Древните са казали: „Парите са нещо външно за това физическо тяло.“ Всеки го знае, въпреки това всеки ги преследва. Младият мъж ги търси, за да задоволи желанията си; младата жена ги иска за блясък и лукс; възрастният човек ги преследва, за да се погрижи за себе си на старини; образованият човек ги желае за репутацията си; държавният служител изпълнява дълга си заради тях и така нататък. Така че всеки ги преследва.
Някои хора дори се съревновават и борят за тях; тези, които са агресивни, поемат рискове заради тях; избухливите прибягват до насилие заради тях; завистливите може да умрат от яд заради тях. Дългът на владетеля и управниците е да донесат богатство на населението, при все това насърчаването на поклонничеството към парите е най-лошата политика, която може да се възприеме. Богатството без Дъ ще навреди на всички съзнателни същества, докато богатството с Дъ е това, на което всички хора се надяват. Следователно човек не може да благоденства, без да се застъпва за добродетелта.
Дъ се натрупва в предишни животи. Да се стане цар, управник, богаташ или благородник идва все от Дъ. Няма ли Дъ, няма печалба; загубата на Дъ означава загуба на всичко. По този начин тези, които търсят власт и богатство, трябва първо да натрупат Дъ. Чрез изтърпяване на трудности и вършене на добри дела, човек може да натрупа Дъ сред народа. За да постигне това, той трябва да разбере принципа за причината и следствието. Знанието за това може да даде възможност на управниците и на населението да упражняват самоконтрол и по този начин благоденствие и мир ще царят под небесата.
(1) Дъ – добродетел, заслуга – вид бяла субстанция – бел. прев.