ако ръката ви започне да се движи сама и не може да бъде контролирана, то ваша ли е тя все още? (Всички се смеят)
Практикуващ: Ако те не се движат от другата страна, как действат?
Учителят: Тези, които истински вършат нещата, сте вие, които утвърждавате Фа в човешкия свят. Вие сте тези, които изпращат праведни мисли тук, вие разяснявате фактите и спасявате хората по света. Когато праведните ви мисли са силни, можете да призовете своята енергия. На различни нива има енергия, инструменти на Фа и Гонг от различни нива и колкото по-силни са праведните ви мисли, толкова по-силна е способността ви да ги призовете. Първичният дух на някои ученици може да се отдели от обвивката, да напусне тялото и той също играе роля във Фа-коригирането. Онези, чийто Първичен дух може да напусне обвивката, са тези, които са способни да контролират божествената страна на тялото си, която е завършила самоусъвършенстването.
Практикуващ: В будистките рисунки има много Буди, Даоси и Богове. Можем ли да ги използваме за справка?
Учителят: Да, можете.
Практикуващ: Тъй като курсивният калиграфски стил е деформиран, значи ли това, че трябва да използваме обикновения стил или официално приетия начин на писане, когато добавяме думи, стихове или надписи в нашите картини?
Учителят: Курсивният калиграфски стил е писан в състояние, в което човек се отдава на негативната си страна и неговите представи вземат превес. Смятам, че е добре да пишете спретнато и ясно. Тъй като буквите са предадени на хората от Боговете, правейки така, вие сте почтителни към Боговете. Аз мога само да ви кажа Фа-принципите. Вие бихте могли да кажете: „Аз просто харесвам курсивния стил и това, което съм практикувал, е курсивният стил.“ Понастоящем не ме е грижа какво правят обикновените хора, но Дафа практикуващите трябва да бъдат праведни.
Практикуващ: Учителю, бихте ли споделил какво мислите за стенописите в Дънхуан?
Учителят: В древността там е съществувал голям манастир, но сградата е била разрушена от войни и години на занемаряване. Стенописите в Дънхуан са били създадени за период от време около династията Тан. Някои от тях изобразяват гледки от Небесата. Тъй като те били нарисувани, когато будизмът процъфтявал и много хора вярвали в Буди и в религиите, много хора виждали сцени с Буди или Богове и ги изобразявали. Но, повлияни от недоразвитите рисувателни умения на Изтока, творбите им не били толкова зрели или точни като изкуството на Запада по отношение на визуалната перспектива и строежа на тялото. Независимо от това, фактът, че тези хора притежавали такива умения преди хиляда или две хиляди години, позволил на будизма и на изкуствата в Китай да покажат великолепието на тази древна култура.
Практикуващ: Учителю, бих искал да Ви попитам относно другите древни култури, например Египет и културата на маите в Южна Америка. [Боговете, в които те са вярвали,] изглеждат много различни от Будите, Даосите и Боговете, които познаваме. Те наистина ли са съществували преди?
Учителят: Тези цивилизации действително са съществували. Онези хора са вярвали в различни Богове и много от тях са били праведни Богове.
Практикуващ: Учителю, по отношение на свръхестествените животни на Изтока и Боговете на Изтока, какви Фа-инструменти имат те в общи линии?
Учителят: Ха, все едно да питате колко частици има в космоса. Има толкова, толкова много от тях. Всеки Бог има Фа-инструменти и то повече от един. Фа-инструментите на онези, които се издигат чрез самоусъвършенстване, са сформирани по време на процеса им на самоусъвършенстване. Например паниците, броениците и дървените звънчета, които будистките монаси често употребяват, метличките от конски опашки и мечовете на даоистите и така нататък – всички тези неща могат да станат инструменти на Фа, докато човекът се самоусъвършенства. Когато един монах мести мънистата на молитвената броеница едно по едно, докато повтаря монотонно името на Буда всеки ден, енергията в ръцете му се увеличава с повишаването на нивото му и докато той продължава да ги мести, енергията в тях става доста изобилна и дори същността на мънистата се променя. Когато по-нататък той успее в самоусъвършенстването, всяко едно мънисто става Фа-инструмент, а целият наниз от мъниста заедно сформира друг Фа-инструмент. При онези, които достигнат високо ниво, всяко едно мънисто е като свят и има всичко в себе си. Всякакви неща могат да станат Фа-инструменти. Докато Дафа практикуващите утвърждават Фа, ако пишете статии, за да утвърждавате Фа, дори химикалката, с която пишете, е придобила заслуги и добродетел и вероятно дори химикалката ви ще стане Фа-инструмент в бъдеще. Щом нещо, използвано от самоусъвършенстващ се, е придобило заслуги и добродетел, то може да стане Фа-инструмент – в това число и четките, химикалките и моливите, които използвате, за да рисувате, когато утвърждавате Фа.
Практикуващ: Учителю, имам въпрос относно скулптурите. Гръцките и римските скулптури изглеждат много прецизни. Но когато погледна обратно към статуите на Буда от династията Тан в Китай, откривам, че [макар и не толкова прецизни,] те са много затрогващи. Така че не мисля, че пропорциите влияят на възхищението на хората към Боговете.
Учителят: Вярно е. Статуите на Буди и Богове имат Фашъни на Буди и Богове в себе си, така че разбира се, че са различни от обикновените статуи, и това е причината те да могат да трогват хората. Точно за това говорех допреди малко. Китайците обръщат особено внимание на предаването на емоции и идеи, докато на Запад наблягат на точното изобразяване на това, което е на повърхността. Това са два различни подхода и всеки един от тях може да вълнува хората. Онези картини и рисунки от Изтока могат да трогват хората, защото изобразяват Богове – не биха могли, ако изобразяваха обикновени хора. Боговете в картините от Запада също могат да събудят чувство на възхищение. Но ако западните картини изобразяват обикновени хора, тогава хората няма да са развълнувани. Ако уменията и техниките на китайските картини, рисунки и скулптури бяха развити и прецизни като тези на Запада, нямаше ли да бъдат по-вълнуващи и по-живи? Не можете да сметнете една незряла и несъвършена творба за задоволителна поради ефекта, който има един Бог. Една съвършена творба с присъствието на един Бог е това, което е най-свято.
Практикуващ: Значи ние би трябвало да се учим от техните техники?
Учителят: Това, за което говоря, не засяга само техниката. Казвам, че би трябвало да рисувате по традиционния и праведен начин и да положите всички усилия да достигнете безупречно майсторство. По този начин вие се подобрявате и освен това сте почтителни към Боговете.
Практикуващ: (Превод) Въпросът ми е, че използвам компютри, за да правя дизайн, и често правя снимки в едър план. Например бих могъл да направя снимки в едър план на Дафа практикуващи или на обикновени хора. Чудех се дали бих могъл да използвам в дизайна си снимки в едър план на човешко лице и така нататък. Не съм сигурен дали това е уместно или какъв е критерият.
Учителят: Да, можете. Освен снимките в едър план, можете да използвате целия човек като модел. Но трябва да притежавате правилен естетически стандарт, вместо да се водите по това, което харесвате, базирайки се на човешки представи.
Практикуващ: Учителю, уменията на учениците в Китай са по-добри от нашите в това отношение. С други думи, те са били по-добре обучени. Могат ли те да допринесат с някои неща? Имам предвид, че нашите ученици в Китай би трябвало да имат по-голям брой картини, които да са по-добри от нашите.
Учителят: Понастоящем нека не разчитаме на учениците в континентален Китай. За момента върху това ще работят само Дафа практикуващи в държавите извън континентален Китай, които са професионалисти в тази област. Разбира се, не би било проблем да намерим дори хиляда Дафа практикуващи в континентален Китай, които да са отлични художници. Но точно сега там се извършва ожесточено преследване.
Практикуващ: Бих искал да попитам как филмите, телевизионните програми и рисуването са свързани с традиционното рисуване?
Учителят: Нищо не е освободено от влиянието на тенденциите на неговото време – ето защо по мое мнение видът на героите в много анимационни филми е доста уродлив. Някои, които би трябвало да изразяват доброта, не са добри и образите им всъщност са доста злонамерени. Това, което ви казвам днес, е да се завърнете на пътя на човешките същества чрез праведни мисли, доброта и традиционните и праведни подходи. Докато проправят пътя за бъдещите хора по света, Дафа практикуващите първо трябва да преоткрият праведните си мисли по отношение на изкуствата.
Практикуващ: Учителю, бих искал да попитам как рисуването е свързано с композирането на музика.
Учителят: И в двата случая е необходимо да създавате творбата с праведни мисли. По-рано говорих пред онези, които участват в композирането на музика. Тъкмо приключих разговора с тях, така че няма да говоря за това тук. И пред тях говорих в продължение на няколко часа.
Практикуващ: Учителю, състраданието, за което говорихте – не искам да го изобразявам чрез твърде голяма сцена.
Учителят: Тогава да изобразите малка сцена също е добре. И двете са добре. Ако искате да изобразите нещо много малко, не желаете да обрисувате голяма сцена и искате картина с малък размер, това също ще свърши работа.
Практикуващ: Учителю, как изглеждат Осемте групи небесни пазители на Фа?
Учителят: Осемте групи небесни пазители на Фа са споменати от Шакямуни. Всъщност той е имал предвид осем типа съзнателни същества – осем групи същества, животи. Това, което аз съм аранжирал, е небесните воини и небесните генерали да бъдат вашите пазители на Фа, а има и дракони – тези две групи. Разбира се, много малък брой Дафа практикуващи имат и необикновени ситуации по отношение на своите пазители на Фа. Пазителите на Фа от онези други групи не могат да бъдат точно описани, тъй като съзнателните същества в тези няколко други групи всички преминават през Фа-коригирането. Дали те ще бъдат запазени и дали могат да преминат през това, остава да се види след Фа-коригирането.
Учителят: Вие вече вдигахте ръка много пъти.
Практикуващ: Искам само да кажа, че чувствам, че Дафа предоставя много теми за нашите произведения. След тези няколко години Дафа е разтърсил Небето и Земята.
Учителят: Да, това е вярно.
Практикуващ: Така че съм много развълнуван и усещам, че има толкова много теми в Дафа, които са наистина затрогващи и заслужават да бъдат възхвалени. Като Дафа практикуващи и художници ние имаме тази отговорност и трябва да осъществим това, което би трябвало да направим. Но разбира се, когато рисуваме, се изправяме пред немалко предизвикателства. Днес, след като Учителят обясни нещата лично, ние усещаме, че сега имаме насока за много неща. Бих искал да повдигна един специфичен въпрос, а именно, надявам се, че организаторите на нашата изложба на изящни изкуства ще осъществят цялостна координация по отношение на главните теми. Защото в съзнанията си имаме много теми, които е необходимо да нарисуваме, и те са доста важни.
Учителят: Координацията, за която споменахте, е важна. Когато някои от вас са разгърнали своето мислене, давайте и скицирайте идеите; тогава онези от вас, които имат способността да рисуват, може просто да започнат и да работят върху тях, вместо да трябва да създават свои собствени творби. Да го направите по този начин също би било добре.
Практикуващ: Някои Дафа практикуващи имат много добри замисли и наистина добри идеи, но нямат добри умения. Така че точно както действаме в основаните от Дафа практикуващи радиостанции и телевизионни канали, можем да споделяме своите информация, материали, замисли и техники. Особено е необходимо да подсигурим качеството на основните ни теми, тъй като на най-първата изложба на Дафа практикуващи би трябвало да демонстрираме ниво, което истински представя нас, Дафа практикуващите. Така че смятам, че и малките, и големите творби са уместни. Но е малко трудно да изложиш нещо, което е твърде голямо. Например да речем, че аз имам страхотни идеи и мисля, че техниката ми може да достигне определено ниво, но усещам, че не мога да видя много неща или не знам как да ги нарисувам – тогава можем да се допълваме един друг.
Учителят: Да, така би трябвало да го правите. Двама души могат да отговарят за предоставянето на концепции и замисли и след това който може да ги нарисува, може да действа и да работи върху тях. По този начин ще съкратите времето, необходимо за създаването на вашето произведение. Просто трябва да разполагате с основна, приблизителна и обща скица, и тъй като всички вие имате уменията и способността, ще можете да се заемете с това. Смятам, че тази идея е много конструктивна.
Мисля, че това е всичко, което ще кажа. Останалото са по-специфични неща и вие можете да се справите с тях добре и да разберете как да създадете път за Дафа практикуващите, тъй като всичко, което правите днес, е от първостепенна важност. Ако се справите добре, човечеството ще подражава на това; ако не се справите добре, човечеството пак ще подражава. Така че Дафа практикуващите трябва да се справят добре. Онези ваши творби, които не са добри или не са праведни, не могат да бъдат представени на обществеността, защото това ще окаже влияние върху човечеството. Така че вие трябва не само да го направите по един традиционен и праведен начин, да изобразявате това, което е добро, да изобразявате състраданието, да възхвалявате Дафа и да прославяте Боговете, но и същевременно да покажете високо ниво на постижение по отношение на уменията и да демонстрирате един традиционен и праведен стандарт. (Аплодисменти)
(1)Касая – връхна дреха, носена от будистки монаси – бел. прев.