Дао школата практикува уединено самоусъвършенстване; даоистката религия не би трябвало да съществува. Даоистката религия е на практика продукт на реформи, състояли се в най-новата история. В никоя предисторическа епоха никога не е имало такова нещо, като религиозен даоизъм. Причината е, че Дао школата няма за цел да предлага спасение на всички съзнателни същества; вместо това преподава уединено самоусъвършенстване и практикуване в покой. Така тя усъвършенства прозрение в Джън. От Джън, Шан и Жен тя фокусира своето самоусъвършенстване върху прозрение в това какво е Джън (Истинност), подхранва вродената природа на човека чрез усъвършенстване на Джън и се стреми да се завърне към това, което е първоначално и истинно. Дао повелява усъвършенстването да се извършва в покой, така че [Дао школата] наистина няма никакво желание да спасява съзнателни същества в широк мащаб. Когато един даоист завърши самоусъвършенстването си, той ще бъде бродещ Бог или странстващ безсмъртен. На Небесата има планини и вода точно както тук и той ще остане на една такава планина. В действителност даоистката религия е била породена от привързаностите на обикновените хора. Хората обичат да обединяват усилия и да формират групи, тъй като жадуват за признание и лична изгода. Така че неща като това имат тенденция да се появяват.
В действителност даоистката религия не съществува. Един даоист учи своите ученици на самоусъвършенстване в усамотение. Въпреки че даоистката религия бе създадена и има много ученици, не всеки от тях получава истинското учение. Ако учителят намери добър ученик, той ще му преподаде истинските неща. А ако няма добри ученици, той ще избере безгрижен и лесен живот, правейки каквото пожелае. [Той може да го направи,] защото е постигнал Дао и истинската свобода, която идва с това.
Буда е Буда, а Дао е Дао. Смесването на ученията на двете школи е напълно невъзможно. Това, което практикуваме ние обаче, е наистина огромно. Нашата практика се базира на самата Вселена и обхваща всичко. Основата ни лежи в Буда школата и това, което имаме, било то основни принципи или характеристики, са будистки. Но този Фа надхвърля и двете школи – и Буда, и Дао. На различни нива съществуват различни разбирания и различните нива имат различни проявления. Тези в рая Фалун имат своето познание, докато отвъд рая Фалун съществува по-висше познание, а още по-нависоко има дори още по-висши форми на познание.
Има и още един въпрос, а именно този за изначалните Богове. Няма смисъл да дискутираме това с днешните самоусъвършенстващи се обаче, защото за тях то е невъобразимо, бидейки отвъд тяхната сфера. Ето защо говоря само за двете школи – за Буда и Дао. Когато говоря на твърде високо ниво, не се получава; хората не могат да приемат такива неща. На тях не им е позволено да знаят.