Без показност при спасяването на хора и преподаването на Фа

Преподаването на истинския Фа на монаси, които се самоусъвършенстват сред обикновените хора – монаси, които не са просветлени – е безполезно, тъй като те не знаят нищо. Монаси, които са просветлени, не могат да бъдат открити в мирския свят; те са отишли дълбоко в планините и горите. Те знаят за мен. Само обикновените хора не знаят. Много самоусъвършенстващи се с постижения ме познават. Понякога тихо се приближават, поглеждат и след това си тръгват. Имало е също така някои, които са идвали и са казвали няколко думи. Въпреки факта, че са се самоусъвършенствали в планини и в гори в продължение на стотици или хиляди години, техните нива на усъвършенстване не са високи. Това е така, защото пътят, по който поемат, е труден и не е Великият път на самоусъвършенстване. Те се самоусъвършенстват по малки пътища и по тази причина не са постигнали Праведно достижение, въпреки че са се самоусъвършенствали в продължение на дълъг период от време. Те обаче не се смесват с мирския свят, така че свръхестествените им способности не са заключени и те са в състояние да проявят напълно своите божествени сили. При тези, които се самоусъвършенстват в мирския свят, обикновено по-голямата част от великите им способности са заключени. Ако не бяха, една-единствена мисъл би могла да премести сграда на различно място – нещо недопустимо. Намесата в човешките дела е абсолютно забранена. Хората ще мислят, че нивото на такъв човек е високо. Един обикновен човек смята, че всеки, който е способен да демонстрира способностите си, е на високо ниво. Това, което Чигонг майсторите демонстрират в публични изяви, са просто второстепенни способности и умения – неща толкова оскъдни, че чак са жалки. Тези неща наистина не представляват нищо. Въпреки това обикновените хора смятат, че те са от високо ниво.

Аз се въздържам от правене на демонстрации, когато преподавам Фа, по-конкретно защото съм обяснил по съвършено ясен начин целта на моето излизане пред обществеността. Ако правех демонстрации, докато преподавам Фа, това би било предаване на зъл път. По този начин хората ще идват да изучават вашите техники, а не Фа. Буда Шакямуни по подобен начин избягвал този подход по свое време. Извършването на лечение е приемливо, тъй като в края на краищата действието му не може да бъде видяно. Всичко, което е видимо, е това, че човекът се чувства по-добре. Как се е случило изцелението? От вас зависи дали вярвате в цялото това нещо, или не. Сега човекът е по-добре, но дали вие вярвате, че е така? Един наблюдател не може да каже дали него все още го боли. Тъй като просветлителното качество на човека все още е въвлечено, лекуването е позволено. Навремето Исус и Буда Шакямуни правели същото. Лао Дзъ бил изключение. Лао Дзъ знаел, че човешкият свят е твърде опасен. Той побързал да напише своя „Трактат от пет хиляди йероглифа“ и се отправил отвъд портите, поемайки на запад.

Човешкият свят е изключително сложен. Просто гледайки някой човек тук, на Земята, не може да се каже от кое измерение е дошъл. Божеството в онова измерение все още иска да се грижи за него. Това, което е от значение, е дали той ще се просветли до нещата, или не; ако успее, тогава ще бъде в състояние да се завърне. Но [това божество] може да разбере, че това човешко същество вече не е способно да се справи, така че то не може да направи повече нищо за него. Но не иска да го остави. Навремето, когато Исус дошъл да спасява хората, [тези божества] мислели, че той се меси в техните дела. „Този човек е мой и трябва да бъде спасен до моето място. Защо навлизаш в нашата територия?“ Те не били съгласни с това. Поради този начин на мислене [направили това, което направили]. Ако се замислите, това не е правилно. Исус не се интересувал кой на кого принадлежал. Спасяването на хора била целта на неговото идване. Той видял, че всички същества страдат, и поискал да им предостави спасение, да им позволи да се издигнат. Така че Исус засегнал много божества от различни измерения. Накрая техните разногласия се засилили до такава огромна степен, че се проявили върху човешкия свят, точно както човешките конфликти биха могли да го направят, и цялата тежест на това се стоварила върху Исус. Исус не могъл да се освободи от това, като единствената алтернатива била смърт – така той бил разпнат, разтапяйки по този начин взаимните им обвинения. Със загиването на обикновеното физическо тяло на Исус вече нямало кого да търсят, за да изсипват омразата си, и това сложило край на безбройните проблеми. Ето защо се казва, че Исус е дал живота си за цялото човечество. Това е идеята.

Буда Шакямуни по подобен начин преживял големи трудности, докато преподавал своя Дхарма. Той постоянно водел борба със седемте тогавашни религии в Индия. По онова време ранният браманизъм бил силен. Накрая Буда Шакямуни си отишъл, без да постигне истинската цел, която възнамерявал да постигне.

Лао Дзъ си заминал, след като написал своята книга от пет хиляди йероглифа като наставления за идните поколения. Така се е предполагало да бъде направено и това е била волята на Небето. Причината е, че даоистката школа не е трябвало да се превръща в религия; формирането на даоистката религия е било грешка. Един даоист преподава уединено самоусъвършенстване, усъвършенстване на Джън и усъвършенстване в покой, така че нещата са предавани на един избран ученик. Прави се по този начин, защото той избира своите ученици и ще обучава само някой, който е добър. Той не може да предложи спасение в широк мащаб и няма желание да го направи. Той усъвършенства Джън. Макар да можете да видите група ученици в даоистки храм, само един е бил избран и само той ще получи предаваното. Останалите просто служат за фон. Така че в даоистката школа не би трябвало да има религия. В миналото те винаги са извършвали самоусъвършенстване в уединение в планините.

Преподаденото от Конфуций е било принципи за лично поведение, а не самоусъвършенстване. Но независимо от това, неговото учение е облагодетелствало китайския народ. Доктрината за средния път дава възможност на човек да придобие състояние, свободно от поражения. Нещата тръгват в обратна посока, след като достигнат крайната си точка, и по този начин може да се падне след достигане на върха. Всъщност за да бъде в „средното положение“, човек трябва винаги да се придържа към средното състояние. Когато някой не се стреми да бъде най-високо, но е достатъчно по-нависоко от тези под него, този човек никога няма да претърпи поражение. Всяко нещо, доведено до крайност, ще обърне посоката си. Това е по отношение на обикновените хора.

Има много самоусъвършенстващи се дълбоко в планини и гори, които са видели събития от миналото и бъдещи разкрития. И все пак никой от тях не се е въвлякъл в тези дела, нито е искал. Независимо от причината за това, те знаят, че тези събития са резултат от небесни промени. Това е начинът, по който се предполага да бъдат нещата.

Който не се подчинява на волята на Небето, ще понесе последствията, така че хората не смеят да направят това. Всеки възпява величието на Юе Фей, но защо той не е могъл да спаси Южната династия Сон? Нима фамилията Юе не е била толкова могъща? Такава е била волята на Небето. Юе Фей е бил решен да съхрани Сон, но просто не е можел да успее, тъй като в действителност е вървял против волята на Небето. Династията Сон е била обречена на гибел, но той е настоявал на обратното и по този начин се е противопоставил на волята на Небето. Тук просто илюстрирам смисъла. „Човешките намерения не са сравними с волята на Небето“, както се казва. Не казвам, че Юе Фей е бил лош. Просто обясних идеята.

Това, което един човек смята за правилно от своята обикновена човешка гледна точка, може да не е непременно правилно. Било то първият император на Чин или император У от династията Хан, който и император да е или каквото и да е направил, хората след него ще го оценяват по своему. Обикновените хора виждат нещата от собствените си лични перспективи и през призмата на вродените си представи, и това, което вярват, че е добро или лошо, не е непременно така. Също така критериите, по които човек отсъжда дали някой или нещо е добро или лошо, се въртят около самия него: „Ако той е добър към мен, тогава ще кажа, че е добър. Ако това, което прави, ме облагодетелства, тогава ще кажа, че е добър.“ Така че този човек, когото той одобрява, може и да не е непременно наистина добър. Единственият критерий за отсъждане на добро и лошо е специалната характеристика на Вселената – Фа. Той никога няма да се промени, той е истината на Вселената и е единственият критерий за определяне на добро и лошо. Първият император на Чин убил много хора в процеса на обединението на Китай. Той убил владетелите на много държави и всички го проклинали. Владетелите и народите на различни държави паднали под негова власт и затова всички го мразели и проклинали. Те всички го съдели от собствените си перспективи. Неговото обединяване на Китай е било неизбежно. Това е било резултат от небесни промени. Ако не действал в съответствие с волята на Небето, той не би успял и обединяването би се провалило. Така човешките дела не са нищо повече от това. Като самоусъвършенстващи се ние никога не ги коментираме. Един самоусъвършенстващ се не се интересува от политика – в противен случай той би бил политик, а не самоусъвършенстващ се.

Когато човечеството достигне определен етап във времето, неговата карма е огромна и за него вече няма изкупление. Огромна карма като тази е нещо, което човек не може никога да изплати. В продължение на много животи той натрупва карма толкова масивна, че е невъзможно да бъде изплатена и така тези хора са обречени на унищожение. Какво се има предвид под „унищожение“? Малки бедствия се случват и унищожават хора. Войната е най-ефективният начин и поради това историята е такава, каквато е.

Всеки император, основател на династия, е имал по няколко същества воини, които идвали в този свят заедно с него, като го защитавали и му помагали да води войни. Това е било конкретното предназначение на тези воини. Така усилията им не им носели заслуги, но не генерирали и карма – те просто изпълнявали задачата си. Колко хора, дори в дългия ход на историята, са видели истинската същност на това?