Писмо до Главния Дафа асистиращ център в Шъдзяджуан

До Глав­ния Дафа асис­ти­ращ цен­тър в Шъд­зя­джу­ан:

На­у­чих, че ва­ша­та кон­фе­рен­ция за спо­де­ля­не на опит в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е срещ­на­ла пре­пят­с­т­вия. Три са при­чи­ни­те за слу­чи­ло­то се, от ко­е­то оп­ре­де­ле­но ще си взе­ме­те по­у­ка. В дейс­т­ви­тел­ност този ин­ци­дент е за­сег­нал ди­рек­т­но Дафа дей­нос­ти­те в Пе­кин, как­то и в ця­ла­та стра­на, и ще има оп­ре­де­лен не­га­ти­вен ефект вър­ху нор­мал­ни­те Дафа дей­нос­ти по-на­та­тък. Смя­там, че със си­гур­ност ще го осъз­на­е­те и ще се спра­вя­те по-доб­ре в бъ­де­ще.

Ос­вен това нека кажа още ня­кол­ко думи от­нос­но се­ми­на­ри­те, про­ве­де­ни от оп­ре­де­лен уче­ник. Ко­га­то в ня­кол­ко из­б­ра­ни слу­чая бяха про­ве­де­ни се­ми­на­ри, ко­и­то включ­ва­ха уче­ни­ци със свръ­хес­тес­т­ве­ни спо­соб­нос­ти, въп­ро­сът беше да се ут­вър­ди на­уч­ни­ят ха­рак­тер на Дафа с на­уч­ни сред­с­т­ва, ка­ней­ки на­уч­но-тех­ни­чес­ка­та об­щ­ност и ака­де­мич­ния свят да дой­дат и да раз­бе­рат Дафа. Цел­та не беше тези хора да из­на­сят речи сред уче­ни­ци­те, тъй като това изоб­що не би ока­за­ло до­бър ефект и само би пре­диз­ви­ка­ло но­ви­те уче­ни­ци и прак­ти­ку­ва­щи­те без со­лид­но раз­би­ра­не на Фа да раз­ви­ят при­вър­за­нос­ти. Уче­ни­ци­те, ко­и­то изу­ча­ват Фа доб­ре, така или ина­че про­дъл­жа­ват не­по­ко­ле­би­мо­то си са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в Дафа, без да имат ни­как­ва нуж­да да слу­шат та­ки­ва речи.

По-важ­но­то е, че пре­по­да­вах Фа в про­дъл­же­ние на две го­ди­ни и да­дох на прак­ти­ку­ва­щи­те две го­ди­ни да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват. По вре­ме на две­те го­ди­ни, в ко­и­то прак­ти­ку­ва­щи­те се за­ни­ма­ва­ха с дейс­т­ви­тел­но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, не съм поз­во­ля­вал ни­как­ви дей­нос­ти, ко­и­то ня­мат нищо общо с дейс­т­ви­тел­но­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, да се на­мес­ват на под­ре­де­ния пос­тъп­ков про­цес на по­доб­ря­ва­не, аран­жи­ран за уче­ни­ци­те. Ако ре­чи­те не са из­на­ся­ни пред на­уч­ни­те и ака­де­мич­ни­те об­щ­нос­ти с цел да се ут­вър­ди на­уч­ни­ят ха­рак­тер на Дафа, а вмес­то това са от­п­ра­ве­ни към са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се прак­ти­ку­ва­щи, ко­и­то имат ог­ра­ни­че­но вре­ме, за­мис­ле­те се: може ли да има по-го­ля­ма на­ме­са за уче­ни­ци­те? Аз дори не се сре­щам с уче­ни­ци­те лице в лице, за да не ги обез­по­ко­я­вам. Уче­ни­ци­те не мо­гат да се ус­по­ко­ят в про­дъл­же­ние на ня­кол­ко дни, след като ме ви­дят, и това на­ру­ша­ва под­ред­би­те, ко­и­то съм ос­та­вил да нап­ра­вят за тях мо­и­те Фа­шъ­ни. Ка­зах и на Из­с­ле­до­ва­тел­с­ко­то об­щес­т­во за този проб­лем, но може би това не е било изяс­не­но на във­ле­че­ния уче­ник. Сега, след като въп­ро­сът е прик­лю­чен, ни­кой от вас не тряб­ва да се опит­ва да тър­си кой да бъде дър­жан от­го­во­рен. Смя­там, че ос­нов­на­та при­чи­на да се слу­чи това е, че не сте го осъз­на­ва­ли. Но тряб­ва да му обър­не­те вни­ма­ние от сега на­та­тък. Всич­ко, ко­е­то пра­вим днес, е за да по­ло­жим ос­но­ва­та за пре­да­ва­не­то на Дафа за без­б­рой го­ди­ни нап­ред и да ос­та­вим съ­вър­ше­на, пра­вил­на и без­г­реш­на фор­ма на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Днес по­со­чих този въп­рос не за да кри­ти­ку­вам ня­ко­го, а за да ко­ри­ги­рам фор­ма­та за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и да я ос­та­вя за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния.

Раз­п­ра­те­те това пис­мо до асис­ти­ра­щи­те цен­т­ро­ве в раз­лич­ни­те ре­ги­о­ни.