Праведен човек

Чо­век, стре­мящ се към сла­ва,

води жи­вот на гняв и ом­ра­за.

Чо­ве­ка, прес­лед­ващ пе­чал­ба,

сту­ден, род­ни­ни не поз­на­ва.

Чо­ве­ка, под­бу­ден от емо­ция,

мно­го тре­во­ги си при­чи­ня­ва.

Огор­чен и в нес­пир­на бор­ба

цял жи­вот кар­ма си съз­да­ва.

Като не се прес­лед­ва сла­ва,

жи­во­тът е до­во­лен и щас­т­лив.

Като не прес­лед­ва пе­чал­ба,

чо­век е до­бър и спра­вед­лив.

Не­дос­тиг­нат от емо­ция, умът

е тих, а же­ла­ни­я­та са мал­ко.

До­бър, усъ­вър­шен­с­т­ва­щия се

гра­ди доб­ро­де­тел цял жи­вот.