Дори с Дхарма, който Буда Шакямуни предал, човешките същества са били в състояние да доловят необятността на Буда Фа. Но Фа е просто огромен – наистина е така. Това, което Буда Шакямуни преподал на своето ниво, е било Татагата Фа. И дори то изглеждало много високо за обикновените хора. В миналото само Татагата е можел да бъде наречен „Буда“. Нито Бодхисатва, нито Архат са били Буди; те не са достигали сферата на Буда. Така че по онова време всеки път, когато някой произнасял понятието „Буда“, имал предвид Татагата. Но Татагата не е най-високият статус във Вселената; по-скоро той е най-ниското ниво на Буда. И сред Будите само тези от най-ниското ниво се грижат за обикновените човешки дела. Будите от твърде високо ниво не могат да правят това, защото в момента, в който отворят уста, на Земята ще настъпят промени. Как може това да е позволено? Те ни най-малко не могат да се замесват. Ето защо само Татагатите се грижат за човешките неща. Те обаче не се грижат за нещата лично. Бодхисатвите са тези, които правят неща, за да спасяват хора. Така че дори само достигането на нивото на Татагата е изключително.
На микроскопичното ниво [един Татагата] може да наблюдава три хиляди огромни свята в едно зрънце пясък. В ученията на Буда Шакямуни съществува теорията за трите хиляди огромни свята. Той казал, че в Млечния път има три хиляди планети, приличащи на тази на нашето човечество, съдържащи животи, идентични с човешките същества. В действителност има повече от три хиляди. Той също казал, че в една песъчинка има три хиляди огромни свята. Това означава, че в една-единствена песъчинка съществуват три хиляди свята като този, който обитава човекът – нещо невъобразимо. Когато Небесното око е отворено, човек може да види нещата, все едно са увеличени, и да види такива миниатюрни неща на микрокосмично ниво. Но просто си представете това. Има три хиляди огромни свята в една-едничка песъчинка. Тогава в трите хиляди огромни свята в тази песъчинка има морета и реки, нали? Тогава има ли други три хиляди огромни свята в пясъка на тези реки? Така че дори Буда Шакямуни не е видял първоизточника на материята. Затова той казал: „Толкова е малко, че няма вътрешност“, което означава, че тя е толкова малка, че първоизточникът на материята е недоловим.
Съвременната физика може да знае само, че молекулите се състоят от атоми и че атомите са съставени от ядро и електрони. На още по-микроскопично ниво има кварки и неутрини. И това е пределът, до който тя може да достигне – това е всичко. Тогава, придвижвайки се по-надолу, какъв е първоизточникът на материята? Дори микроскопите не могат да уловят кварки и неутрини. За тяхното съществуване знаем единствено чрез помощта на други инструменти. Колкото до отговора на това, какво има по-надолу, човешките технологии са неспособни да го открият. Що се отнася до големите неща, човекът вярва, че планетите са най-големите обекти. Но Буда Шакямуни не го е видял така. Това, което Буда Шакямуни е видял, е било в действителност много голямо. Той открил, че планетите не са най-големите. Взирайки се по-нататък обаче, не могъл да види края. Накрая казал: „Толкова е голямо, че няма външност.“ И така, неговото изказване: „Толкова е голямо, че няма външност, толкова е малко, че няма вътрешност“ означава, че то е толкова голямо, че няма предел, и толкова малко, че не може да се види неговият първоизточник.
Живите същества са сложни и структурата на Вселената е изключително сложна. Познанието, овладяно от човека днес, е достигнало своя връх. След като достигне своя връх, то се превръща в нещо, което ограничава развитието на човешката наука. Например много велики учени са въвели дефиниции в областта на физиката и химията. В границите на тези дефиниции това, което казват, наистина е вярно. И не е погрешно да се надгражда върху тях. Обаче истината е нещо, което има много нива. Когато надминете техните дефиниции, ще откриете, че дефинициите в действителност са послужили, за да ограничават хората.
Нещата не са по-различни и за съвременната наука. Някои хора са дали дефиниция за „наука“ и така нещо се смята за наука само ако отговаря на тази дефиниция. И когато стоите в нейните граници, всеки си мисли, че това е наука. Когато отидете отвъд нейната дефиниция, откривате, че тя е послужила, за да ограничава напредъка на човечеството. Нищо, което е неосезаемо и невидимо, не е допустимо там, така че ограниченията, които тя налага, са значителни. Будите, Даосите и Боговете, за които говорим, съществуват в други измерения, които човек не може да докосне или види. Тогава, ако тези същества бяха открити чрез методите на съвременната наука, нямаше ли да бъдат научно доказани? Щяха! Но Западът е дал дефиниция на науката и всичко, което съвременната наука не е в състояние да обясни, без изключение бива категоризирано като теология или религия. Тя не се осмелява да признае такива неща.
Западната наука е достигнала предела си. Буда школата твърди, че всичко преминава през етапите на формиране, застой и упадък. „Формиране“ означава приемане на форма, докато „застой“ означава оставане в определена фаза. Европейската наука, ограничена от установените от нея рамки, сега не е в състояние да се развива по-нататък. Ако тя продължи да прави пробиви надолу, това, което може да бъде открито, ще бъде нещо отвъд границите на тази наука. Така че тя абсолютно категоризира тези неща като теология или религия. Но ако някой открие неща, които не съществуват в настоящото тяло от научни познания, и го направи чрез съвременните човешки наука и технологии, или ако открие неща, които са неосезаеми и невидими, и ги проучи със съвременните научни методи, не е ли това научно? Проблемът е, че дефиницията за наука отдавна е твърдо установена и всичко извън нейните граници е категорично отричано. По този начин не остава място за по-нататъшен напредък.
А има и някои учени, личности, които са смятани за хора с постижения в определени области, които също са установили редица дефиниции. Тези учени, като Нютон и Айнщайн, са имали големи постижения по стандартите на обикновените хора и могат да разберат далеч повече от средностатистическия човек. И установените от тях дефиниции, наред с научното им завещание, представлява богатство от ценни познания. Но въпреки това, всяко проучване, което се провежда, или всяко разбиране, до което се достига чрез работа в рамките на границите на тяхното мислене, е задължено да следва определени модели. Ако тези, които дойдат след тях, работят изцяло вътре в теоретичните рамки на тези учени, бъдещите поколения никога няма да ги надминат, нито ще осъществят нови пробиви.
Когато нечие откритие или изобретение надхвърли границите на валидните до този момент дефиниции, ще бъде осъзнато, че установените дефиниции са ограничавали хората. Това е така, защото на по-високи нива съществуват по-висши форми на познание и по-висши истини. Добър пример за това е познанието ни за материята. В миналото най-малката частица материя, позната на човек, е било атомното ядро. Това обаче вече не е така, тъй като сега има кварки и неутрини. Това означава, че човешките същества непрекъснато са научавали повече за тези неща. Но самите нови дефиниции, след откриването на нещо друго, служат като още едно ограничение. Ето как се получава. В действителност тези дефиниции обикновено служат за ограничаване на хората.
Айнщайн не е бил обикновен човек. Той открил, че това, което религията и дори теологията преподават, е вярно. Разбирането на хората за физическия свят е ограничено до познанието на човешките същества, точно както са и установените научни дефиниции. Когато човешките изследвания наистина направят по-дълбоки проучвания и усилията им осъществят по-нататъшен напредък, те ще открият, че преподаваното от религиите е истина. Животите, които съществуват на едно ниво по-високо от човека, имат наука и технология на едно ниво по-нагоре и тяхното разбиране за света посредством науката и технологиите, които владеят, надминава това на обикновените човешки същества. Ето защо Айнщайн, след като достигнал връхната точка на човешките наука и технология и след по-дълбоко проучване в работата си, открил, че това, за което религията говори, е напълно реално. В последно време много учени и философи в крайна сметка се обръщат към религията – и това са личности с големи постижения. За разлика от тях, тези, които в момента са парализирани от ограниченията, поставени от съвременната наука и сляпата им вяра в нея, категорично заклеймяват тези неща [извън обсега на науката] като „псевдонаука“.