Терминологичен речник

А

  1. Архат – просветлено същество със Статус на достижение в Буда школата, което е отвъд Трите сфери – бел. прев.

Б

  1. Байхуей – акупунктурна точка, намираща се на върха на главата – бел. прев.
  2. Бигу – древен термин за въздържание от храна и вода – бел. прев.
  3. Бодхисатва – просветлено същество със Статус на достижение в Буда школата, което е на ниво по-високо от Архат, но по-ниско от Татагата – бел. прев.
  4. Бънти – човешкото физическо тяло и телата в други измерения – бел. прев.

Д

  1. Дан – енергийно струпване в тялото на практикуващия, събрано от други измерения – бел. прев.
  2. Дантиен – „поле на Дан“; долната коремна област – бел. прев.
  3. „Дан Дзин“ – древен класически китайски текст за самоусъвършенстване – бел. прев.
  4. „Дао Дзан“ – древен класически китайски текст за самоусъвършенстване – бел. прев.
  5. Дафа – Велики Принципи, Велик Закон, Велик Път – бел. прев.
  6. Дворецът Ниуан – даоистки термин за епифизната жлеза – бел. прев.
  7. Джън-Шан-Жен – Джън (истина, истинност); Шан (доброта, състрадание, великодушие); Жен (въздържаност, търпение, търпимост, издръжливост) – бел. прев.
  8. Дин – състояние на неподвижно, но будно съзнание – бел. прев.
  9. Дъ – добродетел, заслуга; вид бяла субстанция – бел. прев.

Л

  1. Лао Дзъ – общоприето смятан за основоположник на даоизма. Смята се, че е живял около IV век пр. н. е. – Бел. прев.
  2. Лотосова длан – формата на дланта, която трябва да се поддържа по време на упражненията. При тази форма дланта е отворена и пръстите са отпуснати, но прави. Средният пръст на всяка ръка е отпуснат, така че леко се прегъва към центъра на дланта. – Бел. прев.
  3. Луню – изявление; коментар – бел. прев.

М

  1. Майтрея – в будизма това е името на бъдещия Буда, който ще дойде на Земята след Буда Шакямуни, за да предложи спасение на хората. – Бел. прев.
  2. Маойоу – границите между Ин и Ян страните на тялото – бел. прев.
  3. Махаяна – будизъм „Голяма колесница“ – бел. прев.
  4. Меридиани – мрежата от енергийни канали в човешкото тяло, смятани за проводници на Чи – бел. прев.
  5. Мудри – жестове с ръце, изпълнявани в будизма – бел. прев.

Н

  1. Небесно око – (Тиенму), известно и като „третото око“ – бел. прев.

С

  1. Самадхи – състояние на концентрация, неподвижност на ума – бел. прев.

Т

  1. Татагата – просветлено същество със Статус на достижение в Буда школата, което е над нивата на Бодхисатва и Архат – бел. прев.
  2. „Трипитака“ – сборник с будистки свещени текстове – бел. прев.
  3. Трите свята – в будизма се твърди, че човек трябва да премине през Самсара (цикъл на прераждане), ако не е достигнал самоусъвършенстване по Фа отвъд Трите свята, или отвъд Трите сфери. – Бел. прев.

Ф

  1. Фа – Принципи и Закон в Буда школата – бел. прев.
  2. Фалун – Колело на Фа – бел. прев.
  3. Фалун Гонг – „Чигонг на Колелото на Фа“. И двете имена Фалун Гонг и Фалун Дафа се отнасят до тази практика за самоусъвършенстване. – Бел. прев.
  4. Фашън – Фа-тяло; тяло, изградено от Гонг и Фа – бел. прев.

Х

  1. Хан Шин – главнокомандващ генерал при Лиу Бан, първият император от династията Хан (260 г. пр. н. е. – 23 г. от н. е.) – бел. прев.
  2. Хан регион – Хан е най-голямата етническа група в Китай и Хан регионът се е отнасял до мястото, населявано от нея; това са най-централните провинции и райони на Китай. – Бел. прев.
  3. Хинаяна – будизъм „Малка колесница“ – бел. прев.
  4. Хуейин – акупунктурна точка, намираща се в центъра на перинеума – бел. прев.

Ц

  1. Цао Цао – император на едно от трите кралства, 220-265 г. от н. е. – бел. прев.

Ч

  1. Чи – в китайската култура се вярва, че това е жизнена енергия; сравнена с Гонг, тя е по-нисша форма на енергия. – Бел. прев.
  2. Чигонг (цигун, чигун) – форма на традиционни китайски упражнения, които развиват Чи (Чи – „жизнена енергия“) – бел. прев.
  3. Чиенкуън – „Небе и Земя“ – бел. прев.
  4. Чимън школа – „неконвенционална школа“ – бел. прев.

Ш

  1. Шангън – акупунктурна точка, която се намира между веждите – бел. прев.
  2. Шиншин – природа на съзнанието или сърцето; нравствен характер – бел. прев.