---

Преподаване на Фа на срещата в Ню Йорк

Ли Хонгджъ

22 март 1997 г.

Пре­ди ут­реш­на­та кон­фе­рен­ция бих ис­кал да видя дали има­те ня­как­ви въп­ро­си – мо­же­те да ме по­пи­та­те днес.

Практикуващ: Смя­та ли се хар­че­не­то на па­ри­те на съп­ру­га ми за за­гу­ба на Дъ?

Учителят: Връз­ка­та меж­ду съп­руг и съп­ру­га е та­ка­ва, така че този проб­лем не съ­щес­т­ву­ва. Защо пов­ди­га­те този въп­рос сега? За­що­то хо­ра­та са опо­ро­чи­ли тези чо­веш­ки мо­рал­ни прин­ци­пи. В днеш­но вре­ме ня­кои хора про­па­ган­ди­рат жен­с­ки­те пра­ва, ко­е­то е чув­с­т­ви­те­лен въп­рос. Ня­кои каз­ват: „Ние, же­ни­те, стра­да­ме твър­де мно­го; же­ни­те тряб­ва да бъ­дат ос­во­бо­де­ни; мъ­же­те и же­ни­те тряб­ва да са рав­ни; ние, же­ни­те, тряб­ва да сме по-сил­ни.“ Защо се случ­ва това? За­що­то ня­кои мъже се от­на­сят към же­ни­те ужас­но и впос­лед­с­т­вие те се чув­с­т­ват онеп­рав­да­ни. Мога да ви кажа, че ко­га­то това об­щес­т­во за­пад­не, за хо­ра­та е мно­го труд­но да съз­рат фак­то­ри­те, сто­я­щи зад упа­дъ­ка, и как е въз­ник­нал този упа­дък; все­ки оби­ча да дис­ку­ти­ра проб­ле­ма, на­ми­рай­ки се в рам­ки­те на са­мия проб­лем.

Всъщ­ност нека ви кажа, че този вид зас­тъп­ни­чес­т­во за жен­с­ки пра­ва е и нещо, ко­е­то се случ­ва само след като чо­веш­ки­ят род е за­пад­нал. Не ста­ва въп­рос, че мъ­же­те се от­на­сят зле с же­ни­те; по-ско­ро мъ­же­те се от­на­сят зле и с дру­ги мъже, же­ни­те също се от­на­сят зле с дру­ги жени и мъ­же­те се от­на­сят зле с же­ни­те; само че ло­шо­то от­но­ше­ние на мъ­же­те към же­ни­те се за­бе­ляз­ва по­ве­че. Всъщ­ност има и жени, ко­и­то имат власт и се от­на­сят зле с мъ­же­те. Това е при­чи­не­но от мо­рал­ния упа­дък на ця­ло­то об­щес­т­во. Фак­ти­чес­ки връз­ка­та меж­ду мъж и жена е връз­ка меж­ду си­ла­та и неж­ност­та, така че по­тис­ка­не­то на же­ни­те от мъ­же­те се за­бе­ляз­ва по­ве­че. Но нека ви кажа защо твър­дя, че тази си­ту­а­ция е неп­ра­вил­на и че зас­тъп­ни­чес­т­во­то за „не­за­ви­си­мост“ и „са­мос­то­я­тел­ност“ за же­ни­те е неп­ра­вил­но. Хо­ра­та в днеш­но вре­ме ви­на­ги съ­дят за тези от древ­ност­та със за­пад­на­ли­те раз­би­ра­ния на съв­ре­мен­ни­те хора и смя­тат, че в древ­ни вре­ме­на же­ни­те са били по­тис­ка­ни. Всъщ­ност изоб­що не е така, как­то си го пред­с­та­вят съв­ре­мен­ни­те хора. В дре­вен Ки­тай – всъщ­ност в це­лия свят, тъй като за­пад­но­то об­щес­т­во е било съ­що­то – мъ­же­те зна­е­ли как да се от­на­сят със съп­ру­ги­те си и се от­на­ся­ли към тях с раз­би­ра­не и заг­ри­же­ност; же­ни­те също зна­е­ли, че тряб­ва да са вни­ма­тел­ни към съп­ру­зи­те си – това бил на­чи­нът, по кой­то Ин и Ян съ­щес­т­ву­ва­ли съв­мес­т­но. Ако две Ян се съ­бе­рат, те се кон­ф­рон­ти­рат; не се по­лу­ча­ва и ко­га­то се съ­бе­рат две Ин. Ин и Ян прос­то се до­пъл­ват вза­им­но и са за­ви­си­ми едно от дру­го в съв­мес­т­но­то си съ­щес­т­ву­ва­не по този на­чин.

Но в днеш­но вре­ме – по­мис­ле­те: щом за­поч­не да се про­па­ган­ди­ра за пра­ва­та на же­ни­те, те се чув­с­т­ват онеп­рав­да­ни и смя­тат, че тряб­ва да се на­диг­нат. Но как­во се случ­ва то­га­ва? По­я­вя­ват се раз­во­ди, спо­ро­ве, изос­та­ве­ни деца и дру­ги со­ци­ал­ни проб­ле­ми. Фун­да­мен­тал­на­та при­чи­на не е това, дали же­ни­те имат сво­бо­да, а упа­дъ­кът на мо­ра­ла на чо­веш­ко­то об­щес­т­во – не е ли това при­чи­на­та? Това е фун­да­мен­тал­на­та при­чи­на. Ко­га­то се раз­ре­ша­ва един проб­лем, ако това, ко­е­то е ос­нов­но­то, не е раз­ре­ше­но и яв­ле­ни­е­то се раз­ре­ши в рам­ки­те на са­мо­то яв­ле­ние, това може само да до­ве­де до раз­ре­ша­ва­не­то на ста­рия проб­лем, до­ка­то съ­щев­ре­мен­но се по­я­вя­ва нов, и об­щес­т­во­то се раз­ви­ва по все по-из­к­ри­вен на­чин. В днеш­но­то об­щес­т­во мно­го хора пре­це­ня­ват да­ден проб­лем, на­ми­рай­ки се в рам­ки­те на кон­к­рет­ния проб­лем, и се опит­ват да раз­ре­шат да­де­на кри­за чрез войн­с­т­вен под­ход, кой­то ни­ко­га не би мо­гъл да я раз­ре­ши. Чо­веш­ки­ят род не знае защо е ста­на­ло така в пос­лед­но вре­ме. Ко­га­то хо­ра­та пос­то­ян­но раз­г­леж­дат нещо, на­ми­рай­ки се в не­го­ви­те рам­ки, те съз­да­ват вся­как­ви ви­до­ве за­ко­ни, за да на­ло­жат ог­ра­ни­че­ния. Но ко­га­то сър­ца­та на хо­ра­та не са доб­ри, се по­я­вя­ват нови, из­к­ри­ве­ни и по-лоши проб­ле­ми; то­га­ва те съз­да­ват още за­ко­ни. По този на­чин чо­веш­ки­ят род сам прег­раж­да пътя си и нак­рая го прег­раж­да до та­ка­ва сте­пен, че вече няма ни­ка­къв из­ход. Нещо по­ве­че, тези неща во­дят със себе си мно­го, мно­гоб­рой­ни со­ци­ал­ни проб­ле­ми.

Съг­лас­но те­о­ри­я­та за Ин и Ян, же­ни­те би тряб­ва­ло да са де­ли­кат­ни, а не сил­ни. Мъ­же­те са Ян и са сил­ни, до­ка­то же­ни­те са Ин и са де­ли­кат­ни. Ко­га­то сила и де­ли­кат­ност се съ­бе­рат, със си­гур­ност е на­ис­ти­на хар­мо­нич­но. В днеш­но вре­ме не ста­ва въп­рос, че на мъ­же­те им ха­рес­ва да се от­на­сят зле с же­ни­те, а че това об­щес­т­во е за­пад­на­ло. Как­то мъ­же­те, така и же­ни­те се от­на­сят зле с дру­ги­те. Съ­щев­ре­мен­но има­ше смя­на на по­зи­ци­и­те на Ин и Ян в съв­ре­мен­на­та епо­ха и това е най-за­бе­ле­жи­мо в Ки­тай. Пог­лед­не­те ат­ле­ти­те – же­ни­те ви­на­ги пе­че­лят по­ве­че ме­да­ли, до­ка­то при мъ­же­те това е ряд­кост. Прос­то илюс­т­ри­рам въп­ро­са. Защо Ин е мно­го си­лен, а Ян – мно­го слаб във вся­ко едно от­но­ше­ние? Този фак­тор е при­чи­нен от смя­на­та на Ин и Ян. А съ­щес­т­ву­ва и стра­нич­ни­ят ефект от про­па­ган­ди­ра­не­то на така на­ре­че­ни­те жен­с­ки пра­ва. Упа­дъ­кът на об­щес­т­ве­ния мо­рал е при­чи­на­та за про­ме­ни­те в сър­ца­та на хо­ра­та в об­щес­т­во­то. Всъщ­ност дъл­бо­ко в себе си на же­ни­те не им ха­рес­ва тех­ни­те съп­ру­зи да са като овце или като жени, нали така? Те мра­зят това, че съп­ру­зи­те им не са дос­та­тъч­но мъ­жес­т­ве­ни и не мо­гат да са сил­ни и с твърд ха­рак­тер. Но ко­га­то мъ­же­те дейс­т­ви­тел­но ста­нат сил­ни и с твърд ха­рак­тер, же­ни­те не мо­гат да се спра­вят с това. Не е ли така?

Хо­ра­та не зна­ят как да тър­сят фун­да­мен­тал­ни­те при­чи­ни за упа­дъ­ка на всич­ки яв­ле­ния в чо­ве­чес­т­во­то и на всич­ко ос­та­на­ло. Те раз­ре­ша­ват спе­ци­фич­ни­те проб­ле­ми, на­ми­рай­ки се в рам­ки­те на тези проб­ле­ми: ко­га­то тук въз­ник­нат проб­ле­ми, съз­да­ват за­ко­ни; ко­га­то там въз­ник­нат проб­ле­ми, съз­да­ват за­ко­ни; и нак­рая пъ­тят ви е от­ря­зан, ся­каш сте пос­та­ве­ни в клет­ка и не мо­же­те да пом­ръд­не­те. Впос­лед­с­т­вие за­ко­ни­те не мо­гат да пред­ло­жат из­ход. За­ко­но­да­те­ли­те пос­то­ян­но ис­кат да ре­гу­ли­рат дру­ги­те; те не са мис­ли­ли за това, как за­ко­ни­те на свой ред ре­гу­ли­рат и са­ми­те тях. Хо­ра­та стра­дат за­ра­ди това, ко­е­то те сами са си съз­да­ли – не сто­ят ли така не­ща­та? Ето защо вие не бива да след­ва­те те­че­ни­е­то на из­к­ри­вя­ва­не на цен­нос­ти­те на об­щес­т­во­то, да се но­си­те по те­че­ни­е­то или да за­сил­ва­те този про­цес – „Тъй като обик­но­ве­ни­те хора ис­кат да го нап­ра­вят по този на­чин, ние ще след­ва­ме тях­но­то во­да­чес­т­во.“ Ето защо каз­вам, че не може да сме като обик­но­ве­ни­те хора. Те не мо­гат да ви­дят тези неща.

Ис­тин­с­ки­ят из­ход на чо­ве­чес­т­во­то не лежи в из­пол­з­ва­не­то на куп „за­ко­ни“, ко­и­то да при­нуж­да­ват хо­ра­та да спаз­ват пра­ви­ла­та, а в пов­се­мес­т­но­то раз­ви­ва­не на Дъ. Ако мо­ра­лът на хо­ра­та се по­доб­ри, няма да има нищо по­доб­но на това хо­ра­та да се от­на­сят зле с дру­ги­те и те ще се ува­жа­ват вза­им­но – би ли има­ло все още тол­ко­ва мно­го лоши хора? Дори няма да има нуж­да от по­ли­ци­я­та. „Ако сам се дър­жа по-доб­ре, от­кол­ко­то ко­га­то по­ли­ци­я­та ме наб­лю­да­ва, за как­во то­га­ва ще е не­об­хо­ди­ма по­ли­ция?“ Ако все­ки це­не­ше доб­ро­де­тел­та, за как­во биха били нуж­ни за­ко­ни­те? Как­то всич­ки зна­е­те, в дре­вен Ки­тай – било е съ­що­то и по дру­ги час­ти на све­та – ко­га­то чо­веш­ки­ят мо­ра­лен стан­дарт е бил мно­го ви­сок, тези за­ко­ни не са съ­щес­т­ву­ва­ли. Те не са има­ли за­ко­ни! Съ­щес­т­ву­вал е само най-прос­ти­ят Крал­с­ки за­кон. Хо­ра­та из­пол­з­ва­ли мо­ра­ла, за да съ­дят кое е доб­ро и кое лошо. Дали това, ко­е­то сте из­вър­ши­ли, е било пра­вил­но, за­ви­се­ло от мо­рал­ни­те ви цен­нос­ти. „Този чо­век няма доб­ро­де­тел“ – това из­ре­че­ние само по себе си би го осъ­ди­ло. Об­щин­с­ки­те съ­дии също раз­ре­ша­ва­ли дела по този на­чин. Чо­век без доб­ро­де­тел щял да бъде бит с бам­бук, а ако това не било дос­та­тъч­но, щял да бъде обез­г­ла­вен – „Този чо­век вече не е чо­век, да му се от­ре­же гла­ва­та.“ Той бил опо­ро­чил чо­веш­кия мо­рал, така че с него било свър­ше­но. Жи­ве­ей­ки в този свят, хо­ра­та имат чо­веш­ки мо­рал­ни стан­дар­ти и чо­веш­ки за­ко­ни за мо­рал­но по­ве­де­ние. Без тези неща те са прос­то като жи­вот­ни, така че защо да ги па­зим? И не тряб­ва ли да бъ­дат ели­ми­ни­ра­ни? Вече е мно­го труд­но да се пре­о­бър­не мис­ле­не­то на днеш­но­то чо­ве­чес­т­во. Виж­да­те си­ту­а­ци­я­та с же­ни­те, ко­я­то се случ­ва днес. Но не са ли не­ща­та съ­щи­те и в дру­ги об­лас­ти? Има твър­де мно­го со­ци­ал­ни проб­ле­ми в чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Един­с­т­ве­ни­ят из­ход е сър­ца­та на хо­ра­та да се нап­ра­вят пра­вед­ни.

Практикуващ: Мла­ди­те хора ис­кат да се же­нят. При­вър­за­ност ли е това?

Учителят: Тъй като няма мно­го хора в Ки­тай, ко­и­то оти­ват в хра­мо­ве – още по-мал­ко хо­ра­та от бя­ла­та раса и дру­ги ет­но­си – ако бях ста­нал мо­нах и пре­по­да­вах този Фа в хра­мо­ве, щеше да е не­въз­мож­но да се даде въз­мож­ност на тези сред ши­ро­ки­те маси, ко­и­то на­ис­ти­на мо­гат да по­лу­чат Фа, да го по­лу­чат. Тъй като го пре­по­да­дох в об­щес­т­во­то и из­пол­з­вах тази фор­ма, за да ви дам въз­мож­ност да по­лу­чи­те Фа, тряб­ва да въз­п­ри­е­мем ме­тод, кой­то се под­чи­ня­ва на прин­ци­пи­те в това об­щес­т­во, кой­то се при­дър­жа към нор­мал­ния на­чин на жи­вот на хо­ра­та и кой­то също така им поз­во­ля­ва да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват. Така че нап­ра­вих­ме вни­ма­тел­ни под­ред­би, що се от­на­ся до фор­ма­та на пре­по­да­ва­не на Фа и раз­лич­ни­те под­роб­нос­ти.

Ако бях оти­шъл в храм или ма­нас­тир, мо­жех да ос­та­на не­же­нен. Но също така зна­ех, че ще има мно­го хора, ко­и­то ще изу­ча­ват този Фа в бъ­де­ще. В бъ­де­ще все­ки ще знае за него – дали ще сте от бя­ла­та раса, жъл­та­та раса, или ка­къв­то и тип чо­век да сте, със си­гур­ност ще зна­е­те за него. То­га­ва щеше да въз­ник­не ог­ро­мен проб­лем: как­во би ста­на­ло, ако ни­кой вече не встъп­ва­ше в брак? …Те ис­кат да са като мен. Тъй като до­ка­то пре­по­да­вам Фа, аз да­вам и при­мер чрез сво­и­те дейс­т­вия, из­г­леж­да, че как­во­то и да нап­ра­вя – дори на­чи­нът, по кой­то се об­ли­чам – се ко­пи­ра от ня­кои хора. Така че обър­нах осо­бе­но вни­ма­ние на тези неща, било то го­ле­ми или мал­ки. Аз не само пре­по­да­вам пра­ве­ден Фа – са­ми­ят аз тряб­ва да съм пра­ве­ден. Кар­ти­на­та, на ко­я­то нося касая, ще бъде ос­та­ве­на за бъ­де­щи­те прак­ти­ку­ва­щи, чи­е­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не ще за­е­ма ця­ло­то им вре­ме. А пре­по­да­ва­не­то ми на Буда Фа в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во, но­сей­ки за­па­ден кос­тюм, е за пръв път от на­ча­ло­то на Не­бе­то и Зе­мя­та и е без­п­ре­це­ден­т­но. Тъй като Фа е пре­по­да­ден по този на­чин, по фор­ма на­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не тряб­ва да от­го­ва­ря на това об­щес­т­во.

Ако нап­ра­вя нещо пог­реш­но, бъ­де­щи­ят чо­веш­ки род би се про­ме­нил зна­чи­тел­но. Всич­ки зна­е­те, че Бу­ди­те не ядат месо. Има мно­го пъ­ти­ща за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Въп­ре­ки че не всич­ки са така аб­со­лют­ни как­то бу­диз­ма от­нос­но яде­не­то на месо, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то дейс­т­ви­тел­но изис­к­ва да не сте при­вър­за­ни към ме­со­то. Тъй като пре­по­да­вам Фа сред обик­но­ве­ни­те хора и ка­рам са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се да се усъ­вър­шен­с­т­ват сред обик­но­ве­ни­те хора, с тол­ко­ва мно­го хора, ко­и­то го изу­ча­ват, ако аз не ям месо, няма да го ядат и хо­ра­та в бъ­де­ще и на­чи­нът на жи­вот и хра­на­та на чо­веш­кия род ще се про­ме­нят. Но Бо­го­ве­те зна­ят, че ме­со­то на­ис­ти­на може зна­чи­тел­но да под­си­ли чо­веш­ко­то тяло и тази му фун­к­ция не може да бъде за­ме­не­на от ве­ге­та­ри­ан­с­ка­та хра­на – със си­гур­ност е така. Раз­би­ра се, за нас, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, това е раз­лич­но. Точ­но об­рат­но­то – без яде­не­то на месо здра­ве­то на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щия се е дос­та доб­ро, ко­е­то се дъл­жи на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Кол­ко­то до обик­но­ве­ния чо­век, ако не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва и не яде месо, той обе­за­тел­но ще при­до­бие хра­ни­тел­на не­дос­та­тъч­ност – със си­гур­ност е така.

Що се от­на­ся до това да не встъп­ва­те в брак, няма ли с чо­ве­чес­т­во­то да е свър­ше­но, ако няма по­том­с­т­во? Взе­ли сме всич­ко под вни­ма­ние. Ис­ти­на е, че има пра­ви­ло, ко­е­то заб­ра­ня­ва же­нит­ба за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, ко­и­то са ста­на­ли бу­дис­т­ки мо­на­си. Но това не е аб­со­лют­но в дру­ги пъ­ти­ща за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. В ми­на­ло­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е има­ло раз­лич­ни изис­к­ва­ния към хо­ра­та по­ра­ди раз­лич­ни­те ис­то­ри­чес­ки пе­ри­о­ди, раз­лич­ни­те епо­хи на чо­веш­кия род или раз­лич­ни­те пе­ри­о­ди на ци­ви­ли­за­ции на чо­ве­чес­т­во­то.

Цел­та на това да не встъп­ва­те в брак е да се пре­мах­нат две чо­веш­ки неща – же­ла­ни­е­то и сек­су­ал­но­то прив­ли­ча­не. Но това не може да се нап­ра­ви от са­мо­то на­ча­ло, ко­га­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те сред обик­но­ве­ни­те хора, за­що­то все пак е не­об­хо­ди­мо чо­веш­ки­ят род да се раз­м­но­жа­ва. А има­ме тол­ко­ва мно­го хора, ко­и­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в об­щес­т­во­то на обик­но­ве­ни­те хора. Така че ако ис­ка­те са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се да се усъ­вър­шен­с­т­ват в об­щес­т­во­то на обик­но­ве­ни­те хора и ос­вен това все пак да се от­къс­нат от на­чи­на на жи­вот на обик­но­ве­ни­те хора в об­щес­т­во­то… ка­те­го­рич­но не е поз­во­ле­но чо­веш­ко­то об­щес­т­во на­ис­ти­на да из­чез­не! Мис­ли­те, че чо­веш­ки­ят род не е до­бър, но той е част от този наш кос­мос, кой­то се раз­п­рос­ти­ра от най-ви­со­ко­то до най-нис­ко­то, и също така е част от про­яв­ле­ни­е­то на Фа на най-нис­ко­то ниво. Чо­веш­ки­ят род не може да прес­та­не да съ­щес­т­ву­ва. Но няма зна­че­ние, ако вие, като ин­ди­вид, не же­ла­е­те да встъ­пи­те в брак. Това е ли­чен въп­рос и не е пог­реш­но. Но тряб­ва да се от­бе­ле­жи след­но­то: това, че чо­век не встъп­ва в брак, не е при­вър­за­ност. Не тряб­ва по пог­реш­ка да бъ­дем въз­п­ре­пят­с­т­ва­ни от дру­га преч­ка – че чо­век тряб­ва да на­пус­не мир­с­кия свят, за да пос­тиг­не Съ­вър­шен­с­т­во.

Нап­ри­мер хо­ра­та, ко­и­то са след­ва­ли пъ­ти­ща­та за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, пре­да­ва­ни по­ве­че от ня­кол­ко хи­ля­до­ле­тия, не встъп­ват в брак – било то пъ­ти­ща на Буда шко­ла­та, Дао шко­ла­та, пър­во­на­чал­ния ка­то­ли­ци­зъм, хрис­ти­ян­с­т­во­то или оне­зи, ко­и­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в пла­ни­ни­те. Така че това е ста­на­ло при­чи­на хо­ра­та да сфор­ми­рат един въз­г­лед в раз­би­ра­не­то си: щом ня­кой се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, той не може да встъп­ва в брак. Това е зна­чи­мо вме­ша­тел­с­т­во, ко­га­то на­ши­ят Дафа се раз­п­рос­т­ра­ня­ва по све­та днес. Бъ­де­те си­гур­ни да не поз­во­ли­те тази преч­ка да ста­не при­чи­на на­ши­те прак­ти­ку­ва­щи, ко­и­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в мир­с­кия свят, да не встъп­ват в брак. Фор­ма­та, ко­я­то на­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не въз­п­ри­е­ма, има за цел да ви по­доб­ри сред най-слож­на­та гру­па от хора, а не да по­доб­ри само ва­шия По­мо­щен пър­ви­чен дух или да усъ­вър­шен­с­т­ва нещо дру­го. Така че вие тряб­ва да за­ка­ли­те сър­це­то си сред тези най-ком­п­ли­ци­ра­ни обик­но­ве­ни хора. Прак­ти­ку­ва­щи­те, ко­и­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в мир­с­кия свят, тряб­ва да се при­дър­жат към на­чи­на на жи­вот в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во. Това е част от този стег­на­то из­тъ­кан Фа. Раз­би­ра­те ли това, ко­е­то каз­вам? Но сек­су­ал­но­то же­ла­ние и прив­ли­ча­не­то са при­вър­за­нос­ти, ко­и­то не­съм­не­но тряб­ва да бъ­дат ели­ми­ни­ра­ни. Не поз­во­ля­вай­те на тези древ­ни пъ­ти­ща за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не или на ме­то­ди­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в тези древ­ни ре­ли­гии да съз­да­дат пог­реш­но­то схва­ща­не, че ние също тряб­ва да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ме по този на­чин. Слу­ча­ят не е та­къв. Фор­ма­та на на­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не днес е ме­то­дът за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, кой­то ви ос­та­вих, вклю­чи­тел­но раз­лич­ни­те изис­к­ва­ния за на­чи­на, по кой­то този наш Фа се раз­п­рос­т­ра­ня­ва в об­щес­т­во­то днес – всич­ки тези неща са ос­та­вя­ни за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния.

Всич­ки зна­е­те на­ши­те из­рич­ни пра­ви­ла. Нап­ри­мер: ние не се на­мес­ва­ме в по­ли­ти­ка­та; не ос­но­ва­ва­ме кон­к­рет­ни ор­га­ни­за­ции с ад­ми­нис­т­ра­тив­ни цели; не ос­но­ва­ва­ме йе­рар­хии и не при­е­ма­ме пари. Този Фа оп­ре­де­ле­но няма да даде на хо­ра­та офи­ци­ал­ни зва­ния. Няма зна­че­ние как­во пра­ви­те или кол­ко ви­сок е ран­гът ви в об­щес­т­во­то – това няма да се от­ра­зи на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то ви. Това са въп­ро­си на обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во; ва­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не си е ваше са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Тряб­ва да раз­г­ра­ни­чи­те това, ко­е­то пра­ви­те сред обик­но­ве­ни­те хора, от са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то ви – те са две раз­лич­ни неща. Нап­ри­мер, ако ра­бо­та­та, ко­я­то вър­ши­те сред обик­но­ве­ни­те хора, об­ла­го­де­тел­с­т­ва обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во и чо­веш­кия род, вие нат­руп­ва­те доб­ро­де­тел, но не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те – това са две раз­лич­ни неща, така че тряб­ва да сте си­гур­ни, че не ги смес­ва­те за­ед­но. Ня­кои каз­ват: „В ра­бо­та­та си аз нат­руп­вам доб­ро­де­тел и пра­вя доб­ро, така че в бъ­де­ще ще пос­тиг­на Съ­вър­шен­с­т­во.“ Ако чо­век в дейс­т­ви­тел­ност не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, дори да ста­не гла­ва­та или во­да­ча на ре­ли­гия, или дори ако строи хра­мо­ве и из­ди­га ста­туи на Буда, той няма да пос­тиг­не Съ­вър­шен­с­т­во. Това е са­мо­заб­лу­да. Ра­бо­та­та си е ра­бо­та и тя ни­ко­га не може да за­мес­ти са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то; са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не; не­ща­та на обик­но­ве­ни­те хора са си неща на обик­но­ве­ни­те хора. Вър­ше­не­то на раз­ни неща за ре­ли­ги­и­те е съ­що­то като вър­ше­не­то на неща за обик­но­ве­ни­те хора; тези, ко­и­то са се от­да­ли на ре­ли­ги­о­зен жи­вот, не са Буди. Бу­ди­те приз­на­ват сър­ца­та на хо­ра­та, а не ре­ли­ги­и­те. Това са два раз­лич­ни въп­ро­са – не ги бър­кай­те.

Практикуващ: Учи­те­лю, от име­то на уче­ни­ци­те от Шън­джън и Гу­ан­джоу бих ис­кал да ви пре­дам тех­ни­те поз­д­ра­ви. Пре­ди да дой­да, те ме по­мо­ли­ха със си­гур­ност да пре­дам това съ­об­ще­ние.

Учителят: Ка­же­те им, че в сър­це­то си Учи­те­лят про­дъл­жа­ва да мис­ли за всич­ки свои уче­ни­ци.

Практикуващ: Гим­на­зис­ти­те, на ко­и­то им пред­с­тои из­пит за вли­за­не в ко­леж, ста­ват на­ис­ти­на за­е­ти с учи­лищ­на­та си под­го­тов­ка и пра­вят уп­раж­не­ни­я­та по-мал­ко. Как­во тряб­ва да се нап­ра­ви в тази си­ту­а­ция?

Учителят: Това не е проб­лем. Дви­же­ни­я­та в на­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не са до­пъл­ни­тел­но сред­с­т­во за пос­ти­га­не на Съ­вър­шен­с­т­во. Въп­ре­ки че са важ­ни, по-важ­но­то е да усъ­вър­шен­с­т­ва­ме сър­ца­та и съз­на­ни­я­та си. Ако ви­на­ги дъл­бо­ко в себе си се смя­та­те за прак­ти­ку­ващ и ако за пе­ри­од – дори да е мно­го дъ­лъг пе­ри­од – на­ис­ти­на сте твър­де за­е­ти, за да пра­ви­те уп­раж­не­ни­я­та, но дъл­бо­ко в себе си се смя­та­те за прак­ти­ку­ващ и се при­дър­жа­те към изис­к­ва­ни­я­та, ва­ши­ят Гонг все още ще на­рас­т­ва. Но има нещо дру­го – неп­ри­ем­ли­во е, ако мис­ли­те: „То­га­ва, щом Учи­те­лят каза това, вече няма да пра­вим уп­раж­не­ни­я­та.“ Това е пре­ми­на­ва­не в дру­га край­ност. Тъй като има спе­ци­ал­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва, те ще бъ­дат раз­г­ле­да­ни по спе­ци­а­лен на­чин. Това е така, за­що­то Буда Фа е без­г­ра­ни­чен. Как­во оз­на­ча­ва, че Буда Фа е без­г­ра­ни­чен? Той има не­ог­ра­ни­чен брой от на­чи­ни – изо­би­лие от на­чи­ни за спа­се­ние на хо­ра­та, съ­об­раз­но си­ту­а­ци­я­та на все­ки чо­век.

Практикуващ: Учи­те­лю, утре ще бъде ли поз­во­ле­но ви­део зас­не­ма­не?

Учителят: Може би сте чули, че в кон­ти­нен­та­лен Ки­тай мно­го хора изу­ча­ват Фа, кой­то пре­по­да­ва­ме, и аз вече не из­на­сям лек­ции. Нито се сре­щам с уче­ни­ци­те в кон­ти­нен­та­лен Ки­тай. Всъщ­ност не съм се сре­щал с уче­ни­ци­те от кон­ти­нен­та­лен Ки­тай от три го­ди­ни. Но все по­ве­че и по­ве­че хора го изу­ча­ват и това прив­ле­че вни­ма­ни­е­то на об­щес­т­ве­ност­та. Хо­ра­та виж­дат, че мно­зи­на го изу­ча­ват. Нещо по­ве­че, след като го на­у­чат, всич­ки чув­с­т­ват, че той е до­бър. Как­то вие, прак­ти­ку­ва­щи­те, се из­ра­зя­ва­те, след като хо­ра­та го на­у­чат, ста­ват мно­го твър­до ре­ше­ни в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. То­га­ва, щом бро­ят на хо­ра­та ста­не зна­чи­те­лен, това би мог­ло да на­ка­ра хо­ра­та в ки­тайс­ко­то об­щес­т­во да се по­за­мис­лят мал­ко. Мно­зи­на биха пре­це­ни­ли Фа и мен с обик­но­ве­но чо­веш­ко мис­ле­не. Мно­го е труд­но дори да се пра­вят доб­ри неща за хо­ра­та, за­що­то съз­на­ни­я­та им не са пра­вед­ни. Ние се опит­ва­ме да из­бег­нем тези не­нуж­ни неп­ри­ят­нос­ти. Ето защо не­от­дав­на, ко­га­то се срещ­нах с уче­ни­ци в ня­кои дър­жа­ви, им ка­зах да не пра­вят ау­дио- или ви­де­о­за­пи­си. Как­ва беше при­чи­на­та? Да се на­ма­ли раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на тези неща в Ки­тай. Въп­ре­ки че не се на­мес­ва­ме в по­ли­ти­ка­та – така че, раз­би­ра се, тук въп­ро­сът за по­ли­ти­ка не съ­щес­т­ву­ва – лоши хора биха мог­ли да ни нав­ре­дят, като ни ци­ти­рат из­вън кон­тек­с­та, тъй като ис­кат да пре­диз­ви­кат неп­ри­ят­нос­ти. Ос­нов­на­та при­чи­на е да се из­бег­нат неп­ри­ят­нос­ти и така този наш Фа да може да бъде ос­та­вен на чо­ве­чес­т­во­то и на бъ­де­ще­то по пра­ви­лен на­чин и без как­ви­то и да било греш­ки или от­к­ло­не­ние. Ако пре­жи­ве­ем как­ва­то и да било не­нуж­на за­гу­ба, това ще бъде нещо, за ко­е­то ще съ­жа­ля­ва­ме в бъ­де­ще. Не мо­жем да мис­лим само за нас­то­я­ще­то.

Дали ще са зву­ко­за­пи­си или ви­де­о­за­пи­си, те не­съм­не­но няма да ос­та­нат в бъ­де­ще – това е си­гур­но. Как­то зна­е­те, ня­кои от тях сега вече са из­т­ри­ва­ни, то­ест ня­кои ви­де­о­ка­се­ти, нап­ра­ве­ни пре­ди, вече са из­гу­би­ли кар­ти­на­та си, а ау­ди­о­ка­се­ти­те са за­гу­би­ли зву­ка си. Те пос­те­пен­но би­ват из­т­ри­ва­ни. Ня­кои неща не мо­гат да бъ­дат за­па­зе­ни по този на­чин. Ко­га­то дру­ги чуят това, ко­е­то каз­вам, ко­е­то е спе­ци­фич­но за ва­ша­та си­ту­а­ция, за тях не­ща­та ще са раз­лич­ни и ще го раз­бе­рат по раз­ли­чен на­чин. „Джу­ан Фа­лун“ е под­хо­дя­ща за че­те­не от все­ки. Това е си­ту­а­ци­я­та. От вас за­ви­си как­во да нап­ра­ви­те. Не съм дал аб­со­лю­тен от­го­вор от­нос­но това.

Практикуващ: Учи­те­лю, аз съм от Шан­хай. На прак­ти­ку­ва­щи­те от Шан­хай на­ис­ти­на мно­го им лип­с­ва­те. След като се за­вър­нах от пос­лед­на­та меж­ду­на­род­на кон­фе­рен­ция за об­мя­на на опит, им ка­зах, че съм Ви ви­дял, и всич­ки за­поч­на­ха да ро­нят съл­зи. Те ме по­мо­ли­ха да Ви пре­дам тех­ни­те поз­д­ра­ви.

Учителят: Ка­же­те им, че съ­жа­ля­вам, че не оти­дох в Шан­хай пре­ди, ко­га­то пре­по­да­вах прак­ти­ка­та. Тъй като по оно­ва вре­ме ис­ках да ос­та­вя пра­ве­ден път за този Фа, аз не бях като ос­та­на­ли­те Чи­гонг майс­то­ри, ко­и­то се дър­жат като ам­бу­лан­т­ни тър­гов­ци на диви бил­ки по ули­ци­те или ко­и­то ти­чат на­о­ко­ло, тър­гу­вай­ки са­мос­то­я­тел­но. Оти­вах само ко­га­то бях по­ка­нен от мес­т­ни­те Чи­гонг ор­га­ни­за­ции, На­уч­но­из­с­ле­до­ва­тел­с­ко­то Чи­гонг об­щес­т­во⁽¹⁾ или пра­ви­тел­с­т­ве­ни аген­ции. Шан­хай не из­п­ра­ти по­ка­на, така че този въп­рос беше от­ло­жен. Ко­га­то по-къс­но бе из­п­ра­те­на по­ка­на, аз вече бях прес­та­нал да пре­по­да­вам прак­ти­ка­та. Но мно­го съ­жа­ля­вам, че не оти­дох да пре­по­да­вам Фа в този го­лям ки­тайс­ки град. След Пе­кин, Шан­хай е най-го­ле­ми­ят град в Ки­тай. Раз­би­ра се, знам, че сега мно­го хора изу­ча­ват Фа в Шан­хай. Това, ко­е­то ме удов­лет­во­ря­ва, е, че въп­ре­ки че не оти­дох там, спо­ред мен ця­лос­т­но­то раз­п­рос­т­ра­не­ние и раз­ви­тие на Дафа в Шан­хай е ста­бил­но и те са го изу­чи­ли со­лид­но – това е доб­ре.

Практикуващ: Учи­те­лю Ли, аз съм прак­ти­ку­ващ от Пе­кин. Всич­ки прак­ти­ку­ва­щи от Пе­кин Ви из­п­ра­щат поз­д­ра­ви.

Учителят: Тези в Пе­кин и всъщ­ност не само в Пе­кин – съ­що­то се от­на­ся за уче­ни­ци­те в мно­го ре­ги­о­ни – вие също ми лип­с­ва­те. Но се ко­ле­бая да се сре­щам с вас, за­що­то щом го нап­ра­вя, ако един чо­век ме види, само за ня­кол­ко часа ще дой­дат де­сет­ки хора; ня­кол­ко хи­ля­ди души мо­гат да дой­дат за един ден, а на след­ва­щия – по­ве­че от де­сет хи­ля­ди души. Хора от дру­ги ре­ги­о­ни също може да дой­дат – как­то и днес, мно­го хора дой­до­ха от дру­ги ре­ги­о­ни. То­га­ва това би до­ве­ло до ня­кои не­га­тив­ни ре­ак­ции в об­щес­т­во­то, така че не мога да се сре­щам с вас. Но също си мис­ля, че тъй като бях­ме спо­соб­ни да раз­п­рос­т­ра­ним Фа без проб­ле­ми под уп­рав­ле­ни­е­то на една без­ком­п­ро­мис­на со­ци­ал­на сис­те­ма, ние пре­ми­нах­ме един тест в един мно­го те­жък пе­ри­од от ис­то­ри­я­та. Така че във все­ки един бъ­дещ мо­мент в ис­то­ри­я­та ще сме спо­соб­ни да ос­та­нем нес­ло­ми­ми, нали?

Практикуващ: Има­ме уче­ни­ци, ко­и­то са до­нес­ли ко­пия на „Джу­ан Фа­лун“ от Хон­конг и Ки­тай. Мо­жем ли да про­да­ва­ме тези кни­ги в кон­фе­рен­т­на­та зала?

Учителят: Ако има­те ко­пия на „Джу­ан Фа­лун“ под ръка, ис­ка­те да нап­ра­ви­те ня­кои доб­ри неща за хо­ра­та на кон­фе­рен­ци­я­та и да съз­да­де­те удоб­с­т­во за уче­ни­ци­те без кни­га, не мис­ля, че има нещо не­ред­но в това – мо­же­те да го нап­ра­ви­те. Тъй като не тър­си­те сла­ва или ли­чен ин­те­рес, не е проб­лем. Но пре­ди да нап­ра­вим тези неща, нека уве­до­мим от­го­вор­ни­те за това хора в САЩ, за да из­бег­нем дру­ги стра­нич­ни ефек­ти. Не мис­ля, че е проб­лем.

Тези от вас тук, ко­и­то се срещ­на­ха с мен пос­лед­ния път, вече са пре­ми­на­ли през пе­ри­од на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Мис­ля, че сте при­до­би­ли оп­ре­де­ле­но ниво на раз­би­ра­не на Фа и няма да се дър­жи­те бе­зот­го­вор­но. Защо съм тол­ко­ва си­гу­рен? За­що­то зна­е­те как­во пре­по­да­вам. Ние не ис­ка­ме нищо – само сър­ца­та на хо­ра­та. Ако сър­ца­та на тези хора не мо­гат да се про­ме­нят, този Фа няма да е от ни­как­ва пол­за. Ни­как­ва фор­ма на при­ну­да не може да про­ме­ни сър­ца­та на хо­ра­та, така че не сме пос­та­ви­ли това или оно­ва пра­ви­ло и не сме изис­ка­ли да пра­ви­те това или оно­ва – не пра­вим това. Фак­тът, че този Фа е в със­то­я­ние да се раз­вие по здра­вос­ло­вен на­чин, че може да на­ка­ра все по­ве­че хора да го изу­ча­ват и че може да изиг­рае тол­ко­ва доб­ра роля в об­щес­т­во­то, е само за­що­то Фа е вече в сър­ца­та на хо­ра­та, за­що­то те зна­ят как да се дър­жат и за­що­то вече не се нуж­да­ят от това ня­кой да им каз­ва как­во да пра­вят, нито имат нуж­да аз да им каз­вам как­во да сто­рят. Ето защо не съм тол­ко­ва заг­ри­жен за това. Ако един от нас сред тук при­със­т­ва­щи­те не се е спра­вил доб­ре, ос­та­на­ли­те от нас вед­на­га ще го за­бе­ле­жат. Фа е тук; раз­по­ла­га­те с Фа, с кой­то да пре­це­ня­ва­те не­ща­та. Оп­ре­де­ле­но това е на­чи­нът, по кой­то сто­ят не­ща­та.

Практикуващ: Учи­те­лят е каз­вал, че този Фа тряб­ва да се раз­п­рос­т­ра­ни не само сред нас, ки­тай­ци­те, но и сред дру­ги раси. На­дя­ва­ме се, че Учи­те­лят ще ни даде на­път­с­т­вия как да раз­п­рос­т­ра­ним ши­ро­ко този Фа сред дру­ги на­ро­ди.

Учителят: За това също ня­ма­ме спе­ци­фич­но пра­ви­ло. Фа беше пуб­лич­но опо­вес­тен сред хо­ра­та. Към мо­мен­та кни­га­та е пре­ве­де­на на нем­с­ки, япон­с­ки, ко­рейс­ки, френ­с­ки, ан­г­лийс­ки, рус­ки и дру­ги ези­ци. Как­то и да е, мно­го са. Ита­ли­ан­с­ки­ят пре­вод също из­г­леж­да е в ход и се ра­бо­ти уси­ле­но вър­ху пре­во­ди на дру­ги ези­ци.

Пре­во­да­чес­ки­те еки­пи ра­бо­тят над тези неща, за­що­то щом ма­те­ри­а­ли­те са на раз­по­ло­же­ние, хо­ра­та мо­гат да ги че­тат. А кол­ко­то до това как да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва Фа, ня­ма­ме ни­как­ви пра­ви­ла, ко­и­то да оп­ре­де­лят, че това тряб­ва да се нап­ра­ви по този или онзи на­чин. Мис­ля, че смя­та­ме този Фа за до­бър, ко­га­то го раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ме, и така хо­ра­та го це­нят. Имен­но за­що­то е до­бър, вие ис­ка­те да ка­же­те на дру­ги­те за него. Така че на­чи­нът, по кой­то се е раз­п­рос­т­ра­нил този Фа, е бил из­ця­ло от сър­це на сър­це и от чо­век на чо­век. Ос­нов­но това е на­чи­нът, по кой­то той е раз­п­рос­т­ра­ня­ван. В Ки­тай вече има над 20 ми­ли­о­на души, ко­и­то ис­тин­с­ки се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват. Ако се бро­ят и хо­ра­та, ко­и­то ту се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, ту не, по­нас­то­я­щем има 100 ми­ли­о­на души. Но на пръв пог­лед из­г­леж­да, че е тихо и че това е не­поз­на­то за хо­ра­та в об­щес­т­во­то. С дру­ги думи, все­ки го раз­п­рос­т­ра­ня­ва от сър­це на сър­це – ус­т­но и от сър­це. Това вече е сфор­ми­ра­ло дос­та го­ля­мо те­че­ние. Няма спе­ци­ал­ни пра­ви­ла и все­ки го пра­ви по соб­с­т­ве­на воля. Раз­би­ра­те ли как­во имам пред­вид? Ние не пос­та­но­вя­ва­ме ни­как­ви фор­мал­нос­ти, тъй като Буда шко­ла­та пре­по­да­ва спа­се­ние на всич­ки съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва – спа­се­ние на хо­ра­та. Това не оз­на­ча­ва, че оти­ва­те да спа­ся­ва­те хо­ра­та, тъй като все още се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те и оп­ре­де­ле­но не мо­же­те да спа­ся­ва­те хора. Но това, че пред­с­та­вя­те Фа на дру­ги­те, е най-доб­ри­ят на­чин да им по­мог­не­те да по­лу­чат Фа. Хо­ра­та в бъ­де­ще ще зна­ят кол­ко е це­нен. Без зна­че­ние кол­ко пари или кол­ко доб­ри неща да­ва­те на ня­ко­го, това не е тол­ко­ва доб­ро, кол­ко­то ако му да­де­те Фа. Фа може да поз­во­ли на една об­ласт, на една на­ция, на една стра­на или дори на чо­веш­кия род да въз­с­та­но­вят нрав­с­т­ве­ност­та си и да бъ­дат щас­т­ли­ви, мир­ни и в хар­мо­ния. Само с тези неща чо­ве­чес­т­во­то може да се раз­вие по здра­вос­ло­вен на­чин.

Практикуващ: След като на­у­чих Фа­лун Буда Фа, пър­во­то, ко­е­то ис­ках да нап­ра­вя, беше да ра­бо­тя усър­д­но и да вър­ша доб­ра ра­бо­та. Чета кни­га­та, ко­га­то на­ис­ти­на ня­мам как­во дру­го да пра­вя.

Учителят: Не е ли това най-доб­ро­то? Може би ня­кои от не­ща­та, с ко­и­то се сб­лъс­к­ва­те в жи­во­та си, на ра­бо­та или в об­щес­т­во­то, мо­гат да ви по­мог­нат да се по­доб­ри­те по от­но­ше­ние на оп­ре­де­ле­ни ваши при­вър­за­нос­ти. Ко­га­то се из­п­ра­ви­те пред нещо, може би е, за да пре­мах­не­те ваши при­вър­за­нос­ти или да ви се по­мог­не с нещо. Щом чо­век стъ­пи на пътя на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, няма да има нищо слу­чай­но в жи­во­та му от­там на­та­тък. Тъй като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то ви е било сис­те­ма­тич­но аран­жи­ра­но и вре­ме­то не е тол­ко­ва мно­го, не е въз­мож­но да има нещо, ко­е­то да е ин­ци­ден­т­но. Всич­ко е било стрик­т­но аран­жи­ра­но. Не при­е­май­те тези при­вид­но слу­чай­ни и три­ви­ал­ни неща, с ко­и­то се сб­лъс­к­ва­те в ежед­не­ви­е­то си, за слу­чай­ни, за­що­то не може да има мно­го на брой стран­ни неща, ко­и­то да ви се случ­ват, и не мо­же­те да оти­де­те в дру­го из­ме­ре­ние, за да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те – няма да сте спо­соб­ни да по­доб­ри­те сър­це­то и съз­на­ни­е­то си по този на­чин. Все още сте в със­то­я­ние, в ко­е­то сте сред свет­с­ки­те неща, проб­ле­ми­те ви все още са обик­но­ве­ни чо­веш­ки проб­ле­ми, на­чи­нът ви на жи­вот е все още този на обик­но­вен чо­век и не­ща­та, с ко­и­то се сб­лъс­к­ва­те, не са мно­го по-раз­лич­ни от пре­ди. Но ако по­мис­ли­те за това вни­ма­тел­но, те не са съ­щи­те. Всич­ки те се по­я­вя­ват, за да ви поз­во­лят да се по­доб­ри­те в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то.

Практикуващ: Вие пре­по­да­ва­те Джън-Шан-Жен. В оп­ре­де­ле­на си­ту­а­ция ня­кой може да е пре­дал дру­ги­те и в тази си­ту­а­ция сме обе­ща­ли да им по­мог­нем да да­дат урок на този мо­ше­ник.

Учителят: Ето как­во мис­лим, има го също и в кни­га­та. Ко­га­то се из­п­ра­ви­те пред нещо оби­чай­но, ко­е­то ви пра­ви на­ис­ти­на ядо­са­ни, и ис­ка­те да се на­ме­си­те, това не оз­на­ча­ва, че не ви е поз­во­ле­но. При­ем­ли­во е да ка­же­те ня­кол­ко думи, ко­га­то се сб­лъс­ка­те с това. Може би ду­ми­те ви няма да имат ефект, а може би ка­за­но­то от вас няма да е по те­ма­та, за­що­то не мо­же­те да ви­ди­те как­во стои зад тех­ния кон­ф­ликт, то­ест как­ва е тях­на­та кар­мич­на връз­ка. Нап­ри­мер има два­ма души и еди­ни­ят удря дру­гия с юм­рук. Вие си мис­ли­те, че от пер­с­пек­ти­ва­та на обик­но­вен чо­век този, кой­то е на­не­съл уда­ра с юм­рук, не е прав – защо удря с юм­рук онзи чо­век? Но ако вър­не­те вре­ме­то на­зад, ще от­к­ри­е­те, че в пър­ва­та по­ло­ви­на от жи­во­та си или в пре­диш­ния си жи­вот дру­гия чо­век е уда­рил пър­вия. Ко­га­то ние, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, раз­г­леж­да­ме един чо­век, не може да гле­да­ме само един не­гов жи­вот; тряб­ва да гле­да­ме ця­лос­т­но­то му съ­щес­т­во. Този чо­век дъл­жи на дру­гия.

Има ос­но­ва­ние по­ли­ци­я­та да се за­ни­ма­ва с тези неща и това се под­чи­ня­ва на свет­с­ки­те прин­ци­пи, с ко­и­то обик­но­ве­ни­те хора се спра­вят с обик­но­ве­ни хора – тези неща не на­ру­ша­ват ни­как­ви прин­ци­пи. Но бих ка­зал, че са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се тряб­ва да се на­мес­ват по-мал­ко или да се опит­ват изоб­що да не се на­мес­ват, ко­га­то ви­дят тези неща. Защо? За­що­то щом се на­ме­си­те, има ве­ро­ят­ност да се спра­ви­те с това по неп­ра­ви­лен на­чин. Ко­га­то то не би тряб­ва­ло да бъде по този на­чин, но вие, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­ят се, нас­то­я­ва­те да го нап­ра­ви­те по този на­чин, може да об­ра­зу­ва­те кар­ма, като от­ло­жи­те това или го раз­ва­ли­те. Този Бог пър­во­на­чал­но е аран­жи­рал за [този чо­век] да зап­ла­ти за кар­ма­та си в този жи­вот, но сега той не може да я из­п­ла­ти и два­ма­та ще тряб­ва да на­ме­рят въз­мож­ност да пре­ми­нат през това от­но­во. Ето как­во имам пред­вид. Но ако на­ис­ти­на се сб­лъс­ка­те с ужас­ни неща като убийс­т­во или па­леж и ги иг­но­ри­ра­те, това е Шин­шин проб­лем. Вие сте са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, но дори един Бог би се на­ме­сил, нали? И все пак, от дру­га стра­на, обик­но­ве­но на­ши­те уче­ни­ци ряд­ко се на­тък­ват на та­ки­ва неща и дори ни­ко­га не се сб­лъс­к­ват с тях. То­ест, те не са аран­жи­ра­ни за вас в жи­во­та ви, за­що­то не­ща­та тряб­ва да са бла­гоп­ри­ят­ни за по­доб­ря­ва­не­то на ва­шия Шин­шин. Ако тези неща са без­по­лез­ни, при нор­мал­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва на­ши­те уче­ни­ци ряд­ко или поч­ти ни­ко­га не се сб­лъс­к­ват с тях.

А що се от­на­ся до това, да пре­да­деш ня­ко­го или да си обе­щал нещо на обик­но­вен чо­век, всич­ко това са неща на обик­но­ве­ни­те хора. Щом се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, тряб­ва да из­мер­ва­те не­ща­та спо­ред Фа и да се при­дър­жа­те към стан­дар­ти­те на един са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се. Ако из­мер­ва­те всич­ко със стан­дар­ти­те на обик­но­ве­ни­те хора – това „пре­да­тел­с­т­во“ или това „да сте обе­ща­ли нещо на обик­но­вен чо­век“ – не сте ли прос­то обик­но­вен чо­век?

Практикуващ: Всич­ки уче­ни­ци зад гра­ни­ца в САЩ изу­ча­ват скуч­ни­те ес­тес­т­ве­ни на­у­ки с из­вес­т­на при­вър­за­ност.

Учителят: Бих мо­гъл да по­го­во­ря за това утре. Ще ви кажа след­ния прин­цип: ис­то­ри­я­та на чо­веш­кия род и на­у­ка­та на чо­ве­чес­т­во­то всъщ­ност са пог­реш­ни. Ос­но­ва­та на ней­но­то раз­ви­тие, как­то и ос­но­ва­та на ней­но­то раз­би­ра­не за чо­ве­чес­т­во­то, при­ро­да­та и ма­те­ри­я­та, са все пог­реш­ни. И в ре­зул­тат това е до­ве­ло до раз­ру­ха на мо­ра­ла в днеш­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во. Това е зна­чи­те­лен проб­лем; ще по­го­во­ря за него утре. Но тряб­ва да от­бе­ле­жим след­но­то: ако чо­веш­ки­ят род ня­ма­ше ни­как­во поз­на­ние, хо­ра­та ня­ма­ше да са спо­соб­ни да че­тат „Джу­ан Фа­лун“ днес или най-мал­ко­то ня­ма­ше да мо­гат да съз­рат по-вис­ши­те и по-дъл­бо­ки вът­реш­ни зна­че­ния в нея. Така че ве­ро­ят­но не е слу­чай­но и това, че сте при­до­би­ли поз­на­ни­е­то, ко­е­то има­те. Бъ­де­що­то чо­ве­чес­т­во ще се раз­вие на нова на­уч­на ос­но­ва, така че то също ще се нуж­дае от поз­на­ние.

Мис­ля, че като Дафа прак­ти­ку­ва­щи вие по ес­тес­т­вен на­чин ще зна­е­те как­во да пра­ви­те, ко­га­то му дой­де вре­ме­то. Ве­ро­ят­но тези неща също не са слу­чай­ни. Така че сега прос­то тряб­ва да изу­ча­ва­те това, ко­е­то би тряб­ва­ло да изу­ча­ва­те, и да не го смя­та­те за нещо, към ко­е­то сте при­вър­за­ни. Чух, че сту­дент, прак­ти­ку­ващ, на­пус­нал учи­ли­ще, за­що­то из­вър­шил нещо неп­ра­вил­но, ко­га­то за пър­ви път до­шъл в САЩ. Бих ка­зал, че може и да е нап­ра­вил нещо пог­реш­но в на­ча­ло­то, но сега уве­ли­ча­ва пре­диш­на­та си греш­ка. Тъй като ста­на­ло­то – ста­на­ло, не съз­да­вай­те умиш­ле­но труд­нос­ти за жи­во­та си в бъ­де­ще – ня­кои от греш­ки­те, ко­и­то сте нап­ра­ви­ли, не мо­гат да бъ­дат ко­ри­ги­ра­ни по съ­щия на­чин. В сър­це­то си зна­е­те, че сте пос­тъ­пи­ли пог­реш­но, зна­е­те, че няма да пос­тъ­пи­те така в бъ­де­ще и ко­га­то се стиг­не до тези въп­ро­си, до­ка­то се спра­вя­те по-доб­ре в бъ­де­ще и ус­пеш­но ком­пен­си­ра­те това, ще е при­ем­ли­во. То­га­ва не мис­ля, че има проб­лем. По тези въп­ро­си не изис­к­ва­ме да се вър­не­те на­зад, за да вър­не­те не­ща­та в ста­ро­то им по­ло­же­ние и да зап­ла­ти­те за ми­на­ло­то, за­що­то сте пос­тъ­пи­ли пог­реш­но – няма да го нап­ра­вим по този на­чин. С дру­ги думи – не си съз­да­вай­те труд­нос­ти в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то и в жи­во­та. На уча­щи­те сега мо­жем само да ка­жем да учат доб­ре – тъй като сте уча­щи, тряб­ва да учи­те доб­ре.

Дори ако вър­ши­те ня­ка­къв друг вид ра­бо­та, тъй като това е ра­бо­та в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во и от пер­с­пек­ти­ва­та на не­го­ви­те прин­ци­пи тя об­с­луж­ва чо­веш­ко­то об­щес­т­во в това из­ме­ре­ние, то вие тряб­ва да вър­ши­те доб­ре и нея. Това е, за­що­то чо­веш­ки­ят род също е про­яв­ле­ние на жи­во­та на най-нис­ко­то ниво на Дафа на кос­мо­са.

Практикуващ: Учи­те­лю, от име­то на прак­ти­ку­ва­щи­те от Гер­ма­ния, бих ис­кал да Ви пре­дам на­ши­те по­чи­та­ния.

Учителят: Ви­дях по­ка­на­та от Гер­ма­ния. Ру­сия също из­п­ра­ти по­ка­на ми­на­лия но­ем­в­ри, ко­га­то беше сту­де­но. Ко­га­то се пос­топ­ли, ще на­ме­ря вре­ме да оти­да.

Практикуващ: Учи­те­лю, емиг­ри­рах в Япо­ния. Ви­на­ги сме ис­ка­ли да дой­де­те в Япо­ния, ако има­те въз­мож­ност в бъ­де­ще.

Учителят: Ко­га­то из­на­сях лек­ции в Гу­ан­джоу, при­със­т­ва­ше чо­век от Япо­ния. След това той се за­вър­на в Япо­ния и съб­ра ня­кол­ко души, всич­ки от ко­и­то бяха япон­ци. Оче­вид­но всич­ки оне­зи, ко­и­то за­поч­на­ха да изу­ча­ват, бяха въз­рас­т­ни хора. След пе­ри­од на изу­ча­ва­не той все още не мо­же­ше да се от­ка­же от Чи­гонг, кой­то бе прак­ти­ку­вал в ми­на­ло­то, така че ни­ко­га не сме осъ­щес­т­вя­ва­ли кон­такт с него. Тъй като всич­ки оне­зи хора, ко­и­то бе обу­чил, също не бяха чис­ти, не сме се свър­з­ва­ли с него.

Практикуващ: Моят съп­руг е япо­нец, но мно­го ха­рес­ва Дафа. Той мис­ли, че Дафа е мно­го до­бър.

Учителят: Може би има кул­тур­но раз­ли­чие. Но мис­ля, че ако япон­ци­те на­ис­ти­на мо­гат да изу­ча­ват Дафа, ще им бъде по-лес­но, от­кол­ко­то на хо­ра­та от бя­ла­та раса, тъй като хо­ра­та от Из­то­ка имат съ­щия на­чин на мис­ле­не; за­пад­ня­ци­те имат раз­ли­чен на­чин на мис­ле­не. Но след като хо­ра­та от За­па­да за­поч­на­ха да изу­ча­ват Дафа, те също се спра­вят дос­та доб­ре. Бил съм в Япо­ния вед­нъж, но само за да видя как се спра­вят япон­ци­те.

Практикуващ: Ако в бъ­де­ще този Дафа ста­не Фа в сър­ца­та на хо­ра­та, как ще сто­ят не­ща­та в сфе­ра­та на об­щес­т­ве­ни­те на­у­ки като фи­ло­со­фи­я­та и ли­те­ра­ту­ра­та?

Учителят: Всич­ко ще се про­ме­ни. И ще бъде на­пъл­но ново. Раз­би­ра­не­то на хо­ра­та за това об­щес­т­во, за чо­ве­чес­т­во­то и за всич­ко ще се пре­о­бър­не. Така сега мно­го от на­ши­те уче­ни­ци в Пе­кин зна­ят, че са раз­лич­ни от дру­ги­те хора, и раз­п­рос­т­ра­ня­ват на­о­ко­ло след­но­то: „Ние сме но­во­то чо­ве­чес­т­во.“ Раз­би­ра се, аз не под­к­ре­пям ка­за­но­то от тях – прос­то пре­да­вам иде­я­та. Не­съм­не­но ще бъде раз­лич­но от на­чи­на, по кой­то днеш­ни­те хора мис­лят и по кой­то раз­би­рат не­ща­та – със си­гур­ност ще е така. Като про­дъл­жа­ва­те да изу­ча­ва­те този Фа в дъл­бо­чи­на, ще има­те ново раз­би­ра­не за всич­ко. Тези от вас, ко­и­то при­със­т­ват тук, имат от­но­си­тел­но ви­со­ки про­фе­си­о­нал­ни зва­ния, а мно­зи­на са сту­ден­ти, ко­и­то след­ват в чуж­би­на. Ко­га­то пос­те­пен­но из­пи­та­те това и го об­мис­ля­те, ще от­к­ри­е­те, че ва­ше­то раз­би­ра­не за всич­ко, свър­за­но с чо­веш­кия род, се про­ме­ня. При­чи­на­та е, че как­то ка­зах, раз­ви­ти­е­то на чо­веш­кия род, раз­би­ра­не­то на чо­ве­чес­т­во­то за не­го­во­то на­ча­ло и про­из­ход – те­о­ри­я­та за ево­лю­ци­я­та изоб­що не съ­щес­т­ву­ва – и не­го­во­то раз­би­ра­не за ма­те­ри­я­та, за все­ле­на­та, за жи­во­та, за све­та пред нас и за това кос­ми­чес­ко прос­т­ран­с­т­во, са все раз­ви­ти на пог­реш­ни ос­но­ви.

Практикуващ: Кога Глав­ни­ят дух вли­за…

Учителят: Обик­но­ве­но Глав­ни­ят дух вли­за не мно­го пре­ди раж­да­не­то, но спе­ци­фич­но­то вре­ме не е фик­си­ра­но. Може да бъде миг пре­ди раж­да­не­то или дъл­го пре­ди него – по­ло­вин ме­сец, ме­сец или дори по-рано – всич­ко това е въз­мож­но.

Практикуващ: Как­во е виж­да­не­то на Учи­те­ля от­нос­но кло­ни­ра­не­то на хора от хора?

Учителят: Ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то няма мо­рал­ни нор­ми, ще нап­ра­ви как­во­то и да било. След като та­къв тип чо­век се роди, той няма кон­цеп­ция за ро­ди­те­ли и кон­цеп­ция за чо­веш­ка ети­ка и мо­рал – това е страш­но. Той дори може да кло­ни­ра съ­щия чо­век, за да за­ме­ни този чо­век и да го убие. Тези неща се по­я­вя­ват само след упа­дъ­ка на мо­ра­ла на чо­веш­кия род. Но не мис­ля, че кло­ни­ра­не­то на хора ще се слу­чи, за­що­то Бо­го­ве­те няма да го поз­во­лят. Дори и ако се нап­ра­ви кло­нинг, той няма да е този чо­век – само де­мон може да вле­зе в него, за­що­то Бо­го­ве­те няма да му да­дат Пър­ви­чен дух.

Практикуващ: Ако хора от сме­се­на раса се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, в кой рай ще оти­дат?

Учителят: Що се от­на­ся до хо­ра­та, тези от сме­се­на раса вече ня­мат ко­рес­пон­ди­ра­щи чо­веш­ки раси на Не­бе­то. Ако са са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се, тех­ни­ят вън­шен об­лик вече няма зна­че­ние и всич­ко за­ви­си от Пър­вич­ния дух на чо­ве­ка. Ако Пър­вич­ни­ят му дух е от бя­ла­та раса, той е бял; ако Пър­вич­ни­ят му дух е от жъл­та­та раса, той е жълт; ако Пър­вич­ни­ят му дух е от чер­на­та раса, той е че­рен. Въп­ро­сът стои по раз­ли­чен на­чин, ако той се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва.

Практикуващ: Може ли чо­век от сме­се­на раса да ус­пее в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то?

Учителят: Дали ня­кой може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва и дали може да ус­пее в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то са все неща, за­ви­се­щи из­ця­ло от са­мия чо­век. Ако чо­век от сме­се­на раса може да е упо­рит в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, той може да пос­тиг­не Съ­вър­шен­с­т­во по съ­щия на­чин. Ко­га­то ус­пее в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, не­го­ви­ят Пър­ви­чен дух ще се за­вър­не там, от­къ­де­то е до­шъл.

Практикуващ: Как­во ка­зах­те пос­лед­ния път, че е за­гу­бил един чо­век от сме­се­на раса?

Учителят: Той е за­гу­бил тя­ло­то, ко­е­то идва от вър­ха на­до­лу до­тук. Нека го кажа по този на­чин: хо­ра­та от жъл­та­та раса имат хора от жъл­та­та раса там горе и хо­ра­та от бя­ла­та раса имат хора от бя­ла­та раса там горе. Той е за­гу­бил тази ниш­ка.

Практикуващ: Ка­зах­те, че бе­бе­то при­до­би­ва Пър­ви­чен дух само след като се роди. Сле­до­ва­тел­но вяр­но ли е, че не съ­щес­т­ву­ва жи­вот по вре­ме на бре­мен­ност­та? Моля, обяс­не­те.

Учителят: Това не е ис­ти­на. Вся­ко едно нещо… Каз­вал съм, че ко­га­то вся­ко едно нещо се съз­да­де, в него вли­за жи­вот. Из­де­лие, нап­ра­ве­но във фаб­ри­ка, вся­ко едно нещо – виж­да­те ги по този на­чин, но въп­ре­ки това те всич­ки са живи. Ко­га­то ем­б­ри­о­нът е мно­го мъ­ни­чък в тя­ло­то на май­ка­та – в мо­мен­та, в кой­то това мал­ко къс­че плът се съз­да­де – той вече е жив. И така, как може да е жив без Пър­ви­чен дух? Без Пър­ви­чен дух, той са­ми­ят все пак има жи­вот. Това е така, за­що­то при хо­ра­та, ос­вен са­ми­те тях…не го­во­ре­ше ли са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то в ми­на­ло­то за три­те души и се­дем­те духа? Раз­би­ра се, ка­за­но­то от тях не беше спе­ци­фич­но. Прос­то ви пре­да­вам иде­я­та, то­ест ос­вен ва­шия Пър­ви­чен дух, тя­ло­то ви съ­дър­жа и дру­ги еле­мен­ти, ко­и­то фор­ми­рат чо­веш­ки жи­вот. Само по себе си ва­ше­то фи­зи­чес­ко тяло също има жи­вот с об­ра­зи­те на ва­ши­те ро­ди­те­ли – об­ра­зи­те на ба­ща­та и май­ка­та са също живи. Чо­веш­ко­то тяло по­на­ча­ло е мно­го слож­но.

Практикуващ: То­га­ва смя­та ли се абор­тът за убийс­т­во?

Учителят: Точ­но така. Аборт по вре­ме на бре­мен­ност е убийс­т­во. Няма зна­че­ние ка­къв е ста­нал чо­веш­ки­ят мо­рал, дали чо­ве­чес­т­во­то или не­го­ви­те за­ко­ни го поз­во­ля­ват – за­ко­ни­те не мо­гат да пред­с­тав­ля­ват Бо­го­ве­те; ако сте уби­ли, зна­чи сте уби­ли. Може да ос­по­ри­те, че спо­ред за­ко­на не сте уби­ли – това го каз­ват хо­ра­та. От­к­рих­ме, че в прос­т­ран­с­т­во­то, об­г­раж­да­що ро­дил­ни­те до­мо­ве, има мно­го бе­бе­та, ко­и­то ня­мат къде да оти­дат – имат лип­с­ва­щи час­ти от тя­ло­то или са със за­вър­ше­ни тела, но всич­ки те са мла­ди, мал­ки жи­во­ти на бе­бе­та. Пър­во­на­чал­но тези жи­во­ти са се пре­ро­ди­ли и може би са има­ли соб­с­т­ве­но бъ­де­ще, и може би са щели да жи­ве­ят оп­ре­де­лен брой го­ди­ни и след това да вля­зат в друг ци­къл на пре­раж­да­не. Но вие сте го уби­ли, пре­ди дори да се е ро­ди­ло. То­га­ва то тряб­ва да се мъчи бо­лез­не­но през тези дъл­ги го­ди­ни – това мал­ко съ­щес­т­во, съв­сем само; тол­ко­ва е тъж­но! То тряб­ва да чака, до­ка­то всич­ки го­ди­ни на Зе­мя­та, да­де­ни му от Не­бе­то, из­ми­нат, и само то­га­ва ще може да вле­зе в след­ва­щия ци­къл на пре­раж­да­не. Така че из­вед­нъж вие го пос­та­вя­те в една тол­ко­ва бо­лез­не­на си­ту­а­ция – мо­же­те ли да ка­же­те, че това не е убийс­т­во? Нещо по­ве­че, кар­ма­та е дос­та го­ля­ма.

Практикуващ: С та­ка­ва кар­ма, може ли чо­век все още да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва?

Учителят: Да, раз­би­ра се, че може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва. Но, как­то съм каз­вал, Дафа на кос­мо­са е все­об­х­ва­тен. Ко­га­то се пог­лед­не от едно оп­ре­де­ле­но ниво, Фа ста­ва аб­со­лю­тен. Раз­лич­ни­те нива имат раз­ли­чен Фа и кол­ко­то по-ви­со­ко е ни­во­то, тол­ко­ва по-ясно е раз­би­ра­не­то за прин­ци­пи­те. Това е така, за­що­то ако на­ис­ти­на мо­же­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те до Съ­вър­шен­с­т­во, те със си­гур­ност ще ста­нат съ­щес­т­ва във ва­ша­та все­ле­на. То­га­ва ня­кои хора мис­лят: „В та­къв слу­чай, нека не се тре­во­жим за убийс­т­во­то.“ Кой­то мис­ли по този на­чин, оп­ре­де­ле­но не може да ус­пее в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. А ако не ус­пе­е­те в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, няма да е по си­ли­те ви да зап­ла­ти­те за оне­зи жи­во­ти, ко­и­то сте уби­ли. Раз­би­ра­те ли как­во каз­вам? Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то може да ком­пен­си­ра за тези неща, при ус­ло­вие, че е ис­тин­с­ко са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. След пос­ти­га­не­то на Съ­вър­шен­с­т­во, кар­мич­ни­ят из­ход ще бъде оп­ре­де­лен.

Практикуващ: Ако абор­тът е из­вър­шен пре­ди два­де­сет го­ди­ни, ко­га­то не съм била доб­ре за­поз­на­та и е било поз­во­ле­но, как­во ста­ва сега, ако се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вам с тол­ко­ва мно­го кар­ма?

Учителят: Прос­то се фо­ку­си­рай­те вър­ху са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Всъщ­ност по от­но­ше­ние на мно­го от нас, кой знае как­во сме нап­ра­ви­ли и в кой жи­вот по вре­ме на мно­го­то си жи­во­ти; и кой знае кол­ко мно­го кар­ма сме дъл­жа­ли във все­ки един жи­вот. Днеш­ни­те хора всич­ки са стиг­на­ли до това по­ло­же­ние на кар­ма вър­ху още кар­ма; хора без кар­ма не съ­щес­т­ву­ват. Оче­вид­но няма чо­век, кой­то да не е от­нел жи­вот; убийс­т­во­то не се от­на­ся неп­ре­мен­но до уби­ва­не­то на хора. Тъй като ние мо­жем да ви спа­сим и тъй като сте спо­соб­ни да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те и сте по­лу­чи­ли Фа, не мис­ле­те за тези неща. Прос­то се фо­ку­си­рай­те вър­ху са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то и аз ще се пог­ри­жа [за това]. Ако пос­тиг­не­те Съ­вър­шен­с­т­во, този въп­рос ще е доб­ре уре­ден.

Практикуващ: Ня­кол­ко уче­ни­ци на Фа­лун Дафа от Гер­ма­ния са лов­ци. Те каз­ват, че ли­си­ци об­ла­да­ват чо­веш­ки тела и не са доб­ри. Все още не съм при­ел това.

Учителят: Няма да го­во­рим за ли­си­ци­те сами по себе си. Въз­мож­но е те да не съ­щес­т­ву­ват в бъ­де­ще. Но като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се, тряб­ва да се опи­та­ме да не из­вър­ш­ва­ме убийс­т­ва. Ос­вен това, ние има­ме ми­ло­сър­дие. Що се от­на­ся до об­ла­да­ва­не­то от ли­си­ци, мно­го ли­си­ци са при­до­би­ли ня­кои не­о­бик­но­ве­ни спо­соб­нос­ти; ня­кои ли­си­ци ня­мат не­о­бик­но­ве­ни спо­соб­нос­ти и не мо­гат да об­ла­да­ват чо­веш­ки тела.

Практикуващ: Ще има ли нуж­да бъ­де­що­то чо­ве­чес­т­во да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва на­го­ре?

Учителят: До­ка­то бъ­де­що­то чо­ве­чес­т­во се по­я­ви, поч­ти всич­ки вие ще сте за­вър­ши­ли са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, но това [вре­ме] също ще дой­де ско­ро. Зву­ко­за­пи­си­те и ви­де­о­за­пи­си­те няма да бъ­дат ос­та­ве­ни на хо­ра­та в бъ­де­ще и те няма да зна­ят как из­г­леж­дам. Ня­кои хора каз­ват, че съм раз­к­рил мно­го от не­бес­ни­те тай­ни. Всъщ­ност бъ­де­щи­те хора не са чули мо­е­то пре­по­да­ва­не на Фа. Хо­ра­та по ули­ца­та сега не зна­ят и не са чули Фа. Раз­би­ра се, ако на­ис­ти­на се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, пос­тиг­не­те Съ­вър­шен­с­т­во и си за­ми­не­те, аз пре­по­да­вам Фа на Бо­го­ве. Така че не­бес­ни­те тай­ни не са раз­к­ри­ти на хо­ра­та. Хо­ра­та на бъ­де­ще­то ще нав­ля­зат в прек­ра­сен пе­ри­од и ще имат дос­та бла­гос­ло­вии. За тях ще бъде от­но­си­тел­но по-труд­но да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, тъй като в една доб­ра сре­да няма да има тол­ко­ва мно­го стра­да­ние. Така че са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то изоб­що няма да е лес­но. Но от дру­га стра­на, това също ще бъде нор­мал­но – чо­веш­ки­ят свят няма да е тол­ко­ва су­ров или тол­ко­ва лош и това ще бъде пе­ри­од за нор­мал­но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не.

Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е пъл­но с труд­нос­ти. И те не се ог­ра­ни­ча­ват до труд­нос­ти­те, ко­и­то по­на­ся­те. Каз­вал съм го пре­ди: „Не­по­но­си­мо сту­де­но е на вър­ха.“ Това, ко­е­то каз­вам, е раз­лич­но от това, ко­е­то каз­ват обик­но­ве­ни­те хора. То­ест, ко­га­то се из­диг­нат ва­ше­то ниво и ва­ши­ят Гонг, [ко­га­то] всич­ко ваше съ­от­вет­но се по­доб­ри и на­чи­нът ви на мис­ле­не също се про­ме­ни, ще от­к­ри­е­те, че из­к­лю­чи­тел­но мал­ко хора имат нещо общо, за ко­е­то да го­во­рят с вас. В този сми­съл ще се по­чув­с­т­ва­те мно­го са­мот­ни и ще усе­ти­те един вид стра­да­ние в себе си. То­га­ва, на­ред с това идва едно със­то­я­ние: ще из­г­леж­да, че има­те по-мал­ко за каз­ва­не и по-мал­ко кон­так­ти с обик­но­ве­ни­те хора, дори и с чле­но­ве­те на ва­ше­то се­мейс­т­во – със си­гур­ност ще е така. Но всич­ко това е нор­мал­но. Ние прос­то да­ва­ме най-доб­ро­то от себе си, за да ба­лан­си­ра­ме тази връз­ка. Това е така, за­що­то вие на­ис­ти­на не мо­же­те да бъ­де­те смя­та­ни за обик­но­ве­ни хора. Тъй като сте Бо­го­ве и тъй като вече не сте обик­но­ве­ни хора… В ми­на­ло­то щом мо­на­хът, кой­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал, на­пус­нел мир­с­кия свят, той бил на­по­ло­ви­на Бог – раз­би­ра се, днеш­ни­те мо­на­си не са Бо­го­ве, нито при­те­жа­ват това ка­чес­т­во. Защо се каз­ва­ло, че щом на­пус­нел мир­с­кия свят, той бил на­по­ло­ви­на Бог? В ми­на­ло­то щом ня­кой, кой­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал, на­пус­нел мир­с­кия свят, той пре­къс­вал всич­ки свет­с­ки връз­ки. Мис­ли­те ли, че той все още би бил чо­веш­ко съ­щес­т­во? Раз­би­ра се, че не би мо­гъл да бъде съ­щи­ят като едно чо­веш­ко съ­щес­т­во. Хо­ра­та не мо­гат да жи­ве­ят без тези обик­но­ве­ни чо­веш­ки емо­ции. След като сте се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли и ис­тин­с­ки сте се по­доб­ри­ли, ще от­к­ри­е­те, че не сте при­вър­за­ни към това, към ко­е­то са при­вър­за­ни хо­ра­та, и че смя­та­те това, за ко­е­то те оби­чат да го­во­рят, за на­ис­ти­на скуч­но.

То­га­ва не­съм­не­но ще има раз­ли­ка меж­ду вас и чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, и това раз­ли­чие ще ста­ва все по-го­ля­мо. Но не бива и да мис­ли­те твър­де мно­го за този ас­пект на не­ща­та, за­що­то щом вед­нъж нав­ле­зе­те в това със­то­я­ние, вие бав­но и пос­те­пен­но ще ус­та­но­ви­те кон­такт с не­ща­та, с ко­и­то би тряб­ва­ло да вле­зе­те в кон­такт, и пос­те­пен­но ще дос­тиг­не­те От­к­люч­ва­не на Гонг и Прос­вет­ле­ние. Вие си има­те ва­ши­те раз­в­ле­че­ния, чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва имат сво­и­те раз­в­ле­че­ния и раз­би­ра се, Бо­го­ве­те имат бо­жес­т­ве­ни раз­в­ле­че­ния.

Практикуващ: Ки­тайс­ки­ят език на де­ца­та, ко­и­то са из­рас­на­ли в САЩ, не е тол­ко­ва до­бър. Тряб­ва ли в бъ­де­ще те да бъ­дат из­п­ра­те­ни об­рат­но в Ки­тай?

Учителят: Мога да ви кажа, че съм бил на мно­го мес­та зад гра­ни­ца и съм от­к­рил този проб­лем нав­ся­къ­де, така че ко­га­то видя мо­и­те прак­ти­ку­ва­щи, чес­то им каз­вам след­но­то: „Уве­ре­те се, че де­ца­та ви ще на­у­чат ки­тайс­ки; не може да из­гу­би­те ха­рак­те­рис­ти­ки­те на ва­ша­та жъл­та раса. Тъй като за вас няма мяс­то в райс­ки­те мес­та на бе­ли­те, все още е не­об­хо­ди­мо да се за­вър­не­те в райс­ки­те мес­та на хо­ра­та от жъл­та­та раса. Това, ко­е­то е от най-го­ля­мо зна­че­ние, е ако не мо­же­те да раз­бе­ре­те ис­тин­с­ко­то зна­че­ние на Фа, ко­га­то го изу­ча­ва­те. Днес, пре­ве­де­ни­те кни­ги пре­дос­та­вят на хо­ра­та про­цес на раз­би­ра­не по вре­ме на пре­ход­ния пе­ри­од. Точ­но как­то на­ша­та кни­га „Фа­лун Гонг“; тя е само за про­це­са на раз­би­ра­не на хо­ра­та, до­ка­то в ис­тин­с­ко­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не чо­век след­ва „Джу­ан Фа­лун“. Кни­ги­те, пре­ве­де­ни на чуж­ди ези­ци, са също за пе­ри­о­да на ва­шия про­цес на раз­би­ра­не. Ако на­ис­ти­на ис­ка­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, ще е не­об­хо­ди­мо да че­те­те ори­ги­нал­ния текст. Само от ори­ги­нал­ния текст мо­же­те да раз­бе­ре­те кое как­во е. Пре­во­ди­те – без зна­че­ние кол­ко доб­ре са нап­ра­ве­ни – са плит­ки и в тях лип­с­ват вът­реш­ни­те зна­че­ния. Ето защо мно­го от нас от­к­ри­ват, че все­ки път ко­га­то про­че­те­те кни­га­та, тя е раз­лич­на; ко­га­то про­че­те­те съ­що­то из­ре­че­ние от раз­лич­ни нива, то е на­пъл­но раз­лич­но.

Практикуващ: Ня­кои дъл­го­го­диш­ни уче­ни­ци ня­мат же­ла­ние да се при­съ­е­ди­ня­ват към но­ви­те уче­ни­ци по вре­ме на дис­ку­сии. Пра­вил­но ли е това яв­ле­ние?

Учителят: Ние ня­ма­ме стро­го изис­к­ва­не все­ки да идва на мяс­то­то за уп­раж­не­ния, за да прак­ти­ку­ва. Само ви каз­вам, че пра­ве­не­то на уп­раж­не­ни­я­та в гру­па и дис­ку­ти­ра­не­то по­меж­ду ви на мяс­то­то за прак­ти­ка ви да­ват въз­мож­ност да се по­доб­ри­те бър­зо – те по­ма­гат на уче­ни­ци­те да се по­доб­ря­ват. Ако ня­кой иска да прак­ти­ку­ва вкъ­щи, той може да прак­ти­ку­ва вкъ­щи – това е без зна­че­ние. Има­ме ня­кои хора, ко­и­то са се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли дос­та доб­ре, и е вяр­но, че го­лям брой от тях са сред тези, ко­и­то прак­ти­ку­ват вкъ­щи. Но има и та­ки­ва, ко­и­то не са спо­соб­ни да бъ­дат усър­д­ни и да пра­вят про­дъл­жи­те­лен прог­рес, и го­лям брой от тях не из­ли­зат от до­мо­ве­те си. Така че не мо­же­те да пра­ви­те обоб­ще­ния, нито мо­же­те да при­нуж­да­ва­те тези хора. Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е из­ця­ло свър­за­но със сър­ца­та на хо­ра­та. Ако в сър­це­то си ня­кой не иска да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, как­ва е пол­за­та от това да го ка­ра­те да идва, нали? Ако той не иска да ста­не Буда, даже Бу­ди­те не мо­гат да нап­ра­вят нищо за това. Само това, ко­е­то чо­век иска или това, ко­е­то иска да нап­ра­ви, се за­чи­та. Но вие чув­с­т­ва­те, че из­ли­за­не­то на­вън ся­каш ви по­ма­га да раз­п­рос­т­ра­ня­ва­те Фа; мис­ли­те, че това е доб­ре и го убеж­да­ва­те да по­ма­га на дру­ги­те. Всъщ­ност слу­ча­ят не е неп­ре­мен­но та­къв. Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то вкъ­щи и са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то на­вън са едно и също нещо.

Сега от­к­рих нещо дру­го – раз­би­ра се, не въп­ро­са, кой­то пов­диг­нах­те току-що. От­к­ри­ли сме, че в кон­ти­нен­та­лен Ки­тай мно­го дъл­го­го­диш­ни прак­ти­ку­ва­щи от ран­ния пе­ри­од вече не из­ли­зат на­вън да прак­ти­ку­ват и че поч­ти всич­ки оне­зи, ко­и­то прак­ти­ку­ват на­вън, ни­ко­га не са ме чу­ва­ли да пре­по­да­вам Фа – има мно­го от тях. Тъй като това е фор­ма­та, под ко­я­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ва на­ши­ят Дафа, тази фор­ма е ос­та­ве­на на вас и бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния също ще го пра­вят по този на­чин. Това е от­лич­но. То не оз­на­ча­ва, че тези, ко­и­то се връ­щат да прак­ти­ку­ват вкъ­щи, вече не са доб­ри; мно­го от тях вече са се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли дос­та доб­ре. Те от­к­ри­ват, че ня­мат ни­как­ви общи теми на раз­го­вор с но­ви­те уче­ни­ци, ко­и­то току-що са за­поч­на­ли да прак­ти­ку­ват и ко­и­то ня­мат дъл­бо­ко раз­би­ра­не за Фа – тази си­ту­а­ция въз­ник­ва. Те смя­тат, че не­ща­та, за ко­и­то дру­ги­те уче­ни­ци оби­чат да го­во­рят, са при­вър­за­нос­ти, и се чув­с­т­ват не­лов­ко; това може би е при­чи­на­та да не ид­ват – тази си­ту­а­ция на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ва. Обик­но­ве­но ко­га­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва пра­вят нещо, те имат при­вър­за­ност или на­ме­ре­ние. Ако чо­век се е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал мно­го доб­ре, ко­га­то няма при­вър­за­нос­ти на обик­но­ве­ни­те хора, той не може да по­на­ся да е сред чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва. Той не може да по­не­се дори едно-един­с­т­ве­но из­ре­че­ние на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва – вся­ко из­ре­че­ние, вся­ка ми­съл и иде­и­те в съз­на­ни­я­та на хо­ра­та имат на­ме­ре­ние. Ко­га­то съз­на­ни­е­то ви е чис­то и ясно, ко­га­то [в него] няма нищо, вие ще зна­е­те всич­ко, за ко­е­то дру­ги­те мис­лят. И то­га­ва няма да сте в със­то­я­ние да по­не­се­те нито една ми­съл, дви­же­ние или из­ре­че­ние на дру­ги­те и ще се чув­с­т­ва­те раз­д­раз­не­ни. Ще чув­с­т­ва­те прос­то, че не мо­же­те да им го обяс­ни­те ясно, и така няма да из­ли­за­те на­вън – има слу­чаи като този, но не всич­ки са та­ки­ва. Но мис­ля, че е най-доб­ре, ако на­ши­те нови уче­ни­ци из­ли­зат на­вън да прак­ти­ку­ват. Защо? За­що­то това на­ис­ти­на ви по­ма­га да се по­доб­ря­ва­те. Ако не из­ли­за­те на­вън да прак­ти­ку­ва­те и вмес­то това прак­ти­ку­ва­те вкъ­щи и се опит­ва­те да се прос­вет­ли­те за раз­ни неща са­мос­то­я­тел­но, раз­би­ра се, ще сте спо­соб­ни да се прос­вет­ли­те, но ще бъде бав­но – кой не иска да пра­ви про­дъл­жи­те­лен прог­рес? Кой не иска да се по­доб­ря­ва бър­зо?

Практикуващ: Ко­га­то пра­вим нещо и не зна­ем дали тряб­ва до го пра­вим, или не, как да из­пол­з­ва­ме Джън-Шан-Жен като наш во­ди­тел?

Учителят: Всъщ­ност не ста­ва въп­рос дали нещо тряб­ва да бъде нап­ра­ве­но, или не. Вие не осъз­на­ва­те, че хо­ра­та чес­то за­пъ­ват в кон­к­рет­ни си­ту­а­ции и след това са нес­по­соб­ни да пре­це­нят доб­ро­то и ло­шо­то. Защо съм спо­со­бен да видя всич­ко от­нос­но със­то­я­ни­е­то на раз­ви­тие на се­гаш­но­то чо­ве­чес­т­во? Мога да обяс­ня всич­ко, тъй като не се на­ми­рам в него. Ко­га­то раз­г­леж­да­те ня­ка­къв въп­рос, не го раз­г­леж­дай­те, до­ка­то сте за­пъ­на­ли в него, не пре­це­ня­вай­те въп­ро­са в изо­ла­ция и в рам­ки­те на кон­к­рет­ния въп­рос. Из­лез­те из­вън него и го ог­ле­дай­те вни­ма­тел­но, виж­те дали от­го­ва­ря на Джън-Шан-Жен. Как би се спра­вил с това ня­кой, кой­то се е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал доб­ре, или един Бог, или една Бод­хи­сат­ва? Мис­ле­те за него по този на­чин и вед­на­га щом се по­я­вят пра­вед­ни­те мис­ли, ще раз­бе­ре­те.

Практикуващ: Слож­на­та сре­да съз­да­ва хора от ви­со­ки нива. Сре­да­та в Ки­тай е оп­ре­де­ле­но мно­го по-слож­на, от­кол­ко­то тази в САЩ, така че са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то в Ки­тай е по-бър­зо.

Учителят: Те всич­ки са слож­ни – слож­ни по раз­ли­чен на­чин. Пси­хо­ло­ги­чес­ки­те кон­ф­лик­ти сред хо­ра­та в Ки­тай са на­ис­ти­на нап­рег­на­ти – тях­но­то ин­т­ри­ган­т­с­т­во един спря­мо друг е жес­то­ко. Но в САЩ вре­да­та, на­не­се­на на по­вър­х­нос­т­на­та кул­ту­ра, е мно­го се­ри­оз­на и де­мо­нич­на­та при­ро­да е ог­ром­на. Така че чо­век може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва и на две­те мес­та.

Практикуващ: Въз­ду­хът е сил­но за­мър­сен. Мно­го ли е лошо това за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то?

Учителят: Не, това не е проб­лем за нас, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се. Тъй като ва­ше­то тяло е пос­те­пен­но за­ме­ня­но от ви­со­ко­е­нер­гий­на ма­те­рия, тези неща не мо­гат да ви за­мър­сят.

Практикуващ: Може ли са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то да пов­ли­яе на вън­ш­на­та сре­да, вклю­чи­тел­но при­род­на­та сре­да, со­ци­ал­на­та сре­да или лич­но­то об­к­ръ­же­ние на прак­ти­ку­ва­щия и жиз­не­на­та му сре­да, за да ги прид­ви­жи към доб­ро­та­та и в по­со­ка към Джън-Шан-Жен?

Учителят: То съз­да­ва този ефект, само че той е едва до­ло­вим и не може да бъде лес­но наб­лю­да­ван. Всич­ко, ко­е­то е свър­за­но с вас, пре­ми­на­ва през едва до­ло­ви­ми про­ме­ни – два вида про­ме­ни. Ед­на­та е, че ня­кои оти­ват все по-да­леч и по-да­леч от вас, а дру­га­та – че дру­ги ид­ват все по-бли­зо и по-бли­зо до вас – то­ест те ста­ват все по-доб­ри и по-доб­ри. Ня­кои ви на­пус­кат на­пъл­но; тези, ко­и­то не са дос­та­тъч­но доб­ри, си оти­ват – това се случ­ва. Про­ме­ни­те са едва до­ло­ви­ми.

Практикуващ: Учи­те­лю, ка­къв в край­на смет­ка е ефек­тът от по­зи­ци­я­та на еди­нич­ния ло­тос в срав­не­ние с тази на двой­ния ло­тос, ко­га­то се из­пъл­ня­ва ме­ди­та­ци­я­та?

Учителят: Има ос­но­вен еле­мент от са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, вът­ре­шен ме­ха­ни­зъм. Ме­ха­низ­мът на на­ше­то уп­раж­не­ние, из­пъл­ня­ва­но в дво­ен ло­тос, е точ­но като ма­ши­на. Пре­дав­ки­те на ма­ши­на­та би тряб­ва­ло да бъ­дат ин­с­та­ли­ра­ни по този на­чин, но ако нас­то­я­ва­те да ги ин­с­та­ли­ра­те по друг на­чин, нищо няма да може да бъде про­из­ве­де­но. Но това не е неп­ре­мен­но така аб­со­лют­но, тъй като ня­кои хора се нуж­да­ят от про­цес на пос­те­пен­но по­доб­ре­ние. Ако не мо­же­те да кръс­то­са­те кра­ка­та си сега, опи­тай­те се да го нап­ра­ви­те пос­те­пен­но. Така че ние все пак има­ме на­чи­ни да се спра­вим с това. Тряб­ва да да­де­те най-доб­ро­то от себе си, за да на­вак­са­те.

Практикуващ: Ко­га­то из­пъл­ня­вам се­дя­ща­та ло­то­со­ва по­зи­ция, ако не мога да се ус­по­коя, не мога и да пос­тиг­на Дин⁽²⁾. Това оз­на­ча­ва, че ни­во­то ми е нис­ко и не мога да се прид­ви­жа на­го­ре към ви­со­ки нива.

Учителят: Ако вед­на­га щом сед­не­те, мо­же­те да пос­тиг­не­те Дин, ва­ше­то нас­то­я­що ниво вече е дос­та ви­со­ко. Това вече бе дис­ку­ти­ра­но в кни­га­та. Ако на­ис­ти­на не мо­же­те да нав­ле­зе­те в Дин, прос­то се от­не­се­те към ми­съл­та, ко­я­то не може да бъде по­тис­на­та, като към не­чия дру­га. Всъщ­ност нека ви кажа, че пре­ди всич­ко, това не сте вие – то се със­тои от при­до­би­ти след раж­да­не­то пред­с­та­ви и мис­лов­на кар­ма. Пър­во­на­чал­но сте ис­ка­ли да се­ди­те в ме­ди­та­ция и да нав­ле­зе­те в по­кой, но защо не мо­же­те да се ус­по­ко­и­те? То не ви слу­ша – може ли това да сте вие? То е кар­ма, ко­я­то бу­шу­ва, така че тряб­ва да го смя­та­те за ня­кой друг. На­ма­ля­вай­ки при­вър­за­нос­ти­те си, пос­те­пен­но ще сте все по-спо­соб­ни да пос­тиг­не­те по­кой и ни­во­то ви също ще се по­ви­ша­ва.

Практикуващ: Ви­на­ги се чув­с­т­вам съ­нен, ко­га­то пра­вя уп­раж­не­ни­я­та. Бих­те ли ми ка­за­ли дали тряб­ва да спя, или това е де­мон, с ко­го­то сле­до­ва­тел­но би тряб­ва­ло да се пре­бо­ря?

Учителят: Съ­нят, сам по себе си, не е де­мон. Той е фак­тор, обус­ла­вящ, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва тряб­ва да си по­чи­ват. Това е и едно от не­ща­та, от фак­то­ри­те, ко­и­то из­г­раж­дат все­ле­на­та. Но като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, ако спи­те по вре­ме на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, това може да изиг­рае ро­ля­та на де­мон, кой­то ви въз­п­ре­пят­с­т­ва от това да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. То не е де­мон само по себе си, но може да изиг­рае тази роля. Но от дру­га стра­на, то има и ефек­та на за­сил­ва­не на во­ля­та ви. Не тряб­ва ли да усъ­вър­шен­с­т­ва­те во­ля­та си? Тряб­ва да за­си­ли­те ва­ша­та воля и въз­пи­рай­ки го, я за­сил­ва­те – това също е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Чув­с­т­во­то за сън­ли­вост по вре­ме на уп­раж­не­ни­я­та само по себе си е също и ефект от мис­лов­на­та кар­ма.

Практикуващ: Бих ис­кал да по­пи­там как­во точ­но пред­с­тав­ля­ват енер­гий­ни­те ме­ха­низ­ми.

Учителят: Енер­гий­ни­те ме­ха­низ­ми са ди­на­мич­ни ме­ха­низ­ми, със­та­ве­ни от сил­но мик­рос­ко­пич­ни суб­с­тан­ции на Гонг – суб­с­тан­ции, ко­и­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва не мо­гат да ви­дят. Тези ме­ха­низ­ми имат фор­ма, но хо­ра­та не мо­гат да я ви­дят. Ко­га­то в бъ­де­ще са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то ви дос­тиг­не оп­ре­де­ле­на точ­ка и ва­ше­то Не­бес­но око е от­во­ре­но срав­ни­тел­но доб­ре, ще сте спо­соб­ни да я ви­ди­те. Тя е като пояс – бял пояс, кой­то е в дейс­т­вие око­ло тя­ло­то ви. Но той е свър­зан с Фа­лун вът­ре в Дан­ти­ен. Той е неп­ре­къс­на­то под­сил­ван, ко­га­то пра­ви­те уп­раж­не­ни­я­та. Кол­ко­то по-сил­ни са тези ме­ха­низ­ми, тол­ко­ва по-доб­ре во­дят ав­то­ма­тич­на­та ви прак­ти­ка. Това оз­на­ча­ва, че те се вър­тят дори ко­га­то не пра­ви­те уп­раж­не­ни­я­та – по­ма­гат ви да прак­ти­ку­ва­те ав­то­ма­тич­но. При всич­ки­те пет уп­раж­не­ния, ко­и­то пре­по­да­ва­ме, ра­бо­тят тези ме­ха­низ­ми. Сле­до­ва­тел­но въп­ре­ки че се виж­да­те да сто­и­те тук не­под­виж­но, ме­ха­низ­ми­те на ва­ше­то тяло се дви­жат нап­ред-на­зад, зад­виж­вай­ки пре­об­ра­зу­ва­не­то на ця­ло­то ви тяло.

Практикуващ: Раят Фа­лун има ли си Фа­лун пе­сен?

Учителят: Това е пра­ве­не на рек­ла­ма и очо­ве­ча­ва­не на не­ща­та. Как би мо­гъл Буда Фа да е тол­ко­ва не­се­ри­о­зен?! Хо­ра­та в днеш­но вре­ме са очо­ве­чи­ли Бу­ди­те. Но Бу­ди­те са нес­рав­ни­мо ве­ли­ки Бо­го­ве. Ко­га­то в ми­на­ло­то хо­ра­та спо­ме­на­ва­ли Бу­ди­те, се по­я­вя­ва­ло чув­с­т­во на без­к­рай­на по­чит. В днеш­но вре­ме те са спо­ме­на­ва­ни про­из­вол­но. Изоб­ра­же­ни­я­та на Буди, Бод­хи­сат­ви и Дева Ма­рия са из­вай­ва­ни и сла­га­ни по гро­би­ща­та – това е прос­то бо­го­хул­с­т­во спря­мо Бу­ди­те, Бод­хи­сат­ви­те и Дева Ма­рия. Те са об­г­ра­де­ни от над­г­роб­ни­те пло­чи на мър­т­ви­те. Хо­ра­та не зна­ят как­во пра­вят. Те си мис­лят, че това е дос­та доб­ро, и ис­кат Бу­ди­те, Бод­хи­сат­ви­те и Дева Ма­рия да се гри­жат за мър­т­ви­те – ся­каш ко­ман­д­ват Бо­го­ве­те. Не сто­ят ли така не­ща­та? Всъщ­ност всич­ко това са неща, по­ро­де­ни от гре­хов­ни­те мис­ли на хо­ра­та. Мно­го Чи­гонг прак­ти­ки из­пъл­ня­ват оне­зи тан­цу­вал­ни неща и оне­зи пес­ни. Как­во общо имат тези неща със са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то? Ос­вен това те на­сър­ча­ват при­вър­за­нос­ти­те на хо­ра­та към емо­ци­и­те. Това е да се гле­да на Бу­ди­те, Да­о­си­те и Бо­го­ве­те с чо­веш­ки мис­ли и чо­веш­ки на­чин на мис­ле­не. Всъщ­ност чо­веш­ки­ят на­чин на мис­ле­не изоб­що не може да се из­пол­з­ва, за да се мис­ли за тях. Ко­га­то сте се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли мно­го доб­ре и само ко­га­то вече ня­ма­те тези чо­веш­ки мис­ли – като тях, мо­же­те да пос­тиг­не­те Съ­вър­шен­с­т­во.

Практикуващ: Ние жи­ве­ем в със­то­я­ни­е­то на това да има­ме на­ме­ре­ние. Тряб­ва да пре­мах­нем тези же­ла­ния в нор­мал­ния си жи­вот. По­ня­ко­га се обър­к­вам и това дос­та ме при­тес­ня­ва.

Учителят: Вие каз­ва­те, че ко­га­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, чув­с­т­ва­те, че сте пос­тиг­нал оп­ре­де­ле­но ниво на раз­би­ра­не на Фа и че тряб­ва да се по­доб­ри­те и да се отър­си­те от оп­ре­де­ле­ни мис­ли; въп­ре­ки това от­к­ри­ва­те, че оп­ре­де­ле­ни мис­ли са все още там и те ви пос­та­вят пред ди­ле­ма: „Защо все още имам по­доб­ни мис­ли?“ и от­к­ри­ва­те про­ти­во­ре­чие в себе си. Не е ли така? Нека ви кажа – вече обяс­них това ми­на­лия път – ако пре­мах­нех­ме всич­ки чо­веш­ки мис­ли, ко­и­то ви поз­во­ля­ват да под­дър­жа­те жи­вот на обик­но­вен чо­век, ня­ма­ше да сте в със­то­я­ние да ос­та­не­те сред обик­но­ве­ни­те хора дори за ден. Всич­ко, ко­е­то хо­ра­та пра­вят, е мо­ти­ви­ра­но от при­вър­за­нос­ти, така че не бих­те мог­ли да по­не­се­те дори една чо­веш­ка ми­съл. Ня­ма­те ни­как­ва пред­с­та­ва как­во е усе­ща­не­то да сте сред чо­веш­ки съ­щес­т­ва, ко­га­то ня­ма­те тези мис­ли. Така че, за да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те сред обик­но­ве­ни­те хора, само при пос­ти­га­не­то на Съ­вър­шен­с­т­во ва­ша­та най-вън­ш­на по­вър­х­ност ще бъде пре­об­ра­зу­ва­на и всич­ки ваши при­вър­за­нос­ти ще бъ­дат пре­мах­на­ти.

Практикуващ: В кой рай ще оти­дат хо­ра­та от бя­ла­та раса при пос­ти­га­не­то на Съ­вър­шен­с­т­во?

Учителят: Този въп­рос вече беше дис­ку­ти­ран. Ня­кои от нас може би са ви­де­ли об­ра­зи на Буди в „Джу­ан Фа­лун“; ня­кои може би са ви­де­ли в ан­г­лийс­ка­та вер­сия на „Джу­ан Фа­лун“ Бо­го­ве, об­ле­че­ни като Дева Ма­рия или Исус – Бо­го­ве с об­ра­зи на хора от бя­ла­та раса – във вся­ка една дума. Въп­ре­ки че прак­ти­ку­ва­те на­шия Дафа… каз­вал съм, че ние сме от Буда шко­ла­та, но аз пре­по­да­вам при­ро­да­та на це­лия кос­мос, прин­ци­пи­те на кос­мо­са – Фа на кос­мо­са. Така че, раз­би­ра се, Бо­го­ве­те също са вклю­че­ни в него. Сле­до­ва­тел­но ако чо­век от бя­ла­та раса пос­тиг­не Съ­вър­шен­с­т­во, раз­ви­ти­ят в тя­ло­то му Гонг също ще при­е­ме об­ра­за на чо­век от бя­ла­та раса и той ще оти­де в рай на хо­ра­та от бя­ла­та раса след пос­ти­га­не на Съ­вър­шен­с­т­во; всич­ки­те Кул­ти­ви­ра­ни мла­ден­ци, раз­ви­ти от тях, имат кри­ла. Раз­би­ра се, съ­що­то се от­на­ся и за Дао шко­ла­та.

Практикуващ: Как ня­кой може да зап­ла­ти за кар­ма­та вслед­с­т­вие на убийс­т­во?

Учителят: Има­ме мно­го прак­ти­ку­ва­щи, ко­и­то са се из­п­ра­вя­ли пред ня­кои опас­ни ин­ци­ден­ти в хода на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си – про­из­шес­т­вия с коли, па­да­не от ви­со­ки мес­та и мно­го дру­ги зло­по­лу­ки. Впос­лед­с­т­вие на­ши­те уче­ни­ци са се чув­с­т­ва­ли щас­т­ли­ви – на­ис­ти­на си зас­лу­жа­ва да бъ­деш щас­т­лив след това. Раз­би­ра се, как­то съм обяс­нил във Фа, това се рав­ня­ва на из­п­ла­ща­не на ог­ром­но ко­ли­чес­т­во кар­ма, об­ра­зу­ва­на в ми­на­ло­то, и може дори да се рав­ня­ва на зап­ла­ща­не за жи­вот. Ако за този жи­вот на­ис­ти­на е било зап­ла­те­но, ва­ше­то име е за­чер­к­на­то от Ада, за­що­то вече сте пла­ти­ли за този жи­вот.

Всъщ­ност не мис­ле­те, че нищо не ви се е слу­чи­ло, след като сте били уда­ре­ни – едно дру­го ваше „аз“, из­г­ра­де­но от кар­ма, на­ис­ти­на е ум­ря­ло. Нещо по­ве­че, това тяло е има­ло мис­ли, сър­це и край­ни­ци, ко­и­то са били из­г­ра­де­ни от ва­ша­та лоша кар­ма; то е ум­ря­ло по вре­ме на зло­по­лу­ка­та и е било със­та­ве­но из­ця­ло от кар­ма. Нап­ра­ви­ли сме тол­ко­ва ог­ром­на доб­ри­на за вас, пре­мах­на­ли сме та­ко­ва ог­ром­но ко­ли­чес­т­во кар­ма и сме зап­ла­ти­ли жи­во­ти с него – ни­кой друг не пра­ви това. Пра­вим го само за­що­то сте спо­соб­ни да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. Ко­га­то го осъз­на­е­те, няма да има­те на­чин да ми бла­го­да­ри­те.

Практикуващ: Как пос­ти­га­ме Съ­вър­шен­с­т­во?

Учителят: Ние пре­да­ва­ме този наш Фа, за да тран­с­фор­ми­ра­ме чо­веш­ко­то Бън­ти в Буда-тяло. Това е пъ­тят, по кой­то по­е­ма­ме; не по­е­ма­ме пътя на Нир­ва­на, нито из­пол­з­ва­ме „свет­лин­но пре­об­ра­зу­ва­не“ или ме­то­да на „ос­во­бож­да­ва­не на мър­т­во­то тяло“ в Дао шко­ла­та, чрез кой­то бам­бу­ко­ва пръч­ка е пре­вър­на­та в чо­веш­ко тяло и пос­та­ве­на в ков­чег. Ние от­к­ри­то и с дос­тойн­с­т­во да­ва­ме въз­мож­ност на хо­ра­та да ви­дят как пос­ти­га­те Съ­вър­шен­с­т­во, тъй като ва­ше­то тяло вече ще е тран­с­фор­ми­ра­но.

Практикуващ: Учи­те­лят е каз­вал, че чо­век тряб­ва да из­пъл­ня­ва ра­бо­та­та си на обик­но­вен чо­век доб­ре, до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва сред обик­но­ве­ни­те хора… ис­кам да си на­ме­ря ра­бо­та, в ко­я­то да се спра­вям доб­ре, без да пре­кар­вам мно­го вре­ме, така че да от­де­лям вре­ме за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не.

Учителят: Всич­ки ние има­ме тази ми­съл. Всич­ки ис­ка­те да си на­ме­ри­те лес­на ра­бо­та, така че да има­те мно­го вре­ме за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и съ­щев­ре­мен­но да сте спо­соб­ни да вър­ши­те доб­ра ра­бо­та. Една ми­съл, в края на кра­и­ща­та, си е само ми­съл. Мо­ти­ви­те ви са ве­ро­ят­но за­ра­ди са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Но чес­то не­ща­та може и да не ста­нат така, как­то ис­ка­ме, тъй като си­ту­а­ци­я­та на все­ки е раз­лич­на. До­ка­то ня­ма­те сил­на при­вър­за­ност – нас­то­я­вай­ки да дейс­т­ва­те по оп­ре­де­лен на­чин – моят Фа­шън ще ор­га­ни­зи­ра не­ща­та за вас мно­го доб­ре. По съ­щия на­чин мо­же­те да има­те нор­мал­на ра­бо­та и да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те.

Практикуващ: Ня­кои хора смя­тат, че че­те­не­то на „Джу­ан Фа­лун“ с тра­ди­ци­он­ни йе­рог­ли­фи е раз­лич­но от че­те­не­то на кни­га­та с оп­рос­те­ни йе­рог­ли­фи – че усе­ща­не­то е раз­лич­но.

Учителят: Не из­г­леж­да слу­ча­ят да е та­къв. Би тряб­ва­ло да е съ­що­то. Има едно нещо: по­ра­ди Кул­тур­на­та ре­во­лю­ция в кон­ти­нен­та­лен Ки­тай, мис­ле­не­то на хо­ра­та е пре­тър­пя­ло ог­ром­ни про­ме­ни. Тай­ван­ци­те и ки­тай­ци­те зад гра­ни­ца в Юго­из­точ­на Азия или дру­ги ре­ги­о­ни имат мал­ко по-раз­ли­чен на­чин на мис­ле­не по от­но­ше­ние на това. Дали е, за­що­то сте склон­ни да че­те­те на­пи­са­на­та с тра­ди­ци­он­ни йе­рог­ли­фи „Джу­ан Фа­лун“ с тази ваша пре­диш­на пред­с­та­ва – вед­на­га щом про­че­те­те оп­рос­те­ни­те йе­рог­ли­фи, усе­ща­те, че се за­бър­к­ва­те в неща от Ки­тай, ко­и­то не са ви по вку­са? Всъщ­ност това е ваша мис­лов­на ба­ри­е­ра.

Практикуващ: По­ня­ко­га ко­га­то чета „Джу­ан Фа­лун“, не ми се иска да ос­та­вя кни­га­та, нито ис­кам да пра­вя уп­раж­не­ни­я­та.

Учителят: Ако ко­га­то че­те­те „Джу­ан Фа­лун“, не же­ла­е­те да я ос­та­ви­те, то­га­ва про­дъл­же­те да че­те­те – това не е проб­лем. Няма проб­лем да нап­ра­ви­те уп­раж­не­ни­я­та по-къс­но. Ху­ба­во е да че­те­те кни­га­та по­ве­че – изу­ча­ва­не­то на Фа е от пър­вос­те­пен­но зна­че­ние.

---

---