Преподаване на Фа по време на международната конференция в Пекин

Ли Хонгджъ

2 но­ем­в­ри 1996 г.

Знам как се чув­с­т­ва­те, а и вие също ми лип­с­ва­те. Но мога да ви кажа след­но­то: до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те усър­д­но, ще съм ви­на­ги до вас. Мно­го уче­ни­ци са се спра­ви­ли мно­го доб­ре в сво­е­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не – и това ми е из­вес­т­но. Мно­го уче­ни­ци сто­ят на пра­га на Прос­вет­ле­ни­е­то.

В пос­лед­но вре­ме каз­вам на мно­го уче­ни­ци след­но­то. Каз­вал съм, че не е лес­но да по­лу­чи­те този Фа. Може би ня­кои са си ка­за­ли: „чух за това, или при­я­тел ми раз­ка­за и така слу­чай­но ви­дях тази кни­га“, или: „по­пад­нах на ин­фор­ма­ция за това във вес­т­ни­ка, дой­дох и от този мо­мент зас­та­нах на пътя на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то в Дафа“. Всъщ­ност може и да си мис­ли­те, че е тол­ко­ва прос­то и да смя­та­те, че на пръв пог­лед из­г­леж­да лес­но да по­лу­чи­те този Фа. Това е така, по­не­же ряд­ко Бог или без­с­мър­тен ще се по­я­ви и ще ви раз­ка­же, за да по­лу­чи­те Фа. В по­ве­че­то слу­чаи това при­е­ма обик­но­ве­на фор­ма като тези и на­у­ча­ва­те за това по мно­го обик­но­вен на­чин. Но ще ви кажа, че за вас по­лу­ча­ва­не­то на този Фа е било на­ис­ти­на труд­но. Ве­ро­ят­но труд­нос­ти­те, през ко­и­то сте пре­ми­на­ли в пър­ва­та част от ва­шия жи­вот, са били за да по­лу­чи­те този Фа. Това е, ко­е­то ви е из­вес­т­но. Има и неща, за ко­и­то не зна­е­те; може би сте стра­да­ли и сте по­на­ся­ли труд­нос­ти в пре­диш­ни жи­во­ти или за дори още по-дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме, за да по­лу­чи­те този Фа. Има и хора, ко­и­то са пре­жи­ве­ли дори още по-сил­но стра­да­ние, за да по­лу­чат този Фа – това е, ко­е­то не зна­е­те. В бъ­де­ще, ко­га­то пос­тиг­не­те Пъл­но Съ­вър­шен­с­т­во, ще зна­е­те и ще ви­ди­те всич­ко това. Не е било ни­как лес­но. Вече сте пос­тиг­на­ли мно­го ясно раз­би­ра­не за този Фа. Защо сте спо­соб­ни да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те по този на­чин? За­що­то сте осъз­на­ли, че този Фа не е обик­но­вен Фа. По-рано в бу­диз­ма, Буда Ша­кя­му­ни ут­вър­дил и се прос­вет­лил до мно­го неща и ос­та­вил мно­го за хо­ра­та след него. В про­це­са на пре­да­ва­не на ос­та­ве­но­то от Буда Ша­кя­му­ни за хо­ра­та оба­че, една го­ля­ма част била из­гу­бе­на с те­че­ние на вре­ме­то. Още по­ве­че, че на­пи­са­но­то в ка­но­ни­те е било про­ме­ня­но или мо­ди­фи­ци­ра­но от хо­ра­та. Така едно съ­би­тие е опи­са­но по мно­жес­т­во раз­лич­ни на­чи­ни в раз­лич­ни­те вер­сии на да­де­на сут­ра и това е един от фак­то­ри­те, спо­мог­нал за прид­виж­ва­не­то на уче­ни­е­то на Буда Ша­кя­му­ни към Края на Дхар­ма. Раз­би­ра се, има и дру­ги при­чи­ни, до­ве­ли до на­соч­ва­не­то му към пе­ри­о­да Кра­ят на Дхар­ма.

Днеш­но­то об­щес­т­во е ста­на­ло ус­лож­не­но до го­ля­ма сте­пен, така че хо­ра­та са още по-нес­по­соб­ни да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват. Бих ка­зал, че Фа, кой­то пре­по­да­вам, е мно­го го­лям и уче­ни­ци­те ни ве­ро­ят­но са по­чув­с­т­ва­ли това. В ис­то­ри­я­та не е има­ло чо­век, кой­то да е пре­по­да­вал на хо­ра­та сис­тем­но ис­тин­с­ки­те прин­ци­пи на Фа на Все­ле­на­та, или да е каз­вал на хо­ра­та как да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват и как да се из­ди­гат чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Раз­би­ра се, Ша­кя­му­ни е Буда, така че ка­за­но­то от него носи при­ро­да­та на Буда. Но мога да ви кажа, че Буда Ша­кя­му­ни всъщ­ност не е из­ка­зал пред хо­ра­та фун­да­мен­тал­ни­те за­ко­ни на Все­ле­на­та. Ето защо Буда Ша­кя­му­ни е ка­зал в по-къс­ни­те си го­ди­ни: „Не съм пре­по­дал ни­ка­къв Фа“. А нак­рая ка­зал на пос­ле­до­ва­те­ли­те си да „при­е­мат нас­тав­ле­ни­я­та за свой учи­тел“. Защо го е ка­зал? За­що­то Буда Ша­кя­му­ни зна­ел как­во ще се слу­чи в края на пе­ри­о­да Кра­ят на Дхар­ма, и че за­ко­нът, кой­то пре­по­дал, щял да бъде обър­кан. Той ка­зал на пос­ле­до­ва­те­ли­те си: „До­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те спо­ред нас­тав­ле­ни­я­та, ко­и­то пре­по­да­дох, ще сте спо­соб­ни да пок­ри­е­те стан­дар­та за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се и да дос­тиг­не­те Пъл­но Съ­вър­шен­с­т­во.“ Така че това, ко­е­то той на­ис­ти­на ос­та­вил за хо­ра­та, били нас­тав­ле­ни­я­та.

Раз­би­ра се, Ша­кя­му­ни е Буда, така че ка­за­но­то от него носи при­ро­да­та на Буда. Сле­до­ва­тел­но не може да се каже, че ду­ми­те, из­ка­за­ни от него, не са за­ко­ни. И въп­ре­ки това, те не са най-фун­да­мен­тал­ни­те за­ко­ни на Все­ле­на­та или най-вис­ши­те ис­ти­ни на Не­бе­то. Това, ко­е­то съм ви дал тук днес, от дру­га стра­на, са за­ко­ни, об­х­ва­ща­щи всич­ко, ко­е­то за­поч­ва от чо­веш­ко­то ниво и – може да се каже – се из­ди­га чак до най-ви­со­ко­то ниво във Все­ле­на­та. Обик­но­ве­ни­те хора оба­че няма да мо­гат да ви­дят това на пръв пог­лед в кни­га­та „Джу­ан Фа­лун“, за­що­то тези, ко­и­то не ис­кат да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, смя­тат въп­ро­са за прик­лю­чен след като я про­че­тат вед­нъж. Ко­га­то я про­че­тат вед­нъж, те си мис­лят: „Това е кни­га, ко­я­то учи хо­ра­та как да бъ­дат доб­ри“. Това не­из­мен­но е чув­с­т­во­то, ко­е­то чо­век при­до­би­ва, след като я е про­чел вед­нъж. Вие също ве­ро­ят­но сте има­ли това усе­ща­не, ко­га­то те­пър­ва сте за­поч­на­ли да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. Но ко­га­то я про­че­те­те за вто­ри път, ще от­к­ри­е­те, че не е съв­сем така. На всич­ки въп­ро­си, въз­ник­на­ли у вас след пър­вия про­чит, ще бъде от­го­во­ре­но, ко­га­то я про­че­те­те вто­ри път. И ще от­к­ри­е­те, че това не е кни­га на обик­но­ве­ни­те хора, въп­ре­ки че не е за­дъл­жи­тел­но да мо­же­те да стиг­не­те до ня­как­во зак­лю­че­ние как­во пред­с­тав­ля­ва тя. Но ко­га­то про­дъл­жи­те да я че­те­те за тре­ти път, ще ус­та­но­ви­те, че това е кни­га, ко­я­то ис­тин­с­ки учи как да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. Ако сте спо­соб­ни да я про­че­те­те за чет­вър­ти или пети път, кни­га­та ще ви съ­път­с­т­ва през ос­та­тъ­ка от жи­во­та ви – няма да сва­ли­те ръце от нея.

Защо това е така? За­що­то, как­то ка­зах, не мо­же­те да из­пол­з­ва­те прин­ци­пи­те на обик­но­ве­ни­те хора, за да на­път­с­т­ват ва­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не към сфе­ра­та на Бу­ди­те. Тази кни­га оба­че има дъл­бо­ки скри­ти зна­че­ния и вие ще при­до­би­ва­те раз­лич­ни усе­ща­ния и раз­би­ра­ния на раз­лич­ни нива за едно и също из­ре­че­ние. Оп­ре­де­ле­но няма да из­пи­та­те съ­що­то по от­но­ше­ние на кни­ги­те на един обик­но­вен чо­век, тъй като [тази кни­га] съ­дър­жа мно­го за­гад­ки и чу­де­са. Ни­ко­га не съм де­мон­с­т­ри­рал пред вас ни­как­ви бо­жес­т­ве­ни сили и дори ко­га­то ле­ку­вах хора, пра­вех това, за да се при­дър­жам към об­с­та­нов­ка­та на Чи­гонг по оно­ва вре­ме. Ина­че дори не бих ле­ку­вал хора. Ако ис­ка­те чрез прак­ти­ка на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не да про­ме­ни­те тя­ло­то си, да раз­ви­е­те всич­ки бо­жес­т­ве­ни сили на Буда Фа, неп­ре­къс­на­то да по­ви­ша­ва­те сво­и­те нива и да по­лу­чи­те всич­ко, ко­е­то ще при­до­би­е­те след като пос­тиг­не­те Пъл­но Съ­вър­шен­с­т­во, [ще от­к­ри­е­те, че] съм обе­ди­нил всич­ки тези неща в този Фа. До­ка­то го изу­ча­ва­те, тя­ло­то ви ще се про­ме­ня; до­ка­то го че­те­те, съз­на­ни­е­то ви ще се из­ди­га; и до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, ще пос­тиг­не­те раз­лич­ни със­то­я­ния на раз­лич­ни нива. Ако ус­пе­е­те да го че­те­те до края, то­га­ва ще пос­тиг­не­те Пъл­но Съ­вър­шен­с­т­во под ръ­ко­вод­с­т­во­то на тази кни­га. Ето как­во пред­с­тав­ля­ва тя. Обик­но­ве­ни­те хора оба­че няма да мо­гат да ви­дят ней­ни­те об­шир­ни и дъл­бо­ки зна­че­ния.

Раз­би­ра се, има и нещо дру­го. Всич­ки вие, се­дя­щи тук, ко­и­то сте по­лу­чи­ли Фа, всич­ки, ко­и­то прак­ти­ку­ват Дафа, зна­ят – и вие сте го по­чув­с­т­ва­ли в про­це­са на ва­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не – по­чув­с­т­ва­ли сте и сте усе­ти­ли раз­лич­ни­те ню­ан­си на зна­че­ни­я­та на раз­лич­ни­те сфе­ри и нива. Ето защо миг по-рано ка­зах, че този Фа не е обик­но­вен за­кон; той е същ­ност­та на Все­ле­на­та. Пре­дал съм на хо­ра­та най-фун­да­мен­тал­но­то във Все­ле­на­та. Раз­би­ра се, това, ко­е­то пра­вя, е ог­ром­но; неп­ре­къс­на­то под­чер­та­вам, че това е Дафа (Ве­ли­ки­ят Път). Ня­кои може би смя­тат, че съм го на­ре­къл „Дафа“, тъй като съм пре­по­дал мно­го неща. Всъщ­ност не е така. Това, ко­е­то имам пред­вид под Дафа, има вис­ши и дъл­бо­ки скри­ти зна­че­ния.

Уче­ни­ци­те, ко­и­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват на мно­го ви­со­ки нива, ще ви­дят нещо: те ще ус­та­но­вят, че хо­ра­та не са един­с­т­ве­ни­те, изу­ча­ва­щи Фа. Съ­щес­т­ва на мно­го ви­со­ки нива също го изу­ча­ват. Този Фа е прос­то ог­ро­мен. Всич­ки вие, ко­и­то се­ди­те тук, има­те пре­доп­ре­де­ле­ни връз­ки и това е при­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то сте по­лу­чи­ли Фа. Бих ис­кал да пов­то­ря това, ко­е­то ка­зах: не все­ки е спо­со­бен да чуе този Фа. Вие пра­ви­те уп­раж­не­ни­я­та в тол­ко­ва го­лям парк, къ­де­то хо­ра­та ид­ват и си оти­ват, но въп­ре­ки това ня­кои хора са прос­то нес­по­соб­ни да го ви­дят, а ня­кои, при все че ид­ват, не же­ла­ят да го чуят и така все пак не по­лу­ча­ват нищо. Не все­ки ще го по­лу­чи. Ня­кои го на­ми­рат за до­бър, щом про­че­тат кни­га­та, до­ка­то дру­ги няма да са в със­то­я­ние да го при­е­мат. Хо­ра­та са раз­лич­ни, но си има при­чи­ни за това. Пре­ди ми­ну­та ка­зах, че това не е кни­га на обик­но­вен чо­век. А в САЩ съм каз­вал след­но­то: защо този Дафа е в със­то­я­ние да на­път­с­т­ва хо­ра­та до мно­го ви­со­ки нива в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то? По­ра­ди този Фа. Пог­лед­на­то от мно­го нис­ко ниво, вся­ко из­ре­че­ние в него е чис­та ис­ти­на. Но ако мо­же­те да ви­ди­те ре­ал­но­то му по­ло­же­ние, че от­к­ри­е­те, че вся­ка дума в него носи об­ли­ка на Буда. Ако сте спо­соб­ни да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те до мно­го ви­со­ко ниво и тре­то­то ви око може да виж­да неща от ви­со­ки нива, ще от­к­ри­е­те един фе­но­мен: зад вся­ка дума, на сло­е­ве са скуп­че­ни мно­гоб­рой­ни Буди. По­мис­ле­те за това всич­ки: кол­ко дъл­бо­ки са тези скри­ти зна­че­ния? Защо едно из­ре­че­ние е раз­лич­но на раз­лич­ни нива и защо Фа прин­ци­пи­те се про­ме­нят като цяло на раз­лич­ни­те нива? Точ­но та­къв е слу­ча­ят. Така че не тряб­ва да тре­ти­ра­те тази кни­га като кни­га на обик­но­вен чо­век, а със си­гур­ност да я це­ни­те ви­со­ко.

В ми­на­ло­то хо­ра­та се из­пъл­ва­ли с без­г­ра­нич­на по­чит, ко­га­то спо­ме­на­ва­ли Буда, и го­во­ре­ли за Буди, Бод­хи­сат­ви и Ар­ха­ти само в тър­жес­т­ве­ни слу­чаи. Днеш­ни­те хора оба­че под­мя­тат име­то на Буда по край­но без­раз­съ­ден и не­ха­ен на­чин. Това е в ре­зул­тат от лип­са­та на вяра у чо­ве­чес­т­во­то в съ­щес­т­ву­ва­не­то на Бо­го­ве­те, стиг­на­ла до тази сте­пен. Тъй като хо­ра­та не би тряб­ва­ло да спо­ме­на­ват Бу­ди­те по име про­из­вол­но, това е се­ри­о­зен въп­рос, ка­са­ещ дали чо­век по­каз­ва ува­же­ние към Бу­ди­те. В днеш­ни дни оба­че, хо­ра­та про­из­вол­но си пра­вят шеги от­нос­но Бу­ди­те и дори злос­ло­вят по ад­рес на Бу­ди­те, ко­га­то се хра­нят. Мно­го от име­на­та на яс­ти­я­та им всъщ­ност очер­нят Бу­ди­те. Име­на на блю­да като „Хра­на на Ар­хат“, „Буда прес­ка­ча сте­на“ и дру­ги та­ки­ва из­ник­ват не­на­дей­но и се рав­ня­ват на ру­га­е­не и чер­не­не на Буда. И ко­е­то е по-лошо, ня­кои от тези ве­ге­та­ри­ан­с­ки рес­то­ран­ти са дър­жа­ни от свет­с­ки бу­дис­ти или мо­на­си, ни­кой от ко­и­то из­г­леж­да не знае, че всъщ­ност ос­кър­бя­ват Буда. Защо мо­на­си­те и мо­на­хи­ни­те вече не са спо­соб­ни да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват? Те вече не зна­ят как. Може дори да си мис­лят: „Как­во не­ред­но има в из­пол­з­ва­не­то на тер­ми­на “Хра­на на Ар­хат“? По­мис­ле­те за това всич­ки. Един Ар­хат няма при­вър­за­ност към ни­ка­къв аро­мат или вкус, но яс­ти­е­то „Хра­на на Ар­хат“ е бо­га­то от­към вкус и аро­мат. Ко­га­то пог­лед­не­те на това от пер­с­пек­ти­ва­та на това ниво, не е ли то съ­що­то като да го оби­ди­те? Съ­що­то се от­на­ся и до „Буда прес­ка­ча сте­на“. То пред­по­ла­га, че Буда би прес­ко­чил сте­на, за да си на­ба­ви вкус­на­та хра­на от този чо­веш­ки свят, след като я по­ми­ри­ше. Не е ли това ос­кър­б­ле­ние на Буда? Би ли се при­вър­зал един Буда към чо­веш­ка­та хра­на? Прос­то дис­ку­ти­рам яв­ле­ни­я­та в днеш­но вре­ме. Всъщ­ност мно­го неща са дос­та не­у­ва­жи­тел­ни към Бу­ди­те. Това е отиш­ло твър­де да­леч! Хо­ра­та ня­мат ни­как­ви пра­вед­ни мис­ли, ко­га­то спо­ме­на­ват Буда, и дори се ос­ме­ля­ват ди­рек­т­но да го ос­кър­бя­ват. Ня­кои ли­те­ра­тур­ни твор­би, а също и из­кус­т­ва­та, зло­на­ме­ре­но об­ри­су­ват Буда в ли­це­мер­на свет­ли­на – те са стиг­на­ли до­там. По­мис­ле­те всич­ки. Как­во е ста­на­ло с чо­веш­ко­то об­щес­т­во? Каз­вам на всич­ки, че тази кни­га – този Дафа – аз съм този, кой­то го пре­по­да­ва. Ис­кам да поп­ра­вя всич­ко, ко­е­то не е пра­вил­но. Този Фа съ­дър­жа Фа-прин­ци­пи­те на Буди, Да­о­си и Бо­го­ве на мно­гоб­рой­ни нива или сфе­ри. Така че вие би тряб­ва­ло на­ис­ти­на да це­ни­те тази кни­га; не­дей­те да я под­х­вър­ля­те на­о­ко­ло или да я пос­та­вя­те ня­къ­де про­из­вол­но. Не из­тък­нах това в на­ча­ло­то, ко­га­то пре­по­да­вах Фа, и има­ше хора, ко­и­то се­дя­ха вър­ху нея, до­ка­то слу­ша­ха Фа. Не ви об­ви­ня­вах, тъй като не зна­ех­те. Сега сте дос­тиг­на­ли оп­ре­де­ле­но ниво чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и зна­е­те как­во пред­с­тав­ля­ва Фа. И така, днес аз го­во­ря за това, за да кажа на всич­ки да обър­нат вни­ма­ние на тези въп­ро­си.

Има още нещо, за ко­е­то ще по­го­во­ря с вас меж­ду дру­го­то. Има­ме мно­го хора, ко­и­то са се спра­ви­ли мно­го доб­ре в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, и те са­ми­те зна­ят, че из­г­леж­да са се спра­ви­ли дос­та доб­ре. И все пак, по­ня­ко­га ня­кои проб­ле­ми про­бяг­ват през гла­ви­те им и ня­кои неща, към ко­и­то са при­вър­за­ни обик­но­ве­ни­те хора – като раз­лич­ни емо­ции – все още се про­я­вя­ват в съз­на­ни­я­та им. Ня­кои по­доб­ни уче­ни­ци се тре­во­жат: „Кол­ко доб­ре съм се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал всъщ­ност?“ Мога да кажа на всич­ки, че ако съз­на­ва­те, че сте са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, и се при­дър­жа­те към стан­дар­та за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ко­га­то съз­на­ни­е­то ви на­ис­ти­на е в та­ко­ва със­то­я­ние, няма нуж­да да се при­тес­ня­ва­те. Защо го каз­вам? За­що­то със са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во, ако всич­ко чо­веш­ко у вас и кар­ма­та ви бяха пре­мах­на­ти, то мога да ви кажа, че ня­ма­ше да мо­же­те да ос­та­не­те тук дори за ден. Ня­ма­ше да мо­же­те да по­не­се­те мис­ли­те в съз­на­ни­я­та на обик­но­ве­ни­те хора, за­що­то вся­ка дума, дейс­т­вие и ми­съл на един обик­но­вен чо­век е с под­бу­да и тази под­бу­да обик­но­ве­но е его­ис­тич­на. Ето защо ня­ма­ше да сте в със­то­я­ние да по­не­се­те това. Ако ня­мах­те тези неща, вие щях­те да ги виж­да­те в дру­ги­те и оп­ре­де­ле­но не бих­те мог­ли да ги по­не­се­те все­ки път, ко­га­то об­щу­ва­те с обик­но­ве­ни­те хора. Щях­те да усе­ща­те, че вся­ка дума и дейс­т­вие на обик­но­ве­ни­те хора но­сят сил­ни при­вър­за­нос­ти. То­га­ва ня­ма­ше да сте спо­соб­ни да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те сред обик­но­ве­ни­те хора, ня­ма­ше да мо­же­те да се­ди­те в об­к­ръ­же­ни­е­то им и ня­ма­ше да мо­же­те да вър­ши­те ра­бо­та­та си. Ето защо аз бав­но от­с­т­ра­ня­вам тези по­вър­х­нос­т­ни чо­веш­ки неща за вас и няма да ги от­с­т­ра­ня на­пъл­но, до­ка­то поч­ти не дос­тиг­не­те Пъл­но Съ­вър­шен­с­т­во.

То­га­ва мал­ко­то неща, ко­и­то не са били пре­мах­на­ти и ко­и­то ще нап­ра­вят въз­мо­жен жи­во­та сред обик­но­ве­ни­те хора, ще ви поз­во­лят да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те сред обик­но­ве­ни­те хора. Вие вече пра­ви­те прог­рес, ко­га­то осъз­на­ва­те, че тези неща у вас са лоши и всъщ­ност се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, ако сте спо­соб­ни да ги от­с­т­ра­ни­те. Но по от­но­ше­ние на ня­кои от не­ща­та, не е за­дъл­жи­тел­но да сте в със­то­я­ние да ги из­чис­ти­те из­вед­нъж, тъй като това са неща, чи­е­то пре­мах­ва­не от­не­ма дъл­го вре­ме в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Тряб­ва да сте на­яс­но с това. В деня на дос­ти­га­не­то на Пъл­но Съ­вър­шен­с­т­во всич­ки тези неща ще бъ­дат из­чис­те­ни.

Ос­вен това каз­вам на всич­ки: са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то на­ис­ти­на е мно­го труд­но. Тъй като прак­ти­ку­ва­те сред обик­но­ве­ни­те хора, ще усе­ти­те това, ко­га­то изос­та­вя­те при­вър­за­нос­ти сред ин­те­ре­си и емо­ции. Но­ви­те уче­ни­ци няма да по­чув­с­т­ват съп­ро­тив­ле­ни­е­то тол­ко­ва сил­но, до­ка­то не са нав­лез­ли в това със­то­я­ние. Чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва имат кар­ма, а фак­то­ри­те, при­чи­не­ни от кар­ма­та, въз­п­ре­пят­с­т­ват са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то на хо­ра­та. Те се про­я­вя­ват като пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва на ра­бот­но­то мяс­то, чув­с­т­во на не­у­дов­лет­во­ре­ност от ра­бо­та­та ви, в кон­так­ти­те с дру­ги­те или като дис­ком­форт в тя­ло­то. Неп­ри­ят­нос­ти­те обик­но­ве­но се по­я­вя­ват вне­зап­но и сил­но. По­ня­ко­га, дори при все че зна­е­те, че се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, из­г­леж­да труд­но да изос­та­ви­те тази при­вър­за­ност. Знам това. Впос­лед­с­т­вие оба­че ще тряб­ва да я пре­о­до­ле­е­те, до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. По соб­с­т­ве­но же­ла­ние или не, ще тряб­ва да пре­ми­на­ва­те през та­ки­ва неща и ще бъ­де­те из­пит­ван пос­то­ян­но, до­ка­то нак­рая не я изос­та­ви­те.

Има и още нещо. Каз­вам на всич­ки: оне­зи, ко­и­то слу­шат Фа и ко­и­то са по­лу­чи­ли Фа, са ве­ро­ят­но хора с пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка. Фа, кой­то ви пре­по­да­вам днес, е на­ис­ти­на от мно­го ви­со­ко ниво, и не­ща­та, ко­и­то съм ви дал, са от мно­го ви­со­ко ниво. По­доб­ря­ва­те се мно­го бър­зо в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, осо­бе­но оне­зи, по­лу­чи­ли Фа в по-къ­сен пе­ри­од – те ос­та­вят впе­чат­ле­ни­е­то, че не само на­вак­с­ват, но и сега из­ли­зат на­че­ло. По вре­ме на пос­лед­но­то ми по­се­ще­ние в САЩ имах едно усе­ща­не: мно­го емиг­ри­ра­ли ки­тай­ци – сту­ден­ти, док­то­ри на на­у­ки­те, ма­гис­т­ри, хора от вис­ша­та ин­те­ли­ген­ция, про­фе­со­ри и из­с­ле­до­ва­те­ли от Ки­тай или Тай­ван – тези уче­ни­ци мно­го бър­зо пра­вят про­би­ви в сво­и­те нива. Раз­би­ра се, не каз­вам, че те са доб­ри, по­не­же са доб­ре об­ра­зо­ва­ни. Това е по­ра­ди доб­ро­то им вро­де­но ка­чес­т­во. Въп­ре­ки че по­лу­чи­ха Фа по-къс­но, ус­та­но­вих, че в общи ли­нии при тях няма ба­вен про­цес на раз­би­ра­не, след като са по­лу­чи­ли Фа. В ми­на­ло­то при мно­го хора има­ше про­цес на раз­би­ра­не и те се из­ди­га­ха бав­но. Мно­го от тези хора оба­че не пре­ми­на­ха през този про­цес; те за­поч­на­ха да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват вед­на­га след като го по­лу­чи­ха. Не само го раз­б­ра­ха бър­зо, но и се вля­ха в него не­за­бав­но. Ня­мам пред­вид, че това е в ре­зул­тат на вли­я­ни­е­то на го­ля­мо зна­ние у хо­ра­та. По съ­щес­т­во, това е въп­рос на вро­де­но ка­чес­т­во. След това, раз­би­ра се, фак­то­рът на пре­доп­ре­де­ле­ни­те връз­ки също иг­рае роля при оне­зи, по­лу­ча­ва­щи Фа.

Фа, кой­то пре­по­да­дох, ви бе сис­те­ма­тич­но пре­да­ден и поч­ти на­пъл­но раз­к­рит пред вас. Това, ко­е­то тряб­ва­ше да бъде пре­да­де­но, ви бе да­де­но из­ця­ло и не­ща­та на най-ви­со­ко­то ниво са вече мно­го въз­ви­ше­ни. То­га­ва, ако тряб­ва­ше да го пре­по­дам от­но­во или да го­во­ря за това не­ед­нок­рат­но, това би иг­ра­ло ро­ля­та на на­ме­са, тъй като не е въз­мож­но вся­ка дума от мо­и­те лек­ции да е една и съща. Сле­до­ва­тел­но не­ща­та, ко­и­то са били пре­да­де­ни, биха мог­ли да се на­ме­сят с Фа, кой­то е бил ус­та­но­вен за вас. Ето защо не мога от­но­во да пре­по­да­вам Фа сис­те­ма­тич­но. Ако не въз­ник­не спе­ци­фич­на си­ту­а­ция, не­ща­та, за ко­и­то ще го­во­ря в бъ­де­ще, ще се от­на­сят до ня­кои проб­ле­ми, пред ко­и­то е пос­та­ве­но чо­ве­чес­т­во­то и до ня­кои неща, ка­са­е­щи бъ­де­ще­то, и всич­ки те са неща, от­на­ся­щи се до хо­ра­та. Не­ща­та, ка­са­е­щи са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то през този пе­ри­од, са поч­ти на­пъл­но раз­к­ри­ти. На­пи­са­но­то в „Джу­ан Фа­лун“ е вече от дос­та ви­со­ко ниво. В един по-къ­сен пе­ри­од пре­по­да­дох ня­кои дру­ги неща и те също ще бъ­дат под­ре­де­ни в пис­ме­на фор­ма. Но каз­вам на всич­ки: това, ко­е­то може ис­тин­с­ки да на­път­с­т­ва ва­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, е „Джу­ан Фа­лун“. Кол­ко­то и дру­ги кни­ги да бъ­дат из­да­де­ни, всич­ки те са спо­ма­га­тел­ни към „Джу­ан Фа­лун“. Така че, ко­га­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, вие тряб­ва да се при­дър­жа­те към кни­га­та „Джу­ан Фа­лун“.

На­ши­те уче­ни­ци зна­ят мно­го мал­ко за спе­ци­фич­но­то по­ня­тие „Буда“ и им лип­с­ва раз­би­ра­не за Буда. Това е така, по­не­же през го­ди­ни­те, ко­га­то пре­да­вах Фа, аз ряд­ко го­во­рех за по­ло­же­ни­е­то на Бу­ди­те на раз­лич­ни нива, как­то и за по­ло­же­ни­е­то на Бу­ди­те, Да­о­си­те и Бо­го­ве­те във Все­ле­на­та като цяло. При­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то не го­во­рех за тях е, че Фа, кой­то пре­да­дох, е ог­ро­мен и сле­до­ва­тел­но нищо спе­ци­фич­но не би мог­ло да бъде вклю­че­но, нито пък има­ше неща, зас­лу­жа­ва­щи да бъ­дат вклю­че­ни. Ето защо мно­го уче­ни­ци имат ос­къд­ни зна­ния по този въп­рос и зна­ят мно­го мал­ко за Бу­ди­те и съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва на раз­лич­ни­те нива, от най-ви­со­ко­то до най-нис­ко­то. Те зна­ят мно­го мал­ко за Бу­ди­те, Бод­хи­сат­ви­те или за ни­ва­та на Бу­ди­те и све­то­ве­те на Бу­ди­те. Всъщ­ност ако ви раз­ка­жа с под­роб­нос­ти за жи­во­та на Бу­ди­те, вие бих­те из­пол­з­ва­ли чо­веш­кия на­чин на мис­ле­не, за да го раз­бе­ре­те, а това би било про­я­ва на не­у­ва­же­ние към тях. В бъ­де­ще мно­го от вас ще го ви­дят и вие сами ще обо­га­ти­те поз­на­ни­я­та си в тази об­ласт.

Тази Все­ле­на е дос­та слож­на – тол­ко­ва е слож­на, че ос­вен хо­ра­та, дори Бу­ди­те, Бо­го­ве­те и Да­о­си­те са уди­ве­ни от нея. А чо­веш­ко­то раз­би­ра­не за Все­ле­на­та е ог­ра­ни­че­но само до едно ниво от ней­но­то съ­щес­т­ву­ва­не. Как­то ка­зах и по-рано, от по­вър­х­ност­та на ма­те­ри­я­та, ко­я­то хо­ра­та са спо­соб­ни да раз­бе­рат, най-го­ле­ми­те час­ти­ци са пла­не­ти­те и Млеч­ни­ят път, а най-мал­ки­те включ­ват – то­ест оне­зи, ко­и­то мо­гат да бъ­дат опоз­на­ти с по­мощ­та на уре­ди – мо­ле­ку­ли, ато­ми, атом­ни ядра, не­ут­ро­ни, елек­т­ро­ни, квар­ки и не­ут­ри­но. Това, ко­е­то е по-мал­ко още по-на­та­тък, е не­из­вес­т­но. Но [това, ко­е­то е из­вес­т­но] е тол­ко­ва да­леч от пър­во­на­чал­на­та ма­те­рия на хо­ра­та и от пър­во­на­чал­на­та ма­те­рия, със­тав­ля­ва­ща жи­ви­те съ­щес­т­ва. Дори раз­ме­рът [на това, ко­е­то е из­вес­т­но] да е на­ма­лен без­б­рой сто­ти­ци ми­ли­о­ни пъти, не­из­б­ро­и­ми, не­из­б­ро­и­ми сто­ти­ци ми­ли­о­ни пъти, това все още няма да е аб­со­лют­ни­ят му край. Ето кол­ко мик­рос­ко­пич­на може да бъде ма­те­ри­я­та. И при все това, кол­ко­то по-мик­рос­ко­пич­на е ма­те­ри­я­та, тол­ко­ва по-го­лям е обе­мът й като цяло. Не мо­же­те да раз­г­леж­да­те една час­ти­ца сама за себе си. Тази една час­ти­ца е само една точ­ка от це­лия обем, но той е едно цяло тяло. Така че, кол­ко­то по-мик­рос­ко­пич­на е час­ти­ца­та на ма­те­ри­я­та, ве­ро­ят­но тол­ко­ва по-го­ля­ма ще е по­вър­х­ност­та на ця­ло­то тяло. Ко­га­то час­ти­ци­те, из­г­раж­да­щи ма­те­ри­я­та, са го­ле­ми, сфор­ми­ра­на­та рав­ни­на може да не е про­пор­ци­о­нал­но го­ля­ма. Хо­ра­та раз­би­рат един­с­т­ве­но из­ме­ре­ни­е­то, със­та­ве­но от мо­ле­ку­ли, и въп­ре­ки това са до­вол­ни от пос­тиг­на­то­то и са ог­ра­ни­че­ни от раз­лич­ни де­фи­ни­ции в ем­пи­рич­на­та на­у­ка и са нес­по­соб­ни да се от­къс­нат от тях. Нап­ри­мер въз­ду­хът, во­да­та, сто­ма­на­та, же­ля­зо­то, дър­во­то, как­то и чо­веш­ко­то тяло – всич­ко в рам­ки­те на прос­т­ран­с­т­во­то, в ко­е­то жи­ве­е­те – са със­та­ве­ни от мо­ле­ку­ли. Като че ли жи­ве­е­те в море на това ниво от мо­ле­ку­ли или в три­мер­на кар­ти­на, със­та­ве­на от мо­ле­ку­ли. Един кос­ми­чес­ки ко­раб, не­за­ви­си­мо кол­ко ви­со­ко може да лети, не е в със­то­я­ние да пре­ми­не от­въд из­ме­ре­ни­е­то, със­та­ве­но от мо­ле­ку­ли; един ком­пю­тър, не­за­ви­си­мо кол­ко е мо­де­рен, не може да се срав­ня­ва с чо­веш­кия мо­зък. Раз­би­ра се, не че чо­ве­чес­т­во­то изоб­що не е из­вър­ш­ва­ло мал­ки про­би­ви; то е изу­чи­ло мо­ле­ку­ли­те, ато­ми­те, квар­ки­те и дори не­ут­ри­но­то. Но това, ко­е­то на­у­ка­та е спо­соб­на да види, е само една точ­ка, не цели рав­ни­ни, къ­де­то съ­щес­т­ву­ват час­ти­ци с раз­лич­ни раз­ме­ри. Ако ви­де­ха та­ки­ва рав­ни­ни, хо­ра­та щяха да наб­лю­да­ват ре­ал­но съ­щес­т­ву­ва­щи глед­ки от дру­ги из­ме­ре­ния във Все­ле­на­та. И че ато­мът е нещо по­ве­че от са­мос­то­я­тел­на час­ти­ца, ко­я­то хо­ра­та виж­дат. Дори като са­мос­то­я­тел­на час­ти­ца, ако той може да бъде уве­ли­чен и наб­лю­да­ван впос­лед­с­т­вие, ако може да бъде уве­ли­чен до раз­ме­ра на мал­ка пла­не­та, съ­щес­т­ва­та, ма­те­ри­я­та, во­да­та, рас­те­ни­я­та и всич­ки фор­ми на ма­те­ри­ал­но съ­щес­т­ву­ва­ние вър­ху този обект, из­г­ра­ден от ато­ми, мо­гат да бъ­дат ви­де­ни. Но чо­ве­чес­т­во­то не може да нап­ра­ви този про­бив.

Всъщ­ност хо­ра­та жи­ве­ят меж­ду две час­ти­ци: мо­ле­ку­ли­те, ко­и­то със­тав­ля­ват всич­ко, и пла­не­ти­те – най-го­ле­ми­те час­ти­ци, ко­и­то мо­жем да ви­дим с очи­те си. Така [хо­ра­та] жи­ве­ят меж­ду мо­ле­ку­ляр­ни­те час­ти­ци и пла­не­ти­те. Раз­би­ра се, ако не го­во­ря за това днес, уче­ни­те няма да го раз­бе­рат. Чо­ве­чес­т­во­то не е било спо­соб­но да дос­тиг­не до иде­я­та, че пла­не­ти­те също са час­ти­ци. А тези без­чис­ле­ни пла­не­ти об­ра­зу­ват дори още по-го­ле­ми час­ти­ци, ко­и­то са раз­лич­ни Млеч­ни пъ­ти­ща, а га­лак­ти­ки­те – на свой ред – сфор­ми­рат една дори още по-об­шир­на сфе­ра на Все­ле­на­та, но това все още не е най-го­ля­ма­та час­ти­ца. Раз­би­ра се, пред­с­та­ва­та, за ко­я­то го­во­ря, може вне­зап­но да е тлас­на­ла ва­ше­то мис­ле­не на мно­го ви­со­ко ниво. Ако тя­ло­то ви е го­ля­мо кол­ко­то тя­ло­то, със­та­ве­но от час­ти­ци на ни­во­то на пла­не­ти­те, ко­га­то пог­лед­не­те към Зе­мя­та, не из­г­леж­да ли тя като мо­ле­ку­ла? Пог­лед­на­то от чо­веш­ка­та глед­на точ­ка от­нос­но ма­те­ри­я­та, пла­не­ти­те дейс­т­ви­тел­но са едно ниво час­ти­ци. Това е, ако го­во­рим от по­зи­ци­я­та на мак­рос­ко­пич­ност­та.

Хо­ра­та чес­то го­во­рят за кач­ва­не на Не­бе­то, но къде е Не­бе­то? Къде е „горе“? В тази Все­ле­на няма по­ня­тие за „горе“, „долу“, „ляво“, „дяс­но“, „от­п­ред“ или „от­зад“. Из­кач­ва­не­то на­го­ре може да бъде „на­го­ре“, но също ли е „на­го­ре“, ко­га­то се прид­виж­ва­те на­до­лу? Тази Все­ле­на е кръг­ла и Зе­мя­та лежи поч­ти в цен­тъ­ра. Ля­ва­та стра­на е на­го­ре, дяс­на­та стра­на също е на­го­ре; това, ко­е­то е на­до­лу, е на­го­ре, и вър­хът също е на­го­ре. То­га­ва това до­веж­да до една не­бес­на тай­на. Как­то току що ка­зах, кол­ко­то по-мал­ка е час­ти­ца­та, тол­ко­ва по-го­ля­ма е рав­ни­на­та. Всъщ­ност, ко­га­то едно съ­щес­т­во е спо­соб­но да нав­ле­зе в по-мик­рос­ко­пич­но ниво, то вече е в едно по-го­ля­мо, по-вис­ше мяс­то: то е на Не­бе­то, тъй като кол­ко­то по-мик­рос­ко­пич­на е час­ти­ца­та, тол­ко­ва по-ви­со­ко е ни­во­то. Това е една мно­го об­шир­на глед­на точ­ка. Раз­би­ра­не­то за Все­ле­на­та, ко­е­то току що обяс­них, е само един на­чин – един пог­лед вър­ху из­ме­ре­ни­я­та. Има и по-слож­ни. Раз­би­ра се, вие сами ще уз­на­е­те за тях, ко­га­то дос­тиг­не­те прос­вет­ле­ние.

Мно­го от под­роб­нос­ти­те за Не­бе­то не тряб­ва да се раз­каз­ват на хо­ра­та. Всъщ­ност ако ем­пи­рич­ни­те на­у­ки на чо­ве­чес­т­во­то се раз­ви­ят до едно дос­та ви­со­ко ниво или пре­ми­нат от­въд све­та на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, това ще бъде още по-опас­но за хо­ра­та [от­кол­ко­то вече е]. При­чи­на­та е, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва изоб­що не мо­гат да дос­тиг­нат ни­во­то на Буда чрез на­уч­но-тех­ни­чес­ки сред­с­т­ва. Това е аб­со­лют­но заб­ра­не­но. Хо­ра­та при­те­жа­ват се­дем емо­ции и шест страс­ти и имат раз­лич­ни при­вър­за­нос­ти като стре­ме­жa към съ­рев­но­ва­ние, за­вист­та и по­хот­та. Ако тези неща бъ­дат от­не­се­ни на Не­бе­то, би било ка­тас­т­ро­фал­но и би до­ве­ло до вой­на с Буди и Бод­хи­сат­ви. На­ис­ти­на би из­бух­на­ла кос­ми­чес­ка вой­на. На хо­ра­та ни­ко­га няма да им бъде поз­во­ле­но да раз­ви­ят на­у­ка­та и тех­но­ло­ги­я­та си до ни­во­то на све­та на един Буда със сво­и­те чо­веш­ки съз­на­ния. Така чо­веш­ки­те на­у­ка и тех­но­ло­гия прос­то се раз­ви­ват, след­вай­ки един пре­доп­ре­де­лен път. Ако се раз­ви­ят до пре­ка­ле­но ви­со­ко ниво, те – за­ед­но с хо­ра­та – ще бъ­дат из­п­ра­ве­ни пред опас­ност­та от уни­що­же­ние. Това е сце­на­ри­ят, кой­то съм наб­лю­да­вал.

Сега ще по­го­во­ря за това из­ме­ре­ние. Фор­ми­те на из­ме­ре­ни­я­та, ко­и­то дис­ку­ти­рах току що, са едно обоб­ще­ние на глед­ни­те точ­ки. В ми­на­ло­то Буда Ша­кя­му­ни също го­во­рил за това как да се раз­би­ра оп­ре­де­ле­на сфе­ра от Все­ле­на­та. Нап­ри­мер той го­во­рил за спе­ци­фич­ни­те със­то­я­ния сред хо­ра­та, в Три­те Сфе­ри, и за оп­ре­де­лен об­сег из­вън Три­те сфе­ри, като пла­ни­на­та Су­ме­ру. Го­во­рил и за фор­ма­та на съ­щес­т­ву­ва­не на пла­ни­на­та Су­ме­ру. Пла­ни­на­та Су­ме­ру е об­г­ра­де­на от че­ти­ри глав­ни кон­ти­нен­та и две ос­нов­ни нива на Не­бе­то. Всъщ­ност при пре­да­ва­не­то на ду­ми­те на Буда Ша­кя­му­ни в Ки­тай или при пре­во­да им на ки­тайс­ки и по вре­ме на пре­да­ва­не­то им в Ин­дия въз­ник­ват греш­ки. „Две­те ос­нов­ни нива на Не­бе­то“, об­г­ръ­ща­щи пла­ни­на­та Су­ме­ру, за ко­я­то го­во­рел Буда Ша­кя­му­ни, изоб­що не са две ос­нов­ни нива на Не­бе­то. Всъщ­ност те са – об­раз­но ка­за­но – две все­ле­ни – те тряб­ва да се раз­би­рат като мал­ка­та Все­ле­на и вто­ро­то ниво на Все­ле­на­та.

Как би тряб­ва­ло да се раз­би­ра вто­ро­то ниво на Все­ле­на­та? Все­ле­на­та, ко­я­то раз­би­рат хо­ра­та, е със­та­ве­на от без­чет­ни Млеч­ни пъ­ти­ща и това е опи­са­ни­е­то й по от­но­ше­ние на струк­ту­ра­та на това из­ме­ре­ние, ко­е­то хо­ра­та мо­гат да раз­бе­рат. Това е Все­ле­на­та, за ко­я­то обик­но­ве­но го­во­рим. Гра­ни­ци­те дори на тази Все­ле­на ние, хо­ра­та, ни­ко­га няма да мо­жем да ви­дим. А тази Все­ле­на не е един­с­т­ве­на­та все­ле­на в кос­ми­чес­ко­то тяло, нито пък е най-го­ля­ма­та час­ти­ца в не­о­бят­но­то кос­ми­чес­ко тяло. Съ­щес­т­ву­ват мно­гоб­рой­ни все­ле­ни, го­ле­ми кол­ко­то тази, и те из­г­раж­дат гра­ни­ци­те на дори още по-го­ле­ми все­ле­ни. Те също си имат об­вив­ки, но прос­то със­тав­ля­ват по-го­ле­ми час­ти­ци. Тази Все­ле­на е уди­ви­тел­но го­ля­ма и е не­въ­об­ра­зи­ма за хо­ра­та. И все пак за Бо­го­ве­те тя не е нищо по­ве­че от една мал­ка част от едно ниво час­ти­ци. А в очи­те на дори още по-го­ле­ми Буди тя е тол­ко­ва мал­ка, че не е от ни­как­во зна­че­ние. На­чи­ни­те на мис­ле­не, съз­на­ни­я­та и раз­би­ра­ни­я­та са раз­лич­ни на раз­лич­ни­те нива.

Току що спо­ме­нах пла­ни­на­та Су­ме­ру, ко­я­то Буда Ша­кя­му­ни ут­вър­дил и до ко­я­то се прос­вет­лил, тя се на­ми­ра на се­вер от Млеч­ния път и Слън­че­ва­та сис­те­ма, в ко­я­то жи­ве­ем ние хо­ра­та. Но пред­с­та­ва­та за „се­вер“ е труд­но да се опи­ше, тъй като във Все­ле­на­та не съ­щес­т­ву­ва по­доб­но по­ня­тие; Зе­мя­та се вър­ти пос­то­ян­но. По ду­ми­те на Буда Ша­кя­му­ни, ние каз­ва­ме, че тя е [„на се­вер“], така че да е лес­но раз­би­ра­е­мо за хо­ра­та. Ина­че, ако кажа, че е тук, утре тя ще се за­вър­ти и ще се пре­мес­ти ето там. Да ре­чем, че е на се­вер, след­вай­ки ду­ми­те на Буда Ша­кя­му­ни; да ре­чем, че е на се­вер. Кол­ко е ви­со­ка тази пла­ни­на Су­ме­ру? Пла­ни­на­та Су­ме­ру се из­ди­га над Млеч­ния път и от­въд гра­ни­ца­та на Все­ле­на­та, ко­я­то току що опи­сах, гра­ни­ца­та, със­та­ве­на от без­б­рой­ни га­лак­ти­ки. По­мис­ле­те за това всич­ки. Кол­ко го­ле­ми са мно­гоб­рой­ни­те, не­из­б­ро­и­ми га­лак­ти­ки? Има оп­ре­де­ле­ни раз­с­то­я­ния меж­ду га­лак­ти­ки­те. Пла­ни­на­та Су­ме­ру се прос­ти­ра от­въд тази Все­ле­на и дос­ти­га до цен­т­рал­на­та част на вто­ро­то ниво на Все­ле­на­та; ето кол­ко го­ля­ма пла­ни­на е. Всъщ­ност пла­ни­на­та Су­ме­ру е пла­нин­с­ка ве­ри­га, със­та­ве­на от три пла­ни­ни, съ­е­ди­не­ни в едно, а съ­от­вет­с­т­ва­щи на три­те пла­ни­ни са Буда Ами­та­ба, Бод­хи­сат­ва Гу­а­нин и Бод­хи­сат­ва Да­ши­джън. Буда Ами­та­ба се явя­ва пръв Буда на това ниво.

Това, ко­е­то Буда Ша­кя­му­ни ут­вър­дил и до ко­е­то се прос­вет­лил, да­леч над­ми­на­ва пред­с­та­ва­та на хо­ра­та за него. Буда Ша­кя­му­ни раз­ка­зал мно­го ис­то­рии на Не­бе­то и ис­то­рии за свои пре­диш­ни жи­во­ти. Той оба­че не раз­к­рил на­пъл­но ис­тин­с­кия си про­из­ход. Ни­кой ни­ко­га не е раз­б­рал как­во е ста­на­ло с него след не­го­ва­та Нир­ва­на.

Всич­ки вие зна­е­те, че все­ки Буда си има соб­с­т­вен рай. Буда Ами­та­ба има Рая на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во. Бляс­ка­ви­ят рай е уп­рав­ля­ван от Буда Ле­чи­те­ля. Съ­щес­т­ву­ват още Ло­то­со­ви­ят рай и Раят на чу­де­са­та. Исус и Юан­ши Тян­зън също имат свои ра­йо­ве. В пре­де­ли­те на Млеч­ния път, къ­де­то съ­щес­т­ву­ват хо­ра­та, в съ­от­вет­но­то из­ме­ре­ние има над 100 та­ки­ва ра­йо­ве. Има и мно­гоб­рой­ни Буди. Как­то е ка­зал Ша­кя­му­ни, Бу­ди­те, дос­ти­га­щи ни­во­то на Та­та­га­та, са мно­гоб­рой­ни като пе­съ­чин­ки­те в река Ганг. Все­ки Буда Та­та­га­та уп­рав­ля­ва един рай, така че по­мис­ле­те: кол­ко го­ля­ма е тази Все­ле­на? Буда Ша­кя­му­ни е бил на шес­то­то ниво на Все­ле­на­та, пос­лед­но­то ниво, от ко­е­то се е спус­нал. Това чис­ло е ог­ром­но – шес­ти­ят слой на Все­ле­на­та, не шес­ти­ят слой на Не­бе­то. Там той има рай, на­ре­чен Раят Да­фан. По-къс­но Буда Ша­кя­му­ни до­шъл в чо­веш­ко­то об­щес­т­во, за да спа­ся­ва хо­ра­та. След като дос­тиг­нал Прос­вет­ле­ние, той пре­да­вал своя Фа в про­дъл­же­ние на 49 го­ди­ни и не се за­вър­нал. Това е така, за­що­то, по­зо­ва­вай­ки се на сво­я­та сила и ниво, Буда Ша­кя­му­ни мо­жел да спа­си един­с­т­ве­но По­мощ­ния дух и не мо­жел да нап­ра­ви така, че са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се да се усъ­вър­шен­с­т­ват до мно­го ви­со­ки нива в рам­ки­те на един жи­вот.

Сега всич­ки вие зна­е­те, че Бу­ди­те си имат свои ра­йо­ве. Но кой е чу­вал Буда Ша­кя­му­ни да има свой соб­с­т­вен рай? Ни­кой не е ка­зал та­ко­ва нещо. Каз­ват, че Буда Ша­кя­му­ни се на­ми­ра в Рая Саха, но къде е Раят Саха? Той е в Три­те Сфе­ри, в тези Три Сфе­ри, включ­ва­щи и хо­ра­та. Как може све­тът на Буда да е прос­то тук, в чо­веш­кия свят? Ни­кой ни­ко­га не се е за­мис­лял по този въп­рос. Всъщ­ност Буда Ша­кя­му­ни ви­на­ги е бил на Не­бе­то Да­фан. Тъй като идва от Рая Да­фан, той дал на това ниво от Не­бе­то име и го на­ре­къл Не­бе­то Да­фан. Не­бе­то Да­фан се на­ми­ра на най-ви­со­ко­то ниво Небе в Све­та без страс­ти и също се на­ми­ра в Три­те Сфе­ри. Защо той стои там и не си тръг­ва? Пре­ди Дафа да за­поч­не да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва, той бде­ше над сво­и­те бу­дис­т­ки пос­ле­до­ва­те­ли. През пос­лед­ни­те бли­зо две хи­ля­ди и пет­с­то­тин го­ди­ни той всъщ­ност очак­ва­ше Дафа да за­поч­не да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва. Пос­лед­но­то ниво, от ко­е­то Буда Ша­кя­му­ни е до­шъл, е раят Да­фан, но той няма да стои там веч­но. По­не­же е по­ло­жил кул­тур­на­та ос­но­ва за раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на Дафа в тази епо­ха и е по­не­съл ог­ром­ни труд­нос­ти сред обик­но­ве­ни­те хора, той ще се за­вър­не на едно дори още по-ви­со­ко ниво, след като се аси­ми­ли­ра с Дафа. Това е ис­тин­с­ко­то по­ло­же­ние на Буда Ша­кя­му­ни, за ко­е­то ис­ках да ви раз­ка­жа.

Мно­го хора ме пи­тат: „Учи­те­лю, кой сте вие?“ Кол­ко­то до мо­я­та ис­то­рия, тя е на­ис­ти­на, на­ис­ти­на дъл­га. Спус­кай­ки се на­до­лу слой след слой от раз­лич­ни кос­мич­ни тела и все­ле­ни, аз се пре­раж­дах на раз­лич­ни нива, а в чо­веш­кия свят раз­де­лих тя­ло­то си и се пре­ро­дих; във все­ки един жи­вот аз бях мно­зи­на. Тол­ко­ва е слож­но, че е труд­но да оп­ре­де­ля от­къ­де да за­поч­на. Мога прос­то да кажа на всич­ки, че така, как­то го виж­дам, аз съм из­вън всич­ки кос­мич­ни тела и все­ле­ни, до­ка­то всич­ки Бо­го­ве и Буди и всич­ки живи съ­щес­т­ва са в тях.

Все­ле­на­та тряб­ва да пре­ми­на­ва през про­це­са на сфор­ми­ра­не, зас­той и упа­дък, и това е за­ко­нът за съ­щес­т­ву­ва­не­то на Все­ле­на­та. Все­ле­на­та е тол­ко­ва ста­ра. Въз­раст­та на Бу­ди­те, Да­о­си­те и Бо­го­ве­те, съз­да­де­ни в ран­ни­те ета­пи на про­це­са на тази Все­ле­на, е тол­ко­ва го­ля­ма, че те из­г­леж­дат умо­ре­ни от жи­во­та. Вре­ме­то е тол­ко­ва дъл­го, че Бо­го­ве­те мо­гат да заб­ра­вят ми­на­ло­то. Те заб­ра­вят дори как­ви те са­ми­те са били ня­ко­га. На кол­ко­то по-ви­со­ко ниво е един Бог, тол­ко­ва по-бав­но ми­на­ва вре­ме­то му и тол­ко­ва по-го­ле­ми са не­го­ви­те сфе­ра и обем. На дори още по-ви­со­ки нива по­ня­ти­е­то за сфор­ми­ра­не, зас­той и упа­дък е тол­ко­ва раз­тег­ле­но, че един жи­вот няма нуж­да дори да опит­ва да мис­ли за това – ето кол­ко е го­ля­мо. То­га­ва глав­ни­ят Буда, кой­то е из­вън всич­ки вре­ме­на и все­ле­ни, смя­та, че не­из­б­ро­и­ми­те съ­щес­т­ва са ис­тин­с­ки­ят сми­съл на съ­щес­т­ву­ва­не­то на Все­ле­на­та. Тъй като мно­гоб­рой­ни бед­с­т­вия са се случ­ва­ли на раз­лич­ни нива, с из­к­лю­че­ние на най-ви­со­ко­то ниво, ни­кое съ­щес­т­во не знае как­ва е била най-пър­во­на­чал­на­та Все­ле­на. След като но­ва­та за­мес­т­ва­ла ста­ра­та, всич­ко от ми­на­ла­та вече не съ­щес­т­ву­ва­ло. Но ако всич­ки съ­щес­т­ва във Все­ле­на­та тряб­ва да бъ­дат за­па­зе­ни, ре­ше­ни­е­то на този въп­рос е труд­но.

Ко­га­то Все­ле­на­та се за­раж­да­ла, мно­гоб­рой­ни Бо­го­ве съз­ре­ли проб­ле­ми­те, ко­и­то щели да въз­ник­нат в пос­лед­ния пе­ри­од на Все­ле­на­та. Тези Бо­го­ве били обез­по­ко­е­ни и ис­ка­ли да се спа­сят. Но ако не при­те­жа­ва­ли мо­гъ­ща доб­ро­де­тел на тол­ко­ва ви­со­ко ниво, ня­ма­ло да са в със­то­я­ние да обър­нат про­це­са и ня­ма­ло да са спо­соб­ни да се за­вър­нат. [Бо­го­ве­те] на вся­ко ниво всич­ки ис­ка­ли да нап­ра­вят това, така че мно­го Бо­го­ве дош­ли тук в хода на ис­то­ри­я­та.

Но във Все­ле­на­та в ми­на­ло­то съ­щес­т­ву­ва­ла една ис­ти­на, а имен­но, че на нито едно ниво не било поз­во­ле­но да се знае дали има жи­вот едно ниво над него, а това по-ви­со­ко ниво не зна­е­ло дали има жи­вот едно ниво още по-на­го­ре. Бо­го­ве­те на вся­ко едно ниво зна­е­ли само, че те са най-вис­ши, ето защо Исус, кой­то бил на За­пад, каз­вал, че не­го­ви­ят отец – Йе­хо­ва – е Гос­под. Йе­хо­ва дейс­т­ви­тел­но е Гос­под Бог, кой­то съз­дал ев­рейс­кия на­род; той е съз­да­те­лят на ев­ре­и­те. С дру­ги думи, той е най-вис­ши­ят сред бе­ли­те ев­реи и тех­ни­те съ­щес­т­ва на раз­лич­ни­те нива по-на­до­лу. Но съ­щес­т­ву­ват Бо­го­ве, съз­да­ли дру­ги чо­веш­ки раси в дру­ги сис­те­ми и при това има Бо­го­ве и съ­щес­т­ва на дори още по-ви­со­ки и по-ви­со­ки нива, и само Бо­го­ве­те от нис­ки нива и хо­ра­та не са на­яс­но с това. Бо­го­ве­те зна­ят прин­ци­пи­те на Буда само на сво­и­те соб­с­т­ве­ни нива. Ко­га­то ви­де­ли ка­къв ще бъде фи­на­лът, всич­ки Бо­го­ве по­ис­ка­ли да из­мис­лят на­чи­ни, чрез ко­и­то да пре­дот­в­ра­тят ужа­ся­ва­щи­те пос­лед­с­т­вия, ко­и­то биха про­из­тек­ли в пос­лед­на­та фаза на про­це­са на сфор­ми­ра­не, зас­той, упа­дък и уни­що­же­ние на Все­ле­на­та. Така че те се спус­на­ли в све­та един след друг – дош­ли мно­го та­ки­ва Бо­го­ве. Ня­кои Бо­го­ве са по­нес­ли всич­ки стра­да­ния в тях­на­та Все­ле­на, от на­ча­ло до край, с на­деж­да­та, че по този на­чин ще при­до­би­ят тол­ко­ва мно­го мо­гъ­ща доб­ро­де­тел и ще бъ­дат спа­се­ни. Но всич­ки те се из­п­ра­вят пред един и същ проб­лем: ни­кой от тях не е най-вис­ши­ят и ако проб­ле­ми­те се про­я­вят на дори още и още по-ви­со­ки нива, тех­ни­те из­на­чал­ни све­то­ве все пак ще бъ­дат об­х­ва­на­ти от бед­с­т­ви­е­то. То­га­ва не­из­б­ро­и­ми­те Бо­го­ве, ко­и­то се спус­на­ли долу, също биха били уни­що­же­ни, без да са пос­тиг­на­ли нищо; не­из­б­ро­и­ми­те Бо­го­ве, ко­и­то се спус­на­ли долу, били нес­по­соб­ни да раз­ре­шат този проб­лем, нито пък мо­же­ли да се вър­нат. Ето как­во всъщ­ност се е случ­ва­ло. Спа­ся­вай­ки всич­ки съ­щес­т­ва и ко­ри­ги­рай­ки Фа на по-ви­со­ки и по-ви­со­ки нива, аз из­п­ра­тих мно­го от тях об­рат­но, след като те се аси­ми­ли­ра­ха с Фа.

Все­ки знае, че това, за ко­е­то го­во­рих, е от мно­го ви­со­ко ниво. Ня­ко­га Буда Ша­кя­му­ни ка­зал, че Буда Ма­ит­рея ще дой­де след оп­ре­де­лен брой го­ди­ни. Този път дой­дох аз, но аз не съм на ни­во­то на Буда Ма­ит­рея.

Ис­кам да кажа на всич­ки дру­га не­бес­на тай­на на мно­го ви­со­ко ниво. Спо­ме­на­вал съм това и пре­ди. Що се от­на­ся до Бу­ди­те на Не­бе­то, като Та­та­га­та и Бод­хи­сат­ва, за ко­и­то зна­е­те, в дейс­т­ви­тел­ност съ­щес­т­ву­ва по­ве­че от един за все­ки от тях. Нуж­но е те да бъ­дат сме­ня­ни на все­ки де­сет го­ди­ни или по-мал­ко. Се­гаш­ни­ят Буда Ами­та­ба не е пър­во­на­чал­ни­ят, нито пък Бод­хи­сат­ва Гу­а­нин е пър­во­на­чал­на­та. Защо това е така? За­що­то чо­веш­ки­ят свят и Три­те Сфе­ри са твър­де слож­ни и за­що­то те са тол­ко­ва бли­зо до Три­те Сфе­ри. По този на­чин ло­ши­те неща тук долу мо­гат ди­рек­т­но да им оказ­ват вли­я­ние. Тъй като Бу­ди­те и Бод­хи­сат­ви­те спа­ся­ват хора, хо­ра­та имат склон­ност да въз­дейс­т­ват на Бу­ди­те и Бод­хи­сат­ви­те. Ако спа­ся­ват хора за твър­де дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме, те про­па­дат, ето защо е не­об­хо­ди­мо те да се сме­нят на приб­ли­зи­тел­но де­сет го­ди­ни в това из­ме­ре­ние, но в ня­кои дру­ги све­то­ве ще е ми­на­ло дъл­го вре­ме. В спе­ци­фич­но­то прос­т­ран­с­т­во на дори още по-го­ле­ми из­ме­ре­ния, вре­ме­то е мно­го бър­зо. За все­ки де­сет го­ди­ни, ко­и­то ми­на­ват тук, де­сет хи­ля­ди го­ди­ни може да са из­ми­на­ли в ня­кои све­то­ве. Така че при това по­ло­же­ние, Бу­ди­те и Бод­хи­сат­ви­те не мо­гат да ос­та­нат твър­де дъл­го. Съ­щес­т­ву­ва едно пра­ви­ло на Не­бе­то: на вся­ко едно ниво, без зна­че­ние за кой Бог ста­ва въп­рос, той или тя тряб­ва да бъде сме­нен в оп­ре­де­лен мо­мент във вре­ме­то; цел­та е да те да бъ­дат пред­па­зе­ни и да не бъ­дат ос­та­ве­ни да про­пад­нат.

Ня­кои за­пис­ки от ми­на­ло­то в чо­веш­кия свят също съ­дър­жа­ха по­доб­ни све­де­ния, но хо­ра­та не зна­е­ха за как­во ста­ва дума. Всич­ки вие зна­е­те, че има Бод­хи­сат­ва Гу­а­нин, нали така? Съ­щес­т­ву­ват раз­лич­ни за­пис­ки за нея. Нап­ри­мер има Бод­хи­сат­ва Гу­а­нин от Южно море, дъ­ще­ря на цар Ма­о­джун, ко­я­то ста­на­ла Бод­хи­сат­ва Гу­а­нин чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ин­дийс­ко­то мом­че Шу­ан­ма, кой­то ста­нал Бод­хи­сат­ва Гу­а­нин чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, и така на­та­тък. Всич­ки те са ис­тин­с­ки. Прос­то са раз­лич­ни съ­щес­т­ва. „Бод­хи­сат­ва“ е пър­во­на­чал­ни­ят об­раз на вну­ши­тел­но, ве­ли­ко­леп­но прос­вет­ле­но съ­щес­т­во с ог­ром­но ми­ло­сър­дие и е на­и­ме­но­ва­ни­е­то на неп­ре­ход­но­то ми­ло­сър­дие. Все­ки път, ко­га­то една Бод­хи­сат­ва се из­ди­га­ла чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, тя за­поч­ва­ла да из­би­ра чо­век на Зе­мя­та, кой­то да я за­ме­ни, и да му по­ма­га да усъ­вър­шен­с­т­ва съ­що­то ми­ло­сър­дие като нея. [При­ем­ни­кът] щял да дос­тиг­не съ­що­то ниво, да има съ­ща­та мо­гъ­ща доб­ро­де­тел, да бъде спо­со­бен да по­не­се съ­що­то ко­ли­чес­т­во труд­нос­ти и да има съ­ща­та сила. Ко­га­то този чо­век пос­тиг­нел Пъл­но прос­вет­ле­ние, тя го спа­ся­ва­ла и той за­е­мал ней­но­то мяс­то. Съ­що­то важи и за все­ки Буда, Дао или Бог. В ми­на­ло­то това бе най-стрик­т­но па­зе­на­та тай­на, но тя ви бе раз­к­ри­та днес.

Защо ви раз­ка­зах това? За­що­то ис­ках да от­бе­ле­жа нещо. От вре­ме­то, ко­га­то Буда Ша­кя­му­ни спо­ме­нал име­то Буда Ма­ит­рея, са из­ми­на­ли над две хи­ля­ди го­ди­ни и за този пе­ри­од ни­кой не е зна­ел кол­ко Буди Ма­ит­рея са дош­ли и са си отиш­ли! Мо­на­хът Пу­тай бил един от тях и ето защо Буда Ма­ит­рея е свър­з­ван с мо­на­ха Пу­тай. Но об­ра­зът на Буда Ма­ит­рея не е като на мо­на­ха Пу­тай, кой­то бил с го­лям ко­рем и ви­на­ги се сме­ел – това бил прос­то об­ра­зът му, до­ка­то бил сред хо­ра­та. Един Буда е свят и тър­жес­т­вен и по­ве­че­то от тях са дос­та мла­ди и прив­ле­ка­тел­ни, тъй като кол­ко­то по-ви­со­ко е ни­во­то им, тол­ко­ва са по-кра­си­ви. Ис­тин­с­ки­ят Буда Ами­та­ба из­г­леж­да на око­ло два­де­сет го­ди­ни, Бод­хи­сат­ва Гу­а­нин – на око­ло се­дем­на­де­сет или осем­на­де­сет, а Бод­хи­сат­ва Да­ши­джън – око­ло пет­на­де­сет- или шес­т­на­де­сет­го­диш­на. Тъй като чо­веш­ки­те пред­с­та­ви счи­тат чо­век на въз­раст меж­ду че­ти­ри­де­сет и пет­де­сет го­ди­ни за со­ли­ден и на­деж­ден – дос­тиг­нал този етап от жи­во­та си, в кой­то вече не се под­да­ва на из­ку­ше­ния – тех­ни­те об­ра­зи са били изоб­ра­зя­ва­ни по та­къв на­чин. Но на Не­бе­то ми­съл­та на един Бог се оп­ре­де­ля от не­го­ва­та мъд­рост и ниво. Ми­ло­сър­ди­е­то и мъд­рост­та на един Бог не се оп­ре­де­лят от не­го­ва­та въз­раст. Обик­но­ве­ни­те хора ви­на­ги из­пол­з­ват раз­би­ра­ни­я­та на обик­но­ве­ни­те хора.

То­га­ва Буда Ма­ит­рея в този жи­вот – то­ест, ко­га­то за­поч­нах да раз­п­рос­т­ра­ня­вам Фа, или пос­лед­ни­ят Буда Ма­ит­рея – всъщ­ност е [Буда], в кой­то се е пре­вър­на­ла жена чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, но об­ли­кът на Ма­ит­рея е мъж­ки. Всъщ­ност про­из­но­ше­ни­е­то за „Ма­ит­рея“ на ези­ка на древ­на Ин­дия не било мно­го точ­но по оно­ва вре­ме, а щом било пре­ве­де­но на ман­да­рин ста­на­ло още по-не­точ­но. Било про­из­на­ся­но „Ми­лай“ или „Миле“, има­ло и дру­ги про­из­но­ше­ния. В бъ­де­ще ще ви кажа как е пра­вил­но­то му про­из­но­ше­ние. Ко­га­то Буда Ма­ит­рея от този ци­къл се ка­не­ше да за­вър­ши сво­е­то на­чи­на­ние, това беше вре­ме­то, ко­га­то за­поч­нах да се по­я­вя­вам пуб­лич­но, но аз не съм на тех­ни­те нива. Всич­ки Бо­го­ве в кос­ми­чес­ки­те тела зна­ят, че съм до­шъл да спа­ся­вам съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва на всич­ки нива с Буда Фа и с об­ли­ка на Буда и при­е­мат, че Ма­ит­рея е до­шъл, а Буда Ма­ит­рея ми пре­да­де нас­ле­де­но­то от него. Но ни­кой от Бо­го­ве­те не знае от­къ­де съм до­шъл пър­во­на­чал­но. Те зна­ят само, че този, кой­то тряб­ва да се спус­не в све­та, за да спа­си хо­ра­та, е до­шъл; меж­дув­ре­мен­но, те всич­ки ме уве­ща­ва­ха да при­е­ма фор­ма­та на мо­нах, жи­ве­ещ в храм, но аз не го нап­ра­вих по този на­чин. Защо не пос­тъ­пих така? За­що­то ис­ках да нап­ра­вя по-ве­ли­ки неща и имах по-ве­ли­ка ми­сия. Ос­вен това в днеш­но вре­ме хо­ра­та вече не вяр­ват в Буди и има твър­де мал­ко мо­на­си и свет­с­ки бу­дис­ти. Бро­ят на вяр­ва­щи­те, ко­и­то оти­ват в хра­мо­ве, е мно­го по-ма­лък в срав­не­ние с об­щия брой на хо­ра­та. В пе­ри­о­да Кра­ят на Дхар­ма прос­то твър­де мно­го хора не вяр­ват в Буди. Прес­то­ят ми в храм не би ми поз­во­лил да спа­ся хора в го­лям ма­щаб и да дам въз­мож­ност на го­лям брой хора да по­лу­чат Фа. А и ако ос­та­нех в храм, би било дори още по-мал­ко ве­ро­ят­но за пос­ле­до­ва­те­ли­те на дру­ги ре­ли­гии да по­лу­чат Фа. Ви­дях тази си­ту­а­ция, така че ре­ших да не ста­вам мо­нах, а вмес­то това да раз­п­рос­т­ра­ня­вам Фа в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во.

Раз­би­ра се, тук има един въп­рос – въп­рос, кой­то мно­го мо­на­си не мо­гат да раз­ре­шат. Хо­ра­та зна­е­ха, че това, ко­е­то пре­по­да­вам, са бу­дис­т­ки прин­ци­пи и Буда Фа. Въп­ре­ки това, то не е Дхар­ма, пре­по­да­ван от Буда Ша­кя­му­ни. В дейс­т­ви­тел­ност, ако не бях аз, а друг чо­век, до­шъл, за да спа­ся­ва хо­ра­та, той също не би пов­то­рил ду­ми­те на Буда Ша­кя­му­ни. Друг чо­век не би пре­по­да­вал не­ща­та, пре­по­да­ва­ни от Буда Ша­кя­му­ни. Всич­ки пре­по­да­ват Буда Фа, но това, на ко­е­то те учат, ще са Фа-прин­ци­пи­те, до ко­и­то са­ми­те Буди са се прос­вет­ли­ли. Не е ли та­къв слу­ча­ят? Най-го­ля­мо­то обър­к­ва­не, от ко­е­то днеш­ни­те мо­на­си не мо­гат да се ос­во­бо­дят, е вя­ра­та им, че Буда Ша­кя­му­ни е един­с­т­ве­ни­ят, пре­по­да­вал Буда Фа, и че само това, ко­е­то той е пре­по­да­вал, е Буда Фа. Те не зна­ят, че това е само мал­ка част от Буда Фа и че то е част­та, ко­я­то Буда Ша­кя­му­ни ут­вър­дил и до ко­я­то се прос­вет­лил. Ос­вен това Буда Ша­кя­му­ни не пре­по­дал всич­ко, ко­е­то зна­ел, а пре­дал само част­та, ко­я­то мо­жел да поз­во­ли на хо­ра­та да уз­на­ят. Всъщ­ност Буда Ша­кя­му­ни също не пре­по­дал Фа, кой­то пре­по­да­ли пред­ход­ни­те шест Буди. Още по­ве­че, че това, ко­е­то аз пре­по­да­вам този път, е при­ро­да­та на ця­ла­та Все­ле­на – същ­ност­та на всич­ки Фа, в това чис­ло и Фа на всич­ки Буди, Да­о­си и Бо­го­ве.

Ако във Фа-ко­ри­ги­ра­не­то Три­те Сфе­ри и чо­ве­чес­т­во­то изиг­ра­ят по­до­ба­ва­щи­те им роли, бъ­де­що­то чо­ве­чес­т­во ще има не­из­б­ро­и­ми бла­гос­ло­вии. Ко­га­то дой­дох, всич­ко, ко­е­то ис­ках, бе съз­да­де­но на мно­го ви­со­ко ниво и бе ро­де­но в този свят чрез пре­раж­да­не. Мо­я­та мо­гъ­ща доб­ро­де­тел уп­рав­ля­ва, на­ми­рай­ки се над пре­де­ли­те над всич­ки нива. Може да ка­же­те, че съм тук, но ни­кой не знае кол­ко слоя час­ти­ци ме де­лят от съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва в Три­те Сфе­ри. Аз имам най-пър­во­на­чал­ни­те еле­мен­ти, сфор­ми­ра­щи съ­щес­т­ву­ва­не­то на Все­ле­на­та, но не съм в пре­де­ла им. Аз съм из­точ­ни­кът, съз­да­ващ ця­ла­та мъд­рост на Все­ле­на­та, и въп­ре­ки това не ис­кам нищо. Съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва, от дру­га стра­на, са съз­да­де­ни от ма­те­рия от раз­лич­ни нива на все­ле­ни­те. Може да ка­же­те, че не съм тук, но при все това аз се про­я­вя­вам в чо­веш­кия свят, въп­ре­ки че не съм в све­та на хо­ра­та. Това е едно крат­ко и сби­то обяс­не­ние. В бъ­де­ще ще раз­ка­жа на хо­ра­та за това, ко­га­то мо­мен­тът е под­хо­дящ, но не мога да раз­к­рия твър­де мно­го, тъй като на хо­ра­та вече им бе поз­во­ле­но да уз­на­ят мно­го. Но в бъ­де­ще, след ня­кол­ко го­ди­ни, чо­ве­чес­т­во­то въп­ре­ки това ще смя­та всич­ко, ко­е­то се случ­ва днес, за при­каз­ка.

Как­то е из­вес­т­но на все­ки, това, от ко­е­то ки­тайс­ко­то пра­ви­тел­с­т­во се стра­ху­ва най-мно­го, е че хо­ра­та ще съз­да­дат ор­га­ни­за­ции като тази на Бок­се­ри­те от края на 19в., или че ще се про­ти­во­пос­та­вят на влас­ти­те – стра­ху­ва се най-мно­го от за­гу­ба­та на власт­та. Не­ед­нок­рат­но съм под­чер­та­вал, че ние ня­ма­ме нищо общо с по­ли­ти­ка­та, че в ни­ка­къв слу­чай не се бър­ка­ме в по­ли­ти­ка­та, че аб­со­лют­но не сме за­ме­се­ни в по­ли­ти­ка­та. Ако Ли Хон­г­джъ беше във­ле­чен в по­ли­ти­ка­та, това, ко­е­то раз­п­рос­т­ра­ня­вам днес, би било зла прак­ти­ка. Тряб­ва да за­пом­ни­те това, ко­е­то ка­зах току що. В ис­то­ри­я­та, как­то аз, Ли Хон­г­джъ, съм раз­п­рос­т­ра­ня­вал този Фа и как­то съм ви по­мо­лил да го пра­ви­те, тряб­ва да след­ва­те това за по­ко­ле­ния нап­ред и да се уве­ри­те на­пъл­но, че няма да има от­к­ло­не­ния. По-къс­ни­те по­ко­ле­ния тряб­ва да след­ват фор­ма­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ко­я­то съм ос­та­вил за вас. Как­то все­ки знае, ние има­ме ре­ха­ва ад­ми­нис­т­ра­ция, не взе­ма­ме пари и ня­ма­ме тит­ли и чи­нов­ни­ци. Не­ща­та се ус­лож­ня­ват, щом са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се се до­кос­нат до пари. Бо­гат­с­т­во­то и сла­ва­та са най-го­ля­ма­та преч­ка за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то на хо­ра­та.

Раз­би­ра се, тъй като сте в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во, вие мо­же­те да за­па­зи­те на­чи­на си на жи­вот. Мо­же­те да пе­че­ли­те пари, мо­же­те и да ста­не­те чи­нов­ник сред обик­но­ве­ни­те хора, а мо­же­те и да пра­ви­те биз­нес до­сущ като дру­ги­те. Нито едно от тези неща няма да пов­ли­яе на ва­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Това е фор­ма­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ко­я­то съм ви пре­дал. В тази фор­ма на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не не се пред­ла­гат по­зи­ции, Буда Фа не може да бъде из­пол­з­ван за пе­че­ле­не на пари и нито един по­мо­щен цен­тър не може да съ­би­ра пари. Това е оп­ре­де­ле­но от фор­ма­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Тол­ко­ва ог­ро­мен Фа е бил пре­да­ден на хо­ра­та и той не е пред­наз­на­чен да бъде три- или пет­го­диш­на сен­за­ция. Знам, че в бъ­де­ще ще има по­ве­че хора, ко­и­то ще по­лу­чат Фа. Ще има дос­та хора, ко­и­то ще по­лу­чат Фа – бро­ят им е дос­та го­лям. Ос­вен това, този Фа не при­над­ле­жи само на чо­ве­чес­т­во­то, нито пък само на Ки­тай; це­ли­ят свят и дори още по­ве­че съ­щес­т­ва по­лу­ча­ват Фа. Това е Фа на Все­ле­на­та, така че все­ки би тряб­ва­ло да се пос­та­рае да го цени ви­со­ко.

Пре­ди вие не зна­ех­те как­во е това и осо­бе­но ко­га­то за­поч­нах да пре­по­да­вам в на­ча­ло­то, го пре­по­да­вах като фор­ма на Чи­гонг прак­ти­ка. Това е, по­не­же хо­ра­та се нуж­да­ят от про­цес на пос­те­пен­но раз­би­ра­не на Фа, така че ня­ма­ше да се по­лу­чи, ако из­вед­нъж пре­по­да­дях Фа на тол­ко­ва ви­со­ко ниво. Ос­вен това ис­кам да кажа на всич­ки защо Чи­гонг се по­я­ви в днеш­на­та ис­то­рия. Това бе проп­ра­вя­не на пътя, за да пре­по­да­вам този ве­лик Фа днес. Чи­гонг майс­то­ри­те не зна­е­ха при­чи­на­та, ве­ро­ят­ност­та оне­зи фал­ши­ви Чи­гонг майс­то­ри да зна­ят това бе дори още по-мал­ка, а фал­ши­ви­те при това все още вна­сят смут в об­щес­т­во­то. Оне­зи Чи­гонг майс­то­ри, ко­и­то на­ис­ти­на изиг­ра­ха ро­ля­та на проп­ра­вя­не на пътя, в общи ли­нии са прик­лю­чи­ли сво­и­те ми­сии, а ня­кои от тях зна­е­ха, че бяха по­мо­ле­ни да спрат [да пре­по­да­ват] точ­но в този мо­мент. Ако не бяха из­лез­ли пуб­лич­но да пре­по­да­ват Чи­гонг, Чи­гонг ня­ма­ше да се раз­п­рос­т­ра­ни тол­ко­ва ши­ро­ко и то­га­ва щеше да ми е труд­но да на­ка­рам хо­ра­та да раз­бе­рат Фа, кой­то пре­по­да­вам на тол­ко­ва ви­со­ко ниво днес. Това е при­чи­на­та за по­я­ва­та на Чи­гонг. Ето защо каз­вам, че всич­ки оне­зи, ко­и­то все още съз­да­ват без­по­ря­дък за Ве­ли­кия Фа, няма да имат до­бър край. Всъщ­ност те вече са в ада; прос­то жи­во­тът им на зе­мя­та все още не е свър­шил.

Пре­да­ва­не­то на Дафа е пре­ми­на­ло през труд­нос­ти и из­пи­та­ния, доп­ри­на­сяй­ки за един пре­диз­ви­ка­те­лен про­цес. Това е пра­вед­на прак­ти­ка и тя не­из­беж­но ще се сб­лъс­ка с на­ме­са. Това е така, по­не­же ко­га­то пра­вед­но­то се по­я­ви, всич­ко, ко­е­то не е пра­вед­но или дос­та­тъч­но пра­вед­но, ще бъде обез­по­ко­е­но. Ко­га­то нещо е пре­по­да­ва­но и всич­ко вър­ви глад­ко, то тряб­ва да е на стра­на­та на зло­то и така няма да има ни­как­ви проб­ле­ми. Ко­га­то пра­вед­ни­те мис­ли и пра­вед­ни­те дейс­т­вия, ко­и­то се при­до­би­ват чрез из­пи­та­ния, лип­с­ват, [тези прак­ти­ки] няма да мо­гат да ос­та­вят за хо­ра­та при­ме­ри за под­ра­жа­ние и мо­гъ­ща доб­ро­де­тел. На как­ви­то и из­пи­та­ния да се на­тък­нем в бъ­де­ще, вие тряб­ва да ги раз­бе­ре­те пра­вил­но.

Все­ле­на­та поз­во­ля­ва съ­щес­т­ву­ва­не­то на де­мо­ни­те. Защо им е поз­во­ле­но да съ­щес­т­ву­ват? Каз­вам ви един прин­цип: вза­и­мо­по­раж­да­не­то и вза­и­мо­у­ни­що­же­ни­е­то са прин­цип, съ­щес­т­ву­ващ на нис­ки нива на Все­ле­на­та, осо­бе­но в Три­те Сфе­ри. Защо съ­щес­т­ву­ва прин­ци­път на вза­и­мо­по­раж­да­не­то и вза­и­мо­у­ни­що­же­ни­е­то? На оп­ре­де­ле­но сред­но ниво на раз­би­ра­не на Все­ле­на­та съ­щес­т­ву­ват два вида ма­те­рия. Ко­га­то две­те ма­те­рии са раз­де­ле­ни още по-на­до­лу, те се прев­ръ­щат в два раз­лич­ни вида ма­те­рии. Това е така, по­не­же кол­ко­то по-на­до­лу, тол­ко­ва по-нек­ра­си­во е, и кол­ко­то по-на­го­ре – тол­ко­ва по-кра­си­во е. Раз­ли­ка­та се уве­ли­ча­ва с раз­де­ле­ни­е­то на ма­те­ри­и­те все по-на­до­лу. То­га­ва с прид­виж­ва­не­то на тези два вида ма­те­рия към по-нис­ки­те час­ти на Все­ле­на­та, раз­ли­чи­я­та меж­ду тях се про­я­вя­ват по­ве­че и раз­ли­ки­те на­рас­т­ват, кол­ко­то по-на­до­лу се спус­кат те. Ко­га­то се спус­нат още по-на­до­лу, се про­я­вя­ва про­ти­во­по­лож­на­та при­ро­да на две­те ма­те­рии. И кол­ко­то по-на­до­лу сли­зат, тол­ко­ва по-оче­вид­на ста­ва про­ти­во­по­лож­на­та им при­ро­да. По този на­чин е фор­ми­ран прин­ци­път на вза­и­мо­по­раж­да­не­то и вза­и­мо­у­ни­що­же­ни­е­то. Още по-на­до­лу е съз­да­де­на док­т­ри­на­та за Ин и Ян в Тайджи. Още по-на­до­лу, осо­бе­но на рав­ни­ще­то на чо­ве­чес­т­во­то, прин­ци­път на вза­и­мо­по­раж­да­не и вза­и­мо­у­ни­що­же­ние е осо­бе­но явен. В сфе­ра­та на Буда, как­во точ­но е един Буда? Буда е за­щит­ник на Все­ле­на­та. Буда Та­та­га­та е кра­лят на Фа на да­ден рай. Той не уп­рав­ля­ва, упо­ва­вай­ки се прос­то на ня­как­ви сред­с­т­ва: той из­пол­з­ва сво­е­то ми­ло­сър­дие и мо­гъ­ща доб­ро­де­тел. Не­го­ви­те съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва също всич­ки от­го­ва­рят на стан­дар­та за не­го­вия рай и всич­ко е кра­си­во. В този свят, що се от­на­ся до прин­ци­па на вза­и­мо­по­раж­да­не и вза­и­мо­у­ни­що­же­ние, това, ко­е­то се про­ти­во­пос­та­вя на един Буда (Кра­лят на Фа), е Кра­лят на де­мо­ни­те.

Кол­ко­то до Кра­ля на де­мо­ни­те, все­ки знае за тан­т­риз­ма, нали? Не­ед­нок­рат­но съм каз­вал, че тан­т­риз­мът не може да бъде раз­п­рос­т­ра­нен в чо­веш­ко­то об­щес­т­во и че може да бъде прак­ти­ку­ван само тай­но. Защо това е така? За­що­то тан­т­риз­мът усъ­вър­шен­с­т­ва как­то пра­вед­ни прос­вет­ле­ни съ­щес­т­ва, така и Кра­ле на де­мо­ни­те; той усъ­вър­шен­с­т­ва как­то Буди (Кра­ле на Фа), така и Кра­ле на де­мо­ни­те. Ако тези неща се пре­по­да­дат в об­щес­т­во­то, по­мис­ле­те: как­ви пос­лед­с­т­вия би има­ло това за об­щес­т­во­то? Ето къде е проб­ле­мът. Ето защо пос­то­ян­но съм каз­вал, че тан­т­риз­мът не може да бъде раз­п­рос­т­ра­нен в об­щес­т­во­то и че може да бъде прак­ти­ку­ван само в ма­нас­ти­ри. Тези неща, ко­и­то са пре­по­да­ва­ни в об­щес­т­во­то, са всич­ки фал­ши­ви и из­мам­ни. Ко­га­то прин­ци­път за вза­и­мо­по­раж­да­не­то и вза­и­мо­у­ни­що­же­ни­е­то се про­я­ви на ни­во­то на обик­но­ве­ни­те хора, съ­щес­т­ву­ват и хора, и ду­хо­ве. Те прос­то съ­щес­т­ву­ват по този на­чин и тези вза­им­но-съ­от­вет­с­т­ва­щи си прин­ци­пи съ­щес­т­ву­ват ед­нов­ре­мен­но. Но точ­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на тази про­ти­во­по­лож­на при­ро­да и съ­щес­т­ву­ва­не­то на прин­ци­па на вза­и­мо­по­раж­да­не и вза­и­мо­у­ни­що­же­ние до­веж­дат до едно със­то­я­ние в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во. И това включ­ва и със­то­я­ни­е­то, ко­га­то аз пре­по­да­вам Фа днес. А имен­но, има хора, ко­и­то вяр­ват в него, а има и хора, ко­и­то не вяр­ват. Сред хо­ра­та по све­та има доб­ри, а има и лоши; има се­бе­от­ри­ца­тел­ни хора, а има и се­бе­лю­би­ви; има хора с ши­ро­ки въз­г­ле­ди, а има и тес­ног­ръ­ди. По­ло­жи­тел­но­то и от­ри­ца­тел­но­то съ­щес­т­ву­ват съв­мес­т­но и това е съ­от­вет­на­та вза­и­мов­ръз­ка. Всич­ки тези про­яв­ле­ния със­тав­ля­ват със­то­я­ни­е­то на чо­веш­ко­то об­щес­т­во.

Съ­що­то важи за вся­ко нещо в чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Ако ис­ка­те да пос­тиг­не­те нещо доб­ро, няма да мо­же­те да го осъ­щес­т­ви­те пре­ди да сте пре­ми­на­ли през про­пор­ци­о­нал­но го­ле­ми пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва или на­ме­са и това е ог­ра­ни­че­ни­е­то, на­ло­же­но от прин­ци­па на вза­и­мо­по­раж­да­не­то и вза­и­мо­у­ни­що­же­ни­е­то. Имен­но по­ра­ди съ­щес­т­ву­ва­не­то на този прин­цип и на де­мо­нич­на­та на­ме­са няма да ви е лес­но да до­ка­ра­те нещо до край. Нуж­но е да нап­ра­ви­те уси­лие, за да за­вър­ши­те ра­бо­та­та си. Ще я свър­ши­те след като сте по­ло­жи­ли уси­лия и сте се тру­ди­ли над нея, и сте пре­о­до­ле­ли мно­го труд­нос­ти. Само то­га­ва ще я це­ни­те и ще бъ­де­те щас­т­ли­ви. Едно нещо е цен­но, ко­га­то е труд­но да бъде при­до­би­то, и едва то­га­ва ще из­пи­та­те ра­дост­та, ко­я­то идва с три­ум­фа. Ако не съ­щес­т­ву­ва­ха прин­ци­път на вза­и­мо­по­раж­да­не­то и вза­и­мо­у­ни­що­же­ни­е­то и де­мо­нич­на­та на­ме­са, ако вие мо­жех­те да пос­тиг­не­те лес­но вся­ко едно нещо, ко­е­то пра­ви­те, и ако не съ­щес­т­ву­ва­ше де­мо­нич­на­та при­ро­да, вие ня­ма­ше да це­ни­те това, ко­е­то по­лу­ча­ва­те, ня­ма­ше да чув­с­т­ва­те, че то е цен­но и не бих­те из­пи­та­ли ни­как­ва ра­дост след ус­пе­ха. По­мис­ле­те всич­ки: щях­те да чув­с­т­ва­те, че жи­во­тът е отег­чи­те­лен и без­с­мис­лен. Ко­га­то всич­ко може да бъде нап­ра­ве­но лес­но, нищо няма сми­съл. Хо­ра­та щяха да чув­с­т­ват, че жи­во­тът е без­с­мис­лен и ску­чен. Така вие може да смя­та­те, че труд­нос­ти­те са не­же­ла­тел­ни, но те изиг­ра­ват тази роля.

Защо хо­ра­та ме пи­тат: „Учи­те­лю, защо не из­чис­ти­те всич­ки де­мо­ни?“ Ако из­чис­тех всич­ки де­мо­ни, вие не бих­те мог­ли да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те по­ве­че днес. Ни­кой не би ви из­пит­вал, за да види дали в края на кра­и­ща­та ще ос­та­не­те твърд по от­но­ше­ние на този Фа; без на­ме­са­та от стра­на на де­мо­ни не бих­те мог­ли да се ос­во­бо­ди­те от оп­ре­де­ле­ни при­вър­за­нос­ти; и без на­ме­са­та от стра­на на де­мо­ни не бих­те мог­ли да ели­ми­ни­ра­те кар­ма. Това е ис­ти­на­та. Хо­ра­та, пред­ме­ти­те и жи­ви­те съ­щес­т­ва всич­ки при­те­жа­ват тези две ха­рак­те­рис­ти­ки. Хо­ра­та са фор­ми­ра­ни и от Буда-при­ро­да, и от де­мо­нич­на при­ро­да. Ко­га­то се усъ­вър­шен­с­т­ва­те чрез бу­дис­т­ки прин­ци­пи, вие всъщ­ност се ос­во­бож­да­ва­те от сво­я­та де­мо­нич­на при­ро­да. Ко­га­то хо­ра­та се от­пус­нат и не се при­дър­жат към мо­рал­ни цен­нос­ти, то­га­ва де­мо­нич­на­та при­ро­да е на ход. Ко­га­то хо­ра­та са във въз­бу­де­но със­то­я­ние, кре­щят ис­те­рич­но и за­гу­бят са­мо­об­ла­да­ние, тях­на­та де­мо­нич­на при­ро­да се про­я­вя­ва с пъл­на сила. Сега де­сет­ки хи­ля­ди де­мо­ни из­ли­зат; те съ­щес­т­ву­ват във всич­ки сфе­ри на об­щес­т­во­то, под­тик­вай­ки хо­ра­та да да­дат воля на де­мо­нич­на­та си при­ро­да. В про­из­ве­де­ни­я­та на изящ­но­то из­кус­т­во, сце­нич­ни­те из­кус­т­ва и ли­те­ра­ту­ра­та, сво­е­вол­ни­те из­ра­зя­ва­ния на емо­ции без пра­вед­ни мис­ли – като в със­то­я­ние на лу­дост – не са по-раз­лич­ни от ду­хо­ве­те и де­мо­ни­те. Мъже, но­се­щи дъл­ги коси със стран­ни при­чес­ки, из­г­леж­дат на­по­ло­ви­на мъже и на­по­ло­ви­на жени и това се смя­та за вън­ш­ния вид на ху­дож­ни­ка или му­зи­кан­та. Всъщ­ност всич­ки тези неща са из­к­ри­ве­ни на­чи­ни на мис­ле­не, по­раж­да­ни от де­мо­нич­на­та при­ро­да.

Само оне­зи, ко­и­то се при­дър­жат към мо­рал­ни­те цен­нос­ти, про­я­вя­ват Буда-при­ро­да. Как­во оз­на­ча­ва да се усъ­вър­шен­с­т­ваш в Буда? Това е да се ос­во­бо­диш от де­мо­нич­на­та си при­ро­да и да се аси­ми­ли­раш с Буда-при­ро­да­та. Това, за ко­е­то току що го­во­рих, е от мно­го ви­со­ко ниво и е мно­го спе­ци­фич­но. Това е всич­ко, ко­е­то ще кажа днес. (Дълги, горещи аплодисменти)