Въпросът за убийството е много деликатен. Ние сме поставили стриктно изискване за практикуващите – те не могат да убиват живи същества. Дали ще е от Буда школата, Дао школата или школата Чимън – без значение от коя школа или практика е, ако това е праведен път за самоусъвършенстване, той ще смята този въпрос за безусловен и ще забранява убийството – това е сигурно. Тъй като последствията от убийството на живот са толкова сериозни, трябва да ги разгледаме в детайли. В оригиналния будизъм убийството се свързваше главно с отнемането на човешки живот, което беше най-сериозното деяние. По-късно убиването на големи по размер живи същества, на големи домашни животни или на сравнително големи животни, бе прието за нещо много сериозно. Защо въпросът за убийството е смятан за толкова сериозен в общността на самоусъвършенстващите се? В миналото будизмът твърдеше, че ако бъдат убити животи, които не е трябвало да умрат, те стават самотни души и бездомни духове. Преди се провеждаха ритуали, за да се освободят душите на тези хора от страдание. Без такива служби тези души биха страдали от глад и жажда, намирайки се в много тежко положение. Това твърдеше будизмът в миналото.
Ние вярваме, че когато някой направи нещо лошо на друг човек, той трябва да даде голямо количество Дъ като компенсация. Тук обикновено говорим за случая, когато някой е взел неща, които принадлежат на други, и така нататък. Но ако внезапно се сложи край на един живот, независимо дали е на животно или на друго същество, това ще създаде много карма. В миналото убиването се свързваше главно с отнемане на човешки живот, което поражда огромно количество карма. Но убиването на други обикновени живи същества не е по-малък грях, тъй като също директно поражда много карма. Особено за практикуващия, в курса на самоусъвършенстването ви се дават някои изпитания на всяко различно ниво. Всички те идват от собствената ви карма и са ваши собствени изпитания, поставени на различни нива, за да се подобрите. Докато подобрявате своя Шиншин, ще сте способни да ги преодолеете. Но ако внезапно придобиете толкова много карма, как ще ги преодолеете? С вашето Шиншин ниво изобщо няма да можете да го направите. Това може да ви направи напълно неспособни да се самоусъвършенствате.
Открихме, че когато човек се ражда, има много други негови „аз“, които се раждат едновременно в определен обхват на това космическо пространство. Всички те си приличат, имат едно и също име и правят подобни неща. Следователно те също така могат да бъдат наречени части от неговото цялостно същество. Това засяга следния въпрос: ако един от тях (както в случая с животите на други големи животни) внезапно умре, докато на останалите части от него в различни измерения все още им предстои да завършат своите предопределени жизнени пътища и все още имат да живеят много години, този мъртъв човек ще бъде в бездомно положение и ще се носи в пространството на Вселената. В миналото беше описано, че самотните души и бездомните духове страдат от глад, жажда и други трудности. Това може би е вярно. Но ние наистина сме наблюдавали ужасната ситуация, в която този човек страда, защото трябва да чака окончателната си съдба, когато всяка една част от него във всяко измерение ще завърши жизнения си път. Колкото по-дълго чака, толкова повече страда. Колкото повече страда, толкова повече кармата, създадена от неговото страдание, ще бъде добавяна към тялото на убиеца. Помислете за това: колко още карма можете да натрупате? Това е, което сме наблюдавали чрез свръхестествени способности.
Наблюдавали сме и следната ситуация: когато човек се роди, в определено измерение съществува профил на целия му живот. С други думи, къде е той през живота си и какво трябва да прави – всичко е включено в него. Кой е планирал живота му? Това очевидно е било направено от по-висш живот. Например в нашето обикновено човешко общество, след като се роди, човек принадлежи към определено семейство, определено училище и след като порасне – към съответно работно място; чрез работата се създават различни контакти в обществото. С други думи, схемата на цялото общество е планирана по този начин. Ако обаче този живот умре внезапно, не според първоначалния, специфичен план, или ако нещата се променят, по-висшият живот няма да прости на този, който се е намесил. Помислете всички: като практикуващи ние искаме да се самоусъвършенстваме към високи нива. Този живот от високо ниво дори няма да прости на убиеца. Мислите ли, че този човек все още ще може да се самоусъвършенства? Нивата на някои майстори не са дори толкова високи, колкото нивото на този по-висш живот, направил този план. Следователно майсторът на този човек също ще бъде наказан и изпратен на ниско ниво. Просто помислете: обикновен проблем ли е това? Ето защо, когато човек направи такова нещо, за него е много трудно да се самоусъвършенства.
Сред практикуващите Фалун Дафа може би има хора, които са воювали по време на война. Тези войни бяха условия, предизвикани от по-големи, цялостни космически промени, и вие сте били само елемент в това обстоятелство. Без човешко действие под влиянието на космически промени подобни условия не биха били създадени в обикновеното човешко общество, нито щяха да се наричат космически промени. Тези събития са произтекли в съответствие с по-големи промени и не са изцяло по ваша вина. Това, което обсъждаме тук, е кармата в резултат на това, че човек настоява да върши лоши неща в търсене на лична изгода, задоволяване на личен интерес или когато е засегнат по някакъв начин. При условие че засяга промени в целия необятен космос и значителни промени в обществото, това не е ваша вина.
Убийството може да причини огромна карма. Човек може да се зачуди: „Не можем да убиваме живи същества, но аз съм готвачът вкъщи. Какво ще яде семейството ми, ако не мога да отнемам живот?“ Този специфичен проблем не ме засяга, тъй като аз преподавам Фа на практикуващи, вместо произволно да казвам на обикновените хора как да живеят. По отношение на това как да се справите с конкретни проблеми, трябва да прецените съгласно Дафа. Трябва да постъпвате така, както смятате за редно. Обикновените хора ще правят каквото си поискат и това си е тяхна работа; не е възможно всеки истински да се самоусъвършенства. Като практикуващ обаче човек трябва да следва по-висок стандарт, затова тук аз излагам изискванията за практикуващите.
Наред с хората и животните, растенията също са живи същества. Животът на всяка материя може да се прояви в други измерения. Когато вашето Небесно око достигне нивото на Фа зрението, ще откриете, че скалите, стените и всичко може да ви говори и да ви поздравява. Може би някой ще се зачуди: „Зърнените храни и зеленчуците, които ядем, също са живи същества. Вкъщи има мухи и комари. Какво би трябвало да направим?“ Ще бъде доста неприятно да ви ухапе комар през лятото и да трябва да го гледате как хапе, без да реагирате. Ако някой види върху храната си муха, която я замърсява, няма да може да я убие. Нека ви кажа, че не бива произволно да отнемаме живот без причина. Но пък и не бива да се превръщаме в прекалено предпазливи, вежливи господа, които винаги се фокусират върху дреболии и подскачат наоколо, докато вървят, разтревожени да не настъпят някоя мравка. Бих казал, че ще водите уморителен живот. Не е ли това също привързаност? Макар подскачането ви наоколо да не е убило мравките, може да сте убили много микроорганизми. Има много, дори още по-малки живи същества на микроскопично ниво, включително микроби и бактерии; може да сте настъпили и убили много от тях. В такъв случай по-добре да спрем да живеем. Ние не желаем да ставаме такива хора, тъй като това прави самоусъвършенстването невъзможно. Човек трябва да се съсредоточи върху по-широка перспектива и да се самоусъвършенства почтено и с достойнство.
Като човешки същества ние имаме правото да поддържаме човешки живот. Следователно жизнената ни среда трябва да отговаря на нуждите на човешкия живот. Не можем да причиняваме вреда или да отнемаме живот преднамерено, но и не бива да сме прекалено загрижени за тези дребни неща. Например зеленчуците и зърнените храни, които отглеждаме, са все живи същества. Не можем да спрем да ядем или да пием нещо, защото то има живот, иначе как тогава ще можем да се самоусъвършенстваме? Човек трябва да гледа отвъд тези неща. Например докато вървите, под краката ви могат да попаднат мравки или насекоми и да бъдат убити. Вероятно е трябвало да умрат, след като не ги убивате нарочно. В света на организмите и микроорганизмите съществува и въпросът за екологичния баланс – прекалената многочисленост на който и да е вид ще създаде проблеми. Следователно трябва да се самоусъвършенстваме почтено и с достойнство. Когато вкъщи има мухи и комари, можем да ги изгоним навън или да поставим мрежа на прозореца, за да не влизат. Понякога не могат да бъдат изгонени навън и тогава, ако бъдат размазани, нека бъде така. Ако ще хапят и вредят на мястото, където живеят хора, човек, разбира се, би трябвало да ги изгони навън. Ако не могат да бъдат изгонени, не можем просто да гледаме как хапят хората там. Вие сте практикуващи, на вас те не пречат и имате имунитет срещу тях, но членовете на вашето семейство не се самоусъвършенстват и са обикновени хора, за които съществува проблемът със заразните болести. Не можем да гледаме и да не правим нищо, когато комар хапе дете по лицето.
Нека ви дам пример. Има една история за Шакямуни от ранните му години. Един ден Шакямуни щял да се къпе в гората и помолил свой ученик да изчисти коритото. Ученикът отишъл при коритото и открил, че е пълно с насекоми, които пълзели навсякъде. Щял да ги убие, ако го почистел. Върнал се обратно при Шакямуни и казал: „Коритото е пълно с насекоми“. Шакямуни не погледнал към него, а отвърнал: „Трябва да отидеш и да почистиш коритото“. Ученикът се върнал при коритото и не знаел как да го почисти, тъй като щял да убие насекомите. Отново отишъл при Шакямуни и казал: „Учителю, коритото е пълно с насекоми. Ако го изчистя, ще убия насекомите“. Шакямуни го погледнал и казал: „Онова, което те помолих да направиш, бе да изчистиш коритото“. Ученикът изведнъж разбрал и веднага почистил коритото. Тази история ни разкрива един принцип: не бива да спираме да се къпем, защото има насекоми, нито пък да търсим друго място за живеене, защото има комари. Също така не трябва да завържем гърлата си и да престанем да се храним или пием, тъй като зърнените храни и зеленчуците са живи същества. Не бива да е така. Трябва да се справяме с тези неща по подходящ начин и да се самоусъвършенстваме достойно. Ще бъде добре, докато не нанасяме умишлено вреда на никой живот. Междувременно хората също така трябва да имат място и условия за живот и те трябва да се поддържат. Човешките същества все пак трябва да поддържат живота си и да живеят нормално.
В миналото някои Чигонг майстори-шарлатани казваха: „Човек може да убива живи същества на първия или петнадесетия ден от всеки лунен месец.“ Някои от тях дори твърдяха, че няма проблем да се убиват двукраки животни, сякаш те не са живи същества. Убиването на първи и петнадесети не се ли смята за отнемане на живот? Това е само копаене на земята, така ли? Някои псевдо-Чигонг майстори могат да бъдат разпознати по своите изказвания и поведение или по това, което казват и което целят. Всички онези Чигонг майстори, които правят такива изказвания, обикновено са обладани от дух или животно. Просто вижте начина, по който Чигонг майстор, обладан от лисица, яде пиле. Когато го поглъща, дори не желае да изплюе костите.
Убиването не само причинява много карма, то засяга и въпроса за състраданието. Като практикуващи не трябва ли да сме състрадателни? Когато нашето състрадание се появи, вероятно ще открием, че всички живи същества и всички хора страдат. Това ще се случи.
Яденето на месо също е много деликатен въпрос, но то не е убиване на живот. Въпреки че всички вие изучавате Фа от дълго време, не сме изискали всеки да престане да яде месо. Много Чигонг майстори ви казват да спрете да ядете месо веднага щом влезете в техните курсове. Може да си мислите: „Още не съм подготвен психически изведнъж да престана да ям месо.“ Ястието, сервирано вкъщи днес, може да е печено пиле или пържена риба. Въпреки че ухаят доста апетитно, не ви е позволено да ги ядете. Същото важи и за религиозните практики за самоусъвършенстване, които принуждават човек да не яде месо. Конвенционалните практики в Буда школата и някои практики в Дао школата казват същото и забраняват яденето на месо. Тук не ви казваме да правите това, но също се интересуваме от този въпрос. Тогава какво е нашето изискване? Тъй като в нашата практика Фа усъвършенства практикуващите, това означава, че някои ситуации ще възникнат от Фа и Гонг. В хода на практиката различните нива пораждат различни ситуации. Някой ден, или след моята лекция днес, някои хора може да навлязат в следното състояние: те не могат да ядат месо и то им мирише противно. Ако го ядат, ще искат да повърнат. Никой не ви принуждава, нито пък сами се насилвате да не ядете месо. Това идва от вашето собствено съзнание. След достигането на това ниво няма да сте в състояние да ядете месо и това ще е в резултат от вашия Гонг. Ако действително преглътнете месото, наистина ще повърнете.
Всички наши дългогодишни практикуващи знаят, че тази ситуация ще настъпи в самоусъвършенстването по Фалун Дафа, тъй като различните нива предизвикват различни ситуации. Някои практикуващи имат силно желание и силна привързаност към яденето на месо – обикновено ядат много месо. Когато другите го намират за много противно, те не се чувстват така и пак могат да го ядат. Какво трябва да се направи, за да се премахне тази привързаност? Този човек ще има болки в стомаха, когато яде месо. С въздържание от месо няма да има болки. Тази ситуация ще се случи и ще означава, че човек не бива да яде месо. Означава ли това, че оттам насетне нашата школа за практикуване няма да има нищо общо с месото? Не е така. Как би трябвало да се справим с този проблем? Неспособността да се яде месо идва от сърцето на човек. Каква е целта? Практиките за самоусъвършенстване в храмовете принуждават човек да не яде месо. Това, както и неспособността да се яде месо, отразена в нашата практика, целят да премахнат това човешко желание или привързаност към яденето на месо.
Ако нямат месо в чинията, някои хора просто няма да изядат храната. Това е желание на обикновените хора. Една сутрин, когато минавах през задния вход на парк „Триумф“ в Чанчун, трима души излизаха оттам и викаха силно. Единият каза: „Какъв е този вид Чигонг, който се практикува, в който човек дори не може да яде месо? По-скоро ще дам десет години от живота си, за да ям месо!“ Какво силно желание е това! Помислете всички: не трябва ли това желание да бъде премахнато? Определено трябва. В хода на самоусъвършенстването човек трябва да изостави различни желания и привързаности. Казано просто, ако желанието за ядене на месо не е премахнато, не означава ли това, че привързаността не е изоставена? Как човек би могъл да завърши самоусъвършенстването си? По тази причина, докато е привързаност, тя трябва да бъде премахната. Но това не означава, че човек никога повече няма да яде месо. Отказването от месото само по себе си не е целта. Целта е да не ви се позволи да имате тази привързаност. Ако можете да изоставите привързаността по времето, когато не можете да ядете месо, може да сте способни да го ядете отново по-късно. Тогава то няма да мирише противно или да има ужасен вкус. По това време, ако ядете месо, няма да има никакво значение.
Когато отново можете да ядете месо, привързаността ви, както и желанието ви за месо, вече ще са изоставени. Но ще настъпи голяма промяна, тъй като месото вече няма да ви е вкусно. Ако го готвят у дома, ще го ядете със семейството си. Ако не го готвят, няма да ви липсва. Ако го ядете, няма да ви е вкусно. Ще се развие този сценарий. Но самоусъвършенстването сред обикновените хора е доста сложно. Ако семейството ви винаги готви месо, след известен период от време то отново ще ви се стори много вкусно. В бъдеще ще се случват такива повторения и ще възникват многократно през целия курс на самоусъвършенстването. Може внезапно отново да станете неспособни да ядете месо. Не бива да го ядете, когато не можете. Наистина няма да можете да го ядете и когато го направите, ще повърнете. Изчакайте, докато отново можете да го ядете, и следвайте естествения ход на нещата. Яденето или неяденето на месо не е целта – ключът е в това да изоставите тази привързаност.
Нашата школа Фалун Дафа позволява на човек да прави бърз прогрес. Докато подобрявате своя Шиншин, ще правите бързи пробиви на всяко ниво. Някои хора поначало не са привързани към месото и не се интересуват дали то присъства в храната им. Ще им отнеме няколко седмици да преодолеят тази привързаност. На други им трябват един, два или три месеца, а може би половин година, за да го направят. Освен в много необичайни случаи, няма да отнеме повече от година човек отново да може да яде месо. Това е, защото месото вече се е превърнало в основна храна за хората. Въпреки това професионалните практикуващи в храмовете не бива да ядат месо.
Нека поговорим как будизмът разглежда яденето на месо. Най-ранният, първоначален будизъм не е забранявал яденето на месо. Когато Шакямуни отвел своите ученици в гората, за да се самоусъвършенстват чрез трудности, нямало такова правило, което да забранява месото. Защо не е имало такова правило? Защото, когато Шакямуни преподавал своя Дхарма преди две хиляди и петстотин години, човешкото общество било много слабо развито. Някои райони имали, а други все още нямали земеделие. Обработваемите земи били много малко и горите били навсякъде. Зърнените храни били недостатъчно и голяма рядкост. Човешките същества току-що били излезли от примитивното общество и живеели главно от ловуване; много райони се изхранвали главно с месо. За да изоставят човешките привързаности колкото може повече, Шакямуни забранил на своите ученици да имат достъп до каквото и да е имущество, материални неща и така нататък. Той отвел своите ученици със себе си да просят храна. Ядели каквото им дадат, понеже като практикуващи не можели да избират храната, която им давали, а тя можела да включва месо.
В първоначалния будизъм имало забрана на Хун(1). Тази забрана на Хун е от оригиналния будизъм, но сега яденето на месо се нарича Хун. Всъщност по онова време Хун не се свързвал с месо, а с неща като лук, джинджифил и чесън. Защо тези неща се смятали за Хун? В наши дни много монаси също не могат да го обяснят ясно. Тъй като много от тях не се самоусъвършенстват истински, не са наясно с много неща. Онова, което Шакямуни преподавал, било наречено „Наставления, Самадхи, Мъдрост“. Наставленията се отнасят до изоставянето на всички привързаности на обикновените хора. Самадхи означава, че практикуващият се самоусъвършенства чрез изпадане в пълен транс и седейки в медитация – човек трябва да е напълно в транс. Всичко, което влияело на състоянието на транс и самоусъвършенстването на човек, се смятало за сериозно вмешателство. Който ядял лук, джинджифил или чесън, излъчвал силна миризма. По онова време монасите обикновено стояли в гора или в пещера. Сядали да медитират по седем-осем души, като формирали отделни кръгове. Ако някой бил ял тези неща, това произвеждало много дразнеща миризма, която влияела на останалите седящи в транс, сериозно намесвайки се в тяхната практика. Така било създадено това правило; тази храна била определена като Хун и била забранена. Много от съществата, развити от тялото на човек, се отвращават от такива силни миризми. Лукът, джинджифилът и чесънът могат също така да стимулират желанията на човек. Ако той ги яде твърде много, може да се пристрасти към тях, поради което те били смятани за Хун.
В миналото, след достигане на много високи нива в самоусъвършенстването и навлизане в състояние на Отключване на Гонг или Полуотключване на Гонг, много монаси също осъзнали, че тези правила в действителност нямат значение в хода на самоусъвършенстването. Ако тази привързаност е отстранена, тази физическа субстанция сама по себе си няма никакъв ефект. Това, което наистина пречи на човек, е привързаността. По тази причина в историята монасите с постижения също са открили, че въпросът дали човек яде месо, или не, не е решаващ. Ключовият въпрос е дали тази привързаност може да бъде изоставена. Ако човек няма привързаност, не е проблем, ако яде почти всичко, за да напълни стомаха си. Тъй като практиките за самоусъвършенстване в храмовете са били по определен начин, много хора вече са привикнали към това. В допълнение това вече е не просто правило, а установен закон – в храмовете човек изобщо не може да яде месо. И така, хората са свикнали с този начин на самоусъвършенстване. Нека поговорим за монаха Дзигон, придобил голяма известност от литературните произведения. Монасите не трябва да ядат месо, но той го правел и така станал много известен. Всъщност тъй като бил изгонен от храма Линин, снабдяването с храна естествено станало главен проблем за него, тъй като оцеляването му било изложено на риск. За да напълни стомаха си, той ядял каквото намерел. Нямало да има значение, докато просто искал да напълни стомаха си и нямал привързаност към каквато и да било храна. На това ниво от самоусъвършенстването си той разбрал този принцип. В действителност Дзигон ял месо само един или два пъти. Щом чуят, че монах яде месо, писателите започват да се вълнуват. Колкото по-шокираща е темата, толкова по-заинтригувани ще бъдат читателите. Литературните творби се базират на живота и след това преминават отвъд него. Така неговата история станала известна в обществото. Всъщност ако привързаността наистина е изоставена, няма значение какво яде човек, за да напълни стомаха си.
В Югоизточна Азия или в южните райони на Китай като провинциите Гуандун и Гуанси, някои светски будисти, в разговор, не наричат себе си будисти, сякаш звучи прекалено старомодно. Те казват, че ядат будистка храна или че са вегетарианци, което предполага, че са будисти вегетарианци. Те вземат самоусъвършенстването в Буда за нещо толкова просто. Как може това, че сте вегетарианци, да ви позволи да се самоусъвършенствате в Буда? Всеки знае, че яденето на месо е само една привързаност и едно желание – това е само една привързаност. Това, че сте вегетарианци, премахва само тази привързаност. Все още трябва да премахнете завистта, манталитета за съревнование, привързаността разпаленост, манталитета за самоизтъкване и различни други привързаности; има много човешки привързаности. Само чрез премахването на всички привързаности и желания човек може да завърши своето самоусъвършенстване. Как може някой да се самоусъвършенства в Буда, отказвайки се само от привързаността към яденето на месо? Това твърдение не е правилно.
По въпроса за храната, освен яденето на месо човек не бива да се привързва към каквато и да е друга храна. Същото важи и за други неща. Някои хора казват, че просто обичат да ядат определена храна – това също е желание. След достигането на определено ниво в самоусъвършенстването практикуващият няма да има тази привързаност. Разбира се, нашият Фа се преподава на много високо ниво и чрез включване на различни нива. Невъзможно е човек да достигне това ниво отведнъж. Твърдите, че просто искате да ядете тази определена храна, но когато в самоусъвършенстването ви наистина е настъпил моментът да се откажете от тази привързаност, няма да сте способни да я ядете. Ако я ядете, на вкус тя няма да е добра и вкусът ѝ би могъл да е всякакъв. Когато ходех на работа, столовата на работното ми място постоянно беше на загуба и след време затвори. След като беше затворена, всеки си носеше обяд в работата. Беше неприятно и доста напрегнато храната да се приготвя сутрин. Понякога купувах две кифли, задушени на пара, и парче тофу в соев сос. На теория това би трябвало да е доста лека храна, но непрекъснатата ѝ консумация въпреки това не беше добре, тъй като привързаността трябваше да бъде премахната. Щом видех отново тофу, ми ставаше лошо. Не можех да го ям, когато отново опитвах, и това бе, за да не развия привързаност. Разбира се, това ще се случи само когато някой е достигнал определено ниво в самоусъвършенстването. В началото няма да е така.
Буда школата не разрешава пиенето на алкохол. Виждали ли сте някога Буда да носи кана с вино? Не. Казах, че човек може да е неспособен да яде месо, но след като се откаже от тази привързаност по време на самоусъвършенстването си сред обикновените хора, не е проблем, ако по-късно отново яде месо. След като спре да пие алкохол обаче, не бива да пие отново. Няма ли практикуващият Гонг в тялото си? Различни форми на Гонг и някои свръхестествени способности се показват на повърхността на тялото ви и всички те са чисти. Щом пийнете алкохол, те веднага ще го напуснат. На секундата във вашето тяло няма да остане нищо, тъй като всички те се страхуват от тази миризма. Доста е противно, ако се пристрастите към този навик, защото пиенето на алкохол може да направи човек неразумен. Защо някои велики даоистки практики за самоусъвършенстване изискват пиенето на алкохол? Защото не усъвършенстват Главния дух, а пиенето на алкохол може да накара Главния дух да изгуби съзнание.
Някои хора обичат алкохола колкото живота си. Други се наслаждават на пиенето на алкохол. Трети са вече отровени от пиенето на алкохол и дори не могат да вземат паницата с ориз, без да пият – просто не могат без него. Като практикуващи не бива да сме такива. Пиенето на алкохол определено води към пристрастяване. То е желание и стимулира състоянието на пристрастеност у човека. Колкото повече пие той, толкова повече се привързва към него. Нека помислим за това: като практикуващи не трябва ли да се откажем от тази привързаност? Тя също трябва да бъде премахната. Някой може да си помисли: „Това е невъзможно, тъй като съм отговорен за забавлението на клиентите“ или „Отговорен съм за създаването на бизнес контакти. Не е лесно да се сключи сделка, без да се пие алкохол.“ Бих казал, че не е непременно така. Обикновено когато се сключват бизнес сделки, особено когато се прави бизнес или сделки с чужденци, вие може да поискате газирана вода, друг човек – минерална вода, а трети – бира. Никой няма да ви принуди да пиете алкохол. Вие правите своя собствен избор и пиете колкото искате. Особено сред интелектуалците подобна ситуация се случва рядко. Обикновено е така.
Пушенето също е привързаност. Някои хора казват, че пушенето може да ги освежи, но аз го наричам самозалъгване и мамене на другите. Когато се чувства уморен от работа или писане на нещо, човек може да поиска да си почине, като изпуши една цигара. След като я изпуши, се чувства освежен. Всъщност това не е вярно. Това е, защото си е починал. Човешкият ум може да създаде погрешно впечатление и илюзия, които по-късно наистина могат да се превърнат в представа или погрешно впечатление, че пушенето действително освежава човек. То обаче ни най-малко не може да направи това, нито пък може да има такъв ефект. Пушенето не носи нищо добро на човешкото тяло. Ако човек пуши дълго време, при аутопсията лекарят ще открие, че трахеята и белите му дробове целите са черни.
Не искаме ли ние, практикуващите, да изчистим телата си? Ние трябва постоянно да изчистваме телата си и постоянно да напредваме към високи нива. Въпреки това вие все още слагате това в тялото си – не вървите ли така в посока, противоположна на нашата? Още повече, че това е и силно желание. Някои хора също знаят, че не е добро, но просто не могат да се откажат. Всъщност нека ви кажа, че те нямат правилни мисли, които да ги водят, и за тях няма да е лесно да се откажат по този начин. Като практикуващ защо не го вземете за привързаност, която трябва да бъде изоставена, и да видите дали можете да я изоставите. Съветвам всеки: ако истински желаете да се самоусъвършенствате, трябва да се откажете от пушенето отсега нататък и ви гарантирам, че можете да се откажете. В полето на този клас никой не мисли за пушене на цигари. Ако искате да се откажете, гарантирано е, че ще можете да го направите. Когато отново пушите цигара, вкусът ѝ няма да е нормален. Ако прочетете тази лекция в книгата, тя също ще има този ефект. Разбира се, ако не искате да се самоусъвършенствате, няма да се погрижим за това. Мисля, че като практикуващи трябва да се откажете. Веднъж използвах следния пример: виждали ли сте Буда или Дао да седят с цигара в уста? Как е възможно това? Като практикуващи каква е вашата цел? Не трябва ли да се откажете от това? Затова казах, че ако искате да се самоусъвършенствате, трябва да се откажете от пушенето. То вреди на тялото ви и е желание. Това е точно обратното на изискванията за нашите практикуващи.
Когато преподавам Фа, често повдигам въпроса за завистта. Защо е така? Защото завистта се проявява много силно в Китай. Тя е толкова силна, че се е превърнала в нещо естествено и хората дори не я усещат. Защо хората в Китай имат толкова силна завист? Тя има своите корени. В миналото хората в Китай са били много силно повлияни от конфуцианството и са развили затворен характер. Когато са разгневени или щастливи, те не го показват. Вярват в самоконтрола и търпимостта. Тъй като са свикнали с този начин на поведение, нашата нация като цяло е развила много затворен характер. Безспорно това има своите предимства, като да не се изтъкват нечии силни страни. Но има и недостатъци и може да доведе до негативни странични ефекти. Особено в този период на Края на Дхарма отрицателните му страни са станали по-забележими и могат да насърчат задълбочаването на завистта у човека. Ако се разчуе добра новина за някого, другите веднага ще бъдат обзети от силна завист. Някои хора се страхуват да споменат своите награди или някакви придобивки в работата си или от другаде, за да не се почувстват другите неловко, след като чуят новината. Хората на Запад наричат това „ориенталска завист“ или „азиатска завист“. Целият азиатски регион е малко или много такъв и това се дължи на влиянието на китайското конфуцианство. Особено в Китай това се проявява много силно.
Завистта е по някакъв начин свързана с абсолютния егалитаризъм, който се практикуваше в миналото: в края на краищата, ако небето се сгромоляса, всички трябва да умрат заедно; всеки трябва да има равен дял, ако се случи нещо хубаво; всеки трябва да има еднакво увеличение на заплатата, независимо от процента, с който е увеличена. Този начин на мислене изглежда справедлив: всеки е третиран по еднакъв начин. На практика обаче как може хората да бъдат еднакви? Работата, която вършат, е различна, както и степента, до която изпълняват отговорностите си. В тази Вселена има принцип, който гласи: без загуба няма печалба. За да спечели, човек трябва да загуби. Сред обикновените хора се твърди, че човек няма да спечели нещо, ако не го заработи. Повече работа означава повече печалба, по-малко работа означава по-малко печалба. Колкото повече усилия полага човек, толкова повече заслужава да получи в замяна. В абсолютния егалитаризъм, практикуван в миналото, се твърдеше, че всички са родени равни и че животът след раждането ги променя. Намирам това твърдение за твърде абсолютно. Когато нещо се абсолютизира, то става неправилно. Защо някои хора трябва да се родят мъже, а други – жени? Защо не си приличат? Хората не се раждат еднакви, защото някои се раждат болни или с деформации. От високи нива ние виждаме, че целият живот на човек лежи в друго измерение. Как може да са еднакви? Всички хора искат да са равни. Как може да са равни, ако нещо не е част от живота им? Хората не са еднакви.
Характерът на хората в западните страни е сравнително по-открит. Човек може да каже кога са щастливи или разгневени. Това има своите предимства, но има и своите недостатъци и може да доведе до липса на въздържаност. Тъй като двата вида темперамент са различни по начин на мислене, те водят до различни последствия, когато се прави нещо. Ако китаец бъде похвален от началника си или получи хубави неща, съзнанията на другите ще бъдат неспокойни. Ако получи по-голяма премия, той ще я сложи тайно в джоба си, без да казва на останалите. В наши дни е трудно да бъдеш примерен работник. „Ти си примерен работник. Можеш да се справиш. Трябва да идваш на работа рано сутрин и да си тръгваш късно вечер. Можеш да свършиш цялата работа, тъй като си добър в това. Ние не сме достатъчно добри.“ Хората ще бъдат саркастични и цинични, така че не е лесно дори да бъдеш добър човек.
Ако това се случи в други страни, ситуацията ще е напълно различна. Ако началникът разбере, че този работник е свършил добра работа днес, може да му даде по-голяма премия. Работникът ще брои весело банкнотите пред останалите: „Еха, началникът ми даде толкова много пари днес!“ Той може радостно да каже на останалите за това, без да има последствия. Ако в Китай се случи така, че някой получи допълнително възнаграждение, дори началникът ще каже на този човек да го скрие и да не позволява на другите да видят. В други страни, ако дете получи шестица на контролно, ще тича весело към дома и ще вика: „Получих шестица! Днес получих шестица!“ Детето ще тича към вкъщи по целия път от училището. Съседката ще отвори вратата и ще каже: „Хей, Том, браво! Добро дете!“ Друг съсед може да отвори прозореца си: „Хей, Джак, браво! Добро момче!“ Ако това се случи в Китай, ще бъде бедствие. „Получих шестица, получих шестица!“ Детето тича към дома след училище. Дори преди да е отворил вратата си, съседът вече започва да ругае в къщата си: „Какво толкова, че си изкарал шестица? Самохвалко! Кой не е изкарвал шестица?“ Двата начина на мислене ще доведат до различни резултати. Това може да предизвика нечия завист, тъй като ако някой се справя добре, вместо да се радват за него, хората ще се почувстват некомфортно в съзнанието си. Така може да възникне този проблем.
Преди няколко години беше практикуван абсолютен егалитаризъм и той обърка мисленето и ценностите на хората. Нека ви дам конкретен пример. На работното си място човек може да чувства, че другите не са способни колкото него. Каквото и да прави, се справя добре. Смята се за наистина забележителен. Мисли си: „Имам качества за директор или управител на фабрика, или дори за още по-висока длъжност. Мисля, че мога да бъда дори премиер.“ Началникът също може да казва, че този човек е наистина способен и може да изпълни всичко. Колегите му също казват, че действително е способен и талантлив. Въпреки това може да има друг човек в същата работна група или с когото делят един и същ офис, който е много неспособен и не може да се справи с нищо. Но един ден този некомпетентен човек получава повишение вместо него и дори става негов началник. Той ще чувства в сърцето си, че това е нечестно, и ще се оплаква на началника и колегите си, изпитвайки голямо разочарование и завист.
Казвам ви този принцип, който обикновените хора не могат да разберат: може да смятате, че сте добри във всичко, но го нямате в живота си. Този човек не е добър в нищо, но го има в живота си и ще стане началник. Независимо какво мислят обикновените хора, това е само гледната точка на обикновените хора. От перспективата на по-висш живот, развитието на човешкото общество напредва съобразно специфичен закон за развитие. Следователно това, което човек прави в живота си, не е планирано въз основа на неговите способности. Будизмът вярва в принципа на кармичната отплата. Животът на човек се планира според неговата карма. Без значение колко сте способен, ако нямате Дъ, вероятно няма да имате нищо в този живот. Вие мислите, че друг човек не е добър в нищо, но той има много Дъ. Той може да стане високопоставен служител или да натрупа голямо състояние. Обикновеният човек не може да разбере това и винаги вярва, че трябва да прави точно това, в което е добър. По тази причина той се съревновава и бори през целия си живот със силно наранено сърце. Вероятно е да се чувства много огорчен и уморен, винаги смятайки нещата за несправедливи. Неспособен да се храни или да спи добре, той се чувства тъжен и разочарован. Когато остарее, ще свърши с лошо здраве и ще се проявят всякакви болести.
Следователно нашите практикуващи трябва да бъдат такива дори още по-малко, тъй като практикуващият трябва да следва естествения ход на нещата. Ако нещо е ваше, няма да го загубите. Ако нещо не е ваше, няма да го имате дори ако се борите за него. Разбира се, това не е абсолютно. Ако беше така абсолютно, не би съществувал въпросът за извършването на лоши постъпки. С други думи, има някои нестабилни фактори. Но като практикуващи вие по принцип сте предпазени от Фашън на Учителя. Другите не могат да ви отнемат това, което е ваше, дори да искат. Затова ние вярваме в следването на естествения ход на нещата. Понякога смятате, че нещо трябва да е ваше, и другите също ви казват, че е ваше. Всъщност не е. Може да вярвате, че е ваше, но в крайна сметка то не е. По този начин може да се види дали сте способни да се откажете от него. Ако не можете да го изоставите, е привързаност. Този метод трябва да бъде използван, за да се откажете от привързаността си към личния интерес. Това е въпросът. Тъй като обикновените хора не са просветлени до този принцип, всички те се състезават и се борят за изгоди.
Сред обикновените хора завистта се проявява много силно. Доста ясно изразена е и в общността на самоусъвършенстващите се. Няма уважение сред различните Чигонг практики: „твоята практика е добра“ или „неговата практика е добра“ – правят се както положителни, така и отрицателни коментари. По мое мнение всички те спадат към нивото на лечение на болести и поддържане на здравето. Повечето от тези спорещи помежду си практики принадлежат към хаотични, произлизащи от обладаващи духове или животни практики, и пренебрегват Шиншин. Някой може да е практикувал Чигонг повече от двадесет години, без да развие някакви свръхестествени способности, докато друг ги придобива скоро след като започва да практикува. Тогава този човек ще го сметне за несправедливо: „Практикувах над двадесет години, без да развия никакви свръхестествени способности, а той ги е развил. Какви свръхестествени способности има?“ Този човек ще се разяри: „Той е обладан от дух или животно и има Чигонг лудост!“ Когато Чигонг майстор преподава лекция, някой може да седи там с неуважение: „Какъв Чигонг майстор е това? Дори не ми е интересно да слушам това, което казва.“ Чигонг майсторът може наистина да не е способен да говори добре колкото този човек. Но нещата, за които говори, са само от неговата собствена школа за практикуване. Този човек изучава всичко и е посещавал курсовете на всички Чигонг майстори, и има куп свидетелства за завършени курсове. Наистина той знае много повече от въпросния Чигонг майстор. Но каква е ползата? Всичко това е за лечение на болести и поддържане на здравето. Колкото повече се изпълва с тези неща, толкова по-хаотична и сложна ще става информацията и толкова по-трудно ще бъде да се самоусъвършенства – всичко ще е объркано. Истинското самоусъвършенстване преподава следване на един път и неотклоняване от него. Това се среща и сред истинските практикуващи, тъй като взаимното неуважение и неелиминирането на привързаността към съревнование лесно могат да предизвикат завист.
Нека ви разкажа една история. В книгата „Даване власт на Боговете“ Шън Гонбао смятал, че Дзян Дзъя е стар и неспособен. Но Изначалният Бог на Небесата помолил Дзян Дзъя да даде титли на безсмъртните. Шън Гонбао почувствал в сърцето си, че това е несправедливо: „Защо помолиха него да удостои с титли безсмъртните? Виждате колко съм способен. След като ми отрежат главата, мога да я поставя обратно на раменете си. Защо не помолиха мен да дам титли на безсмъртните?“ Той завиждал толкова много, че винаги създавал проблеми на Дзян Дзъя.
В първоначалния будизъм по времето на Шакямуни се е говорело за свръхестествени способности. В наши дни никой в будизма вече не смее да ги споменава. Ако споменете за свръхестествени способности, ще кажат, че имате Чигонг лудост. „Какви свръхестествени способности?“ Изобщо няма да ги признаят. Защо е така? Понастоящем дори монасите не знаят какво представляват те. Шакямуни имал десет старши ученици, от които за Мудзиенлиен той твърдял, че бил най-добрият в свръхестествените способности. Шакямуни имал и ученици жени, сред които Лиенхуасъ била първа в свръхестествените способности. Същото важало и когато будизмът бил представен в Китай. В историята е имало много монаси с постижения. Когато Бодхидхарма дошъл в Китай, той се возел на тръстиково стъбло, за да прекоси реката. С течение на времето обаче свръхестествените способности били отхвърляни все повече. Главната причина е, че хора като старшите монаси, надзорниците или игумените в храмовете нямат непременно велико вродено качество. Въпреки че са игумени или старши монаси, това са само длъжности на обикновените хора. Те също са практикуващи, само че са професионалисти. Вие се самоусъвършенствате вкъщи като любители. Дали някой ще успее в самоусъвършенстването, зависи изцяло от усъвършенстването на сърцето. Същото важи за всички и никой не може да изостава дори и малко от този стандарт. Но младшият монах, който приготвя храната, може да не е с лошо вродено качество. Колкото повече страда, толкова по-лесно за него е да постигне Отключване на Гонг. Колкото по-удобно живеят старшите монаси, толкова по-трудно е за тях да постигнат състоянието на Отключване на Гонг, тъй като съществува въпросът за преобразуване на кармата. Младшият монах винаги работи усилено и неуморно. Той изплаща по-бързо своята карма и по-бързо става просветлен. Вероятно един ден внезапно ще постигне Отключване на Гонг. С Отключването на Гонг, просветление или полу-просветление, ще се появят всичките му свръхестествени способности. Всички монаси в храма ще дойдат да му задават въпроси и всеки ще го уважава. Но игуменът няма да може да го понесе: „Как бих могъл да продължа да бъда игумен? Какво просветление? Той има Чигонг лудост. Изгонете го оттук.“ Така младшият монах бива изхвърлен от храма. С течение на времето никой в китайския будизъм не смее да спомене свръхестествени способности. Знаете колко способен е бил Дзигон. Той можел да мести дънери от планината Ъмей и да ги изхвърля един по един от кладенец. Въпреки това накрая го прогонили от храма Линин.
Проблемът със завистта е много сериозен, тъй като засяга пряко въпроса дали можете да завършите самоусъвършенстването си. Ако завистта не се премахне, всичко, което сте усъвършенствали, ще стане крехко. Съществува следното правило: ако в хода на самоусъвършенстването завистта не бъде изоставена, вие абсолютно няма да постигнете Праведно достижение. Може би сте чували преди, че Буда Амитаба говорел за отиване в рай с карма. Но това няма да се случи, ако завистта не се изостави. Може да е възможно човек да изостане в някои други незначителни отношения и да отиде в рай с карма за по-нататъшно самоусъвършенстване. Но това е абсолютно невъзможно, ако не бъде изоставена завистта. Днес аз казвам на практикуващите да не затварят очи пред този проблем и да не остават непросветлени до това. Целта, която възнамерявате да постигнете, е да се самоусъвършенствате към високи нива. Привързаността завист трябва да бъде изоставена, затова ѝ обърнах специално внимание в тази лекция.
По отношение на лечението на болести – аз не ви уча да лекувате болести. Никой истински практикуващ Фалун Дафа не бива да лекува заболяванията на другите. Ако лекувате болест, всички неща в тялото ви от Фалун Дафа ще бъдат взети обратно от моя Фашън. Защо на този въпрос се гледа така сериозно? Защото това е явление, което подкопава Дафа. Ще навредите не просто на собственото си здраве. Щом някои хора излекуват заболяване, ще им се прииска да го направят отново. Ще вземат когото им попадне, за да лекуват болестите му и да се самоизтъкват. Не е ли това привързаност? То сериозно ще попречи на човек в самоусъвършенстването.
Много псевдо-Чигонг майстори се възползват от желанието на обикновените хора да лекуват пациенти, след като научат Чигонг. Те ще ви преподадат тези неща и ще твърдят, че чрез излъчване на Чи човек може да лекува болести. Не е ли шега това? Вие имате Чи, другият човек – също. Как може да го излекувате с вашето Чи? Може би неговото Чи ще надделее над вашето! Не съществува ограничение между това и онова Чи. Когато някой развие Гонг в самоусъвършенстване на високо ниво, онова, което той генерира, е високоенергийна материя, която наистина може да лекува, потиска и контролира болестта, но не може да премахне коренната причина. Ето защо, за да третирате истински заболяване и напълно да го излекувате, се изискват свръхестествени способности. За лечението на всяка болест има специфична свръхестествена способност. Що се отнася до свръхестествените способности за лекуване на заболявания, бих казал, че те са над хиляда вида и че има толкова свръхестествени способности, колкото и болести. Без тези свръхестествени способности всичко е безполезно, независимо колко умело е вашето лечение.
През последните години някои хора направиха общността на самоусъвършенстващите се доста хаотична. От онези истински Чигонг майстори, които излязоха в обществото за лекуване на заболявания и поддържане на здравето, или онези, които проправиха пътя в самото начало, кой е учил хората да лекуват пациенти? Те винаги лекуваха болестите ви или ви показваха как да се самоусъвършенствате и как да поддържате форма. Преподаваха ви комплекс упражнения и след това можехте да излекувате своите болести чрез собствената си практика. По-късно псевдо-Чигонг майстори дойдоха сред обществото и предизвикаха голяма бъркотия. Който иска да лекува пациенти с Чигонг, ще привлече обладаване от духове или животни – определено е така. При тогавашните обстоятелства някои Чигонг майстори наистина лекуваха пациенти. Това беше в съзвучие с космическия климат по онова време. Но Чигонг не е умение на обикновените хора и това явление не може да продължава вечно. То беше в резултат на промените в космическия климат по онова време; беше само продукт на онзи период от време. По-късно някои хора се специализираха да учат другите как да лекуват болести и така създадоха бъркотия. Как може обикновен човек да се научи да лекува заболяване за три или пет дни? Някои твърдят: „Мога да лекувам тази или онази болест.“ Нека ви кажа, че всички тези хора носят обладаващи духове или животни. Знаят ли какво се е прикачило към гърбовете им? Имат обладаване от духове или животни, но нито го усещат, нито го знаят. Въпреки това може да се чувстват много добре и да смятат, че са способни.
Истинските Чигонг майстори трябва да преминат през много години на тежък труд в самоусъвършенстването си, за да постигнат тази цел. Когато лекувате пациент, мислили ли сте дали имате тези могъщи свръхестествени способности, за да премахнете неговата карма? Получавали ли сте някога истинско учение? Как е възможно да се научите да лекувате болести за три или пет дни? Как може да излекувате заболяване с ръцете на обикновен човек? Въпреки това такъв псевдо-Чигонг майстор се възползва от вашите слабости и от привързаностите на хората. Не се ли стремите да лекувате болести? Тогава той ще организира курс за лечение, който конкретно ще ви научи на някои лечителски методи като „Чи-игла“, „осветяване със светлина“, „освобождаване на Чи“, „възстановяване на Чи“, така наречените акупресура и метода „сграбчване в ръка“. Има множество методи, целящи да ви вземат парите.
Нека поговорим за метода „сграбчване в ръка“. Това, което сме видели, е следната ситуация. Защо хората се разболяват? Фундаменталната причина за нечия болест и за всичките нещастия на човек е кармата и кармичното поле на черната субстанция. Тя е нещо отрицателно и лошо. Тези зли същества също са нещо отрицателно и всичките са черни. И така, те могат да дойдат, защото тази среда е подходяща за тях. Това е фундаменталната причина за заболяването при човек и най-основният източник на болестта. Разбира се, има и две други форми. Едната е много микроскопично същество с висока плътност, което е като струпване от карма. Другата се среща рядко и все едно се предава по тръбопровод; натрупва се от предците. Има и такива случаи.
Нека поговорим за най-често срещаните заболявания. Някъде в тялото на човек може да има тумор, инфекция, шип и така нататък. Това е така, защото в друго измерение на това място има същество. Това същество е в много дълбоко измерение. Обикновените Чигонг майстори или обикновените свръхестествени способности не могат да го установят; те могат само да видят черното Чи в тялото на човек. Правилно е да се каже, че където има черно Чи, там има заболяване. Черното Чи обаче не е основната причина за болестта. Причината е, че в по-дълбоко измерение там има същество, което създава това поле. Така някои хора говорят за освобождаване и премахване на черното Чи – давайте тогава и освобождавайте колкото искате! Скоро след това то ще се генерира отново, тъй като някои същества са много силни и могат да възстановят Чи веднага щом бъде премахнато; могат да го възстановяват сами. Леченията просто не помагат, независимо как са прилагани.
Според онези, които виждат със свръхестествени способности, там, където има черно Чи, има болестотворно Чи. Лекар по китайска медицина ще открие, че на това място енергийните канали са блокирани, тъй като Чи и кръвта не циркулират и енергийните канали са запушени. За лекар от западната медицина това място може да покаже симптоми на язва, тумор, шип, възпаление и така нататък. Когато се прояви в това измерение, то е в тази форма. След като премахнете това същество, ще откриете, че с тялото в това измерение няма нищо нередно. Независимо дали е дископатия, или ошипяване, след като премахнете това същество и прочистите това поле, ще откриете, че болестта е моментално излекувана. Можете да направите друга рентгенова снимка и ще откриете, че ошипяването е изчезнало. Основната причина е, че това същество е произвеждало този ефект.
Някои хора твърдят, че като ви научат на метода за „сграбчване в ръка“, за три или пет дни ще можете да лекувате болести. Покажете ми вашия метод за сграбчване! Човешките същества са най-слабите, докато това същество е много страховито. То може да контролира ума ви и да ви манипулира лесно, както пожелае. Дори може лесно да сложи край на живота ви. Твърдите, че можете да го сграбчите в ръка. Как го сграбчвате? Не можете да го достигнете с вашите ръце на обикновен човек. Може да протягате безцелно ръце, за да го сграбчите, а то няма да ви обръща внимание и ще се смее зад гърба ви – безсмисленото протягане на ръце е толкова жалко. Ако наистина можете да го докоснете, веднага ще нарани ръцете ви. Това ще бъде истинска рана! Преди съм виждал хора, чиито две ръце изглеждаха нормално на всички прегледи. Нито тялото, нито ръцете им бяха болни, но не можеха да вдигнат ръце и те висяха ето така. Срещал съм такъв пациент: тялото му в друго измерение беше увредено – в този случай той беше наистина парализиран. Ако това ваше тяло е увредено, не сте ли парализиран? Някои ме питат: „Учителю, ще мога ли да практикувам Чигонг? Правена ми е операция за стерилизация“ или „Имам нещо премахнато от тялото.“ Казвам им, че това няма значение, тъй като тялото им в друго измерение не е било подложено на операция, а в Чигонг практиката се действа върху него. Ето защо току-що казах, че когато се опитвате да го сграбчите, то ще ви игнорира, ако не можете да го достигнете. Ако го докоснете, може да нарани ръката ви.
В подкрепа на голямо държавно Чигонг събитие взех със себе си няколко мои ученици, за да участваме в Източните здравни изложения в Пекин. И на двете изложения бяхме най-изтъкнатата практика. На първото изложение нашият Фалун Дафа получи отличието „Знаменита Чигонг школа“. На второто изложение мястото ни беше толкова претъпкано с хора, че просто не можехме да се справим. В другите павилиони нямаше много хора, но нашият беше препълнен. Имаше три редици от чакащи: хората от първата редица бяха тези, които се записваха рано сутринта за сутрешното лечение; втората редица чакаше, за да се запише за следобедното лечение, а третата чакаше за мой автограф. Ние не лекуваме болести. Защо тогава го направихме? Участвахме, за да подкрепим това голямо държавно Чигонг събитие и да допринесем за тази кауза.
Разпределих своя Гонг на учениците, които бяха с мен. Всеки получи част, която представляваше енергийно струпване, състоящо се от над сто свръхестествени способности. Запечатах ръцете им с Гонг, но дори и така ръцете на някои бяха нахапани до кръв или изприщване; това дори се случваше доста често. Тези същества бяха много зли. Мислите ли, че ще смеете да ги докоснете с ръцете на обикновен човек? Освен това не можете да ги достигнете. Няма да се получи без този вид свръхестествена способност. Това е така, защото в друго измерение то ще знае какво искате да направите веднага щом си го помислите. Когато се опитате да го сграбчите, вече ще е избягало. Веднага след като пациентът излезе през вратата, то ще се върне тутакси и заболяването ще се повтори. За да се справите с него се изисква такава свръхестествена способност, при която протягате ръка и „Бам!“ – приковавате го на място. След като направите това, имаме друга свръхестествена способност, наричана някога „Велик метод за хващане на души“, която е дори още по-силна. Тя може да извади Първичния дух на човек и изведнъж този човек няма да може да се движи. Тази свръхестествена способност има своята специфична цел и ние просто се целим в това същество, за да го уловим. Всеки знае, че макар Сан Укон(2) да е смятан за огромен, Татагата може да използва купата в ръката си, за да превърне Сан Укон в нещо много малко, като го покрие с нея. Тази свръхестествена способност може да има този ефект. Независимо колко голямо или малко е това същество, то може да бъде уловено в ръка мигновено и ще стане много малко.
Освен това не е допустимо някой да рови с ръка във физическото тяло на пациента и да извади нещо от него. Това ще внесе смут в умовете на хората в обикновеното човешко общество – нещо абсолютно забранено. Дори да беше възможно, не може да се прави по този начин. Ръката, с която човек действа, е ръката в друго измерение. Да предположим, че някой има сърдечно заболяване. Когато тази ръка се движи към сърцето, за да сграбчи това същество, ръката в друго измерение се придвижва вътре в тялото и то бива хванато моментално. Когато и ръката отвън го сграбчи, двете ръце се затварят и го улавят. То е много свирепо; понякога се движи в ръцете ви и се опитва да ги пробие, а понякога хапе и пищи. Въпреки че изглежда много дребно в ръцете ви, ако го пуснете, ще стане огромно. То не е нещо, което всеки може да докосне. Без тази свръхестествена способност човек ни най-малко не може да го направи. Изобщо не е така просто, както си го представят хората.
Разбира се, може да бъде позволено тази форма на Чигонг лечение да съществува в бъдеще, тъй като в миналото тя винаги е съществувала. Но има условие: този човек трябва да е практикуващ. В хода на самоусъвършенстването на човек му е позволено да направи това за няколко добри хора от състрадание. Но той не може напълно да елиминира тяхната карма, тъй като няма достатъчно велика добродетел. Ето защо пак ще има изпитания, но специфичните болести ще бъдат излекувани. Обикновеният Чигонг майстор не е човек, постигнал Дао в самоусъвършенстването. Той може единствено да отложи заболяванията или може би да ги преобразува. Може да ги трансформира в друго нещастие и при все това дори да не знае за този процес на отлагане. Ако неговата практика усъвършенства Помощното съзнание, това се извършва от Помощното му съзнание. Практикуващите от някои практики изглежда са доста известни. Много известни Чигонг майстори нямат Гонг, защото той расте върху телата на техните Помощни съзнания. С други думи, на някои хора е позволено да правят такива неща в хода на самоусъвършенстването, защото продължават да стоят на това ниво. Практикували са повече от десет години или няколко десетилетия и все още не могат да преминат отвъд това ниво. Така че през целия си живот винаги приемат пациенти. Тъй като стоят на това ниво, им е позволено да го правят. На практикуващите Фалун Дафа е абсолютно забранено да лекуват пациенти. Можете да прочетете тази книга на пациент. Ако той може да я приеме, тя може да излекува болестта му. Но резултатите ще се различават в зависимост от количеството карма на конкретния човек.
Нека поговорим за връзката между болнично и Чигонг лечение. Някои лекари в западната медицина не признават Чигонг и може да се каже, че това важи за повечето от тях. Тяхното мнение е, че ако Чигонг може да лекува заболявания, за какво са ни болници? „Трябва да заместите нашите болници! Тъй като вашият Чигонг може да лекува болести с ръка и без прибягване до инжекции, лекарства или хоспитализиране, няма ли да е хубаво, ако можете да заместите нашите болници?“ Това твърдение не е нито разумно, нито основателно; някои хора не познават Чигонг. Всъщност Чигонг лечението не може да прилича на лечението на обикновените хора, тъй като не е умение на обикновените хора – то е нещо свръхестествено. Тогава как може да бъде позволено нещо свръхестествено като това да се намесва в обикновеното човешко общество в широк мащаб? Буда притежава могъщи способности и може да изличи всички болести на човечеството само с едно махване на ръката. Защо не го направи? Освен това има толкова много Буди. Защо не покажат своето милосърдие, като излекуват заболяването ви? Причината е, че в обикновеното човешко общество трябва да бъде така. Раждане, старост, болест и смърт са просто такива условия. Всички те имат кармични причини и произлизат от кармичната отплата. Трябва да изплатите дълга си, ако го имате.
Ако излекувате нечие заболяване, ще бъде все едно да нарушите този принцип, тъй като тогава човек ще може да върши лоши неща, без да ги изплаща. Как е възможно това? Като самоусъвършенстващи се, когато нямате тази велика способност напълно да разрешите този проблем, ви е позволено да лекувате пациент от състрадание. Тъй като вашето състрадание се е проявило, ви се позволява да го направите. Но ако наистина можете да решите подобен проблем, няма да е позволено да го правите в голям мащаб. В такъв случай вие сериозно бихте подкопали състоянието на обикновеното човешко общество, а това не е позволено. Ето защо заместването на обикновените болници с Чигонг изобщо няма да действа, тъй като Чигонг е свръхестествен Фа.
Ако създаването на Чигонг болници в Китай бъде позволено и много велики Чигонг майстори дойдат, за да извършват лечение, на какво смятате, че ще прилича това? Това няма да бъде позволено, защото всички те поддържат състоянието на обикновеното човешко общество. Ако бъдат създадени Чигонг болници, Чигонг клиники, Чигонг здравни центрове и Чигонг лечебни курорти, лечебната ефективност на Чигонг майсторите ще спадне значително и резултатите от лечението изведнъж няма да са добри. Защо е така? Тъй като правят това сред обикновените хора, техният Фа трябва да е висок колкото този на обикновените хора. Те трябва да останат на същото ниво, на което са обикновените хора. Лечебната им ефективност трябва да бъде същата като тази на болницата. Затова лечението им не работи добре и освен това те се нуждаят от няколко така наречени терапевтични сеанса, за да излекуват заболяване. Обикновено е така.
Със или без Чигонг болници, никой не може да отрече, че Чигонг може да лекува болести. Чигонг е популярен сред обществото от толкова дълго време. Много хора наистина са постигнали целта на излекуване на заболявания и поддържане на здравето чрез своята практика. Независимо дали болестта е била отложена от Чигонг майстор, или по някакъв начин излекувана, така или иначе сега е изчезнала. С други думи, никой не може да отрече, че Чигонг може да лекува болести. Повечето хора, посещавали Чигонг майстори, са със сериозни и сложни заболявания, които не могат да бъдат излекувани в болница. Те отиват при Чигонг майстор, за да опитат късмета си, и накрая болестта е излекувана. Тези, чиито заболявания могат да бъдат излекувани в болница, няма да отидат при Чигонг майстор. Особено в началото всички мислеха така. Следователно Чигонг може да лекува болести, само че не може да бъде прилаган както други неща, които се правят в обществото. Докато широкомащабна намеса е абсолютно забранена, прилагането му в малки размери или под формата на тиха практика, която не оказва голямо влияние, е позволено. Но то няма напълно да излекува болестта – това също е сигурно. Най-добрият начин човек да излекува заболяването си е самият той да практикува Чигонг.
Има и някои Чигонг майстори, които твърдят, че болниците не могат да лекуват болести и че ефективността на лечението им е просто такава и такава. Какво можем да кажем по този въпрос? Разбира се, това засяга причини от много аспекти. По мое мнение основната причина е, че човешките морални ценности са стигнали много ниско ниво и това е довело до множество странни заболявания, които болниците не могат да излекуват. Вземането на лекарства също не е ефективно. Има и много фалшиви лекарства. Всичко това се дължи на степента, до която е пропаднало човешкото общество. Никой не бива да обвинява другите за това, тъй като всеки е наливал масло в огъня. Ето защо всеки ще се натъкне на изпитания в самоусъвършенстването.
Някои заболявания не могат да бъдат установени в болницата, макар хората всъщност да са болни. На някои поставят диагнози с болести, които нямат имена, тъй като никой не ги е срещал досега. Болниците ги наричат „съвременни болести“. Могат ли болниците да лекуват заболявания? Разбира се, че могат. Ако не можеха, защо хората ще вярват в тях и ще ходят там за лечение? Болниците все още могат да лекуват заболявания, но техните средства на лечение принадлежат на нивото на обикновените хора, докато болестите са свръхестествени. Някои болести са много сериозни и поради тази причина болниците изискват ранно лечение, ако човек е с подобно заболяване. Ако стане твърде сериозно, болниците ще са безпомощни, тъй като предозирането на лекарствата може да отрови човек. Настоящите медицински лечения са на същото ниво като нашите наука и технология – всички те са на нивото на обикновените хора. Следователно тяхната ефикасност е само такава. Един въпрос, който трябва да се изясни, е, че нормалното Чигонг лечение и болничното лечение могат само да отложат за остатъка от живота или за по-късно тези изпитания, които са основната причина за заболяванията. Кармата изобщо не се премахва.
Нека поговорим за китайската медицина. Тя е много близка до Чигонг лечението. В древен Китай свръхестествените способности били нещо обичайно за почти всички китайски лекари като онези велики медицински учени Сън Съмяо, Хуатуо, Ли Шъджън и Биен Чуе. Всички те имали свръхестествени способности, които били документирани в медицинските текстове. Но сега тези чудесни части от текстовете често са критикувани. Това, което китайската медицина е наследила, са само рецептите и опитите от изследванията. Древната китайска медицина е била много напреднала и степента на нейния прогрес е бил отвъд този на настоящата медицинска наука. Някои хора може да мислят, че съвременната наука е толкова напреднала със своите компютърни скенери, изследващи тялото отвътре, със своите ултразвук, снимки и рентгенови лъчи. Колкото и да е напреднала модерната апаратура, по мое мнение тя все още е на по-ниско ниво в сравнение с древната китайска медицина.
Хуатуо видял тумор в мозъка на Цаоцао(3) и искал да го оперира. Цаоцао помислил, че Хуатуо възнамерява да го убие и го хвърлил в затвора. В резултат на това Хуатуо умрял в затвора. Когато болестта на Цаоцао се повторила, той си спомнил за Хуатуо и го потърсил, но той вече бил мъртъв. По-късно Цаоцао наистина починал от тази болест. Как е знаел за нея Хуатуо? Той я видял. Това е наша човешка свръхестествена способност, която всички велики лекари в миналото са притежавали. След като Небесното око се отвори, от едната страна човек може да види едновременно четирите страни на човешкото тяло. Той може да види задната, лявата и дясната страна, гледайки отпред. Може да види слой след слой или отвъд това измерение основната причина за заболяването. Способни ли са съвременните медицински средства да го направят? Далеч са от това. Ще им отнеме още хиляда години! Компютърните скенери, ултразвукът и рентгеновите лъчи също могат да изследват вътрешността на човешкото тяло, но апаратурата е твърде обемиста и такива големи неща не са преносими; освен това не работят без електричество. Това Небесно око обаче се придвижва навсякъде, където отиде човек, и не се нуждае от електричество. Как могат да бъдат сравнявани?
Някои хора говорят колко чудесна е съвременната наука. Бих казал, че може и да не е така, тъй като древните китайски билки наистина са могли да лекуват болести. Има много неща, които не са били предадени, но много други не са изгубени и все още се използват сред хората. Когато преподавах лекция в Чичихар, видях човек, който имаше сергия на улицата и вадеше зъби на хората. Лесно можеше да се отгатне, че е от Юга, тъй като не беше облечен като човек от североизток. Не отказваше на никого, който идваше при него. Вадеше зъби на всички, които идваха, и имаше купчина извадени зъби. Целта му не беше да вади зъби, а да продаде течното си лекарство. То излъчваше много гъсти жълти пари. Докато вадеше зъб, той отваряше шишето с лекарството и го поставяше на бузата на пациента, близо до мястото на разваления зъб. Помолваше пациента да вдиша парите на течното жълто лекарство, което почти не се изразходваше. След това затваряше шишето и го слагаше настрана. Изваждаше кибритена клечка от джоба си. Докато говореше за лекарството си, избутваше разваления зъб с клечката и той излизаше. Не беше болезнено. По зъба имаше само няколко кървави петна, но никакво кървене. Помислете всички: ако се използва много сила, кибритената клечка ще се счупи, но той я използваше за вадене на зъб само с лек допир.
Казах, че в Китай все още има неща, предавани сред хората, и прецизните инструменти на западната медицина не могат да се мерят с тях. Нека видим чие лечение е по-добро. Кибритената клечка на този човек може да извади зъб. Ако лекар от западната медицина иска да извади зъб, първо ще инжектира на пациента упойка тук и там. Инжекциите са много болезнени и човек трябва да чака, докато подействат. След това лекарят ще извади зъба с чифт клещи. След много време и усилия, ако не е внимателен, коренът може да се счупи и да остане вътре. Тогава той ще използва чук и длето, за да го извади, което може да накара пациента да потръпне от страх и тревога. По-късно ще използва прецизен инструмент за сондирането. Някои хора ги боли толкова много от сондата, че почти подскачат. Зъбът ще кърви силно и пациентът ще плюе кръв известно време. Според вас чие лечение е по-добро? Чие е по-напреднало? Трябва да гледаме не само външния вид на инструмента, но и неговата ефективност. Древната китайска медицина е била много напреднала и съвременната западна медицина няма да може да я настигне за много години напред.
Древната китайска наука е различна от нашата съвременна наука, която сме научили от Запада, тъй като тя поема друг път, който може да доведе до различно състояние. Следователно не можем да разберем древната китайска наука и технология чрез настоящия си начин на разбиране на нещата. Тъй като древната китайска наука се е фокусирала директно върху човешкото тяло, живота и Вселената, и е изучавала тези неща директно, тя е възприела различен подход. По онова време, когато учениците ходели на училище, те практикували седене в медитация и наблягали на добрата поза. Когато вземали четките за писане, регулирали дишането си и Чи. Всички професии вярвали в изпразване на съзнанието и регулиране на дишането, тъй като състоянието в цялото общество било такова.
Някой беше казал: „Щяхме ли да имаме автомобили и влакове, ако следвахме древната китайска наука? Щяхме ли да имаме съвременната модернизация?“ Бих казал, че не можете да разберете друго състояние от перспективата на тази среда. Трябва да има революция в мисленето ви. Без телевизори, хората щяха да ги имат в челата си и щяха да могат да гледат каквото поискат. Щяха да имат и свръхестествени способности. Без влакове и самолети те щяха да са способни да левитират във въздуха както си седят, без да използват асансьор. Това би довело до различно състояние в развитието на обществото и то не би било непременно ограничено в тази рамка. Летящите чинии на извънземните могат да пътуват напред-назад с невъобразима скорост и да стават големи или малки. Те са възприели друг алтернативен метод на развитие, който е друг научен подход.
(1) Хун – храна, забранена в будизма – бел. прев.
(2) Сан Укон – също известен като „Маймунският крал“, е герой от класическия китайски роман „Пътешествие на Запад“ – бел. прев.
(3) Цаоцао – император на едно от Трите кралства (150 г. – 220 г.) – бел. прев.