Има два вида хора, а именно тези, които отиват в крайност, и тези, които поемат по средния път. От самото начало Дзен будизмът е в екстремната категория и не се равнява на система за самоусъвършенстване. Дзен будизмът винаги е бил противоречив. Въпреки че хората са се самоусъвършенствали съгласно методите на Дзен, те всъщност са били под грижата на Буда Шакямуни поради намерението си да се усъвършенстват в Буда и стремежа си към доброта. Дзен не представлява индивидуална система. Бодхидхарма няма свой собствен небесен рай и поради това не може да предостави спасение на хората. Факт е, че самият Бодхидхарма по свое време приемал Буда Шакямуни за изначалния учител. Въпреки че е дал името на Дзен будизма, в действителност той е бил ученик на Буда Шакямуни – ученик от двадесет и осмото поколение и някой, който много почитал Буда Шакямуни. От теориите на Буда Шакямуни той се фокусирал в просветляването си върху „празнотата“ и това не се отклонява от принципите на Шакямуни. С течение на времето Дзен започнал да запада. По-късните поколения започнали да разглеждат подхода на Бодхидхарма като независим път на самоусъвършенстване и вярвали, че той е най-висш. Но той не е бил най-висш. В действителност Дзен се влошава със всяко следващо поколение и самият Бодхидхарма казал, че учението му ще просъществува само за шест поколения.
Бодхидхарма придавал относително голяма тежест на „празнотата“, преподавана от Буда Шакямуни, и гледал на Буда Шакямуни с огромно уважение; той бил познат като негов ученик от двадесет и осмото поколение. Но следващите поколения напълно попаднали в капана на крайностите. И щом това се случило, се стигнало до етапа на упадък, при който Бодхидхарма и Шакямуни били смятани почти за равни. Хората започнали да почитат Бодхидхарма и разглеждали теориите на Бодхидхарма като единствената будистка истина. По същество това се равнявало на отклоняване от правия път.
Това е така, защото Бодхидхарма се самоусъвършенствал до ниско ниво и достигнал само небесния ранг на Архат – тоест той е бил само Архат. Колко би могъл да знае наистина? В края на краищата той не бил достигнал нивото на Татагата. Разликата между неговото ниво и това на Буда Шакямуни била колосална! И по тази причина неговото учение е най-близко до философията на обикновените хора и за тях е най-лесно да приемат неговите теории – особено за тези, които разглеждат религията като форма на философия или идеология. Тези, които възприемат академичен подход и изучават будизма като философия, са най-склонни да приемат неговата теория. Тя много прилича на философията на обикновените хора.
Буди могат да бъдат открити на всяко ниво, независимо колко високо се намира. [Но съгласно Дзен,] вие се самоусъвършенствате и самоусъвършенствате, а след това се предполага, че не съществува нищо. В самоусъвършенстването си те дори не признават човешките същества. Живи, видими човешки същества са точно тук, пред нас, и въпреки това те не ги признават за реални. Това е дори по-лошо от онези обикновени хора с ниско просветлително качество, които казват: „Ако го видя, ще повярвам, а ако не – няма да повярвам.“ Тези хора не признават дори това, което действително виждат. Защо да живеете тогава? Защо да си правите труда да отваряте очите си? Затворете очи, не лягайте, не се изправяйте... нищо не съществува, нали? Те са изпаднали в крайност. Бодхидхарма е казал, че неговият Дхарма може да бъде предаван само за шест поколения. Безумно е как хората днес все още се придържат плътно към тази доктрина, която поначало никога не е била валидна. Те са се оказали в задънена улица. Не признават себе си, не признават Будите, нито планетата Земя. Ако не признават дори собственото си съществуване, какъв е смисълът да имат име? И какъв е смисълът да се яде? Може просто да гладувате по цял ден, без да е необходимо да следите колко е часът, без да е необходимо да чувате звуците наоколо...
И след всичко това всичко изчезва. Така че не опровергава ли това Буда Шакямуни? Ако Буда Шакямуни не е преподавал нищо, какво е правил четиридесет и девет години? Знаят ли те какво е истинското значение на „празнота“ в учението на Буда Шакямуни? Когато Буда Шакямуни [казал, че] не е оставил никакъв Фа, той казвал, че в действителност не е преподавал метода на самоусъвършенстване или Фа на Вселената. Това, за което той говорил, били само неща от неговото ниво на самоусъвършенстване, и това, което оставил на обикновените хора, е Татагата Фа – по-конкретно опит и научени уроци в самоусъвършенстването. Истинският Дхарма, който Шакямуни предал, докато бил в този свят, били наставленията и той дискутирал определени прозрения от различни нива, които са Фа на едно определено ниво. Но Буда Шакямуни не искал хората да бъдат ограничени до неговото ниво и поради това казал: „Аз не съм преподал никакъв Дхарма през живота си.“ Казал това, защото знаел, че този Дхарма, който той преподавал, не е най-високият. Един Татагата е Буда, но не е Буда на най-високото ниво. Буда Фа е безграничен. Един самоусъвършенстващ се не трябва да бъде ограничен от неговия Дхарма. Човек с велико вродено качество може да се самоусъвършенства дори по-високо, където чакат прозрения по-висши и по-дълбоки, както и съответните проявления на Фа.