За кого се самоусъвършенствате?

Ко­га­то ня­кои хора за­поч­ват да кри­ти­ку­ват Чи­гонг чрез ме­ди­и­те, ня­кои уче­ни­ци се раз­ко­ле­ба­ват в ре­ши­тел­ност­та си и се от­каз­ват от сво­я­та прак­ти­ка; ся­каш тези, ко­и­то се въз­пол­з­ват от ме­ди­и­те, са по-мъд­ри от Буда Фа и ся­каш ня­кои прак­ти­ку­ва­щи се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват за­ра­ди дру­ги­те. Има и хора, ко­и­то за­поч­ват да се стра­ху­ват под вли­я­ни­е­то на на­тис­ка и се от­каз­ват от сво­е­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Мо­гат ли този тип хора да пос­тиг­нат Пра­вед­но дос­ти­же­ние? В ре­ша­ва­щия мо­мент няма ли дори да пре­да­дат и Буда? Не е ли стра­хът при­вър­за­ност? Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е като ог­ром­ни въл­ни, от­ся­ва­щи пя­съ­ка – това, ко­е­то ос­та­ва, е зла­то.

Всъщ­ност от древ­ни вре­ме­на до наши дни в чо­веш­ко­то об­щес­т­во съ­щес­т­ву­ва прин­ци­път, на­ре­чен „вза­им­но по­раж­да­не и вза­им­но по­тис­ка­не“. Така че къ­де­то има доб­ро, има и лошо; къ­де­то има пра­вед­ност, има и зло; къ­де­то има доб­ро­же­ла­тел­с­т­во, има и зло­на­ме­ре­ност; къ­де­то има хора, има и приз­ра­ци; къ­де­то има Буди, има и де­мо­ни. Това е дори още по-изя­ве­но в чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Къ­де­то има по­ло­жи­тел­но, има и от­ри­ца­тел­но; къ­де­то има под­к­ре­па, има и опо­зи­ция; къ­де­то има та­ки­ва, ко­и­то вяр­ват, има и та­ки­ва, ко­и­то не вяр­ват; къ­де­то има доб­ри хора, има и лоши; къ­де­то има без­ко­рис­т­ни, има и его­ис­тич­ни; и къ­де­то има хора, ко­и­то мо­гат да пра­вят жер­т­ви за дру­ги­те, има и хора, ко­и­то не се спи­рат пред нищо, за да се об­ла­го­де­тел­с­т­ват. Това беше прин­цип в ми­на­ло­то. Ето защо, ако ня­кой ин­ди­вид, гру­па или дори цяла на­ция же­лае да пос­тиг­не нещо доб­ро, ще има ек­ви­ва­лен­т­но ко­ли­чес­т­во от­ри­ца­тел­но съп­ро­тив­ле­ние. Така след ус­пех чо­век ще по­чув­с­т­ва, че е било труд­но спе­че­ле­но и че тряб­ва да се цени. Ето как се е раз­ви­ва­ло чо­ве­чес­т­во­то (прин­ци­път на вза­им­но­то по­раж­да­не и вза­им­но­то по­тис­ка­не ще се про­ме­ни в бъ­де­ще).

Ка­за­но по друг на­чин, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е свръ­хес­тес­т­ве­но. Без зна­че­ние кой е чо­ве­кът, не е ли не­го­ва­та кри­ти­ка сре­щу Чи­гонг от глед­на­та точ­ка на обик­но­ве­ни­те хора? Има ли той ня­как­во пра­во да от­ре­че Буда Фа и са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то? Въз­мож­но ли е ня­коя чо­веш­ка ор­га­ни­за­ция да се из­диг­не над Бо­го­ве­те и Бу­ди­те? Тези, ко­и­то кри­ти­ку­ват Чи­гонг, при­те­жа­ват ли спо­соб­ност­та да ко­ман­д­ват Бу­ди­те? Ще бъ­дат ли Бу­ди­те лоши, прос­то за­що­то ня­кой каз­ва така? Ще прес­та­нат ли Бу­ди­те да съ­щес­т­ву­ват, само за­що­то ня­кой твър­ди, че няма Буди? Из­пи­та­ни­е­то на Дхар­ма по вре­ме на „Ве­ли­ка­та кул­тур­на­та ре­во­лю­ция“ беше в ре­зул­тат от ево­лю­ци­я­та на кос­ми­чес­ки­те яв­ле­ния. Бу­ди­те, Да­о­си­те и Бо­го­ве­те – всич­ки те след­ват во­ля­та на Не­бе­то. Из­пи­та­ни­е­то на Дхар­ма беше за хо­ра­та и ре­ли­ги­и­те, а не за Бу­ди­те.

Най-ос­нов­на­та при­чи­на за под­рон­ва­не­то на ре­ли­ги­и­те е упа­дъ­кът на чо­веш­ко­то мис­ле­не. Хо­ра­та се прек­ла­нят пред Буда, не за да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в Буда, а за да тър­сят бла­гос­ло­ви­и­те на Буда, така че да мо­гат да при­до­би­ят бо­гат­с­т­во, да из­бег­нат не­щас­тия, да имат син или да во­дят ком­фор­тен жи­вот. Все­ки е нат­ру­пал мно­го кар­ма в пре­диш­ни жи­во­ти. Как чо­век би мо­гъл да жи­вее ком­фор­т­но? Как може да не из­п­ла­ти сво­я­та кар­ма след из­вър­ш­ва­не­то на лоши дела? Виж­дай­ки, че чо­веш­ко­то съз­на­ние не е пра­вед­но, един след друг де­мо­ни­те са из­лез­ли от пе­ще­ри­те си, за да до­не­сат неп­ри­ят­нос­ти и хаос в чо­веш­кия свят. Виж­дай­ки, че чо­веш­ко­то съз­на­ние не е пра­вед­но, един след друг Бо­го­ве­те и Бу­ди­те са на­пус­на­ли сво­и­те мес­та и са изос­та­ви­ли хра­мо­ве­те. Мно­го ли­си­ци, не­вес­тул­ки, приз­ра­ци и змии са до­ка­ра­ни в хра­мо­ве­те от тези, ко­и­то ид­ват да се мо­лят за бо­гат­с­т­во и пе­чал­ба. Как е въз­мож­но по­доб­ни хра­мо­ве да не бъ­дат в беда? Чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва са греш­ни. Бу­ди­те не на­каз­ват хо­ра­та, тъй като всич­ки хора са во­де­ни от не­ве­жес­т­во и вече са нав­ре­ди­ли сами на себе си. Нещо по­ве­че, нат­ру­па­ли са ог­ром­ни ко­ли­чес­т­ва кар­ма и ско­ро ги очак­ват ог­ром­ни ка­тас­т­ро­фи. Има ли все още нуж­да да бъ­дат на­каз­ва­ни? В дейс­т­ви­тел­ност, ако чо­век из­вър­ши нещо не­ред­но, той за­дъл­жи­тел­но ще по­не­се въз­мез­дие ня­къ­де в бъ­де­ще­то. Прос­то хо­ра­та не го осъз­на­ват и не го вяр­ват; те смя­тат, че пре­меж­ди­я­та са слу­чай­нос­ти.

Не­за­ви­си­мо кой или как­ва со­ци­ал­на сила ви каже да не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те по­ве­че, вие се от­каз­ва­те от са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си. За тях ли се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те? Ще ви да­дат ли те Пра­вед­но дос­ти­же­ние? Не е ли пред­раз­по­ло­же­ни­е­то ви към тях сля­па вяра? Това всъщ­ност е ис­тин­с­ко не­ве­жес­т­во. Ос­вен това, ние не сме Чи­гонг прак­ти­ка, а прак­ти­ка за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не по Буда Фа. Не е ли вся­ка фор­ма на на­тиск кон­к­ре­тен тест, за да се види дали вя­ра­та ви в Буда Фа е фун­да­мен­тал­но сил­на? Ако все още не сте на­пъл­но не­по­ко­ле­би­ми във Фа, всич­ко ос­та­на­ло е из­вън вся­ка­къв въп­рос.