Посещение на родния ми край

Безспирно есенният дъжд се пролива като сълзи,

всяка капка изпълва сърцето ми със страдание.

Поглеждам, но никого не познавам в селото –

неведнъж родния ми край е бил в руини.

Като миг осемстотин години отлитат и

никой не знае кой съм. Свеждам глава,

докато запалвам няколко пръчици тамян –

техният пушек отлита към стари познанства.

Поглеждайки назад, желанието ми е изпълнено –

да дойда пак и да помогна на всички да се върнат.