Присъстваш, но твоето сърце е другаде –
напълно си помирен със света.
Гледаш, без да се безпокоиш да виждаш –
извън илюзията и съмнението.
Слушаш, без да се безпокоиш да чуваш –
ум, който трудно се смущава.
Ядеш, без да се безпокоиш да вкусваш –
без привързаност към вкусове.
Действаш, без да се стремиш към нещо –
постоянно пребиваващ в Дао.
Спокоен, без усилие от мисъл – истински
чудното ще можеш да видиш.